№ 101
гр. Враца, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500383 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №269103/23.06.2021г. по описа на
Районен съд - Враца, подадена от Х. А. Т., чрез пълномощника си адв.Р.Р. от САК,
срещу решение №260341/01.06.2021г., постановено по гр.д.№ 963/2021г. по описа на
Районен съд - Враца, в частта,в която Районен съд – Враца е признал за установено на
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, че Т. дължи сумата в размер на
265.35 лв.главница – стойността на консумирана,но незаплатена топлинна енергия,
лихва за забава в размер на 47.87 лв.,законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска 18.12.2020г. до заплащане на главницата.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваните части е неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва се, страните да са били в облигационни отношения при
общи условия, тъй като се сочи, че тези отношения са прекратени с получаването от
ищеца на протокол от общото събрание на Етажната собственост за преустановяване
ползването на услугите на ищцовото дружество. Оспорва се, въззивницата да е
собственик на процесния имот, както и че с представеното пред първоинстанционния
1
съд удостоверение от Община Враца не се установява правото на собственост у
жалбоподателката. Наведени са и доводи, че възиваемото дружество не е доказало по
категоричен начин количеството доставена топлоенергия и размера на претендираните
задължения. Поддържа се, че районния съд не е взел предвид и обстоятелството, че
Етажната собственост се е отказала от услугите на "Топлофикация - Враца"ЕАД както
от услугите за отопление, така и за битово горещо водоснабдяване. Наведени са и
съображения, че с отказа от отопление и битово горещо водоснабдяване, отпада и
задължението за заплащане на сградна инсталация. В тази насока се изтъква, че
районния съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, което
единствено е работило въз основа на документи и данни предоставени от ищеца, без да
вземе предвид представените пред съда доказателства, сочещи прекратяване
доставката на топлинна енергия преди процесния имот за цялата Етажна собственост.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивницата иск и в
уважената му част. С въззивната жалба не се иска събиране на нови
доказателства.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
При извършената проверка по редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК, но е подадена от адв.Р. без представено надлежно пълномощно. За процесуална
икономия жалбата не следва да бъде оставяна без движение, а на жалбоподателката
Х.Т. със съдебен адрес гр.***, ще следва да се укаже, че в срок до първото по делото
съдебно заседание следва да представи доказателства за упълномощаване на адв.Р. за
настоящата инстанция, както и да заяви дали поддържа подадената от нея въззивна
жалба.
В изпълнение на дадените указания по делото с молба с вх.№2101/01.10.21г.
/п.к.30.09.2021г./ е представено адв.пълномощно на адв.Р..
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива
не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен
интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка
с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Топлофикация-Враца"ЕАД
гр.Враца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против Х. А. Т. от гр. Враца за следните вземания:1)сумата от 265.35 лв. главница - за
периода от 30.11.2017г. до 30.06.2020г. за незаплатена топлинна енергия доставена в
жилище на адрес гр. ***;2)за сумата от 48.01 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.12.2017г. до 09.11.2020г.;3) за законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -18.12.2020г. до
окончателното й изплащане;4)за направените деловодни разноски в размер на 25.00
лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 3456/2020г. по описа на РС-
Враца и, приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение № 260720/22.12.2020г. Заповедта е
връчена на длъжника Х.Т. на 05.02.2021г. От страна на Т. чрез адв. В. Т. е депозирано
възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Районният
съд на основание чл.414а ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на
26.02.2021г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 09.03.2021г.,същият е предявил иск
пред РС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че
ответницата Х.Т. е абонат на дружеството и е потребител на топлинна енергия.
Поддържа се, че ответницата има открита партида за жилище, находящо се в гр. ***,
като на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в размер на 265.35
лева/главница/, и мораторна лихва в размер на 48.01 лева за периода от 31.12.2017г. до
09.11.2020г., които не са платени. Сочи се, че до ответницата са били изпратени
няколко покани за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата
сума, но Т. не е изпълнила задълженията си към ищцовото дружество. С обективно
съединените искове се иска да бъде признато за установено, че Х.Т. дължи на
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца обективираните в заповед за изпълнение №
260720/22.12.2020 год. суми.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано
от 18.12.2020г. до окончателното изплащане, както и направените разноски. Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №3456/2020г. на РС-Враца.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК Х.Т., чрез адв.Р.Р. е депозирала писмен отговор, с
който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорено е качеството
на потребител на ответника, тъй като са наведени доводи, че същата може и да не е
3
собственик на процесното жилище. Оспорена е дължимостта на претендираните суми,
тъй като партидата при ищцовото дружество не се води с титуляр ответницата Т..
Поддържа се, че от представените по делото изравнителни сметки за топлоенергия, че
не е установено, до имота да е доставяна топлинна енергия, както и че са въведени
нулеви показания и липсват данни за извършеното разпределение от "Нелбо"ЕАД.
Твърди се, че сметките за топлинна енергия за сградната инсталация не са изчислени
правилно, като не е взетата точната кубатура на жилището.Оспорва се общия топломер
и общия водомер в процесната абонатна станция не са преминали метрологична
проверка в установените по закон срокове. Навеждат се доводи за изтекла погасителна
давност.
