РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501054 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 13891/03.06.2024 г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Х. И., срещу
Решение № 1244 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 11323/2023 г. по описа на ВРС,
43-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, против П. Я. М., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3974/06.07.2023 г. по ч.гр.д. №
8533/2023 г., по описа на ВРС, а именно: 178,82 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия и мрежови услуги, по фактура № ФП0314514193, издадена на
14.10.2021 г., за обект с абонатен номер ИТН: ***, с адрес: гр. Варна, ул. „К.“ ***, кл. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г. до изплащане на
вземането, както и 31,65 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 22.10.2021 г. до
26.06.2023 г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Твърди се, че количествата, фактурирани с фактура № **********/14.10.2021 г. са отчетени
за период от 07.08.2021 г. до 25.08.2021 г., като информация за измерванията е получена
заедно с данните за фактуриране за месец септември, поради което фактурата на клиента е
издадена с период „месец септември“. Излага се, че на 23.08.2021 г. е депозирано Заявление
№ 5862099/23.08.2021 г., с което абоната П. Я. М. заявява, че предназначението на обекта е
за „битови нужди“, с предоставена мощност 15 кВт, като от 25.08.2021 г. обектът на абоната
се отчита като битов. Фактура № **********/14.10.2021 г. на стойност 178,82 лв. е издадена
1
за абонатен номер 32Z4101102212118 за периода 07.08.2021 г. до 25.08.2021 г. в качеството
на „небитов“ абонат, а последващите фактури № **********/15.09.2021 г. и №
**********/15.10.2021 г. – в качеството на „битов“ абонат. Твърди се, че обектът е заведен в
база данни на дружеството като стопански до 25.08.2021 г., поради което ответникът се
явява небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Посочва се, че след 01.08.2021 г. поради възприет
нов метод на ценообразуване (индивидуално изчисляване на цената на електрическата
енергия за всеки обект) е преустановено обявяването на цена, еднаква за всички клиенти за
всеки съответен месец на интернет страницата на дружеството, каквато е била практиката до
31.07.2021 г. Считано от 01.08.2021 г. влиза в сила Методика за определяне на цените на
електрическата енергия на доставчика от последна инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021
г., изм. ДВ, бр. 90 от 29.10.2021 г.), с която е въведен различен начин за ценообразуване.
Твърди се още, че в съответствие с предвиденото в Методиката, цената на ел. енергия на
ДПИ се определя след изтичането на календарния месец и получаването на утвърдени
измерени стойности от оператора на електроразпределителната мрежа. Цената е
индивидуална за всяко място на потребление, съобразно неговия товаров профил. В жалбата
се твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ „Енерго-Про Продажби“ АД няма
отношение към дейностите по измерване на електрическата енергия, които са в
правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа. Доставчикът от последна
инстанция определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от
измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е отговорен за
измерванията – чл. 89, т. 1 от ПТЕЕ. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
за постановяване на ново, с което да се уважат исковите претенции. Претендират се съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. Я. М..
Посочва се, че във въззивната жалба въззивникът твърди нови обстоятелства във връзка с
предявения иск, които променят предмета на спора. Излага се, че справка за показания на
електромер, отразяващи консумация от 414 кВ за периода 07.08.2021 г. – 25.08.2021 г.,
приложена от дружеството, не е представена в хода на първоинстанционното производство
и данните, посочени в нея не са известни на ответника – не се съдържат нито във фактурата,
нито в приложението към фактурата, поради което не следва да бъде приета. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС. Претендират се разноски в размер на 485 лв. за
консултантски услуги. Направено е възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от въззивника разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищецът излага, че въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК
пред ВРС е образувано ч.гр.д № 8533/2023 г., като ВРС е издал заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в
законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед. Ищецът излага, че ответникът е
собственик на обект, находящ се в гр. Варна, вилна зона „Варна”, местност „К.” ***, с
абонатен №*** и клиентски номер ***.Твърди се, че на 23.08.2021 г. ответникът депозира
при ищеца заявление №5862103 за продажба на електрическа енергия, за адрес в гр. Варна,
м-ст „К.“ ***, ведно с документ, удостоверяващ правото на му на собственост върху обекта -
нотариален акт №160, том IV, per. №2923, дело 488 от 2004 г., както и удостоверение за
въвеждане в експлоатация №24/05.07.2021г. Отново на 23.08.2021г. П. Я. М. депозира и
2
заявление №5862099 за достъп и пренос на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
Варна, м-ст „К.“ ***. Твърди се, че за да бъде доставяна ел. енергия до обекта на
потребителя, същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД, като на основание чл.29 ПТЕЕ, клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго-Про Продажби“
АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и
достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Заявява, че основанията
за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни
клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно
овластен да ги събира от крайните си клиенти. Според ищеца, ответникът има качеството
„небитов клиент“ по смисъла на § 1 т.33а ПЗР към ЗЕ, а именно - клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Твърди, че обектът на ответника е заведен в базата данни на дружеството, като
стопански. Намира, че след като обектът се ползва за небитови нужди, то и ответникът се
явява небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Заявява, че между страните по делото съществува
валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от
последна инстанция (ДПИ). Сочи, че ДПИ е нормативно предвидена фигура, която
обезпечава непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за
периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик - от свободния пазар или
от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани
цени. За процесния период ищецът доставя електрическа енергия в качеството си на ДПИ,
като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15
на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020 г.,
с последното изменение на чл.94а ЗЕ, от кръга клиенти на крайния снабдител отпадат
всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени.
Това прави невъзможно оставането на процесния стопански обект на регулирания пазар -
той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех
lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи
условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а ЗЕ, ДПИ осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не
извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Съгласно §15, ал.5 ПЗР на
ЗИД на ЗЕ, считано от 01.07.2021 г., небитовите клиенти на енергийните дружества в
България следва да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик.
Смяната на доставчика се извършва при условията на чл.95 ЗЕ, като клиентът не дължи
неустойка и смяната, не е съпроводена с допълнителни задължения за него. Сочи, че
клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават
служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Навежда твърдения, че цената, по
която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се определя по Методика за
определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция,
приета от КЕВР. Съгласно методиката отношенията между клиентите и доставчика от
последна инстанция се уреждат в договори при публично известни общи условия при
спазване на Закона за енергетиката (ЗЕ) и правилата по чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Сочи, че до
31.07.2021 г. продава електрическа енергия по цена, която е еднаква за всички клиенти и се
обявява на интернет страницата на дружеството. Същата се образува при калкулиране на
действителната стойност на разходите за балансираща енергия след получаване на реалните
данни от отчета на средствата за търговско измерване и сетълмент от „ЕСО“ ЕАД, като в
срок от три работни дни след получаване на горепосочените данни, ищецът обявява на
интернет страницата си крайната цена по тарифен план „една скала“ за съответния отчетен
3
месец. След 01.08.2021 г., поради възприет нов метод на ценообразуване е преустановено
обявяването на цена за всеки съответен месец на интернет страницата, като в сила влиза
Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна
инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., изм. ДВ, бр. 90 от 29.10.2021 г.), с която е
въведен различен начин за ценообразуване /чл.4/. Разяснява методиката при определяне на
цените. Заявява, че няма отношение към дейностите по измерване на електрическата
енергия, които са в правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа, като в
качеството му на ДПИ, определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на
данните от измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е
отговорен за измерванията- чл. 89, т.1 ПТЕЕ. Обосновава правото на начислява и претендира
лихва за забава с обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно главното
задължение. Сочи, че размерът на мораторната лихва е определен от датата, следваща
падежа по фактура №**********/14.10.2021г. – 23.10.2021г. до 26.06.2023г. Лихвата е
дължима на осн. чл. 38 ОУДПЕЕ и чл. 86 ЗЗД. На основание гореизложеното са предявени
искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3974/06.07.2023 г., издадена по ч.гр.д. №8533/2023 г. по описа на ВРС, а именно: 178,82
лева – представляваща главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги, по фактура
№ФП0314514193 от 14.10.2021 г. за обект с аб. номер ИТН:***, и адрес: гр. Варна, „К.“ ***,
кл. №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 31,65 лева – мораторна лихва, начислена за
периода от 22.10.2021 г. до 26.06.2023 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П. М. представя писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва се към процесния
период ответникът да е бил „небитов клиент“ на ищеца. Твърди, че въз основа на подадените
заявления вх. № 5862103/23.08.2021 г. за продажба на ел. енергия и вх. №5862103/23.08.2021
г. за предоставяне на достъп, ищецът е съставил констативен протокол №6110167/25.08.2021
г., с който се регламентира преминаването на обекта на ищеца, от временно към постоянно
захранване. Оспорва се, към процесния период, да съществува облигационно
правоотношение между ищеца и ответника в качеството на „небитов клиент“ на последния.
