РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
12252 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 866449 от 08.04.2019 г., постановено по гр. дело № 62531/2017 г. по
описа на СРС, 153 състав, Г.С.Г.е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 382,39 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.; сумата 18,81 лв. такса дялово разпределение
за същия период, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2017 г. до плащането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 230,08 лв. разноски по делото,
като са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 33Д за заплащане на сумата 110,82
лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., и 3,98 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за същия период.
Със
същото решение С.Н.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 33Д вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 353,45 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот — гр. София, ж.к. *********за периода 01.08.2014 г. —
30.04.2016 г.; сумата 18,81 лв. такса дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва, считано от 07.09.2017 г. до плащането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 213,59 лв. - разноски по делото, като е отхвърлен
иска за заплащане на цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер и период, както и иска по чл. 86, ал. 1 33Д за заплащане на
сумата 110,82 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., и 3,98 лв. обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за същия период.
Решението
е било постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕАД — „Т.С.” ЕООД.
Срещу
така постановеното решение, с което осъдителните искове са били уважени спрямо С.Н.Г.,
е постъпила въззивна жалба от ответницата, чрез назначения й особен представител
- адв. Д. Дончева, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че ищецът не е установил
по делото съществуването на облигационни отношения с ответницата през процесния
период за продажбата на топлинна енергия. При условията на евентуалност на
оплакванията сочи, че по делото липсват категорични доказателства, от които да
е видно, че е извършено отчитане на реално потребена енергия за исковия период,
като по делото е установена липсата на монтирани радиатори, свързани към
отоплителната система. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявените искове.
Въззиваемият
- ищецът „Т.С.” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба. С депозирана молба
от 23.09.2020 г. въззивникът, без да излага конкретни доводи, моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Доколкото
първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника Г.С.Г.в частта, с която
е осъден да заплати на ищеца посочените в диспозитива сума, както и „Т.С.“ ЕАД не
е подало въззивна жалба срещу решението, в частта, с която СРС не е уважил
изцяло исковете му, то и по аргумент от чл. 269, т. 2, пр. 1 ГПК, в тези части
решението е влязло в сила.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна
по следните съображения:
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В
конкретния случай се явява необоснован изводът на първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото се установява правнорелевантното обстоятелство, че
именно ответникът С.Н.Г. е собственик на
процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия, т.е.
че е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска. В тази връзка следва
да се отбележи, че ответникът своевременно - с отговора на исковата молба е оспорил
твърдението на ищеца, че е налице валидно облигационно правоотношение между
тях, респективно че е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска, като
първоинстанционният съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест с
доклада по делото, е дал на ищеца указания в тази насока, обективирани в
определение от 05.02.2019 г . Необосновано СРС е извел притежаваното от
ответницата право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот, от
представените от ищеца доказателства - писмо от Столична община - район Искър
от 14.07.2016 г., писмо от ЧСИ С.Я.от 17.07.2012 г. и протокол от общо събрание
на ЕС — гр. София, ж.к. *********от 12.11.2001 г.. Приложените по делото доказателства
не представляват титул за собственост, въз основа на който да бъде обоснован извод,
че в процесния период на доставка на топлинна енергия, С.Г. е била съсобственик
апартамент №3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Доколкото
по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че С.Г. е съсобственик
на процесния имот, на което се позовава ищецът в исковата молба, първоинстанционният
съд неправилно е приложил последиците на доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК, поради което и незаконосъобразно предявения главен иск е бил уважен.
Тъй като ищецът не е установил по делото при условията на пълно и главно доказване
в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на
собственост на въззивницата, то по делото е недоказано твърдението, че тя е
пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения главен иск и същият
следва да бъден отхвърлен. С оглед изхода на делото по главния иск
неоснователен е и акцесорния иск за мораторна лихва. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че горепосоченото писмо, издадено от СО, район „Искър“
не удостоверява собственически права на ответницата върху имота, още повече че
същия касае значителен период от време преди процесният.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в
обжалваната част, включително и в частта, с която С.Г. е осъдена да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството пред СРС.
При
този изход на спора пред въззивната инстанция, по аргумент от т. 7 от ТР от
06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, въззиваемият „Т.С.“
ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса
за подадената от особения представител на С.Г. въззивна жалба, в размер на
25,00 лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 866449 от 08.04.2019 г., постановено по гр. дело № 62531/2017 г. по описа на
СРС, 153 състав, в частта, с която ответницата С.Н.Г. е осъдена да
заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д вр. чл. 149 ЗЕ,
сумата 353,45 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот -
гр. София, ж.к. *********за периода 01.08.2014 г. - 30.04.2016 г., 18,81 лв.
такса дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано
от 07.09.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
213,59 лв. - разноски по делото, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу С.Н.Г.,
ЕГН **********, искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ, за сумата
353,45 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр.
Со-фия, ж.к. *********за периода 01.08.2014 г. - 30.04.2016 г. и за 18,81 лв.
такса дялово разпределение, дължима за същия период, ведно със законната лихва,
считано от 07.09.2017 г. до плащането.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 25,00
лв., представляваща разноски за държавна такса за подадената от особения
представител на ответницата въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която Г.С.Г.е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 382,39 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. *********за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.; сумата 18,81 лв.
такса дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано
от 07.09.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
230,08 лв. разноски по делото, като са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 33Д
за заплащане на сумата 110,82 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., и 3,98 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период,
не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: