РЕШЕНИЕ
№ 1833
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330120030 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, ет. *, чрез пълномощник
адв. К. Г., е предявил против М. С. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *,
ап. **, иск за осъждане на ответницата да му заплати следните суми: сумата в размер на 896,
01 лева- главница, представляваща стойността на данък върху недвижим имот и такса
битови отпадъци, с която тя като ползвател на имот с адрес: гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *,
ап. **, се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със сумата от 11, 45 лева- лихва за забава
върху главницата за периода 02.11.2021 г.- 17.12.2021 г., а наред с това и сумата от 30 лева-
главница, представляваща причинени имуществени вреди за ищеца поради неизпълнението
на задълженията на ответницата да заплати дължимите местни данъци и такси за имота,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска-
17.12.2021 г. до изплащането им.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували спорове във връзка с
ползването на жилище, находящо се в гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *, ап. **, с площ от 70, 66
кв.м., което било собственост на ищеца и ***** му, като ответницата и **** й имали право
на ползване на апартамента. Ответницата имала задължение за МДТ върху имота в размер
на 889, 84 лева, според удостоверение за данъчна оценка, но ищецът в качеството си на
собственик заплатил на 12.08.2020 г. сумата от 896, 01 лева- данък недвижим имот и такса
битови отпадъци за апартамента за периода 30.06.2014 г.- 30.06.2020 г., включително с лихва
1
за забава. Плащането се наложило, защото той искал да получи удостоверение за данъчна
оценка на имота без задължения, като по този начин обеднял за сметка на ответницата,
която пък се обогатила без основание, защото нейно било задължението за заплащане на
МДТ. Тя получила нотариална покана да заплати сумата, като изпаднала в забава за периода
02.11.2021 г.- 17.12.2021 г., за което дължала и лихва в размер на 11, 45 лева. За издаване на
удостоверението за данъчна оценка пък ищецът трябвало да заплати сумата от 30 лева,
колкото била таксата за административната услуга и за него тази сума била причинена
имуществена вреда, защото първо подал удостоверение, в което фигурирало задължението
на ответницата, а след като той го платил, се наложило да поиска издаване на ново, за което
заплатил повторно същата такса. И тази вреда му била причинена от неизпълнението на
ползвателя да заплаща МДТ за имота. Моли за осъждането на лицето да заплати съответните
суми. Претендират се разноските в процеса. В съдебно заседание страната лично и чрез
пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез пълномощникът си е подала писмен отговор,
с който признава иска. Твърди се, че на 10.02.2020 г. **** й посетил Дирекция „МДТ“ в
Община П. и поискал да заплати цялото задължение за имота, но поради некоректно
подадена информация от съответната служителка частта на ответницата останала
незаплатена. По друго дело между страните- гр. дело № 1605/ 2020 г. на ПОС, II гр. с-в,
ответницата констатирала, че действително дължи съответната сума на ищеца, за което
междувременно на 01.11.2021 г. получила и нотариална покана. В същата обаче не се сочел
начин на плащане, поради което ползвателят решила да изпрати сумата чрез пощенски
запис. Това станало в едноседмичния срок, определен в поканата, като за адрес на
получателя бил записан посоченият от ищеца такъв в поканата. Като непотърсен паричният
превод бил върнат на наредителя на 02.12.2021 г., а настоящото дело се образувало след
това. Въпреки непосочване на банкова сметка в исковата молба, ответницата превела по
банков път на ищеца сумата от общо 937, 46 лева. Моли за постановяване на решение при
признание на иска. Твърди обаче, че не била дала повод за завеждане на делото, поради
което не следвало да й се възлагат разноските в процеса. На свой ред също претендира
разноски. В с.з. страната лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Също
представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 11/ 13.07.2018 г., постановено по гр. дело № 1451/ 2017 г. на ВКС, I ГО, е
признато за установено по отношение на ищеца и ***** му, че ответницата и **** й
притежават ограничено вещно право на ползване върху имот с адрес: гр. П., ул. „М. Т.“ №
***, ет. *, ап. **.
Видно от нотариален акт № ***, том **, дело № *****/ **** г., на *** *** ***, ищецът
възмездно е придобил право на строеж върху гореописания апартамент.
