Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 308 13.07.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 225 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.Ц.,
подадена чрез пълномощника му адв.К.М. – САК, срещу Решение
№ 260023 от 23.02.2021г., постановено по АНД № 170/ 2020г. по описа на Районен
съд - Раднево, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 19-0327-000540 от 07.11.2019 г., издадено от Началник РУ-Раднево
към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 във вр. с ал. 2 от НПК във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото му административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Твърди, че АУАН въз основа на който е издадено
процесното НП е бил съставен изцяло по свидетелски показания на лица, които са
подавали и предходни сигнали срещу Ц. с цел да го дискредитират. Поддържа
оплакване, че както административно-наказващия орган, а впоследствие и
първоинстанционния съд, не са изследвали пълно и обективно всички релевантни
обстоятелства за да установят действителната фактическа обстановка. На следващо
място се твърди, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички възражения,
направени в жалбата за незаконосъобразност на издаденото НП, в т.ч. за
допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН и за липсата на яснота как точно
било отнето свидетелството за управление на МПС на санкционираното лице. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
Наказателно постановление № 19-0327-000540/ 07.11.2019г., издадено от Началник
РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление – Раднево към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Раднево
се е развило по жалба на К.Д.Ц. против Наказателно постановление № 19-0327-000540
от 07.11.2019 г., издадено от Началник РУ-Раднево към ОДМВР – Стара Загора, с което
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия Д № 410200/ 08.10.2019г., на К.Ц. е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 13.09.2019г. около 17:40часа в с.Даскал
Атанасово, в центъра на селото, управлява лек автомобил Ауди А6 Авант с рег.№ ***, собственост на Д.К.Ц., след като е
изгубил правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки и след
унищожаване на СУМПС /справка с ОДЧ/.
Радневският районен съд е
потвърдил обжалваното наказателното постановление, по съображения за неговата
процесуална и материална законосъобразност. Въз основа на събраните по делото и
обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че
по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
правилно квалифицирано като административно нарушение по. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което на К.Ц. е
наложено предвиденото в закона по вид и размер наказание. В решението са
изложени мотиви относно наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност
на издаденото НП, като същите са приети от съда за неоснователни.
Решението на Районен съд – Раднево е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Неоснователно се явява оплакването на
касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които не са били констатирани от
въззивния съд.
Не е налице твърдяното от касатора
съществено процесуално нарушение, поради липса на изложени в съдържанието на
издаденото НП съображения относно извършената от АНО преценка на подадените
писмени възражения срещу съставения АУАН. Регламентираното в разпоредбата на
чл.52, ал.4 от ЗАНН правомощие на АНО преди да се произнесе по преписката да
провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва
разследване на спорните обстоятелства, има за цел да обезпечи издаването на
правилен и обоснован санкционен акт. Съответно неупражняването
или непълноценното упражняване на това правомощие би могло да доведе до
материална незаконосъобразност или необоснованост на издаденото НП, но само по
себе си това процесуално бездействие не представлява отменително
основание. На следващо място е необходимо да се посочи, че законът не поставя
изрично изискване наказващият орган да обективира в
обстоятелствената част на НП изводите си относно основателността на направеното
от нарушителя възражения срещу съставения му АУАН, както и тези относно
необходимостта от провеждане на допълнително разследване, обхвата на
разследването и резултатите от същото. В случая касаторът не сочи конкретни
факти и обстоятелства, заявени от нарушителя и останали неизяснени в хода на
административнонаказателното производство, преценката на които би довела до
извод, различен от обективирания в съдържанието на издаденото НП относно
конкретно извършеното нарушение и неговото авторство.
Съдът не споделя и довода, че е
недопустимо чрез разпит на свидетели очевидци на нарушението да се установи
фактическа обстановка, която не е възприета лично от актосъставителя.
ЗАНН не въвежда такова ограничение. Достатъчно е при събиране и анализ на
събраните в хода на административно наказателната преписка доказателства актосъставителя да стигне до обоснован извод, че лицето е
извършило деянието, за което му е повдигнато административно наказателно
обвинение, каквато преценка в случая е била извършена.
Настоящият касационен състав приема за
обосновани от гл. т. на доказателствата и установените въз основа на тях
обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд,
мотивирали направения извод, че К.Ц. е осъществил виновно състава на
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Изводът, че
извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е
установено и доказано по несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка
на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния
съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението
по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен
начин. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал
нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Тъкмо
обратното – съдът подробно е разгледал, обсъдил и преценил всички събрани по
делото доказателства и обосновано не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля
М.Н.Л., че той е управлявал МПС, като некореспондиращи
с останалия доказателствен материал. Изложените в обжалваното решение от Радневския районен съд мотиви защо не се приемат за
достоверни твърденията по защитната теза на санкционираното лице, изцяло се
споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260023 от 23.02.2021г.,
постановено по АНД № 170/ 2020г. по описа на Районен съд - Раднево.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.