МОТИВИ към
решение № 260144/21.09.2020 год. по анх дело № 790/2020 год. по описа на ВРС, 45-ти
състав
Производството
е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 17.02.2020
година е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на К.И.К.
с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл.343, ал.1,б.”б”,предл.2 от НК и за налагането на
административно наказание на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура се
представлява от прокурор Вл.Панайотова, която намира, че в хода на досъдебното
производство и в съдебното следствие са събрани безспорни и категорични
доказателства относно виновността на К. в извършване на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение. Предлага на обв.К. да бъде наложено
наказание „ глоба” в размер на минималния, предвиден в закона.
Обвиняемия К., редовно призован не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв.Д. Д., ХАК, който моли подзащитния му да бъде оправдан
като подробно излага тезата си.
От фактическа
страна:
Свидетелят К.К.
и обв.К.К. били колеги в охранителна фирма „Викинг-6"ЕООД.На 28.01.2018г.,
около 07,00 ч., обв.К., който управлявал служебен л.а. „Тойота Пикник" с
per. № ***, взел от автобусна спирка в ж.к."Левски" гр.Варна, свид.К.
и двамата продължили за работа.Автомобилът се движел по главен път „1-9" в
посока от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци".Непосредствено след
Т-образното кръстовище в посока към светофара на входа на к.к.„3л.
пясъци", преди навлизане във втория ляв завой, л.а. „Тойота Пикник"
се е движил с около 32,71
км/ч. Автомобилът изминал около 20,0 м от началото на завоя
по дясна лента и в следствие на центробежната сила, водачът-обв.К. загубил
контрол над автомобила, който започнал да се отклонява странично в ляво по
посока на движение, завъртял се около вертикалната си ос на ляво, ударил се в
левия бордюр на пътното платно, отново се отклонил, но на дясно към десния
бордюр и десния тротоар.При достигането на десния тротоар, л.а. „Тойота
Пикник" се е намирал на около 65,0 м. след началото на завоя. Последвало
движение, с предната част на колата, през десния тротоар, към прилежащия в
дясно от пътя скат, осеян с гъста храстовидна и дървесна
растителност.Автомобилът се спуснал по ската, като при това спускане се
превъртял, ударил се в няколко от по-масивните дървета, намиращи се по ската, и
спрял в най-ниската му част.Двамата излезли от колата и се изкачили до пътното
платно.Обвиняемият К. се обадил на тел. 112.Свидетелят К. усетил силни болки в
кръста, а от носът му течала кръв.Той бил отведен в
МБАЛ"Св.Анна"-Варна, където му била оказана медицинска помощ.
От експертното
заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза,
представената по ДП медицинска документация и показанията на свидетелите е
установено, че на 28.01.2018г., в резултат на ПТП - пътник, свид. К.В.К. е
получил сгъвно счупване на телата на 12 гръден и 2 поясен прешлени.
Описаните
травматични увреждания са резултат на внезапно форсирано сгъване на гръбначния
стълб напред.Всяко едно от описаните увреждания обуславя само по себе си трайно
затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца.
С разясненията,
които прави в съдебно заседание вещото лице допуска пострадалия да е бил без предпазен
колан към момента на произшествието, като счита, че с оглед механизма на
настъпване на произшествието, за да се получи
установеното форсирано сгъване и да се счупят два прешлена, трябва да се
е реализирало сериозно сгъване на тялото напред. Според експерта при удар на
автомобил в дърво, движението на автомобила се преустановява и тялото полита
напред. При поставен колан, тялото несъмнено ще тръгне напред, но коланът ще го
задържи.
От
заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че най-вероятно, водачът на л.а. „Тойота Пикник" е загубил
контрол и съответно лекият автомобил е започнал неконтролирано напречно
плъзгане в зоната на първата половина на втория ляв завой след Т-образното
кръстовище на около 20,0 м.
след ОР1 при движение в дясната пътна лента, т.е. на около 4,80 м. в ляво от ляв
бордюр, мерено спрямо посоката на огледа, а най-вероятното първоначално място
на удара е била точка от десен бордюр, намираща се на около 65,0 м. след ОР1 и на около 7,30 м. в ляво от него,
мерено спрямо посоката на огледа!
Скоростта на
движение на автомобила, непосредствено преди да реагира водачът е 32,71 км/ч.,
непосредствено преди да загуби напречна устойчивост;
Дължината на опасната зона на спиране
на л.а.'Тойота Пикник" при движение със скоростта, определена преди да
загуби напречна устойчивост би била около 45,05 м.Дължината на
опасната зона на спиране на л.а."Тойота Пикник" при движение със
скоростта, разрешена за този пътен участък, би била около 38,55 м.!