С приходна квитанция от 12.08.2020 г. на Дирекция МДТ към Община П., ищецът е
заплатил сумата от 896, 01 лева- задължения на ответницата за местни данъци и такси на
горния имот, ведно с лихви за забава, за периода 30.06.2014 г.- 30.06.2020 г.
2
С друга квитанция от същата дата ищецът е заплатил и административна такса за
удостоверение в размер на 30 лева.
Представени са и две удостоверения за данъчна оценка на горния имот, съответно от
13.08.2020 г., в което е посочено, че няма непогасени задължения за имота от страна на
собствениците и ползвателите му и предходно- от 10.07.2020 г., в което фигурира
задължение на ответницата като ползвател на имота за сумата от 889, 84 лева.
Приета е и нотариална покана от 15.09.2021 г., изпратена от ищеца и **** му до
ответницата и **** й, получена от последните на 01.11.2021 г., относно парична претенция
за имота за неустойки, данъци и такси в общ размер на 7 883, 02 лева. Към поканата са
приложени справка за неплатени данъчни задължения на ползвателите, снимки на имота и
разписки за връчване на поканата.
Представена и приходна квитанция от 10.02.2020 г. за заплати данъчни задължения от
**** на ответницата в качеството му на ползвател на имота, възлизащи в размер на 910, 88
лева, за периода 2014 г.- 2020 г.
Приет е и паричен превод чрез пощенски запис от 08.11.2021 г. на сумата от 896, 01 лева,
платена от ответницата, с получател ищеца, която е върната на 02.12.2021 г., като
непотърсена.
Представена е вносна бележка от 20.01.2022 г. за платена сума от 937, 46 лева, от името на
ответницата по банкова сметка с титуляр ищецът.
Представени са три броя справки за данъчни задължения на ответницата за имота, ведно с
хронология на задължения и плащания по партида на ползвателя.
Приети са още предходна нотариална покана от 09.10.2019 г., предварителен договор от
14.07.2020 г. и платен задатък по него, ведно с учредена договорна ипотека на имота.
Приложен е и протокол от съдебно заседание от 18.10.2021 г. по гр. дело № 1605/ 2020 г.
на ПОС, II гр. с-в, водено между страните и ***** им.
Представена е и разписка от 11.04.2022 г. от ищеца до ответницата и **** й относно
извършеното плащане по делото и отчитането му като начин на погасяване от него като
кредитор по правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, ведно със справка за изчисляване на законна
лихва от електронен калкулатор.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото за това, че ищецът заедно със **** си е собственик на недвижим
имот, по отношение на който ответницата и **** й имат право на ползване. Също така е
безспорно, че ползвателят, макар и да не е собственик, има задължение да заплаща данъци и
такси за имота, свързани с ползването. За конкретния имот те обаче не са били платени от
ползвателите и се е наложило да бъдат погасени от собственика, като същите са му
дължими, доколкото за тях той не е данъчно задължено лице и с плащането им е обеднял за
сметка на ползвателя, който пък се е обогатил, като си е спестил тези разходи. С отговорът
искът е признат, т.е. ответникът е признал, че съществува вземане на ищеца спрямо него в
търсения размер и в този смисъл не е необходимо да се излагат повече съображения
досежно дължимостта на платените от ищеца суми.
Няма и спор, че след образуване на делото в полза на ищеца по банков път от името на
3
ответницата е била платена сумата от 937, 46 лева, която се претендира. Спорният въпрос е
свързан с това- дали плащането погасява исковата претенция изцяло или пък се касае за
частично плащане от по- голяма дължима от ответницата към ищеца сума, с която обаче не
се погасява исковата претенция, а други по- стари или по- обременителни задължения на
ползвателя към собственика.
