№ 940
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209432 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 379909/12.02.2021 г., издадено от
заместник-кмета на Столична община, на Д. ИВ. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за извършено
административно нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. 46, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), изразяващо
се в това, че на 30.01.2021 г. в 07.35 часа е пътувала в гр. София в автобус №
*** (с инв. № *****) след спирка „ул. Бяло море“ в посока „Ц.“, район: бул.
„Сливница“, без редовен превозен документ и е отказала да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Д. ИВ. П., в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложено е, че АУАН и НП са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като не е налице пълно описание на
нарушението и на мястото на извършването му. Твърди се, че общо е
1
посочено, че са нарушени различни хипотези от разпоредбата на чл. 18, ал. 1
от НРУПОГТТСО, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Релевирани са доводи за маловажност на извършеното административно
нарушение, поради което наказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. Претендират се направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като пледира за потвърждаване на обжалваното НП. Твърди се, че
нарушението е доказано по категоричен начин.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 30.01.2021 г., в 07.35 часа Д. ИВ. П. пътувала в гр. София в автобус №
*** с инв. № ***** с посока на движение към пл. „Ц.“.
На същата дата в 07.35 часа след спирка „ул. Бяло море”, св. Н.И. С., на
длъжност „контрольор по редовността на пътниците” към „Център за градска
мобилност“ ЕАД, извършил проверка по редовността на пътниците в
автобуса, в който пътувала и Д.П.. При извършената проверка на последната
било установено, че П. пътува без какъвто й да е превозен документ.
Служителите на „Център за градска мобилност“ ЕАД помолили Д.П. да слезе
от автобуса, като й предложили да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольора по редовността на пътниците. П. отказала да закупи
предложената й карта от контрольора по редовността на пътниците.
2
Св. Н.И. С. съставил АУАН с бл. № 0379909/30.01.2021 г. срещу Д. ИВ. П.
за извършено от последната административно нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1, вр. чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО. АУАН бил
предявен на Д.П., която го подписала и получила екземпляр от същия.
Въз основа на съставения акт било издадено НП № 379909/12.02.2021 г. от
заместник-кмета на Столична община, с което за описаното в АУАН
административно нарушение на Д.П. била наложена „глоба“ в размер на 50
лева.
НП било връчено на Д.П. на 10.06.2021 г., като последната в
законоустановения срок (на 17.06.2021 г.) подала жалба срещу последното,
която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
св. Н.И. С.; Заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. на кмета на Столична
община и Заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020 г. на кмета на Столична
община.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от приобщените от съда гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н. С., като намира
същите за пълни, логични и последователни. От възпроизведеното от същия
се установява, че Д.П. е пътувала в процесния автобус № *** в посока пл.
„Ц.“, като при извършената й проверка след спирка „ул. Черно море“ е
констатирано, че пътува без превозен документ. След като служителите,
осъществяващи контрол по редовността на пътниците, предложили на П. да
закупи карта за еднократно пътуване и при отказа за закупуване на такава от
последната, св. С. съставил процесния АУАН. В този смисъл съдът счита, че
възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и събраните писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по
настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
3
намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка на процесуалната законосъобразност
на обжалваното НП настоящият съдебен състав констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица – Н.И. С. е оправомощен да
съставя АУАН със Заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. на кмета на
Столична община и на основание чл. 45, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Административнонаказващият орган – заместник-кметът на Столична
община, е компетентен да издаде процесното НП на основание разпоредбата
на чл. 48, ал. 1 от НРУПОГТТСО и Заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020
г. на кмета на Столична община.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП. С оглед на това съдът счита, че АУАН
и НП са съобразени с тези изисквания на процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че при издаване на процесните
АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
материалния закон, доколкото административното нарушение е
квалифицирано неправилно, като е налице и противоречие между словесно и
цифрово описание на същото. Видно от съдържанието на АУАН и на
обжалваното НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 18, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от НРУПОГТТСО. Визираната разпоредба обаче касае три
отделни задължения на пътниците в средствата за обществен градски
транспорт на територията на Столична община. Самият факт на
квалифициране на нарушението едновременно и по трите хипотези на чл. 18,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРУПОГТТСО обуславя съществено противоречие в
АУАН и обжалваното НП, доколкото, както се посочи по-горе, се касае до
три отделни задължения на пътниците в средствата от обществения градски
транспорт. С оглед на това волята на административнонаказващия орган е
неясна, а именно за какво от изброените в чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
НРУПОГТТСО нарушения е ангажирана отговорността на наказаното лице.
На следващо място, доколкото жалбоподателката П. е съдействала, като
доброволно е слязла от превозното средство (липсват доказателства да е била
принудително изведена от него) и е представила личната си карта за
съставяне на АУАН, очевидно последната не е извършила нарушение на
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от НРУПОГТТСО. Установи се, че Д.П. не е
4
имала в себе си и никакъв превозен документ, поради което и няма как да е
осъществила състава на административно нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 2 от
същия нормативен акт. Освен това, в АУАН и НП изобщо липсва описание на
каквито и да е факти, обуславящи съставомерността на нарушения по чл. 18,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРУПОГТТСО.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила, касаещи пълно и ясно
описание на фактите и обстоятелствата при извършването на нарушението,
както и неточната правна квалификация на нарушението, са съществени,
доколкото ограничават правото на наказаното лице да разбере фактическите и
правни рамки на вмененото му „административно“ обвинение, а оттам и да
организира ефективно защитата си срещу него.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 49 от НРУПОГТТСО е
предвидена глоба за извършване на процесното нарушение в размер на 50
лева. Същевременно, санкцията за пътник, който пътува в моторно превозно
средство за обществен превоз без редовен превозен документ е предвидена в
чл. 101, т. 1 от ЗАвПр, за което се налага наказание глоба от 10 до 50 лева.
Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвПр не е бланкетна, поради което е
недопустимо обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се
преуреждат с подзаконов нормативен акт без законова делегация за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА при противоречието между
ЗАвПр и НРУПОГТТСО следва да се приложи разпоредбата на чл. 101, т. 1
ЗАвПр. С неправилното приложение на санкционната разпоредба на чл. 49 от
НРУПОГТТСО наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП.
С оглед констатираните по-горе съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилното приложение на материалния закон, съдът счита, че
обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, жалбоподателката има право на разноски по
реда на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. На л. 37 от делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, с който е определено адвокатско възнаграждение на адв.
Узунян за процесуалното му представителство по делото в размер на 300
лева, които са били заплатени в деня на подписване на договора за правна
защита и съдействие. С оглед на изложеното, съдът счита, че Столична
5
община следва да заплати на Д. ИВ. П. сумата от 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая не е релевирано възражение за
прекомерност по реда на чл. 63, ал. 4 ЗАНН, поради което възнаграждението
следва да се присъди в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 НПК,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 379909/12.02.2021 г., издадено от
заместник-кмета на Столична община, с което на Д. ИВ. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за извършено
административно нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. 46, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. ИВ. П. с ЕГН ********** с
адрес гр. София, ж.к. „************************************ сумата от
300 (триста) лева, представляваща заплатени от последната разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6