Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА
ДОЙНОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
486 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 213 от 16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 639 по описа за 2017 г. на Районен съд – Троян, съдът е осъдил Т.П.Е., с ЕГН **********,
да заплати на „Балканска
звезда" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Троян, ул. „Васил Левски"
№ 320, представлявано от управителя Б.Т.Б., сумата в размер на 2193.10
лв., представляваща обезщетение по чл. 145 от ТЗ за имуществени вреди причинени
от Т.П.Е., в качеството му на управител на „Балканска звезда“ ЕООД, за периода
на управление от 01.07.2014 г. до 04.11.2016 г., изразяващи се в
закупуване за сметка на дружеството на следните движими вещи: фризер на
стойност 459.00 лв.; моторна косачка на стойност 815.10 лв. и сокоизстисквачка
на стойност 919.00 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от предявяването на иска - 05.07.2017 г. /изпратена по куриер
на 04.07.2017 г./, до окончателното изплащане, като за разликата до предявения
размер от 14713.10 лв., представляващ вреди от закупуване на следните вещи: фолио за оранжерии и лепенки за същото на
обща стойност 612.34 лв.; мото генератор на стойност 2199.00 лв.; 6 бр.
автомобилни гуми - Гудиър и 1 бр.Силвърстоун, на обща стойност 1952.66 лв.; три
броя акумулатори на обща стойност 1017 лв.; автомобилни фарове - Лед осветител
Галакси и Лед осветител Галакси ЛБЛ, на стойност 606.00 лв.; 2 броя годишни винетки за
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от Т.Е., депозирана
чрез процесуалния му представител адв. Т.Г. ***, с която се
обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която жалбоподателят е бил осъден
да заплати на „Балканска
звезда“ ЕООД сумата в общ размер на 2193,10 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени по време на управлението му, както и обезщетението
за забава в размер на законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
В жалбата се твърди, че изводите на съда за
настъпилата „вреда“ по смисъла на чл. 145 от ТЗ, изразила се в закупуване на
фризер, сокоизтисквачка и моторна косачка, са напълно погрешни и не намират
опора в събрания по делото доказателствен материал. На база изложеното жалбоподателят
счита, че решението в обжалваната му част се явява незаконосъобразно и
постановено при неправилно приложение на закона, поради което моли да бъде
отменено, като съдът отхвърли уважената част на иска. Претендира, направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е отговор от „Балканска звезда“ ЕООД, с
който се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, като в
тази насока се излагат подробни мотиви за правилността на така постановения
съдебен акт. Претендират се направените пред настоящата инстаниция
съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпила и въззивна жалба от „Балканска
звезда“ ЕООД срещу процесния
съдебен акт на Районен съд-Троян в частта, с която първоинстанционният съд е
оставил без уважение предявения иск за причинени вреди под формата на
закупуване на следните движими вещи: фолио за оранжерии и лепенки за същото на
стойност на стойност 612,34 лв., мото генератор на стойност 2199 лв., маслен
радиатор на стойност 138 лв., 6 бр. автомобилни гуми марка „Гудиър“ и 1 бр.
марка „Силвърстоун“ на обща стойност 1952,66 лв., три броя акумулатори на обща стойност
1017 лв., автомобилни фарове – лед осветител Галакси и лед осветител Галакси
ЛБЛ на обща стойност 606 лв., 2 бр. годишни винетки за
Сочи
се, че тези активи са не само нецелесъобразни като покупки, но с изключение на
автомобилните гуми всички останали вещи не се намират във владение на
дружеството. Твърди, че съдът е подходил едностранно към събраните по делото
доказателства, като преимуществено е дал вяра на показанията на свидетелите,
доведени от ответника, неотчитайки наличието на писмени и устни доказателства в
противоположната насока. С оглед изложеното счита обжалвания съдебен акт за
постановен при нарушание на процесуалните правила, поради което моли същият да
бъде отмененен в отхвърлителната му част, като исковата му претенция бъде
уважена в пълен размер.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от страна на Т. Е. чрез адв. Т.Г. от
САК, в който се излагат подробни мотиви за неоснователността на жалбата на „Балканска звезда“ ЕООД и се моли решението в
частта, с която е отхвърлена претенцията на дружеството, да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.Е. се представлява от
процесуалния си представител адв. Т.Г. ***, който заявява, че поддържа
изложеното в жалбата и моли жалбата на ответната страна да бъде оставена без
уважение, като решението бъде потвърдено в необжалваната част.
В съдебно заседание за „Балканска звезда“ ЕООД се явява адв. Г.Б., като
пледира, че поддържа изложеното в жалбата и моли същата да бъде уважена, като
исковата претенция бъди уважена в пълен размер.
От
представените пред настоящата инстанция доказателства – 2 бр. товарителници с
обратни разписки към тях с отбелязване, че съдържат покана до ответника,
извлечение от сайта на търговски дружества „Дикар Консулт“ и „Коледжиков“ за
модели с технически характеристики и цени на снегорини, извлечение от сайта на
търговско дружество „Коледжиков“ за капацитет, марки и цени на моторни водни
помпи, справка от Национален институт по метереология и хидрология с изх. № ОД-03-661-1/28.03.2018
г. за валежите в гр. Троян за периода от 2011 г. до 2016 г. и допуснатите
доказателства по гр.дело № 639 по описа за 2017 г. на Районен съд-Троян, като
съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235
от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Троян е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е частично НЕПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Балканска звезда“ ЕООД с иск против Т.П.Е. с правно
основание чл. 145 от Търговския закон ТЗ/.
В исковата молба се твърди, че ответникът е
бил назначен за управител на ищцовото дружество на 01.07.2014 г., като със
същия бил сключен договор за управление, в който детайлно били записани правата
и задълженията му. С Решение на едноличния собственик договорът на Е. бил
прекратен на 03.11.2016 г., като практически освобождаването му длъжност
станало на 04.11.2016 г. Непосредствено след прекратяване на мандатното
правоотношение била извършена вътрешна финансово-счетоводна проверка, която
констатирала редица нарушения в следствие от действия и бездействия от ответника,
с които на дружеството били нанесени вреди. Според ищеща ответната страна е
закупила следните движими вещи - фризер
на стойност 459.00 лв. с ДДС;
моторна косачка и масло за нея на обща стойност 815.10 лв.
с ДДС; сокоизстисквачка на стойност 919.00 лв. с ДДС; фолио за оранжерии и лепенки за същото на
обща стойност 612.34 лв. с ДДС; мото
генератор на стойност 2199.00 лв. с ДДС; 6 бр. автомобилни гуми - Гудиър и 1
бр.Силвърстоун, на обща стойност 1952.66 лв. с ДДС; три броя акумулатори на
стойност 1017 лв. с ДДС; автомобилни
фарове - Лед осветител Галакси и Лед осветител Галакси ЛБЛ, на стойност
606.00 лв. с ДДС; 2 броя годишни винетки за
В законоустановения срок
е постъпил отговор от Т.Е., с който ответникът е изложил становището си за
неоснователността на предявения иск, като е посочил, че при напускането му процесните
движими вещи са били на територията на предприятието, а инвентаризацията, във
връзка с която са открити липси, е извършена без негово участие. По отношение
на изложеното твърдение за извършен преразход на горивото, сочи, че посоченият
от производителя среден разход на служебния автомобил „КИА“ не отговаря на
реалността и че е заплащал със служебната си карта зареждането с гориво и на други
служебни автомобили на дружеството. Сочи, че осъществените зареждания от
бензиностанции извън Троян са били във връзка със служебни командировки, като
липсата на командировъчни обяснява с пропуск на администрацията и неформална
забрана за издаването на такива от страна на собственика на едноличния капитал
с цел спестяване на разходи. Оспорва установения преразход от 2900 л. в Констативния
протокол от 04.11.2016 г., тъй като са използвани недостоверни критерии, а
именно осреднен разход на гориво и пробег на километража. Твърди, че гориво,
плащано със служебната карта, е зареждано и в предоставеното от него на
служителите на предприятието „Ауди А100“ и в личния му джип „Ленд Роувър“ при
използването му през зимните месеци за почистване на снега в и около завода. Твърди,
че действително са били закупени шест броя винетки, но той лично не ги е
получавал, като според него действително една е била поставена на предоставеното
от него за служебни цели „Ауди А100“. В тази връзка сочи, че при закупуване на
винетен стикер се посочва автомобилът, за който ще се използва, а от посочените
касови бележки липсва посочване на регистрационен номер на негов личен
автомобил. Според ответника и останалите вещи са закупени във връзка с
дейността на дружеството, така масленият радиатор е използван за отопление на
стаята, където лазерът за изработка на табелки трябва да се съхранява при
определен температура; фризерът е бил предвиден за оборудване на стая за отдих;
мотогенераторът е с цел осигуряване на аварийно ел. захранване; моторната
косачка е следвало да бъде използвана за окосяване на терен на дружеството;
акумулаторите са били закупени за подмяна на наличните на служебните автомобили;
закупените шест броя гуми и два лед фара са били нужни за джипа, с който е
чистил снега през зимните месеци, като липсата на заприходяване на вещите
обяснява с порочни практики в счетоводството на дружеството. Твърди, че фолио и
лепенки не е получавал лично, а по отношение на сокоизстисквачката потвърждава,
че такава действително е закупена за целите на предприятието, но при
напускането му е останала в кабинета му. Отбелязва, че част от сочените от
ищеца вещи са предавани на ремонт и сервиз и няма информация дали са върнати от
там. Заявява, че е било налице практика фактурите за закупени вещи и стоки да
му се докладват, като в знак на това, че е запознат с тях, се е подписвал по
средата на фактурата или извън полето им. Сочи, че няма спомен да е подписвал
фактури или стокови разписки за посочените от ищеца вещи, както и няма спомен
да ги е получавал лично от доставчиците. По отношение на издадената банкова
карта, същата се е ползвала не само от него, а и от служители на предприятието.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
По делото не се спори,
че:
„Балканска
звезда“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Троян, община Троян, ул. „Васил Левски” № 320, а и видно от
приложената по делото справка от Търговския регистър, е търговско дружество по
смисъла на ТЗ.