Настоящият състав намира, че с така извършеното плащане исковата претенция е била
погасена, защото в исковата молба се претендира точно определена сума- 937, 46 лева,
образувана като сбор от три суми: 896, 01 лева- данък недвижим имот и такса битови
отпадъци; 11, 45 лева- лихва за забава; 30 лева- имуществени вреди от неплащане на
местните данъци и такси за имота. Ищецът по делото не претендира други суми, извън
горните, за които в хода на делото навежда твърдения, че му били дължими, нито пък с
извършеното плащане ответницата посочва, че погасява нещо различно от търсеното й в
процеса. Действително във вносната бележка основанието за плащане е „дължима сума“, но
това не означава, че волята на лицето е била да плати нещо друго, освен това, което се
претендира с исковата молба. Доказателство за това е точният размер на преведеното до
стотинка от търсеното, както и обстоятелството, че по- рано сумата за главница от 896, 01
лева е била заплата от ответницата с пощенски запис. Оттук следва и волята на платеца- да
погаси именно конкретното задължение, а не някакво друго, поради което е неправилно
тълкуването на ищеца за приложение на специалното плавило на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД и
изявлението му, че той не приема това плащане като погасяване на задължението по
исковата молба, а като кредитор го отнася към други по- стари задължения за разноски и
лихви. Дори и да съществуват други задължения на ползвателя към собственика, те нито са
били въведени като предмет на делото, за да се обсъждат, нито пък е допустимо в хода на
делото да се включват, без да има изменение на основанието, на което се претендира
конкретната сума- местни данъци и такси за периода м. юни 2014 г.- м. юни 2020 г., ведно с
лихва за забава по приходната квитанция. Следва да се отбележи, че в приложената към
исковата молба нотариална покана от 15.09.2021 г. от ответницата и съпругът й се
претендира различна сума- 7 883, 02 лева, която включва неустойка от 5 000 лева и
неплатени задължения за местни данъци и такси, ведно с лихва, по приложена справка, но за
двамата ползватели П., в общ размер на 2 883, 02 лева. Нито една от тези суми обаче не се
претендира с исковата молба, нито пък ответник в настоящия процес е *****- ползвател,
поради което няма как да се приеме за основателна тезата на ищеца, че плащането частично
погасявало общо задължение, което било в много по- голям размер. Тези отношения
евентуално биха били предмет на друго производство, но по настоящото дело с оглед
очертания именно от ищеца предмет на процеса, следва еднозначният извод, че платеното
погасява точно търсеното. Пак за пълнота на изложеното е необходимо да се посочи, че
действително вписания като платец във вносната бележка не е ответницата, а съпругът й, но
това обстоятелство е без правно значение по делото, защото изрично в основанието за
плащане е посочено името на ответницата като задължено лице, т.е. недвусмислено е, че
плащането е от нейно име и за нейна сметка, като с него ищецът получава връщане на това,
което е платил от свое име като собственик, но е било предназначено да погаси не негови
4
данъчни задължения, а тези на ползвателя на имота му.
Предвид изложеното, съдът намира, че с извършеното плащане ответницата е погасила
исковата претенция, поради което искът се явява неоснователен, защото търсената от ищеца
сума му е била заплатена в хода на делото. В този смисъл искът следва да се отхвърли,
защото ищецът вече е получил плащане и евентуалното повторно присъждане на същото, би
довело до неговото неоснователно обогатяване за сметка на длъжника. За пълнота на
изложението обаче следва да се посочи, че претендираните главници са ведно със законната
лихва от датата на завеждане на делото, до окончателното плащане, а с извършеното
плащане са погасени само главниците. Затова следва допълнително да се присъди само
законната лихва върху двете главници от 896, 01 лева и от 30 лева, за периода от образуване
на делото- 17.12.2021 г. до момента на плащането- 20.01.2022 г.
