Определение по в. гр. дело №2302/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 5172
Дата: 14 ноември 2025 г. (в сила от 14 ноември 2025 г.)
Съдия: Мл.С. Бойко Александров Мачорски
Дело: 20253100502302
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5172
гр. Варна, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100502302 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.
С решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025 г. по
описа на РС – Провадия, Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България, е осъдена да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. Провадия, ул. „Ген. Манзей“
№ 7, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно
производство по ДП № 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка №
12454/2020 г. по описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на
обвиняемо лице за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и
чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение
по ВНОХД № 255/2024г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано
от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, като е
отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 15 000 лева до пълния
заявен размер на претенцията от 25 000 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Със същото решение Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България, е осъдена да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. Провадия, ул. „Ген. Манзей“
№ 7, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от
3000 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б №
422230/10.04.2024 г. за оказана правна защита по НОХД № 167/2022 г. по
описа на ПРС и от 2000 лева по договор за правна защита и съдействие серия
Б № 422231/10.04.2024 г. за оказана правна защита по ВНОХД № 255/2024 г.
1
по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
Срещу решението са подадени въззивни жалби, както следва:
1.Въззивна жалба № 7113/19.08.2025 г. по описа на РС – Провадия,
подадена от ПРБ чрез ВРП, с която е обжалвано горепосоченото решение в
частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен частично за
сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението. В жалбата са наведени
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Намира, че не
са налице доказателства взетата мярка за неотклонение да се е отразила на
ищеца или да е ограничила правата му. Поддържа, че ответникът не може да
носи отговорност за целия период на наказателното производство, тъй като
след приключване на досъдебното производство ръководно – решаващ орган е
съдът. Твърди, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани.
Посочва, че не са събрани доказателства – медицински документи, от които да
се установява състоянието на ищеца по време на наказателното производство.
Анализира изготвената и приета по делото експертиза, като счита, че не са
достоверни твърдените от ищеца негативни преживявания в резултат на
обвинението. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне изцяло на предявения иск за неимуществени вреди. В условията на
евентуалност моли за намаляване на присъдения размер на обезщетение за
неимуществени вреди, съответно и на присъдените разноски.
2. Въззивна жалба № 7272/25.08.2025 г. по описа на РС – Провадия,
подадена от В. В. чрез процесуален представител, с която е обжалвано
горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния
претендиран размер от 25 000 лв. Намира решението в обжалваната част за
неправилно. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че не са отчетени в
достатъчна степен характерът и степента на увреждане; обемът на
претърпените неимуществени вреди; интензитет и продължителност;
възрастта и личността на ищеца. Твърди, че не са съобразени броят и тежестта
на повдигнатите обвинения; уронването на честта, достойнството, авторитета
и доброто му име; настъпилата негативна промяна в качеството му на живот,
клинично и психично здраве. Излага, че срещу ищеца са били повдигнати
осем обвинения, както и че в съдебното производство срещу него са били
предявени за съвместно разглеждане граждански искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди на обща стойност от 10 000 лв.
Подчертава, че наказателното производство е разгледано на две съдебни
инстанции и е продължило 25 месеца. Изброява допълнителни обстоятелства,
които намира за релевантни с оглед определянето на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и уважаването на иска за неимуществени вреди
в пълния претендиран размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира
2
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025 г. по описа
на РС – Провадия, не е обжалвано в частта, с която е уважен предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 5000 лв., влязло е в сила в тази част и
съответно тази част на решението не е предмет на настоящото производство
пред въззивния съд.
По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка
по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия срок,
от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържат
изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.12.2025 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Съдебен център по медиация към ВОС. Процедурата по медиация е
доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение
със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина,
процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на
делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на
делото) и зачетено от съда по съответен процесуален ред. Съдебният център
по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. Участие в
медиация страните могат да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: ****************@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3