Експертизата
счита, че водачът на л.а."Тойота Пикник" е имал техническа възможност
да предотврати ПТП, чрез спиране и/или намаляване на скоростта, но преди
загубата на напречна устойчивост на автомобила си, зоната на пряка видимост,
която е имал към началото на заледения участък е била около 3 пъти по-голяма от
дължината на опасната зона на спиране и от отстоянието му до началото на втория
ляв завой.Според експерта водачът на л.а.„Тойота Пикник" е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез спиране след загубата на напречна
устойчивост на автомобила си, ако го е управлявал със скорост не по-висока от
разрешената за този пътен участък от 30,0 км/ч. при условие, че е реагирал с време
не по-голямо от 0,8 сек. От техническа гледна точка причина за настъпване на
ПТП според вещото лице е загубата на напречна устойчивост първоначално на
задните колела, предизвикано от движението със скорост по-голяма от
"критичната" за завоя, над която центробежните сили надвишават по
стойност силите на нормалната реакция и сцепление. Съпътстваща причина за ПТП е
липсата на адекватна реакция на водача, преди и след загубата на напречна
устойчивост с цел намаляване на скоростта на автомобила и запазване на първоначалната
си траектория на движение.
В
разясненията, които прави в съдебно заседание експерта посочва, че при
изчислената от него скорост от около 33 км в час, с която подсъдимия се е
движил ако пътят не е бил заледен не би било проблем автомобила да влезе и излезе от този участък.
Според експерта обясненията на водача, че е усетил „олекване на волана“ след което е усетил, че участъкът е заледен означава, че в
завоя, където е бил заледения участък,обвиняемият е движил волана макар и леко, т.е. е продължавал или да завива, или да изправя, и
тогава е усетил, че воланът олеква, което означава, че той не е възприел преди
това заледения участък.
От показанията
на пострадалия К. се установява, че обвиняемия управлявал автомобила на къси
светлини, като спускайки се по пътя за КК „Златни пясъци“, след първия завой за
надолу, пътят бил хлъзгав и имало голяма слана. В едни момент колата се
занесла. За да не удари колата в отсрещната стена обвиняемия завил, след което
автомобила се отклонил и отишли надолу в
гората. Вследствие на произшествието имал два счупени прешлена и носът му бил
счупен.
От
показанията на св. Б. се установява, че е бил изпратен по сигнал за настъпилото
ПТП. Твърди, че е запазил произшествието, уведомил е дежурния дознател, който е
отказал да обслужи ПТП-то. Той е огледал автомобила само за настъпилите
деформации по него, като не е извършил оглед на гумите му и техническото му
състояние.Твърди, че по същото време и друг автомобил е поднесъл на същото
място, но не е била поискана намеса от органите на КАТ, поради което е не е било отразено като произшествие.
Посочва, че е отразил състоянието на пътното платно в съставения от него
констативен протокол за ПТП.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства : показанията на
свидетелите К.В.К. и П.К.Б., от
писмените доказателства: материали от Сектор „ПП" при ОД МВР-Варна: НП
№18-0460-000030/02.02.2018г., справка за нарушител и вносна бележка, АУАН
Г778873/28.01.2018г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица, копия на
медицински епикризи, касаещи пострадилия, справка за нарушител/водач за
обвиняемия, справка съдимост и характеристична справка.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите К. и Б.,
които са логични и непротиворечиви помежду си.
Съдът
кредитира така посочените експертизи като професионално и незаинтересовано
изготвени, както и съобразени с наличните по делото доказателства.
На базата на
събраните доказателства, от правна
страна следва да се заключи, че с поведението си обвиняемият К. е
осъществил от обективна страна съставомерните признаци на деянието по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Разпоредбата
на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на
деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния
закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде
запълнен само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен
резултат /така Решение №289/18.01.2017 година, първо наказателно отделение,
наказателно дело № 1237/2016/.
На обв. К. са
вменени нарушения по чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП .
Съдебната
практика е категорична, че когато се касае до нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
деецът следва да носи отговорност при изгубване на контрол върху пътното
превозно средство поради заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и др.