Твърди се, че считано от 25.08.2021г. са налице облигационни отношения между страните,
като ответникът има качеството „битов клиент“. Твърди и че сумите по издадените фактури
за консумация на битов ток, са заплатени изцяло. Твърди, че процесната фактура №
**********/14.10.2021 г. за консумация на небитов ток, за същия обект и период, на база
прекратен договор за „небитов абонат“, дублира периода, за който се отнасят заплатените от
ответника суми за битов ток. Моли за отхвърляне на предявения установителен иск.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление от ищеца е образувано ч.гр.д. №8533/2023 г. по описа на
ВРС, което е приключило с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №3974/06.07.2023 г., за следните суми: 178,82 лева – представляваща главница
за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги, по фактура №ФП0314514193 издадена на
14.10.2021 г., за обект с аб. номер ИТН:***, и адрес: гр. Варна, „К.“ ***, кл. №***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и 31,65 лева – мораторна лихва, начислена за
периода от 22.10.2021 г. до 26.06.2023 г., както и сторените разноски в заповедното
производство.
4
Видно от приобщеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация
№24/05.07.2021 г., издадено от главния архитект на община Варна, район „Младост“, е
въведен в експлоатация строеж: „двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXII-294
(ПИ 10135.3523.294), кв.25 по плана на СО „К.“, гр. Варна, с възложител П. Я. М..
Със заявление №5862103/23.08.2021 г. за продажба на електрическа енергия от
„Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия, ответникът М. е отправил искане към
ищеца за снабдяване с електроенергия на процесния недвижим имот с адрес: гр. Варна, СО
„К.“ ***. До подаване на заявлението, горепосоченият обект с кл.№********** и аб.
№********** е бил снабдяван с електроенергия, но със заявление №5862103/23.08.2021 г. е
заявено, че същата ще бъде използвана за битови нужди. Към заявлението е приложен
документ за собственост на обекта – къща, както и удостоверение за въвеждане в
експлоатация №24/05.07.2021 г. на община Варна, район „Младост“.
Със заявление №5862099/23.08.2021 г. за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД при Общи
условия, ответникът отправя искане към електроразпределителното дружество за
предоставяне на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД за съществуващ
обект с адрес: гр. Варна, СО „К.“ ***. Заявено е, че предназначението на обекта е за битови
нужди, ниско напрежение, при трифазно захранване. На 25.08.2021 г., въз основа заявеното
искане на ищеца, служители на „Електроразпределение Север“ АД извършват проверка на
съществуващия в имота с адрес: гр. Варна, СО „К.“ ***, електромер с фабр. № *** и
отразяват заявеното преминаване от временно към постоянно захранване. За извършената
проверка е съставен констативен протокол № 6110167/25.08.2021 г., подписан от двама
служители на „Електроразпределение Север“ АД и свидетеля Милен Петров. Считано от
25.08.2021 г., имотът на ответника се снабдява с електрическа енергия от ищеца, в
качеството му на краен снабдител, поради което, на 14.10.2021 г., дружеството издава
фактура №********** за сумата от 178,82 лева, със срока на плащане до 22.10.2021 г.
Получател по фактурата е ответникът П. Я. М., за обект с адрес: гр. Варна, СО „К.“, ***.
Съгласно посоченото основание във фактурата, начислената сума е за електрическа енергия
за месец септември 2021 г. Съгласно приложение А към фактура №**********/14.10.2021 г.,
отчетената електроенергия е по електромер с фабр. № ***, като видно от начислената сума е
за: доставени 414 кВтч. електрическа енергия, задължения към обществото – за 414 кВтч.,
акциз по ЗАДС за 414 кВтч., достъп и пренос високо напрежение - 414 кВтч.; достъп и
пренос средно/ниско напрежение – 475 кВтч. и пренос ниско напрежение - 414 кВтч. Видно
от приложена справка за потреблението през последните 12/24/36 м, изготвена от ищеца,
електроенергията, за която е издадена процесната фактура е доставена при еднофазно
захранване.