От ищцовото дружество с молба с вх. №267974/07.05.2021г. по описа на Районен
съд - Враца е представено свидетелство за метрологична проверка на топломер 2 бр. от
03.07.2018г. и 12.05.2020г.
С молба с вх.№268136/13.05.2021г. от адв. Р. са представени 2 бр. доказателства,а
именно: заявление с вх.№11-02-228/30.09.2019г. до ответника и протокол
№1/28.09.2019г., че живущите от *** са се отказали от услугите на "Топлофикация -
Враца"ЕАД гр.Враца и са преустановили връзката си дружеството.
По делото от страна на ищцовото дружество е представена удостоверение от
Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца, че собственик на жилището
находящо се в гр. *** е Х. А. Т..
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа и счетоводна
експертиза изготвено от вещото лице Т. А., което съдът приема като обосновано и
компетентно се установява, че процесния имот находящ се в гр. *** е с отопляем обем
-170 куб.м. и енергията за сградна инсталация разпределена за имота е в размер на
1,014114 MWh.Имотът е топлоснабден от абонатна станция ***. Вещото лице е
посочило, че отчитането, дяловото разпределение и начисляването на разходваната
топлинна енергия в абонатна станция *** е извършено в съответствие с изискванията
на нормативната уредба,въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от
топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.
Експертът е изчислил, че дължимата сума за разпределена и начислена топлинна
енергия за сградна инсталация –общи разходи на база отопляем обем на имота 170
куб.м./главница/ е в размер на 265.35 лв. с начислен ДДС по партида с абонатен
№2910, размерът на мораторната лихва за забава е в размер на 47.87 лв. за периода от
31.12.2017г. до 09.11.2020г.В заключението е констатирано още, че в имота е
осигуряван достъп на представител на толинния счетоводител и е посочено, че в
отделен отчетен талон е отразено, че отоплителните уреди в имота са демонтирани.
4
Експертът е отразил в заключението си, че по изготвените изравнителни сметки не са
били открити данни да са подавани възражения.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че с оглед
събраните по делото доказателства предявеният иск е основателен. Съображенията на
съда са, че от приложената по делото справката от Община Враца, че ответницата е
била съсобственик на процесния топлоснабден имот, както и че претендираните суми
не са погасени по давност и са налице предпоставките за уважаване на предявените
обективно съединени искове.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422
ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за
принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на
ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със
заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да
докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката,
отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ
/ДВ, бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи
условия одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в
които се определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на
задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече
срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
5
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между страните, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай ответницата е оспорила предявените искове с аргумент,
че е възможно да не е собственик на процесното жилище и оттук да няма качеството на
потребител на топлинна енергия и да не е в договорни отношения с ищеца, тъй като
между тях няма сключен писмен договор. Въззивният съд приема, че въззиваемото
дружество е доказало в първоинстанционното производство, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ. В него е
посочено, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото е представено
доказателство - удостоверение от Дирекция "Местни данъци и такси" при Община
Враца, че собственик на жилището находящо се в гр. *** е Х. А. Т..
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника,
че не дължи сума за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Това е
така, тъй като съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, собственикът или титуляр на вещното право
на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено
топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални
и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-ЗЗ4 за
топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме,
че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояние.
Фактическото преустановено топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а
собственикът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Това идва от специфичния характер на доставката на топлинна енергия,
чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една
обособена част от общата сграда.
6
От друга страна, задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да
достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в
съответната етажна собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на
гореща вода. С решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.
Конституционният съд на Република България се произнесъл, че не се установява
противоконституционност на разпоредбата на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката, касаеща настоящото производство и отхвърли искането на омбудсмана
на РБ, поради което съдът следва да прилага тази нормативна уредба, като част от
вътрешното законодателство на РБ.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на
етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. На това основание ответника-въззивник следва да заплаща доставената
топлинна енергия за общите части на сградата.
В мотивите на решението си, първоинстанционния съд правилно е отхвърлил
възражението на ответницата, че претендираните суми са погасени по
давност.Вземането е станало изискуемо на 31.12.2017г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 18.12.2020г., т.е. преди изтичането на
предвидения в закона три годишен давностен срок, с оглед че същото, има характер на
периодично плащане.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Районен
съд - Враца, че размерът на дължимата сума е 265.35 лева, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода 30.11.2017 г. - 30.06.2020г., обезщетение
за забава плащането на главницата за потребена енергия за периода 31.12.2017г. –
09.11.2020г. в размер на 47.87 лв.; ведно със законната лихва върху горните главници
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата. Правилно е решението и в частта за присъдените
по делото разноски.
Възраженията на въззивницата останаха недоказани и в настоящото
производство, като в заключение, съдът приема, че задължението на ответника е
7
определено според отчетното количество топлина енергия отдадена от сградната
инсталация и начислено, съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
С оглед изхода от спора в полза на въззиваемото дружество се следват
разноски за въззивната инстанция, но тъй като такива не са претендирани, не следва да
бъдат и присъждани.
При тези мотиви, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260341 от 01.06.2021г. по гр. дело № 963/2021г.
по описа на Районен съд - Враца, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8