Вторият спорен въпрос по делото е във връзка с разноските и по- специално- на коя от
страните следва да се възложат те. Според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, ако с поведението
си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се
освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но
съдът намира, че това не е така, защото е налице единствено признание на иска, което обаче
не е достатъчно, за да се приложи горната разпоредба. Както вече се посочи, ползвателят
дължи заплащане на местни данъци и такси, свързани с ползването на чуждия имот и
именно обстоятелството, че в конкретния случай ответницата не е била заплатила своята
част от тези задължения към общината, които обаче са били платени от собственика, макар и
той да не ги е дължал, обуславят правния му интерес от завеждане на делото, за да си търси
връщане на даденото. С бездействието си като данъчно задължено лице ответницата е дала
повод за образуване на производство спрямо нея, като са неоснователни съображенията й за
добросъвестно поведение, което да изключи отговорността й за разноските. На първо място,
т.н. в отговора „некоректна“ информация в данъчната служба на общината, където двамата
съпрузи- ползватели на имота били въведени с едно и също ЕГН и **** при плащането
платил само своята част, а не и тази на ответницата, не може да бъде основателна причина,
поради която да се приеме, че е налице изрядно поведение на длъжника, който искал да
плати, но по независещи от него обстоятелства не могъл. Начинът по който едно данъчно
задължено лице е въведено в системата на общината е въпрос, който не касае кредиторът в
случая, защото дължимостта на задължението на ползвателя на имота произтича от закона.
В този смисъл е без никакво правно значение причината, поради която задължението на
ответницата е останало неплатено, а е от значение само фактът на неплащането му,
обусловил действията на кредитора в защита на собствения му интерес. На второ място,
превеждането на сумата чрез пощенски запис, макар и формално да е станало преди
завеждане на делото, не е довела до погасяване на дълга, защото преводът не е получен от
ищеца и сумата по записа в последствие е върната на вносителя. Отделно от това, с оглед
друго по- рано заведено между страните дело пред ПОС, става ясно от представения
протокол от с.з. от 18.10.2021 г. и приложения към него предварителен договор, че
ответницата е имала информация за банкова сметка на ищеца, на която той е титуляр (тази
сметка е посочена в цитирания предварителен договор от 14.07.2020 г. и тя е същата, по
5
която в последствие е била преведена и процесната сума). При това положение, дори и в
нотариалната покана да не е бил посочен начин на изпълнение, както твърди ответницата, тя
с получаването й на 01.11.2021 г. вече е имала данни за сметката на ищеца и е можела да
погаси дълга си към него, както и го е направила в последствие. Забавата й обаче е
предизвикала настоящия процес и поради това тя не може да ползва привилегията на чл. 78
ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат
възложени в нейна тежест.
С оглед изложеното, на ищеца се дължат направените в производството разноски в пълен
размер. Те се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, като са налице и
доказателства, че са реално заплатени- държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Направените пък от ответницата разходи за
възнаграждение на пълномощника й си остават за сметка на страната, без да се възлагат в
тежест на другата.
Поради горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, ет. *,
против М. С. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *, ап. **, искове за
осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 896, 01 лева- главница,
представляваща стойността на данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, с
която тя като ползвател на имот с адрес: гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *, ап. **, се е
обогатила за сметка на ищеца, ведно със сумата от 11, 45 лева- лихва за забава върху
главницата за периода 02.11.2021 г.- 17.12.2021 г., а също и сумата от 30 лева- главница,
представляваща причинени имуществени вреди за ищеца поради неизпълнението на
задълженията на ответницата да заплати дължимите местни данъци и такси за имота, или
общо сумата в размер на 937, 46 (деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки) лева, като ПОГАСЕНА чрез плащането й в хода на делото.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *, ап. **, да заплати
на Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, ет. *, законната лихва върху
сумата от 896, 01 лева, за периода 17.12.2021 г.- 20.01.2022 г., както и законната лихва върху
сумата от 30 лева, за периода 17.12.2021 г.- 20.01.2022 г.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М. Т.“ № ***, ет. *, ап. **, да заплати
на Д. С. С., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, ет. *, направените разноски по
делото: държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6