По делото са приобщени представените от ответника фактура №
**********/15.09.2021 г., за сумата от 44 лева и фактура № **********/15.10.2021 г. за
сумата от 91,84 лева, издадени от ищеца за потребената електроенергия в процесния обект,
отчетена по електромер фабр. № ***, за периода от 25.08.2021 г. до 06.09.2021 г. /фактура №
**********/15.09.2021 г./ и за периода от 07.09.2021 г. до 06.10.2021 г. /фактура №
**********/15.10.2021 г./. Ищецът не оспорва заплащането на сумите, за които са издадени
горепосочените фактури.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Наведените в жалбата възражения касаят изцяло нови твърдения, наведени от ищеца.
5
Нито в заявлението, нито в исковата молба въззивникът е твърдял, че количествата,
фактурирани с фактура № **********/14.10.2021г., всъщност представляват отчетени за
период от 07.08.2021 г. до 25.08.2021 г., тъй като информация за измерванията е получена
заедно с данните за фактуриране за месец септември, поради което фактурата на клиента е
издадена с период „месец септември“. Фактът, че фактура № **********/14.10.2021 г. на
стойност 178,82 лв. е издадена за абонатен номер *** за периода 07.08.2021 г. до 25.08.2021
г. в качеството на „небитов“ абонат, а последващите фактури № **********/15.09.2021 г. и
№ **********/15.10.2021 г. – в качеството на „битов“ абонат, се навежда едва във
въззивната жалба. В заявлението изрично е посочено, че основанието на претенцията е
главница за незаплатена еленергия и мрежови услуги по фактура № **********/14.10.2021
г. Цитираната фактура сочи като основание за начисляване на сумата задължения за месец
септември 2021г. Едва след ангажиране на доказателства от ответника пред ВРС,
установяващи, че има още две издадени фактури – от 15.09.2021г. и от 15.10.2021г., от които
се установява, че обхващат като отчетен период от 25.08.2021г. до 06.09.2021г. и респективно
от 07.09.2021г. до 06.10.2021г., въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД навежда твърдения,
че с процесната фактура от 14.10.2021г. е начислена енергия за месец август- от 07.08. до
25.08.2021г. Горните твърдения, освен че са преклудирани пред настоящата инстанция, не
намират и основание в останалите събрани по делото доказателства- видно от фактура №
**********/15.09.2021г., същата е на стойност 185,87 лв. и е издадена с основание-
електрическа енергия за месец август 2021г. Т.е. налице е вече начислена енергия за месец
август, поради което и твърденията на въззивника, наведени едва във въззивната жалба са
недоказани. Предмет на заповедта за изпълнение е била сума, начислена по процесната
фактура № **********/14.10.2021 г., която има за свое основание енергия за месец
септември 2021г., както и лихва за забава от датата на падежа на фактурата до подаване на
заявлението. Респективно, това е предмет и на иска по чл.422 ГПК. Недопустимо е
предметът на положителния установителен иск да бъде различен от предмета на
заповедното производство /още по-малко да бъде изменян във въззивното такова/. Не се
установи сумата, начислена по процесната фактура да е дължима от ответника М. за месец
септември 2021г., като абсолютно безспорно между страните е, че считано от 25.08.2021г.
ответникът е бил битов клиент, като всички начислени суми като битов клиент са заплатени
от М., което се установява и от представените писмени доказателства. Поради което и не е
било налице основание за месец септември 2021г. да се начисляват суми, формирани като
дължими от небитови клиенти- за доставена енергия при монофазно захранване, за достъп
високо и средно напрежение и пренос за ниско такова. Затова и предявеният иск да бъде
установено, че ответникът дължи начислената сума по фактура от 14.10.2021г. – енергия за
месец септември 2021г., е неоснователен. Предвид акцесорния характер на вземането за
мораторната лихва, неоснователен се явява и иска за заплащане на такава за периода от
22.10.2022г. до 26.06.2023г. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1244 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. №
11323/2023 г. по описа на ВРС, 43-ти състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7