№ 14972
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110159020 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано по искова молба на И. Г. И. (ищец) срещу „..“ ЕАД (ответник).
Ищецът твърди, че е бил осъден да заплати в полза на ответника парични суми,
свързани с доставянето на топлинна енергия с влязла в сила заповед за изпълнение.
Ответникът образувал изпълнително дело. Ищецът на свой ред предявил отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, като с влязло в сила съдебно решение от 11.
03. 2021 г., постановено от 45-и състав на Софийския районен съд по гр. дело №
64554/2019 г. било установено, че правото на принудително изпълнение на ответника е
погасено по давност. Въпреки това в рамките на изпълнителното производство от
ищеца била принудително събрана сумата в размер на 2 275 лева и 74 стотинки. Иска
от съда да осъди ответника да му заплати съответната сума. Претендира разноски.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът признава изцяло
предявения иск. Иска разноските да бъдат възложени нему, защото ответникът не е дал
повод за завеждането на делото и е признал иска. Във връзка с липсата на повод
твърди, че още при постановяването на съдебното решение по гр. дело № 64554/2019 г.
е изявил желание да заплати паричната сума на ищеца, но понеже той не му
предоставил банкова сметка, ответникът бил в обективна невъзможност да направи
плащане.
В открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, но разноските да бъдат възложени в негова
полза, доколкото ответникът е дал повод за завеждането на иска.
Съобразявайки процесуалното поведение на страните, Софийският районен
съд направи следните правни изводи.
Съдът счита, че така предявеният иск е допустим, защото е предявен от
1
заинтересовано лице пред родово и местно компетентния съд. Исковата молба отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Предвид направеното пълно признание на иска от ответника и поисканото от
ищеца постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК в първото открито по делото
съдебно заседание на основание чл. 237, ал. 1 ГПК е било прекратено съдебното
дирене.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на ищеца
за постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Ето защо, искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските. Основният спор между страните е в полза на коя от тях следва
да бъдат възложени разноските по делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. Съдът счита за неоснователни доводите на ответника, че не е
разполагал с банкова сметка на ищеца, поради което не е изпълнил задължението към
по-ранен момент, въпреки че е имал желанието да го стори. Налице е с трайно
установената практика на ВКС по приложението на чл. 95 ЗЗД и чл. 97 ЗЗД, като в
решение № 1061 от 12.01.2001 г. по гр. дело № 5173/2007 г. на ВКС, IV г. о., е прието,
че длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност, само когато
забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. При паричните задължения, които са носими,
съдействието на кредитора не е от такова значение, тъй като и без него длъжникът
може да се освободи от задължението си по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като вложи
сумите за пазене в банка по местоизпълнението. В същия смисъл е и решение № 28 от
14.03.2009 г. по т. дело № 497/2008 г., с което състав на ТК на ВКС, І т. о. е приел, че
„ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично
задължение по договора само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението
и е уведомил кредитора за това“.
В настоящия случай не са представени каквито и да е доказателства от страна на
ответното дружество, че е положил грижи да изпълни задължението към по-ранен
момент, поради което настоящият състав счита за безспорно, че то е дало повод за
завеждането на настоящето дело. Затова не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2
от ГПК и сторените по делото разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.
В настоящия случай ищецът е заплатил държавна такса в размер на 91,03 лв., а
освен това процесуалния му представител претендира адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Съдът счита, че дължимото възнаграждение съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към момента на сключения
между ищеца и процесуалния му представител договор за правна помощ, е в размер на
389,30 лв., която сума следва да бъде присъдена в негова полза.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .., да заплати
на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от Закона за задълженията и договорите на
ищеца И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата в размер на 2275,74 лв.,
представляваща събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело №
20168410407465 по описа на частния съдебен изпълнител Н.М., рег. .., ареал на
действие Софийския градски съд от наследодателя на ищеца – Г. И. С. с ЕГН
********** в полза на ответника „..“ ЕАД, която сума може да бъде заплатена и
преведена по следната банкова сметка в „...“ АД:
...., BIC:.., титуляр Д. Й. Ч..
ОСЪЖДА „..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .., да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата в
размер 91,03 лв., представляваща сторени от ищеца разноски за държавна такса в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .., да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
адв. Д. Й. Ч., регистрирана в САК, с личен номер ********** в НРАРБ, за
осъщественото процесуално представителство на ищеца И. Г. И. по настоящото
първоинстанционно производство възнаграждение в размер на 389,30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3