С
Решение от 09.06.2014 г. на едноличния собственик на дружеството, за управител
е бил избран Т.П.Е., което обстоятелство е вписано в ТР на 23.06.2014 г., а на
01.07.2014 г. между дружеството и ответника е бил сключен договор за
управление, като в параграф II, чл. 5, б. „а“-„л“ били
уговорени задълженията на управителя. Неизменна част от договора е и
приложение, с което ответникът се е задължил да се въздържа от конкурентна
дейност и конфликт на интереси.
С Решение на едноличния собственик на капитала на „Балканска звезда”, ЕООД - „Индустриален
център Искър”АД, представлявано от управителния си съвет: „Менфико” ЕООД,
представлявано от Б.Б., „Стикълс” ЕООД, представлявано от Б.Б. и Н.К.,
обективирано в протокол от 27.10.2016 г.,
ответникът Т.П.Е. е освободен от заеманата длъжност – управител на „Балканска
звезда” ЕООД, което обстоятелство е вписано в TP на 03.11.2016 г., а на негово място бил избран Б.Т.Б..
По
отношение на оспорените твърдения:
От
представена фактура с № ********* /намираща се на л. 26 от първоинстанционното
дело/ се установява, че на 13.12.2014 г. на името на дружеството от магазин
„ЗОРА“, гр. Плевен, е бил закупен фризер марка Crown, GN
2451, клас A+ на стойност 459 лв. с ДДС и маслен
радиатор Tesy CB 3014 E 01 R на стойност
139 лв. с ДДС, като получател на стоката е посочено „Балканска звезда”, ЕООД с МОЛ Т.Е..
От представена фактура с № *********/17.02.2015 г. и № **********/18.02.2015 г. /намираща се на л.
24 и 25 от първоинстанционното дело/ се установява, че на името на ищеца от
„АКВАМАТ 2000“ ООД-гр. София е било закупено 286 кв. м. полиетиленово фолио SUNSAVER AV
DIFFUSED 200 МИК на
стойност 569,14 лв. с ДДС и 1 бр. лепенки за полиетиленово фолио 50м.х75мм. на
стойност 43,20 лв. с ДДС или на обща стойност 612,34 лв. с ДДС, като във
фактурата като получател бил упоменат Т.Е.. От представените товарителници с №
1050033746788 и 105033784285 на Еконт /намиращи се на л. 401-402 от
първоинстанционното дело/ като получател на процесното фолио и лепенки е упоменат
Т.Е..
От
представената фактура № 22649/16.07.2015 г. /намираща се на л. 27 от
първоинстанционното дело/ се установява, че на 16.07.2015 г. на името на
дружеството от „КОЛЕДЖИКОВ“ ЕООД – гр. Варна е била закупена моторна косачка Green Garden
– CJ20G4IN1B625 - 6 к.с. и 3 бр. масло B/S – SAE 30
– 2 л. на обща
стойност 815,10 лв. с ДДС.
От
представената по делото фактура № 57/04.09.2015 г. /намираща се на л. 28 от първоинстанционното
дело/ и договор за покупко-продажба /намиращ се на л. 275 от първоинстанционното
дело/ се установява, че на 04.09.2015 г. на името на дружеството от гр. Бургас,
„Плаза мол“, е била закупена сокоизстисквачка с цена 919 лв. с ДДС, като във
фактурата като МОЛ и лице получило фактурата е посочен Т.Е..
От представената по делото фактура № 60012910/26.12.2015
г. /намираща се на л. 30 от първоинстанционното дело/ се установява, че на
26.12.2015 г. на името на дружеството от хипермаркет „Практикер“-гр. Плевен е
закупен мотогенератор HY 1000 LE, 8,2 kw, 17 к.с. на стойност 2199 лв. с ДДС.
От
представената по делото фактура № **********/06.11.2015 г. /намираща се на л. 31
от първоинстанционното дело/ се установява, че на 06.11.2015 г. на името на
дружеството от М-ТАЙЪРС 2006 ЕООД-гр. София, са били закупени 6 бр. гуми марка Goodyear Wrangler
MT/R и 1 бр. Silverstone
MT117 Xtreme на обща стойност
1952 лв.с ДДС, като в графата „представител на получателя фигурира, МОЛ“,
фигурира името на Т.Е..
От
представената по делото фактура № 10175/18.12.2015 г. /намираща се на л. 32 от
първоинстанционното дело/ се установява, че на 18.12.2015 г. на името на
дружеството от „Юнит Тотал Реал“ ЕООД, гр. Пловдив са били закупени 3 бр.
акумулатори на обща цена 1017 лв. с ДДС, като в графата получател фигурира
името на Т.Е..
От представения
приемо-предавателен протокол /намиращ се на л. 33 от първоинстанционно дело/,
издаден към фактура № **********/18.12.2015 г., е видно, че на 18.12.2015 г. на
името на дружеството от „2Р България“ ЕООД – гр. Пловдив са били закупени Лед
осветител GALAXY 7” и Лед
осветител GALAXY LBL 2 48W на обща стойност 606 лв. с ДДС, като в графа МОЛ е
посочен Т.Е..
От приложените
по делото /намиращи се на л. 34-35 от първоинстанционното дело/ касов бон с
дата на издаване 29.12.2015 г. и 6 бр. винетки се установява, че на името на
дружеството от бензиностанция „Ромпетрол“ гр. Троян са били закупени 6 бр.
винетки с поредни номера от 0016636 до 001640, като същите са били платени с
кредитна карта VISA с държател Т.Е..
От
приложения по делото /намиращ се на л. 38-41 от първоинстанционното дело/
Договор № 6 от 14.04.2015 г. е видно, че по силата на съглашение между
„Ункредит Булбанк“ АД и „Балканска звезда“ ЕООД на Т.Е. в качеството му на
законен представител на дружество е била издадена кредитна карта с разрешен
кредитен лимит от 2000 лв.
От
описа на фактури за гориво за периода от м. юли-декември 2014 г. /намиращи се на л. 58 и 413 от
първоинстационното дело/ се
установява, че на името на дружеството за процесния период е било закупено гориво
в размер на 846,11 литра и на стойност 2095,08 лв. с ДДС. От приложените
фактури, фигуриращи в посочения опис, с дата на издаване 09.07.2014 г. на
стойност 142,21 лв., 23.07.2014 г. на стойност 102 лв., 27.07.2014 г. на
стойност 132,35 лв., 06.08.2014 г. на стойност 70,02 лв., 14.08.2014 г. на
стойност 53,85, 14.08.2014 г. на стойност 52 лв., като купувач е посочен „Балканска звезда“
ЕООД, а като получател Й. Г.. Във всички останали фактури, като купувач е
посочен „Балканска звезда“ ЕООД, а като получател или МОЛ е упоменат Т.Е.. По
отношение на мястото на издаване: 11 фактури са издадени от бензиностанции в
гр. Троян, а останалите 9 от бензиностанции на различни точки на територията на
РБългария – гр. Враца, гр. Сопот, с. Долни Богров, гр. Бургас, гр. Благоевград,
гр. Каварна, гр. Сливен, АМ „Хемус“.
От
описа на фактури за гориво за периода от м. януари-декември 2015 г. /намиращи се на л. 74 и 414 от
първоинстанционното дело/ се установява, че на името на дружеството е било закупено
гориво в размер на 2284,05 литра на стойност 4273,77 лв. с ДДС. От приложените
фактури, фигуриращи в посочения опис, с дати на издаване 17.02.2016 г. на
стойност 83,05 лв., 01.04.2016 г. на стойност 13,84 лв., като купувач е посочен „Балканска звезда“
ЕООД, а като получател Й. Г.. Във всички останали фактури като получател или
МОЛ е упоменат Т.Е., като 19 фактури са издадени от различни бензиностанции,
разположени на територията на РБългария – гр. Смолян, АМ-Хемус, с. Осиковица,
местност Марковци, гр. София, гр. Габрово, гр. Обзор, КК Слънчев бряг, гр.
Видин, с. Белотинци, гр. Велико Търново,гр. Бургас, гр. Ловеч, Дунав мост, гр.
Русе, гр. Кърджали, гр. Благоевград, гр. Петрич, гр. Бургас, гр. Сандански, а
останалите в рамките на гр. Троян.
От
описа на фактури за гориво за периода от м. януари-октомври 2016 г. /намиращ се на л. 128 и 416-417 от
първоинстанционното дело/ се установява, че на името на дружеството е било закупено
гориво в размер на 2692,80 литра на стойност 5924,63 лв. с ДДС. Във всички
фактури като получател или МОЛ е упоменат Т.Е., като 65 фактури са издадени от
различни бензиностанции, разположени на територията на РБългария – гр. Велико
Търново, гр. Стара Загора, гр. Кърджали, АМ-Хемус, гр. Каспичан, с. Сопот, гр.
Пловдив, гр. Асеновград, гр. Сливен, гр. Габрово, с. Кьосевци, гр. Бяла, и
т.н., а останалите в рамките на гр. Троян.
От
представения Констативен протокол /намиращ се на л. 58 от първоинстанционното дело/, изготвен на 04.11.2016
г., комисия в състав Б.Б., представляващ „Балканска звезда“ ЕООД, П.И.– главен
счетоводител на „Балканска звезда“ ЕООД, Н.К. – представител на едноличния
собственик на капитала на „Балканска звезда“ ЕООД и Р.З.– присъстващ, се
установява, че след извършен оглед на предоставения за ползване на Т.Е. лизингов автомобил марка KIA, модел SPORTAGE, километражът на същия
показвал 51123 км.
От
представения Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 113527/17.06.2014 г. /намиращи се
на л. 43-57 от първоинстанционното дело/ се установява, че ищцовото дружество,
в качеството му лизингополучател, е получило нов товарен автомобил марка KIA, модел SPORTAGE FL,
2,OD, като в
техническата характеристика, приложена към договора е видно, че автомобилът е
със среден разход на гориво 6,1/100 км. По делото е представен /намиращ се на
л. 303/ и Приемо-предавателен протокол към лизинговия договор, от който е
видно, че автомобилът е предаден на 23.06.2014 г. във фактическата власт на
ищеца, представляван от Й. Г..
От нотариална покана с изх. № 92-ИЦИ-И-05/25.11.16
г. /намиращ се
на л. 191 от първоинстанционното дело/ се установява, че във връзка с провеждана
вътрешна финансова ревизия едноличният собственик на капитала „Индустриален
център Искър“ АД
е поискал от Т.Е. в двуседмичен срок да отговори на осем въпроса, свързани с
дейността му на управител за периода от 01.07.2014 г. до 04.11.2016 г., в това число и дали по
време на управлението му са придобивани вещи, които нямат отношение към производствената
дейност на предприятието. Видно от приложената на л. 193 от първоинстанционното
дело разписка и на л. 35 от въззивното дело товарителница поканата е получена
лично от Т.Е. на 28.11.2015 г., като същият не е депозирал в срок отговор на
поставените му въпроси.
По
делото са приложени /намиращи се л. 253-264 от първоинстанционното дело/ заповеди
за командироване, от които се установява, че Т.Е. е бил командирован за периода
26.02.-27.02.2015 г. в гр. Кърджали и на 01.02.2015 г. в гр. Стара Загора,
както и 3 бр. командировъчни заповеди от 11.03.2015 г.,18.03.2015 и 29.03.2015
г. за командироване на служителите С.Т., Б. Б. и П. Т. за гр. Дряново и Пловдив.
От
фактура № 15481/23.08.2012 г. и
приемо-предавателен протокол /намиращи се на л. 282 и 283 от
първоинстанционното дело/ се установява, че лазерно гравираща машина VL-200-25 e закупена
и получена на 23.08.2012 г.
От
фактури с № 4154/26.01.2016 г., 4708/01.04.2016
г. и 4309/12.05.2016 г. /намиращи се на л. 297, 298 и 299 от
първоинстанционното дело/ се установява, че за нуждите на ищеца за били
закупени общо три броя акумулатори, като същите са получени съответно от Р.Н.и Т.Е..
От
приложените Приложение В към договор за финансов лизинг № 20219/А и фактура от 03.04.2014 г.
/намиращи се на л. 300-302 от първоинстанционното дело/ се установява, че
дружеството е разполагало със Citroen Berlingo B9 и товарен
автомобил Ивеко.
От
приложените фактури №
2505/30.01.2015 г., 2946/30.11.2015
г., 2926/28.07.2016 г., 2978/30.08.2016 г. и 995/07.07.2016 г. /намиращи се на
л. 396-401 от първоинстанционното дело/ се установява, че за периода 2014-2016
г. найлон за производствените нужди на предприятието е закупуван само от местен
доставчик-ЕТ Елка Ковачева, като целия период стойността на поръчаното
количество е 90,74 лв.
От
представените писмо с изх. № 5020/09.10.2017 г., товарителница за получена пратка с № *********, разходен касов ордер,
издадени от Еконт Експрес, /намиращи се на л. 407-409 от първоинстанционното
дело/ се установява, че пратка с описание „акумулатор“ е изпратена от името на
„Балканска звезда“ ЕООД до Д.В.К.от гр. Шумен, като същата е била с
допълнителна услуга - наложен платеж – 350 лв., като посочената сума е била
заплатена на Т.Е. на 23.12.2015 г. от служител от Еконт Експрес – офис гр.
Троян.
За установяване на спорните по
делото обстоятелства, по искане на ищеца са допуснати и реализирани две СТЕ с
вещи лица:М.И.-икономист и инж.К.К. – геодезист, които не са оспорени от
страните и настоящата, както и проверяваната инстанция, приемат като обективни,
компетентно изготвени и от незаинтересовани от изхода на делото лица.
Така
от съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът на „Балканска звезда”
ЕООД, находящ се в гр. Троян, на ул. „Васил Левски” № 320, е с площ от 1744
кв.м., като свободната площ, незастроена и незаета, която може да бъде снегопочистена
е с размер от 314 кв.м.
От
съдебно-счетоводна експертиза /намираща се на л. 426 от първоинстанционното
дело/, вещото лицеМ.И. е установила, че деветте фактури, с които са закупени
процесните движими вещи, са осчетоводени от ищеца, като сумите по тях без ДДС са
отразени като разход на дружеството по следния начин: в счетоводна сметка 204 „Машини
и оборудване“- мотогенератор
HY; в
счетоводна сметка 203 „Малоценни и малотрайни предмети“-моторна косачка Green Garden; в
счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“-фризер марка Crown, GN 2451, клас A+, маслен радиатор Tesy CB 3014
E 01 R, полиетиленово
фолио Sunsaver AV Diffused 200 МИК, сокоизстисквачка, 6 бр. гуми марка Goodyear
Wrangler MT/R и 1 бр. Silverstone
MT117 Xtreme, 3 бр.
акумулатори, лед осветителители Galaxy 7” и Лед осветител Galaxy LBL 2 48W и 6 бр. винетни стикери. Експертът е стигнал до
заключение, че вещите по фактурите не са активи на дружеството, тъй като
липсват както първични документи за заприхождането им, така и на документ за предаването
им на определени материално отговорни лица, които да отговарят за тяхната употреба и опазване им като активи
на дружеството. В проведеното на 03.04.2018 г. открито съдебно заседание
експертът е отговорил на зададените му въпроси, като е пояснил, че стоките на
стойност над 700 лв. - мотогенератор, са заприходени като активи, като за
целите на посоченото на мотогенератора е поставен служебен номер, но същият не
е въведен в експлоатация. Останалите закупени вещи, като попадащи под прага от
700 лв., не са заприходени, като активи, а са отразени като текущ разход. Изключение
е налице само за моторната косачка, която макар и под 700 лв., е заприходена
като актив, тъй като счетоводството на дружеството го е позволявало. Що се
касае за закупеното гориво за периода юли 2014-октомври 2016 г., същото е отразено в счетоводна сметка 3024 „Горивни и
смазочни материали“. По
отношение на издадените командировъчни заповеди вещото лице е приело, че за
периода 01.07.2014-31.12.2014 г. са били издадени 24 бр. заповеди, за периода 01.01.2015
г.-31.12.2015 г. - 38 бр. и за периода 01.01.2016 г. до 27.10.2016 г. - 29 бр.
По
делото са били разпитани свидетели, като същите могат да бъдат разделени в две
основни групи – едната, в която попадат И.Т., П.И.и Ц.И., към момента на
разпита са били в трудови правоотношения с ищеца, като същият им се явява
работодател, а другата, в която попадат М.Д., С.Т., Х.С., Х.Б.и И.Ш., са в близки
приятелски и колегиални взаимоотношения с ответника, поради което съдът при
цененето им ще кредитира изложеното от тях, доколкото същото се потвърждава от
останалата доказателствена съвкупност. Единственият свидетел, който не е обвързан
с нито една от двете страни е Р.Х..
От
разпита на свидетелката И.Т. и П.И., работещи в „Балканска звезда“ ЕООД,
съответно първата от 08.03.1982 г. до момента на депозиране на показанията й,
като личен състав в склад готова продукция и склад кооперирани доставки, и
втората за последните 13 години като главен счетоводител, се установява редът
за зачисляването на активи-движими вещи,а именно: при получаването им се
проверява дали отговаря на описанието във фактурата, след което се преценява
къде да бъде поставен и въведен в експлоатация, поставя му се инвентаризационен
номер и се зачислява на съответния началник цех. Свидетелката П.И.е посочила,
че фактурите за процесните вещи са й били предоставени от ответника, но тъй
като вещите не са били налице, не са им били поставяни и инвентаризационни
номера. Двете свидетелки твърдят, че не са ги виждали, с изключение на
автомобилните гуми, които и към настоящия момент се намират на територията на
предприятието. Свидетелката Т. сочи, че е в извършената ревизия, осъществена в
отсъствието на Т.Е., последната е участвала само в проверката на фактурите,
като крайните изчисления били направени от главната счетоводителка. По
отношение на изготвения констативен протокол свидетелката И. твърди, че Е. не е
присъствал при изготвянето му, като констатацията за преразход на гориво била
направени след преценка на всички фактури, показанията на километража на
автомобила и посочената от производителя средна норма за разход на гориво. Двете
свидетелки сочат, че действително Т.Е. е бил предоставил личния си автомобил
„Ауди А100“ на служителите на предприятието, като същият бил използван в рамките
на града. Свидетелката И. сочи, че използваният от Е. механизъм за осребряване
на фактурите се ограничавал до предоставяне свидетелство за заплатена сума,
като не били представяни никакви доказателства-командировъчна заповед или пътен
лист, за изминатото разстояние. Същото не се отнасяло за служителите на
дружеството, като при междуградско пътуване заплащането на разход за гориво
ставало след представяне на заповед за
командировка и отчет от командировката, заедно с попълнен пътен лист или пътна
книжка за начален и краен километраж, а за пътуване в рамките на града практиката
в дружеството била да не се представят документи. В тази насока сочи, че за
периода 07.2014 – 10.2016 г. са били изготвяни командировъчни, като за
шофьорите това ставало до първо число на месеца, а за останалите служители в
деня на комадировката, като това ставало след одобрение на Т.Е.. Двете
свидетелки потвърждават, че през зимните месеци Е. снегопочиствал площадката на
предприятието с личния си джип, използвайки закупено от дружеството гребло.
Свидетелката Т. заявява, че последното наводнение се е случило в изработно
време през 2010 г., като при пристигането си на работа установила единствено малки
петънца вода, а след това били взети предпазни мерки и бил изграден мръсен
канал.
От
показанията на свидетеля Ц.И., работещ в ищцовото дружество за последните 12
години като шофьор снабдител, се установява, че по заповед на ответника закарал
голямо количество полиетиленово фолио от офис на Еконт до къщата на Т.Е. в с.
Орешак. Сочи, че площадката на леярната не била косена, а и счита, че това е
невъзможно да се осъществи, тъй като имало високата растителност. По отношение
на процесните гуми твърди, че същите не могат да се поставят на служебните
автомобили, тъй като са пригодени за off road МПС-та, каквито
притежава само ответникът. Заявява, че смяната на акумулаторите на служебните
коли се извършва от шофьорите, като през периода декември 2015 г. – март 2016
г. са му давани три броя акумулатори. Дружеството разполагало с три броя
служебни автомобили, купени след 2013 г. – 2 бр. Ивеко и 1 бр. Ситроен, като не
е установявал проблем с акумулаторите на посочените след закупуването им.
Единствено при закупуването на едното Ивеко, същото нямало акумулатор и такъв
му бил поставен. Сочи, че дружеството не разполага със стая за почивка и отдих
и не е виждал фризер. Потвърждава, че по време на зимните месеци Е.,
използвайки личния си джип, е чистил снега на площадката на дружеството,
улицата пред дружеството и паркинга пред дружеството, като за по-добра видимост
за джипа били закупени нови фарове. Твърди, че Т.Е. през периода 2011-2016 г. предоставял
личното си ауди на шофьорите на дружеството за служебни цели, като това ставало
само след негово нареждане.
От
свидетелските показания на М.Д., работил като началник „Монтажен цех“, познава Е.
повече от 20 години, към момента на разпита последният му е непряк началник, С.Т., работел в предприятието за периода
2012-2016 г., познава се с ответника от 1982 г., Б.Б., работел в предприятието
като конструктор, познава Е. и към времето на разпита работи в едно предприятие
с ответника и Х.С., работел в предприятието в периода 2011-2016 г. като
началник цех на бобинажа към времето на разпита работи в едно предприятие с
ответника, се установява, че при различни поводи на последните им е станало
известно, че предоставеният на Е. служебен автомобил КИА, гори по-висока
стойност от официално посоченото от производителя. В тази насока Д.сочи, че
докато пътувал с Е. до Габрово забелязал на бордовия компютър да се отчитат
стойности в диапазона 8-12л./100 км. Сходни наблюдения излагат и останалите
свидетели. В показанията си и четиримата твърдят, че Е. следял служебните
автомобили да са изправни и винаги заредени с гориво, като се е случвало
няколко служебни автомобила да се зареждат последователно. Свидетелят Т. си
спомня и конкретен случай, когато с Е. заредили последователно два служебни
автомобила и сметката се платила от ответника. По отношение на командировъчните
твърдят, че за разстояния до 100 км. такива не са били издавани, като свидетеля
Д.дава пример със служебно пътуване до Габрово, за което не му било издадено
командировъчно. Свидетелите твърдят, че предприятието е поддържало търговски
взаимоотношения с редица предприятия извън територията на гр. Троян - „Елпром
АНН“-гр. Петрич, „Еми“-гр. Силистра, „Елика Елеватор“-гр. Силистра, „ЗММ
Стомана“-гр. Силистра, „ЗММ Смолян“-гр. Смолян, „Ковент Клима“-гр. Бургас,
„Спартак“-гр. Бургас, „ЗММ Якоруда“-гр. Якоруда, поради което на ответника се
налагало пътува. По отношение на „ЗММ Стомана“ се твърди, че на ответникът се е
наложило да пътува служебно в петък и неделя по маршрута Троян-Силистра-Троян. Свидетелите
сочат, че „Ауди“-то било предоставено от Е. за служебни цели през периода
2011-2016 г.и се ползвало от шофьорите на предприятието. И четиримата свидетели
потвърждат, че приз зимните месеци ответникът използвал личния си джип да чисти
снега на площадката на завода, двата паркинга до завода и пространството пред
завода. Сочат, че им е известно, че по време на снегопочистване джипът изпаднал
в канавка, като при изтеглянето му претърпял вреди – счупени фарове и сцепена
гума.
По отношение на масления радиатор заявяват, че
същият е бил закупен за помещение, където се е съхранявал лазерния принтер, тъй
като било нужно да се поддържа определена температура, а намиращият се там
конвектор бил повреден и трябвало да се изпрати на ремонт. Твърдят, че са
виждали в кабинета на Е. бяла техника, но не могат да конкретизират дали е
фризер или друга бяла техника, както и сокоизстисквачка. Спрямо мотогенератора
сочат, че същият бил закупен за алтернативно ел. захранване с цел да се
преодолее наводняване на приземните етажи. Свидетелят Д.отбелязва, че не е
виждал самия генератор, а само кашона, в който седял, като последният се
намирал в склада за материали за поддръжка на ел. мрежи, докато свидетелят Б.
го е виждал само веднъж в пространството между бояджийското помещение и
асансьора. И четиримата свидетели твърдят, че приземният етаж се наводнявал,
което било установимо и от видимите следи по стените. По отношение на косачката
Д.сочи, че я е виждал косачката на територията на предприятието по времето на
управлението на Е., но не знае кога е била закупена, като същата била
предназначена за косене на площадката на леярната на с. Белиш, собственост на
дружеството. Свидетелят Б. е виждал косачка извадена от кашона в цеха, но нито
един от четиримата не е ставал свидетел да се ползва по предназначение. Сочат,
че в предприятието е използван найлон за опаковане на двигатели, за покриване
при ремонтни дейности и за покриване на стари машини. Според Т. найлонът бил в
кашони, като твърди максимално използвано количество в рамките на 10-20 кв. м.,
а според Б. найлонът се купувал на всеки три месеца. Свидетелят Б. и С. сочат,
че са виждали два броя нови акумулатори в бояджийското помещение.
В
показанията си свидетелката Р.Х. – управител и изпълнителен директор на „ЗММ-Якоруда“
АД, като в качеството на заеманата от нея позиция, същата осъщестявала и
поддържала комуникацията с настоящи и бъдещи клиенти на дружеството. В тази
връзка заявява, че не е виждала ответника, не го познава и не е водила задочна
кореспонденция с него по служебни въпроси.
От
показанията на свидетеля И.Ш., обслужващ автомобилите на дружеството, в което
работи ответника, както и личните му автомобили, последният е посочил, че е
придружавал Е. на 7-8 служебни пътувания с цел закупуване на служебни
автомобили и закупуване на части за мотокара на предприятието.
Първоинстанционният
съд е извършил оглед, при който се е установило, че имот, находящ се в гр. Троян,
местност Белишки Орешак, Ловешка област, е неохраняем, необитаем, целият
обрасъл във високи треви и храсти. Съдът е посетил и направил оглед и в недвижим
имот, находящ се на гр. Троян, ул. Васил Левски 320, като констатирал следното:
в кабинета на управителя: ел. уреди – хладилник с горна камера и ел. кана за
чай; на втория етаж се намира стая, в която е разположен лазерен принтер за
направата на табелки на двигателите, като в стаята на стената е монтиран ел.
уред /конвектор за отопление/; на първия приземен етаж от дясно на товарния
вход на нивото на земята се намира ел. табло, което служи за захранване на
фирмата с ел. енергия. По продължение на стената, на която се намира ел.
таблото, съдът не е констатирал видими следи от вода или влага. Непосредствено
след товарния изход, от ляво, се намира стая, представляваща част от сградата,
в която са били налични различни по вид и размер 7 бр. автомобилни гуми, видимо
по-големи от останалите и нови /неизползвани/. Подходът към двора се
осъществява посредством второстепенна улица, която е перпендикулярна на
главната улица „Васил Левски“, по чието продължение се намира паркинг. Срещу
сградата, преминавайки главната улица, се намира площадка, обособена за паркинг
на автомобили, като в средата се намира затревен остров. Бетонната част на
площадката /паркинг/, която граничи с ул. „Васил Левски“ в своята крайна част
завършва с бетонна канавка, която отделя площадката /паркинг/ от намиращата се в съседство тревна
площ. При огледа се установява, че в двора не е налице възможност да влизат
камиони за разтоварване или натоварване на материали и/или готова продукция. В
двора на ищцовото дружество, непосредствено след товарния изход, от ляво пред
стая, представляваща част от сградата на ищцовото дружество, се констатира и че
се намират машини, които били покрити с полиетиленово фолио /найлон/.
При така установената фактическа
обстановка въззивният
съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като
подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните
нормативни актове, приема следното от правна страна:
Настоящото
производство е образувано по търговски спор, тъй като е предявен иск за
ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на бивш
управител на дружеството ищец - чл. 145 от ТЗ. Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на така предявения иск, за която съдът следи
служебно, е наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл.
137, ал. 1, т. 8 от ТЗ за
ангажиране отговорността на управителя /в
този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана
в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: Решение
№ 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, I т. о., Решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 234 от 31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г., II т. о.,
ТК/,
каквото решение, /приложено на л. 321 от първоинстационното дело, едноличният
собственик на капитала на „Балканска звезда“ ЕООД е взел на 04.07.2017 г.
Искът по чл. 145
от ТЗ урежда специален деликтен състав, т.н. управленски деликт, по
силата на който се ангажира отговорността на управителя в ООД /ЕООД, която
отговорност е обусловена, както от съществуващото между управителя и
дружеството на мандатно
правоотношение, така и от наличието на органното такова. В тежест на ищеца е при пълно и главно доказване да установи
правопораждащия фактически състав на този вид гражданска отговорност, а именно:
1. действие и/или безсдействие; 2. с което управителят не е изпълнил
задълженията си, уредени в закона и/или договорени между страните; 3. причинно-следствена
връзка между поведението на управителя и настъпилите вреди; 4. размерът на вредата,
изразяваща се в претърпяна загуба или пропусната полза; 5. виновно отношение
към деянието. Доколкото предмет на доказване е и вината, то
става въпрос за вината необхваната от презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което в случая релевантната форма на вина е умишлената такава, която в
гражданското право се определя от недобросъвестността на субекта, от знанието
му, че той знае, че не полага дължимата грижа, че поведението му е
противоправно и че може или ще нанесе вреди. В тежест на ответника е да докаже, че това е
станало вследствие на невиновно негово поведение.
От
събраните по делото доказателства се установи, че по време на управлението на Т.Е.
на „Балканска звезда“ ЕООД за времето от 01.07.2014 г. до 04.11.2016 г.,
последният сключвал от името и за сметка на дружеството търговски сделки за
покупко-продажба на гориво и родово определени движими вещи - полиетиленово
фолио и лепенки за него, мотогенератор, фризер, моторна косачка
и масло за
нея, сокоизстисквачка, 6 бр. автомобилни гуми Гудиър
и Силвърстоун, 3 бр. акумулатори, 2 бр. лед фарове Галакси, 2 бр. винетни
стикери, на обща стойност 14 713.10
лева. Стоките били заплащани в брой и чрез електронен платежен
инструмент, посредством използване на банкова карта, с титуляр Т.П.Е., в качеството
му на оправомощен от „Балканска звезда” ЕООД държател.
Спорът
между страните е ограничен относно това дали със закупеното количество гориво ответникът
е реализирал преразход на гориво по отношение на предоставения му за служебни
цели от предприятието товарен автомобил КИА, Спортидж, както и дали движимите
вещи по процесните осем броя фактури са постъпили в патримониума на дружеството
и дали същите са били закупени за лични цели.
По отношение на
претенцията за установен преразход на гориво в размер на 2900 литра и на
стойност 5800 лв.:
По
делото са представени 20 фактури за закупено
гориво за периода от м. юли-декември 2014 г., в размер на 846,11 литра и на
стойност 2095,08 лв. с ДДС, 65 фактури за закупено гориво за периода м.
януари-декемврви 2015 г. в размер на 2692,80 литра на стойност 5924,63 лв. с
ДДС и 54 фактури за закупено гориво за
периода м. януари-октомври 2016 г. в размер на 2284,05 литра на стойност
4273,77 лв. с ДДС, като същите са били издадени през времето, през което Т.Е. е
бил управител на ищцовото дружество, а именно 01.07.2014 г. – 04.11.2016 г. От приложените фактури е видно, че посоченото гориво е било
закупено на името на „Балканска звезда“ ЕООД, а от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че фактурите са били осчетоводени и
са били заведени като разход в счетоводна сметка на дружеството 3024 „Горивни и
смазочни материали“.
В същия момент по отношение на направените по
фактурите разходи липсват съпътстващи ги доказателства – командировъчни заповеди
и/или пътни листи, от които да се установи кой автомобил е бил зареден, с какво
количество гориво, както и какво разстояние е било изминато с него. От
проведените разпити на свидетелите П.И., М.Д., С.Т., Х.Б.и Х.С. се установява,
че в дружеството било възприето при междуградски пътувания, на разстояние
повече от 100 км., да се издават командировъчни заповеди, да се попълва отчет
за извършената работа и пътен лист. Изложеното се потвърждава от наличните по
делото пет броя командировъчни, като интерес будят две от тях, издадени на
името Т.Е., за периода 26.02.-27.02.2015 г. в гр. Кърджали и на 01.02.2015 г. в
гр. Стара Загора. Посоченото се потвърждава и от заключението на вещото лице,
което е установило, че за времето на управление на Т.Е. са били издадени за
периода 01.07.2014-31.12.2014 г. 24 бр. заповеди, за периода 01.01.2015
г.-31.12.2015 г. - 38 бр. и за периода 01.01.2016 г. до 27.10.2016 г. - 29 бр. Всичко
това е в противовес с тезата на ответника, че в дружеството било налице
практика, наложена от собственика на капитала, да не се издават командировъчни,
за да се пестят средства. Така съдът изцяло кредитира показанията на свидетелка
П.И.– главен счетоводител, около механизма, по който ответникът възстановявал
сумите по фактурите за заплатено гориво без да прилага някакъв документ,
отчитащ изминато разстояние и използван автомобил.
От показанията на свидетелите М.Д., С.Т., Х.Б.и
Х.С. се установи, че Т.Е. в качеството си на управител е имал служебни
ангажименти извън територията на гр. Троян. В противоположната посока са
показанията на свидетелката Р.Х., заемаща длъжността изпълнителен директор на
„ЗММ Якоруда“ АД, за което дружество част от свидетелите твърдят, че е посетено
от ответника. Свидетелката Х. е заявила, че не познава ответника, не го е
виждала и не е поддържала служебни контакти. Съдът изцяло кредитира показанията
й, доколкото последната е единственият свидетел, който не е обвързан служебно
или приятелски с някоя от страните. На база изложеното трябва да се посочи, че
дори да се приеме, че дружеството-ищец е имало търговски взаимоотношения с
всички споменати от свидетелите дружества, това не означава автоматически, че
същите са били посетени от ответника. Отделно за редица населени места, като
гр. Каспичан, гр. Велико Търново, гр. Пловдив, гр. Асеновград, гр. Обзор, КК
Слънчев бряг, гр. Видин, гр. Сандански и т.н. не са налице никакви
доказателства, че същите са били посетени със служебна цел. В същия момент
преобладаващата част от зарежданията са правени на бензиностанциите на
разстояние в пъти надхвърлящо 100-те км., за които в предприятието е било
прието да не се издават командировъчни и да не се попълват пътни листи. Допуснатата
липса на отчестност от страна на ответника не позволява да се провери дали на
посочените дати същият действително е бил служебно ангажиран или е посетил
мястото в личен интерес, а същото е от значение, доколкото претенцията е за преразход
на гориво.
На
следващо място по делото от показанията на всички свидетели по безспорен начин се
установи, че Т.Е. е предоставил от 2011 г. до октомври 2016 г. личен автомобил
марка Ауди, „А-100“, за ползване на шофьорите на предприятието за служебни цели,
като същият бил използван в рамките на града. Това само по себе си отново не
санира липсата на документация, от която да се установи каква част от фактурите
са ползвани за зареждане на посоченото МПС. Следва да се посочи, че това е от
значение най-малкото поради факта, че извън работно време ауди-то е използвано
от ответника като личен автомобил. Аналогично е положението и с личния джип
марка Ленд Роувър, който ответникът е използвал през зимните месеци при
почистване на снега на пространството пред и в предприятието, като отново го
зареждал със служебно гориво. На база изложеното следва да се приеме, че по
отношение двата лични автомобила не се установи да са зареждани с конкретни
количества гориво. Отделно дори подобна теза да се приеме за доказана, същата
се явява в колизия с договореното между страните ограничение Т.Е. в качеството
си на управител да не може да договаря сам със себе си.
Съдът
не споделя становището на първоинстанционния съд, че с оглед факта, че в част от фактурите като получател фигурира името
на миналия управител, следва да се приеме, че по делото не се установява
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Вредите
за дружеството са настъпили от неизпълнение на договорни задължения, а именно
липса на контрол и осигуряване на редовното водене и съхранение на счетоводната
документация на предприятието и с осигуряване на стопанисването, управлението и
опазването на имуществото на предприятието. Но дори да се
приеме, че едно трето лице, каквото безспорно е Й. А. - бивш управител, се е
разпореждало необезпокоявано с имущество на дружеството през 2014 г. и 2015 г.,
това отново ще обоснове отговорността на управителя, доколкото същият е бил натоварен с
осигуряване на стопанисването, управлението и опазването на имуществото на
предприятието.
На база изложеното следва да се приеме, че противоправнотостта на
поведението на ответника се е изразило в нарушаване предвидените в сключения
между страните договор за управление, а именно: чл. 2, ал. 5, б. „д“-да
координира дейността на лицата, работещи в предприятието; чл. 2, ал. 5, б.
„е“-да осигурява стопанисването, управлението и опазването на имуществото на
предприятието; чл. 2, ал. 5, б. „ж“-да осигурява и контролира редовното водене и
съхранение на счетоводната и търговска документация на предприятието, като
вследствие от това за дружеството са настъпили вреди.
Що се касае до размера на вредите, същият
следва да се изведе от представените по делото фактури и установеното в
констативния протокол. По
делото са представени три броя описи на фактури, от които е видно, че за м. юли-декември 2014 г. е било закупено гориво в размер на 846,11
литра и на стойност 2095,08 лв. с ДДС, съответно за м. януари-декемврви 2015 г.
в размер на 2692,80 литра и на стойност 5924,63 лв. с ДДС и за м.
януари-октомври 2016 г. в размер на 2284,05 литра на стойност 4273,77 лв. с ДДС.
В изготвения констативен протокол представители на ищеца са констатирали, че с
предоставения на Т.Е. служебен автомобил марка КИА е изминато разстояние от
51123 км. Проверяваната инстанция е приела, че доказателствената стойност на констативният
протокол, доколкото същият е бил оспорен от ответната страна, не се стабилизира
от събраните по делото свидетелски показания, поради което и не го е ценила при
крайния си извод. Действително, когато в частен свидетелстваш документ са
удостоверени факти, изгодни за автора, каквато безспорно е настоящата хипотеза,
това не изключва напълно доказателствената стойност на документа, а единствено
я намалява, като тази стойност следва да се прецени във връзка с целия останал
доказателствен материал-в тази насока Решение № 448/05.03.2013
г. по гр. д. № 1318 г., IV г. о. на ВКС. Установеното в протокола се
потвърждава от участвалата в изготвянето му свидетелка П.И., а именно, че при
извършения оглед присъстващите са констатирали, че километража на товарен
автомобил марка KIA,
модел Sportage е имал показание от 51123 км. От представения договор за лизинг е
видно, че автомобилът е нов и е бил предоставен за ползване на ответника на
17.06.2014 г., като всички свидетели са единодушни, че автомобилът се е ползвал
само от Т.Е.. От приложените към договора технически характеристики е видно, че
процесният автомобил е бил със среден разход на гориво 6,1 л./100км. Следва да
се посочи, че с представяне на официалното становище на производителя за
средния разход на гориво, какъвто безспорно е писмения документ, намиращ се на
л. 43 от първоинстанционното дело, изцяло в тежест на ответника е било да докаже
твърдението си, че налице разминаване между посоченото от производителя и
действителността, като същият не е поискал нито провеждане на следствен
експеримент, нито назначаване на експертиза, както пред настоящата, така и пред
проверяваната инстанция. Посочената статия за констатирани разминавания е
напълно неотносима, доколкото касае изцяло и само закупилите лек автомобил на
територията на САЩ. Настоящата инстанция не кредитира изложеното в показанията
на свидетелите Т., Д.и Б. относно възприетия от тях завишен среден преразход на
гориво на процесния автомобил в сравнение с установеното от производителя. За
разлика от километража на автомобила, където възприемането му може да стане непосредствено
при оглед, изчисляването на средния разход на гориво изисква специални знания.
Следва да се посочи, че изложеното от свидетелите не е в колизия и с посоченото
от производителя, доколкото същият е предвидил, че в определени условия-при
управление при максимална скорост, действително е възможно да се постигне сходен
на сочения от тях разход - 9,8 л./100 км. Ноторно известен факт е, че подобни
условия са постижими за сравнително кратки интервали от време, непозволяващи да
се обоснове един подобен постоянен среден разход.
Неоснователно
е и направеното от ответника възражение, че за констатираното разминаване между
установеното при оглед и осчетоводените фактури са нужни експертни знания.
Доколкото по делото не са наведени твърдения за манипулации на километража на
КИА-та, констатацията за изминатото разстояние от един автомобил може да стане
и при един непосредствен оглед. Що се отнася до фактурите, по делото е била
назначена експертиза, която е приела, че същите са осчетоводени от дружеството
и счетоводните книги са били водени редовно. Останалото представлява просто
математическо изчисление, за което не са нужни специални знания или умения,
доколкото претенцията е за осъществен преразход на гориво при ползване на точно
определен служебен автомобил.
На
база изложеното съдът счита, че в тази част въззивната жалба на „Балканска
звезда“ ЕООД се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
решение отменено, като претенцията спрямо преразход в размер на 2900 литра на
стойност 5800 лв. бъди уважена изцяло.
По
отношение на претенцията за нанесена вреда в следствие на лиспващи родово
определени вещи, представляващи: фризер марка Crown, GN 2451, клас A+ на стойност 459 лв. с ДДС, 286 кв. м. полиетиленово
фолио Sunsaver AV
Diffused 200 МИК на стойност 569,14 лв. с ДДС и 1
бр. лепенки за полиетиленово фолио 50м.х75мм. на стойност 43,20 лв. с ДДС или
на обща стойност 612,34 лв. с ДДС, косачка Green Garden – CJ20G4IN1B625-6 к.с. и 3
бр. масло B/S – SAE 30
– 2 л. на обща стойност 815,10 лв. с
ДДС, сокоизстисквачка с цена 919 лв. с ДДС, мотогенератор HY 1000 LE, 8,2 kw, 17 к.с. на стойност 2199 лв. с ДДС, 3 бр. акумулатори на
обща цена 1017 лв. с ДДС, Лед осветител GALAXY 7” и Лед осветител GALAXY LBL 2 48W на обща стойност 606 лв. с ДДС, 6 бр. автомобилни
гуми Goodyear
Wrangler MT/R на стойност 1333,89 лв. и 1 бр. Silverstone MT117 Xtreme на стойност 352 лв. и и 2 бр.
винетки за 2016 г. на обща стойност 194 лв. с ДДС.
От
приложените по делото 9 бр. фактури се установи, че процесните вещи са били
закупени за сметка на ищцовото дружество, като с изключение на фактурите, с
които са били закупени мотогенератор и косачка и масло за нея, като МОЛ или
получател е упоменат Т.Е.. Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло, сумите по фактурите, са отразени като разход в счетоводството
на дружеството по следния начин: в счетоводна сметка 204 „Машини и оборудване“- мотогенератор HY; в счетоводна сметка
203 „Малоценни и малотрайни предмети“-моторна косачка Green Garden и 3 бр. масло B/S – SAE 30 – 2 л.; в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ - фризер марка Crown, GN
2451, клас A, полиетиленово фолио Sunsaver AV
Diffused 200 МИК,
сокоизстисквачка, 3 бр. акумулатори, Лед осветител GALAXY 7” и Лед осветител GALAXY LBL
2 48W, 6 бр.
автомобилни гуми Goodyear Wrangler MT/R на стойност 1333,89 лв. и 1 бр. Silverstone
MT117 Xtreme и и 2 бр.
винетки за 2016 г.
Експертът е стигнал до заключение, че вещите по фактурите не са активи на
дружеството, тъй като липсват както първични документи за заприхождането им,
така и документ за предаването им на определени материално отговорни лица,
които да отговарят за тяхната употреба и
опазване им като активи на дружеството. Това становище на вещото лице се
потвърждава и от показанията на свидетелките И.Т. и П.И., в частта им за реда
за зачисляване на активи-движими вещи, а именно, че след получаване на вещта
същата се проверява дали отговаря на описанието на фактурата, след което се
преценява къде да бъде поставена и въведена в експлоатация, поставя й се
инвентаризационен номер и се зачислява на съответния началник цех. По отношение
на процесните вещи това не се е случило, тъй като ответникът е предоставил
единствено фактури, които, след като са му били осребрени, са били осчетоводени
като разход по съответната счетоводна сметка. В този ред на мисли е обяснимо и
посочено от тях, че тъй като вещите физически не са били налични, последните и
не са били зачислени на конкретен служител.
На
следващо място от събрания по делото доказателствен материал се установи, че при
извършената финансово счетоводна ревизия, проведена след напускането на
ответника, процесните вещи, с изключение на автомобилните гуми, не се намират
във фактическата власт на дружеството, така:
1.
По отношение на 286 кв. м.
полиетиленово фолио Sunsaver AV Diffused 200 МИК и 1 бр. лепенки за полиетиленово
фолио 50м.х75мм следва да се приеме, че подобна вещ не е постъпвала на
територията на предприятието.
От показанията на свидетеля Ц.И. се установява, че
последният е закарал голямо количество полиетиленово фолио от офис на Еконт до
къщата на Т.Е. в с. Орешак. Изложеното от него се потвърждава и приложената по
делото товарителница, от която е видно, че процесното полиетиленово фолио е
доставено до офис на Еконт с получател Т.Е.. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д., Б. и С.,
че дружеството е ползвало найлон/полиетиленово фолио за производствени цели - за
покриване на машини и материали и при ремонтни дейности, тъй като посоченото от
тях се потвърждава и от приложените фактури за периода януари 2015 г. – юли
2016 г., видно от които дружеството е закупило от местен доставчик фолио за
производствени цели на обща стойност 90,74 лв., а и от установеното при проведения
оглед от първоинстанционния съд. При
извършената служебна справка в сайта на дружеството, от което е закупено процесното
фолио, съдът констатира, че същото е произведено за определено предназначение и
съществено се различава от използваното от дружеството до този момент, което безспорно
би направило впечатление на свидетелите. В точно обратния смисъл е изложеното
от тях, като съдът обърна внимание и на факта, че в показанията си свидетелят Т.
е виждал максимално количество от 10-20 кв.м., значително по-малко от
поръчаните 286 кв.м. Съдът отчита и изложеното от свидетеля Б., а именно, че на
всеки три месеца дружеството е закупувало за собствените си цели полиетиленово
фолио, а процесното е поръчано еднократно, от контрагент, с който до този
момент и от този момент не е поддържало търговски взаимоотношения. По делото не
се установиха и обстоятелства, обосноваващи нуждата от подобна необичайна
покупка както по размер, така и по цена.
2. По
отношение на мотогенератор HY 1000 LE, 8,2 kw, 17 к.с. следва да се приеме, че същият
не е бил наличен при проведената ревизия след напускането на ответника:
В
показанията си свидетелите и двете страните заявяват, че не са виждали
процесният генератор да е използван на територията на предприятието по време на
управлението на Е.. В показанията си свидетелката Т. отрича възможността вещта
да е постъпвала в склада, за който тя отговаря, а свидетеля Д.е посочил, че е
виждал в склада на предприятието разопакования и празен кашон от генератора.
Единственият, който го е забелязал е свидетелят Т., но с оглед на факта, че
местоработата му не е в съответното помещение, не може да се приеме, че
мотогенераторът е бил наличен и при напускането на Е.. На база изложеното съдът
приема, че е напълно възможно в някакъв момент процесната вещ да се е намирала
на територията на предприятието, но впоследствие липсата на отчетност и
упражняван контрол от страна на управителя е довела до отнемането й от
патримониума на дружеството.
3.
По отношение на косачка Green Garden
– CJ20G4IN1B625-6 к.с. и 3
бр. масло B/S – SAE 30 – 2 л. следва
да се приеме, че същите не са били налични при проведената ревизия след
напускането на ответника.
В
показанията си свидетелят Б. е посочил, че я е виждал в склад на дружеството
еднократно, но отново нито един свидетел не е виждал същата да е ползвана по
предназначение. От показанията на свидетеля Ц.И. и от установеното от огледа е
видно, че целта, за която е била закупена, а именно окосяване на терен на
дружеството е непостижима с оглед наличието на високостепенна растителност и
храсти. Настоящата инстанция кредитира посоченото от Т. и И., че при
извършената ревизия процесната вещ не е била налична. На база изложеното съдът
приема, че е напълно възможно в някакъв момент процесните вещи да са се
намирали на територията на предприятието, но впоследствие липсата на отчетност
и упражняван контрол от страна на управителя е довела до отнемането й от
патримониума на дружеството.
4. По
отношение на сокоизстисквачка следва да се приеме, че същата не е била налична
при проведената ревизия след напускането на ответника.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д., Т. и Б., че същите са виждали в
кабинета на управителя сокоизстисквачка, както и показанията на Т. и И., че при
проведената ревизия вещта вече не е била налична. На база изложеното съдът
приема, че е напълно възможно в някакъв момент процесната вещ да се е намирала
на територията на предприятието, но впоследствие липсата на отчетност и
упражняван контрол от страна на управителя е довела до отнемането й от патримониума
на дружеството.
5. По
отношение на фризер марка Crown, GN
2451, клас A+ следва да се приеме, че подобна вещ не е постъпвала на
територията на предприятието.
В тази
насока са показанията на всички, разпитани по делото, свидетели, като нито един
от тях не е виждал фризер. В показанията си свидетелите Д., Т., С. и Б. сочат
че са виждали едра бяла техника в офиса, като не могат да я конкретизират. При
проведения оглед от първоинстанционният съд е констатирано, че действително в
кабинета на Е. е имало едра бяла техника – хладилник с камера. Твърдението на
ответникът, че процесната вещ е била закупена с цел оборудване на стаята за
отдих на служителите остана недоказана, доколкото се констатира, че липсва въобще
подобна стая в предприятието.
6. По отношение на три броя акумулатори следва да
се приеме, че подобни вещи не са постъпвали на територията на предприятието.
Видно от фактури с № 10175/18.12.2015 г., № 4154/26.01.2016 г., 4708/01.04.2016 г. и
4309/12.05.2016 г. през периода на управление на ответника са закупени шест
броя акумулатори. В показанията си свидетеля Ц.И. сочи, че дружеството
разполага с три броя леки автомобила, което се потвърждава и от приложените
писмени доказателства, като заявява, че смяната на акумулаторите се е
извършвала от шофьорите, а за процесния период са му били предоставени три броя
акумулатори. В тази насока допълва, че служебните автомобили са били закупени
след 2013 г., като не е установяван проблем с акумулаторите, поради което и
същите не са сменяни, с изключение на едното Ивеко, което още при закупуването
нямало акумулатор и такъв му бил поставен впоследствие. Изложеното се
потвърждава и от показанията на свидетеля Б., който е посочил, че е виждал само
два броя нови акумулатори в бояджийното. По делото е налична товарителница за
получена пратка с № *********,
разходен касов ордер, издадени от Еконт Експрес, от които е видно, че пратка с
описание „акумулатор“ е изпратена от името на „Балканска звезда“ ЕООД до Д.В.К.от
гр. Шумен, като същата е била с допълнителна услуга - наложен платеж – 350 лв.,
като посочената сума била заплатена на Т.Е. на 23.12.2015 г. от служител от
Еконт Експрес – офис гр. Троян, като по делото няма данни сумата да е постъпила
в дружеството.
На база
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че с поведението си Т.Е. е
нарушил сключения между страните договор, а именно: чл. 2, ал. 5, б. „д“-да
координира дейността на лицата, работещи в предприятието; чл. 2, ал. 5, б.
„е“-да осигурява стопанисването, управлението и опазването на имуществото на
предприятието; чл. 2, ал. 5, б. „ж“-да осигурява и контролира редовното водене
и съхранение на счетоводната и търговска документация на предприятието. Липсата
на упражняван от Е. контрол е довела до това част от процесните вещи да не са
постъпили в патримониума на дружеството, а друга част към момента на проверката
да не са били налични. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че
по делото не е представено доказателство за проведена ревизия, доколкото за
изготвянето й не е предвиден специален ред, а в показанията на свидетелките Т.
и И. и приложената нотариална покана, връчена лично на ответника, се съдържат
достатъчно данни за провеждането й.
7.
По отношение на Лед
осветителители Galaxy 7” и Лед осветител Galaxy LBL 2
48W следва да
се приеме, че вещите се намират във фактическата власт на ответника.
Видно от
показанията на свидетелите Ц.И., М.Д., С.Т., Х.Б.и Х.С. процесните фарове са били
закупени и поставени на джипа на ответника. С това си действие ответникът е нарушил договореното
между страните ограничение да не се разпорежда с имущество на дружеството в
свой или на трети лица интерес. Правно ирелевантно за настоящия спор е дали
същите са закупени с цел възстановяване на щета при извършването от него
снегопочистване или за осигуряване на по-добра видимост при снегопочистването.
8. По отношение на 2 бр.
винетка за 2016 г. следва да се приеме, че същата се намира във фактическата
власт на ответника.
В
отговора на исковата молба е направено признание, че един брой винетка е била
залепена на притежавания от Е. автомобил „АУДИ А-100“, поради което с това си действие
последният е нарушил договореното между страните ограничение да не се
разпорежда с имущество на дружеството в свой или на трети лица интерес.
Що се касае до другата винетка, съдът счита, че
претенцията на ищеца в тази част се явява недоказана. От ангажираните по делото
доказателства – касов бон и шест броя винетки, не може да се установи, че с
действието си закупуване на 1 бр. винетка, поставена на неустановено по делото
МПС, Т.Е. е нарушил сключения между страните договор или закона, като
вследствие от това за дружеството е възникнала вреда в претендирания от ищеца
размер. Действително дружеството разполага с четири броя МПС-та, но това само
по себе си не води до автоматична вреда за дружеството от закупуване на
по-голям брой винетки, като в тежест на ищеца е било да докаже, че процесната
винетка е била използвана на МПС, несвързано с дейността на дружеството.
9. По отношение на Goodyear Wrangler MT/R и 1 бр. Silverstone
MT117 Xtreme претенцията се явява недоказана.
Ищецът не спори, че процесните гуми се намират във
владение на дружеството, като сочи, че са неизползваеми за притежаваните от
дружеството автомобили и отделно акцентира, че е безсмислено закупуването на
подобна бройка с оглед на факта, че на ответника са му били нужни само четири
броя за извършваната от него дейност-снегопочистване. Изложеното се потвърждава
и от извършения оглед, по време на който са установени 7 бр. автомобилни гуми,
видимо по-големи от останалите и нови /неизползвани/. Следва да се посочи, че
от показанията на всички свидетели по безспорен начин се установи, че Т.Е. е извършвал
снегопочистване на пространството пред и в завода. В същият момент, видно от
сключения между страните договор ответникът не е бил натоварен с подобно
задължение. Отделно закупуването на подобна бройка гуми, на подобна цена, при
положение, че същите ще се използват за не повече от няколко седмици през 2-3
месеца годината безспорно не е разход съобразен с интересите на предприятието.
На следващо място от показанията на свидетеля Ц.И. се установява, че процесните
гуми на практика са неизползвани от притежаваните от ищеца автомобили,
доколкото същите са пригодени за специален тип високопроходими автмобили, с
каквито той не разполага.
В същия момент от страна на ищеца не
бяха ангажирани доказателства в какъв размер се изразява претърпяната от
дружеството вреда, уважаването на претенцията в пълен размер би довело до
неоснователно обогатяване, доколкото става дума за нови гуми. С оглед на
изложеното ищецът е следвало да направи искане за назначаване на
съдебно-оценителна експертиза, която да установи каква е пазарната им цена към
момента на претенцията, като до разликата с реално заплатената, същата би се
уважила.
Ответникът,
върху когото лежи тежестта да опровергае предположението за наличие на вина, от
елиминирането на което би извлякъл изгодни за себе си правни последици, не
ангажира доказателства, че действията му се дължат на причини, за които не
отговаря. Не е представил и годни доказателства относно правоизключващи или
отричащи правопораждащия факт обстоятелства, които да погасят отговорността му.
Що
се касае до размера на вредите, съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице, което в приложение към експертизата /намиращо се на л. 426 от
първоинстанционното дело/ е посочило, че при осчетоводяването на фактурите като
разход е посочена сумата по фактурите без ДДС, поради което исковата претенция
в тази част следва да се уважи спрямо: фризер марка Crown, GN 2451, клас A+ до размер на 382,50 лв., 286 кв. м. спрямо
полиетиленово фолио Sunsaver AV Diffused 200 МИК до размер на 474,28 лв. и 1 бр.
лепенки за полиетиленово фолио 50м.х75мм. до размер на 36 лв., косачка Green Garden
– CJ20G4IN1B625-6 к.с. и 3
бр. масло B/S – SAE 30 – 2 л. до
размер на 679,25 лв., сокоизстисквачка до размер на 765,83 лв., мотогенератор HY 1000 LE,
8,2 kw, 17 к.с. до
размер на 1832,50 лв., 3 бр. акумулатори до размер на 847,50 лв., Лед осветителители Galaxy 7” и Лед осветител Galaxy LBL 2 48W до размер на 505 лв. По отношение на винетния стикер
претенцията следва да се уважи в пълен размер от 97 лв., доколкото вещото лице
не е посочило същата да е осчетоводена като разход само за сумата без ДДС.
На
база изложеното съдът счита, че въззивната жалба на Т.Е. се явяват частично основателни
и следва да бъде уважена, като обжалваното решение следва да бъде отменено за
разликата над 1823,58 лв., представляваща стойност без ДДС за закупен фризер, сокоизстисквачка и моторна косачка,
като неоснователен. На следващо място частично основателна се явява и
въззивната жалба на „Балканска звезда“ ЕООД до сумата 3792,28 лв., представляваща
стойност
без ДДС за закупен мотогенератор, полиетиленово фолио и лепенки за него, 3 бр.
акумулатори, 2 бр. лед осветители и 1 бр.винетен стикер като за разликата над
тази сума претенцията се явява неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
Настоящата
инстанция установи, че по отношение на претендирания разход за закупен радиатор
липсва произнасяне от първоинстанционния съд в диспозитива на решението, поради
което този пропуск следва да бъде саниран по реда на чл. 247 или 250 от ГПК, за
да може да се разгледа по реда на въззивния контрол.
По разноските:
Ответната
страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което съдът, като съобрази Наредба 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, счита за основателно, като същото следва да бъде намалено до
размер на 924 лв. С оглед изхода на процеса – частичното уважаване на
предявения иск, отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно
уважената, респ. отхвърлена част. Така на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
следва да заплати съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част за
пъровинстанционното производство и за въззивното производство в общ размер на 2620,92
лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът част следва да заплати на въззиваемата
страна съдебно-деловодни разноски в размер на 231,08 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 213
от 16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 639 по описа за
2017 г. на Районен съд – Троян, в частта с която Т.П.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, е осъден да заплати на „Балканска
звезда“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.Троян, ул. „Васил Левски" № 320,
представлявано от управителя Б.Т.Б., сума за разликата над 1823,58 лв., представляваща стойност
без ДДС за закупени и липсващи фризер марка Crown, GN 2451, клас A+, сокоизстисквачка
и моторна косачка
Green Garden – CJ20G4IN1B625-6 к.с. и 3 бр. масло B/S – SAE 30 – 2 л.; както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на „Балканска звезда“
ЕООД, ЕИК *********,
против Т.П.Е., ЕГН **********, с искане да
бъде осъден да заплати сума в общ размер на 9592,28 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 145 от ТЗ за имуществени вреди, причинени от Т.П.Е.
като управител на „Балканска звезда” ЕООД за периода на управление от 01.07.2014г.
до 04.11.2016г.,
изразяващи се в преразход на гориво от 2900 литра на стойност 5800 лв. и
установена липса на следните вещи - 286 кв. м. спрямо полиетиленово фолио Sunsaver AV
Diffused 200 МИК на стойност 474,28 лв. без
ДДС и 1 бр. лепенки за полиетиленово фолио 50м.х75мм. на стойност 36 лв. без
ДДС , мотогенератор HY 1000 LE, 8,2 kw, 17 к.с. на
стойност 1832,50 лв. без ДДС, 3 бр. акумулатори на обща стойност 847,50 лв. без
ДДС, Лед осветителители Galaxy 7” и Лед
осветител Galaxy LBL 2 48W на
обща стойност 505 лв. без ДДС и 1 бр. винетен стикер на стойност 97 лв., заедно
с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска -
04.07.2017г. до окончателното изплащане, като неправилно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на „Балканска звезда“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.Троян, ул. „Васил Левски" № 320,
представлявано от управителя Б.Т.Б., против Т.П.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 145 от ТЗ
за сумата в размер на 369,52 лв., представляваща
стойността на ДДС за закупени и липсващи фризер марка Crown, GN 2451, клас A+, сокоизстисквачка
и моторна косачка
Green Garden – CJ20G4IN1B625-6 к.с. и 3 бр. масло B/S – SAE 30 – 2 л. като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.П.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Балканска
звезда“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.Троян, ул. „Васил Левски" № 320,
представлявано от управителя Б.Т.Б., сумата в общ размер на 9592,28
/девет хиляди петстотин деветдесет и два 0.28/ лв., представляваща
обезщетение по чл. 145 от ТЗ за имуществени вреди, причинени от Т.П.Е. като
управител на „Балканска звезда” ЕООД за периода на управление от 01.07.2014г.
до 04.11.2016г.,
изразяващи се в преразход на гориво от 2900 литра на стойност 5800 лв. и
установена липса на следните вещи - 286 кв. м. спрямо полиетиленово фолио Sunsaver AV
Diffused 200 МИК на стойност 474,28 лв. без
ДДС и 1 бр. лепенки за полиетиленово фолио 50м.х75мм. на стойност 36 лв. без
ДДС , мотогенератор HY 1000 LE, 8,2 kw, 17 к.с. на
стойност 1832,50 лв. без ДДС, 3 бр. акумулатори на обща стойност 847,50 лв. без
ДДС, Лед осветителители Galaxy 7” и Лед
осветител Galaxy LBL 2 48W на
обща стойност 505 лв. без ДДС и 1 бр. винетен стикер на стойност 97 лв., заедно
с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска -
04.07.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 213
от 16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 639 по описа за
2017 г. на Районен съд – Троян, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.П.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Балканска звезда“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.Троян, ул. „Васил Левски" № 320, сума в общ размер на 2620,92
лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Балканска
звезда“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.Троян, ул. „Васил Левски" № 320, да
заплати на Т.П.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в общ
размер на 231,08 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Препис
от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
..……………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2……………………. ..