Когато обаче загубата на контрол е във връзка и в резултат на нарушение на
режима на скоростта, то правилната квалификация на нарушението на правилата за движение
е по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Двете алинеи на чл.20 ЗДвП, отнасящи се до
задължението за непрекъснат контрол на превозното средство и за управление със
съобразена скорост, са взаимно изключващи се – нарушителят не би могъл да
извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби.
В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на
автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта.
В настоящи
случай, с оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че обв. К. е
извършил нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП , задължаваща водачите на ППС да
съобразяват скоростта на дивжение с посочените
в тази разпоредба фактори и всички други затруднения и препятствия в
движението, произтичащи от пътните условия, ситуации и пр. Съобразената скорост
е тази, която с оглед изискванията за безопасност всеки водач конкретно е
длъжен да избира с оглед недопускане на ПТП.Опасността е била налице, доколкото К. не е съобразил скоростта си на движение със
всички обстоятелства, посочени в този текст- атмосферни условия, релеф,
състояние на пътя, интензивност на движението, условия на видимост.
Обект на
престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението
по пътищата.
От обективна
страна деецът е извършил фактически действия по управлението на .а. „Тойота
Пикник" с per. № ***, при
което на 28.01.2018., в гр. Варна е
нарушил правилата за движение по пътищата. Вследствие на виновното нарушение на правилото по чл.20,
ал.2 от ЗДП, обв.К. е осъществил
от обективна страна деянието
по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК,
доколкото по непредпазливост е причинил на св. К.В.К. средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.1 НК, изразяваща се в сгъвно счупване на телата на 12 гръден и 2 поясен прешлен,
което е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период не
по-малък от 6-7 месеца.
Механизмът на
настъпилото ПТП и причините за удара между двата автомобила се установяват от
заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като изготвено от компетентно лице, мотивирано,
отговарящо пълно, точно и обосновано на поставените въпроси въз основа на
събрания по делото доказателствен материал.
Субект на престъплението
е всяко наказателно отговорно лице – обв. К. е пълнолетно, вменяемо лице – по
време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна
страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вина непредпазливост ,
под формата на престъпна небрежност – обвиняемия не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причина за
извършване на престъплението е несъобразяването от страна обвиняемия с
правилата за безопасност на движение по пътищата.
Предвид на
изложеното, съдът призна обвиняемия за виновен в това да е извършил
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,предл.2 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като го призна за невиновен в това да е нарушил чл.20,а.1 от ЗДвП, поради което
на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение в
тази му част.
С оглед на
посочената правна квалификация,настоящата инстанция счита, че обвиняемия следва
да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК,
тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
прилагането на този законов институт: К. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се
е ползвал друг път от нормата на чл.78а
от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на
вина непредпазливост, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или пробация. Обвинението не касае причиняването на имуществени щети,
нито пък с деянието са причинени съставомерни такива.
При определяне на наказанието, съдът отчете ниската степен на
обществена опасност на дееца и добрите характеристични данни за личността му –
чисто съдебно минало, трудовата му ангажираност и липса на данни за други
противообществени прояви.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е
справедливо и съответно на извършеното на К. да бъде наложено наказание в
размер на минимума, предвид в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно
„глоба” в размер на 1000 лева.
В този смисъл съдът намира, че наказание в размер
на минимума на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.78а от НК ще
изпълни целите на индивидуалната и индивидуална превенция, доколкото същият е
съобразен с имущественото състояние на дееца, с тежестта на извършеното деяние
и обществената опасност на дееца и неговата личност.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и разпоредбата
на чл.343г от НК, която предвижда при този род престъпления възможност за
кумулативно налагане и на наказание “лишаване от право да управлява МПС”. В
тази връзка с оглед естеството на производството следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, която дава възможност на съда за преценка
дали да наложи или не посоченото кумулативно предвидено наказание. В настоящия
случай съдът като съобрази изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, данните за личността на дееца и осъществяваната от него трудова
дейност, изискваща ежедневно управление на МПС, намира, че налагането на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ ще доведе до невъзможност лицето
да упражнява трудовите си задължения и да реализира трудови доходи, необходими
за издръжката му.
С оглед на изложеното съдът намира, че е справедливо и
съответно на извършеното нарушение и обществената опасност на дееца на същия да
не бъде налагано наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за
конкретното деяние.
Обвиняемият К., на осн. чл.189,ал.3 от НПК следва да
заплати и направените по делото разноски
в размер на 492,66 лв. по сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата от 50
лв. по бюджетната сметка на РС Варна.
По изложените съображения Съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ
В РС ВАРНА:
