О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 637
05.12.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС , гражданско отделение, в
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова
Росица Стоева
като
разгледа докладваното от съдия Р.Манкова ч. гр.
дело №
405
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. Д., гражданка на Р. Ф., чрез процесуален представител, против определение № 1926 от 10.10.2019 г. по гр. д. № 898/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което е изменено постановеното по делото прекратително определение № 2316 от 26.11.2018г. в частта за разноските на ответника Д., като сумата 5783 лв. за платено адвокатско възнаграждение е намалена на 4 337,25 лв., поради уважено възражение на ищците „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие“ ЕООД, гр. Поморие и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД, гр. Поморие по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се претендира неговата отмяна и оставяне без уважение на искането. Изложени са доводи за неправилно позоваване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която се отнася до размера на възнаграждението при изготвяне на искова молба и писмен отговор на такава, въззивна жалба и отговор на такава, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.284, ал.2 ГПК. Посочено е, че в случая се касае за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по гражданско дело с материален интерес при цена на иска от 212 650 лв., каквото е осъществявано до прекратяване на делото по заведения от ищците недопустим иск, поради което, макар и да не е проведено открито съдебно заседание, минималното адв. възнаграждение следва да се изчисли, съобразно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата, както е и определен заплатеният от ответницата хонорар от 5 783 лв., присъден с прекратителното определение.
В отговор, „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие“ ЕООД и „Хелос Бийч Мениджмънт“ ЕООД оспорват жалбата като недопустима, поради просрочие и алтернативно – като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на мотивите в обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Възражението за недопустимост, поради просрочие, е неоснователно. Обжалваното определение е съобщено на ответницата Д., чрез нейния пълномощник адв. М. К., на 22.10.2019г. Разглежданата частна жалба е подадена на 28.10.2019г. при спазване на законния едноседмичен срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие“ ЕООД и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД против Г. Д. и „Индекс“ ООД, гр. София отрицателен установителен иск за собственост, с цена на иска 212 650 лв. Подаден е отговор от ответника Д., чрез пълномощник адв. М. от АК - Бургас, към който са приложени пълномощно и договор от 01.08.2018г. за правна защита и съдействие, където е посочено, че страната упълномощава адвоката да я представлява, като води делото до приключване пред всички инстанции и извършва всички съдопроизводствени действия, за която правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение от 5 783 лв., с изричното отбелязване в договора, че сумата е заплатена изцяло в брой. В отговора е направено изрично искане за присъждане на всички направени по делото разноски, включително и адвокатския хонорар.
С определение № 2316 от 26.11.2018г. решаващият съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска, като е осъдил дружествата-ищци да заплатят на Д. сумата от 5 783 лв., направени от нея съдебни разноски.
По подадена от „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие“ ЕООД и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, със заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, съдът е постановил обжалваното определение, с което е приел, че след като адв. К. е осъществил защита, изразяваща се в проучване на делото и изготвяне на отговор, без да се е стигнало до явяване в съдебно заседание и извършване на други процесуални действия, присъждането в полза на ответницата на разноски при прекратяване на делото, с оглед направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, следва да се съобрази с минималния размер по чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за изготвяне на съответните съдебни книжа, без процесуално представителство, поради което е намалил присъдената сума за разноски.
Настоящата инстанция намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от наредбата. Изложените в пълномощното и договора за правна защита и съдействие обстоятелства не покриват фактическия състав на посочения текст, тъй като не касаят само изготвяне на отговор на исковата молба, а процесуално представителство, защита и съдействие по съответното дело с материален интерес от 212 650 лв., което сочи на наличие основанията по чл.7, ал.2, т.5 от наредбата, по който текст следва да се съобрази минималният размер на адв. хонорар, до който може да бъде намален при направеното възражение за прекомерност. Безспорно, договореният и платен от Д. размер от 5 783 лв. съответства на минималния по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г., поради което възражението на насрещните страни по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Обстоятелството, че в случая делото е прекратено преди спорът да бъде разгледан в открито съдебно заседание, не може да обоснове игнориране на платеното от ответната страна минимално за казуса адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от наредбата и присъждането му в по-нисък размер. При недопустимо заведено от ищеца дело, за извършените от ответника съдебни разноски отговаря ищцовата страна, станала причина за тези разноски. Законът не предвижда дори и частично същите да останат за сметка на добросъвестната ответна страна, какъвто е смисълът са разпоредбите на чл.78, ал.2-5 ГПК.
При изложените съображения, обжалваното определение се явява неправилно, като необосновано и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането по чл. 248, ал.1 ГПК да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд- Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1926 от 10.10.2019 г. по гр. дело № 898/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е изменено постановеното по делото определение № 2316 от 26.11.2018 г. в частта за разноските на Г. Н. Д., като присъдената ѝ сума от 5 783 лв. е намалена на 4 337,25 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие“ ЕООД, гр. Поморие и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД, гр. Поморие за изменение на определение № 2316 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 898/2018г. на Бургаския окръжен съд в частта за съдебните разноски в полза на Г. Н. Д.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: