Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../03.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
административно
дело № 9082 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба, подадена от „EКОФРУКТ“
ЕООД против Заповед № РД 20-04-166/16.07.2020 г., издадена от директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Варна, с искане същата да бъде отменена
изцяло.
В жалбата
жалбоподателят „EКОФРУКТ“ ЕООД посочва, че в случая
изискването на чл. 26 АПК не е спазено, доколкото полученото от дружеството
уведомление, връчено му на 22.05.2020 г., не е такова за започване на
административна процедура, а отразява на практика нейното приключване. Твърди,
че процесната заповед е издадена само на база
констативен протокол, съставен от служители на Общинска служба „Земеделие“ –
гр. *, който обаче отразява констатации на трето лице, а не лично установени от
компетентния орган факти и обстоятелства. Поддържа, че през стопанската
2019/2020 г. не е ползвател на имотите, не ги е декларирал за ползване и не ги
е ползвал фактически. Оспорва вмененото му задължение за заплащане на сумата в
общ размер от 11432.07 лв. Оспорва и определения среден размер на рентата за стопанската
2018/2019 г., като оспорва процедурата, компетентността и реда за назначаване
на комисията по пар. 2е от ДР на ЗСПЗЗ, която е
определила този размер. Оспорва изчисляването на средното рентно
плащане за стопанската 2018/2019 г. за процесните
имоти като за имоти с трайни насаждения, доколкото начинът на трайно ползване
на същите е „друга територия, заета от селското стопанство“. Претендира
разноски.
По делото е постъпило
становище от Директора на ОД „Земеделие“ – Варна, чрез процесуалния му
представител – юрк. С. К., в което посочва, че
оспорва жалбата изцяло. На първо място, оспорва изложеното в жалбата твърдение,
че административният орган формално е спазил императивната разпоредба на чл. 26 АПК, като е изпратил на „Е.“ ЕООД уведомление за започване на административно
производство за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 и ал. 8 ЗСПЗЗ. На второ
място, оспорва соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в
това, че изготвеният протокол от проверката не му бил известен, връчен и не бил
присъствал на проверката, като поддържа, че процедурата, разписана в чл. 47,
ал. 8 ППЗСПЗЗ не съдържа задължение на административния орган да извършва
проверката в присъствие на ползвателя и да връчва копие от протокола за
извършената проверка. Описва извършената процедура от страна на Директора на ОД
„Земеделие“. Оспорва и прави възражение за недопустимост на искането за
преразглеждане размера на средното рентно плащане в
настоящото производство по обжалване на заповед, издадена на основание чл. 34,
ал. 8 ЗСПЗЗ. По изложените съображения моли да бъде отхвърлена жалбата на „Е.“
ЕООД срещу Заповед № РД 20-04-166/16.07.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“
– Варна като неоснователна, необоснована и недоказана. Претендира разноски.
В проведеното по
делото на 07.01.2021 г. открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. П.А., който поддържа подадената
жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът се
представлява от процесуалния си представител – юрк. С.
К., която поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. В предоставения от съда срок представя п*ена
защита.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото оспорване е издадената на основание чл. 34, ал. 8
ЗСПЗЗ Заповед № РД 20-04-166/16.07.2020 г., с която Директорът на ОД
„Земеделие“ – гр. Варна е наредил да се изземе от „Е.“ ЕООД следната земеделска
земя от държавния поземлен фонд, а именно: 1. част от земеделска земя с площ
7.121 дка от поземлен имот с идентификатор 51963.157.143, целият с площ 9.669
дка, както и 2. част от земеделска земя с площ 25.449 дка от поземлен имот с
идентификатор 51963.157.145, целият с площ 36.696 дка, находящи
се в землището на с. *, община *, област Варна. В заповедта е посочено, че
частите от имотите се ползват без правно основание през стопанската 2019/2020
г. от „Е.“ ЕООД, което е констатирано с Протокол № ПО-06-70-15/21.02.2020 г.,
съставен от Общинска служба по земеделие – *, за извършена на основание чл. 47,
ал. 8 ППЗСПЗЗ проверка за състоянието и ползването на земеделските земи от
държавния поземлен фонд в землището на с. *, община *, област Варна, във връзка
със Заповед № РД19-04-270/30.10.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.
Варна. В атакуваната заповед е предвидено още, че за неправомерно ползваната
земеделска земя през стопанската 2019/2020 г. ползвателят може да заплати в
7-дневен срок сумата 2499.37 лв. /за частта от земеделска земя с площ 7.121 дка/,
както и сумата 8932.60 лв. /за частта от земеделска земя с площ 25.449 дка/.
Отбелязано е, че размерът на средното годишно рентно
плащане за стопанската 2019/2020 г. за землищата на съответните общини на
територията на Област Варна е определен по списък на средното рентно плащане за землищата на територията на Област Варна,
изготвен на основание Заповед № РД19-10/12.03.2019 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ – гр. Варна, съгласно пар. 2е от ДР на
ЗСПЗЗ на база средно рентно плащане за предходната
стопанска 2018/2019 г.
Съгласно посочената
като правно основание за издаване на обжалвания административен
акт разпоредба на чл. 34, ал.
8 ЗСПЗЗ, в случаите на неправомерно
ползване на земи от държавния
поземлен фонд същите се изземват
със заповед на Директора на
съответната ОД „Земеделие“. Нормативно регламентирания
правопораждащ фактически състав за упражняване правомощието на административния орган за издаване на заповед
за изземване по чл. 34, ал.
8 ЗСПЗЗ
включва три елемента: 1. земеделската земя, обект на изземване, да представлява земя от държавния поземлен фонд, 2. земята да се ползва
от трето лице, различно от титуляра на
собствеността и 3. ползването да се извършва неправомерно,
при липса на правно основание за това или на отпаднало такова, или не по
предназначение на земята, за което е предоставено това право.
По
делото не е спорно, че процесните имоти с идентификатор
№№ 51963.157.143 и 51963.157.145 са земи от държавния
поземлен фонд. Това се установява както от представените по делото скици на
съответните имоти, така и от приетите в първото проведено открито съдебно
заседание п*ени доказателства – решение № 10-1/16.06.1998
г. на ПК – гр. * за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. *, скици
на двата имота по съществуващи стари реални граници, протокол № 10-32 на ПК –
гр. *, с който във владение на процесните имоти е
въведен Държавен поземлен фонд. Двата имоти са включени и в регистъра на
имотите от ДПФ.
Със Заповед № РД-19-04-270/30.10.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Варна е назначена комисия
за извършване на проверки на основание
чл.
47, ал.
8 ППЗСПЗЗ, като целта на проверката
е установяване на актуалното състояние
и ползване на всички имоти
от ДПФ на територията на Община * и Община Бяла.
В конкретния случай в изготвения от комисията Констативен протокол
ПО-06-70-15/21.02.2020 г. е констатирано неправомерно ползване за части от имоти №№ 51963.157.143 /7.121 дка/ и 51963.157.145 /25.449 дка/, с начин на трайно
ползване „друг вид земеделска земя“, като при проверката е установено, че
съответните части от двата имота са заети с трайни насаждения – праскови.
Отбелязано е, че ползвател е „Е.“ ЕООД.
Така
съставения констативен протокол, послужил за основание за издаването на
оспорената заповед, е предшестван и от изготвен от същата комисия във връзка
със същата заповед № РД-19-04-270/30.10.2019 г. констативен протокол ПО-06-70-8/29.11.2019
г. /л. 81 – л. 84 от делото/, в който също е отразено, че части от процесните два имота се ползват неправомерно от „Е.“ ЕООД. Като официални удостоверителни документи коментираните констативни протоколи се ползват с
материална доказателствена сила.
Във
връзка с констатираното неправомерно ползване на имоти от ДПФ до управителя на
„Е.“ ЕООД е изпратено п*о с изх. № ПО-06-8/15.05.2020 г. от ОД „Земеделие“ –
гр. Варна, получено редовно на 20.05.2020г., видно от известието за доставянето
му, с което на основание чл. 26 АПК дружеството е уведомено, че е започнало
административно производство за издаване на Заповед по чл. 34, ал. 1 и ал. 8
ЗСПЗЗ за изземване на имот от ДПФ, тъй като се ползва без правно основание. В п*ото изрично е посочено, че в 3-дневен срок от получаването
му, на основание чл. 34 АПК адресатът може да изрази становище, да представи
доказателства, да направи искания и възражения.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят не се е възползвал от тези възможности и
съответно не е изложил възражения срещу констатираното неправомерно ползване на
процесните части от двата имота от негова страна.
Съдът
приема за неоснователно възражението в жалбата, че с посоченото п*о
административният орган само формално е спазил императивната разпоредба на чл.
26 АПК. Съдът не споделя виждането, че уведомлението не е за започване на
административната процедура, а отразява на практика нейното приключване. Следва
да се отбележи, че при проверките по реда на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ не е необходимо да присъстват
представители на лицата, които ползват
съответните земеделски земи, съответно липсва задължение конкретните
ползватели предварително да бъдат уведомявани за тях, както и да им бъдат
връчвани изготвените констативни протоколи. И тава е така, доколкото задължение на административния орган по
закон е именно извършването на такива служебни проверки два пъти в годината /до
31 май и до 30 ноември/.
Релевантно
в случая е обстоятелството, че жалбоподателят в качеството на заинтересувано лице е уведомен за започването на производството по издаване на индивидуалния
административен акт, като му е осигурена
възможността за депозиране на становище и представяне на доказателства,
от която обаче не се е възползвал. Ирелевантни са
мотивите, поради които представителите на дружеството са решили да не направят
съответни възражения срещу установеното неправомерно ползване, а да изложат
същите същите едва в хода на съдебното производство
по обжалване на издадената заповед за изземване.
Действително,
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК предвижда, че в уведомлението следва да се
включва и информация за датата,
до която трябва да бъде
издаден актът. В п*ото от 15.05.2020 г. липсва такова изрично посочване.
Отбелязано е само, че заповедта за изземване ще бъде издадена след изтичане на
тридневния срок за изразяване на становище или за плащане. Това обстоятелство
обаче съдът приема, че не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото непосочването на краен срок, до който заповедта ще бъде издадена, по
никакъв начин не е накърнило правото на защита на жалбоподателя
в настоящото производство. Още повече, че оспорената заповед е издадена в месечен
срок след получаване на уведомлението за започване на производството.
Основният
спорен въпрос в производството е дали жалбоподателят е фактическият ползвател
на процесните части от двата имота от държавния
поземлен фонд.
От
съвкупния анализ на събраните в производството доказателства и доказателствени средства, в това числа коментираните вече
протоколи за извършените проверки от 29.11.2019 г. и 21.02.2020 г., показанията
на разпитаните по делото свидетели К. С. и В. Д., както и от заключението на
вещото лице инж. Л.Д., съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че
ползвател на тези имоти е именно жалбоподателят.
От
една страна, в протоколите на нарочно назначената за целта комисия за
установяване на актуалното състояние и ползването на имотите от ДПФ, изрично е
посочено, че ползвател на съответните части от двата имота е „Е.“ ЕООД.
От
друга страна, това обстоятелство се потвърждава и от членовете на тази комисия
– инж. К. С. /началник на ОСЗ – гр. */ и Валерия Д. /старши експерт в ОСЗ – гр.
*/. От свидетелските показания се установява, че части от процесните
имоти са с трайни насаждения – праскови, нектарини и
други сортове. Двата имота са почти един до друг, крайни имоти са, попадат в
една дига, като няма видимост с друг масив. За извършване на проверката
свидетелят Славов се е обадил на представител на „Е.“ ЕООД, като последните
имат служители, на които се обаждат, че ще извършват проверка с цел да може да
се влезе в района, доколкото там има врата и пазач. Обяснява, че в този масив
има имоти, които са собственост на дружеството и такива, собственост на Държавния
поземлен фонд. Свидетелят е категоричен, че винаги в предходни години при
извършване на проверка на тези имоти и на този масив, се е обаждал на
представители на „*“, като през целия период в продължение на от около 10
години тези имоти се работят от „*“. По време на проверката имало техника,
някъде са орали. И двамата свидетели посочват, че проверката е извършена с GPS. Свидетелят Д. обяснява,
че точната площ на ползваните части от имотите е от очертаването, което самата
фирма „*“ е направила в ИСАК. Затова има две площи и два констативни протокола
/има предвид протоколите от 29.11.2019 г. и 21.02.2020г./. Останалата част от
имотите, която не са измерили с GPS,
реално не се обработва. Посочва, че има поставена ограда – вратник, поради
което при проверки, за да бъдат допуснати до имотите, се обаждат на служител на
фирмата „*“, който им отваря на място. Обяснява, че правят заключение, че тези
имоти са неправомерно ползвани, доколкото няма сключен договор с „*“. Последният
има договор за аренда, но на близки на тези 2 имота – отглеждат ябълки и круши
в тях.
Следва
да се отбележи, че в приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. Л.Д.,
неоспорена от страните по делото, изрично се посочва в т. 1 от заключението
/стр. 4/, че двата процесни имота попадат частично в
масив с трайни насаждения, като се явяват продължение от югозапад на ПИ №
000141 по КВС /51963.157.141 по КК/, собственост по договор за замяна №
179/07.02.2006 г. на СВ – гр. Варна, на „Е.“ ЕООД, със седалище: с. Зърнево. Тъй
като не се ползва цялата площ на имотите, е извършено геодезическо
измерване с GPS
/глобална позиционираща система/ за определяне границите на трайните насаждения
и размера на неправомерно ползваната площ.
Ето
защо и с оглед приетото за установено съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че не той е ползвател на съответните части от
имотите. Напротив. Самият той е оградил имотите, поставил е врата, с което е
ограничил безпрепятствения достъп до тях. Очертал ги е в ИСАК, като същите
влизат в един общ масив на трайни насаждения със собствен на дружеството имот,
обработван от него. Тези обстоятелства в съвкупност водят до единствено
възможното заключение, че „Е.“ ЕООД е реалният ползвател на засадените части от
имотите. Ирелевантно е обстоятелството кой точно
служител на дружеството е осигурил достъп на комисията при извършването на
задължителните проверки на имотите. Да, в действителност свидетелят Славов
посочи, че не знае кое лице е служител на „*“ и кое на фирмата „*“, която също
имала земи в този масив. Показателен обаче е фактът, че и двамата свидетели са
категорични, че са звъннали на представител на „*“, посочен като лице за
контакт очевидно от самото дружество. Ирелевантни са
и обстоятелствата, че процесните трайни насаждения са
били налични в тези имоти, като не е установено, кой ги е засял, съответно, че
по време на проверките не са заварени лица в имотите, които да обират плодовете
/още повече, че проверките са извършени през м. ноември 2019 г. и м. февруари
2020 г., извън периода на плододаване/. В същото
време обаче свидетелят Славов посочва, че в имотите е имало техника, следи, че
е изорано.
На
следващо място, жалбоподателят оспорва и определеният в заповедта размер на
дължимото обезщетение за неправомерно ползване на имотите.
Определянето със заповедта на рентната
вноска по чл. 34, ал. 6 вр. ал. 8 ЗСПЗЗ е уредено от законодателя
в полза, а не в тежест на ползвателя,
който разполага с правната възможност, заплащайки сумата и след изричното съгласие на собственика
за получаването й да продължи да ползва
необезпокоявано земята до края на
съответната стопанска година. В този смисъл са неоснователни
възраженията в жалбата, че с процесната заповед е
вменено задължение за заплащане на сумата в общ размер от 11432.07 лв. Както
отбелязва и процесуалния представител на ответника, в заповедта е дадена
възможност на ползвателя, ако желае, да заплати процесната
сума. Не е предвидено безусловно задължение за плащане, както твърди
жалбоподателят.
По отношение формирането
на конкретния размер на обезщетението за неправомерно
ползване, съдът намира следното:
Съгласно § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, размерът на средното годишно
рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове
за декар от комисия, назначена със заповед на
директора на областната дирекция „Земеделие",
въз основа на данни, предоставени
от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски,
изчислена на база повече от
половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие.
От приложения по
административната преписката списък на землищата на
територията на Община *
с определено средно годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи
през стопанската 2019/2020 г., изготвен и подписан
от назначената
със Заповед № РД-19-10-159/12.03.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“, гр.
Варна, комисия, съгласно § 2е, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗСПЗЗ на база предходната стопанска 2018/2019 г.,
се установява,
че средната рентна вноска за трайни насаждения за землището на с. * е в размер на 117 лв. за декар,
колкото е определил и административния орган за установеното неправомерно ползване.
В разглеждания случай
размерът на обезщетението за неправомерно ползване съдът
приема, че правилно е съобразен
с действително установеният
начин на трайно ползване – безспорно е установено, че частите от процесните имоти са заети от трайни насаждения – праскови. Неоснователни в този смисъл са възраженията
относно изчисляването на средното рентно плащане, доколкото
начинът на трайно ползване на имотите е „друг вид земеделска земя“.
Съгласно
заключението на вещото лице инж. Л.Д., видно от констативен протокол с изх. №
РД-06-63/12.04.2019 г. на ОД „Земеделие“ – Варна, е удостоверено обявяването на
таблото за обяви и на интернет страницата на Дирекцията на Протокол №
1/29.03.2019 г. за определеното средно годишно рентно
плащане за стопанската 2019/2020 г. за землищата в Община *, област Варна, в
това число процесните имоти за землище с. *,
собственост на Държавата и списъците по землища за общини в област Варна. Не е
установено наличието на постъпили жалби срещу определеното средно годишно рентно плащане за трайни насаждения, което е в размер на
117.00 лв. Трикратният размер е 351 лв., а дължимата от „Е.“ ЕООД в изпълнение
на заповедта от 16.07.2020 г. сума е както следва: за част от ПИ с
идентификатор 51963.157.143 – 2499.47 лв., а за част от ПИ с идентификатор
51963.157.145 – 8932.60 лв. или общо 11432.07 лв.
Вещото
лице посочва, че в СВп има вписани и регистрирани два
договора за аренда за землище с. * - № РД-51-31/17.02.2010 г. и №
РД-51-21/11.02.2010 г. Предмет на първия договор е ПИ № 000136 от КВС с площ
672.705 дка. Предмет на втория договор са два недвижими имота – ПИ № 000156 от
КВС с площ 134.363 дка и ПИ № 000150 от КВС с площ 345.164 дка.
В
обясненията си, дадени в проведеното на 07.01.2021 г. открито съдебно
заседание, вещото лице посочва, че това, което е прието като средно рентно плащане за трайни насаждения от общинската служба в
размер на 117 лв. за стопанската 2018/2019 г., е определено като са взети от
двата вписани договора, единият е само за един имот, той е взет, а от другия
договор е взет пак също единият имот, по-големият, като така е получено
средното рентно плащане.
Като взе
предвид и заключението на вещото лице, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за неправомерно ползване,
посочен в оспорената заповед,
е формиран на основание чл. 2е от ДР на ЗСПЗЗ, съгласно възприетата база на средно
рентно плащане за предходната стопанска година 2018/2019 г. Като база са послужили повече от половината от двата
регистрирани в службата многогодишни договори за аренда.
Ето защо
съдът намира, че не следва да бъде възприето заключението по т. 2 от
експертизата /дадено по усмотрение на експерта/, съгласно което при съобразяване
наличието на три имота в двата договора за аренда, размерът на средното годишно
рентно плащане за трайни насаждения е 114 лв./дка. И
това е така, доколкото правилно в п*ената си защита
процесуалния представител на ответника посочва, че така определеният от вещото
лице размер на средното рентно плащане е въз основа
на 100 % от всички вписани и регистрирани в Общинска служба по земеделие
многогодишни договори за наем и/или аренда през предходната стопанска година,
поради което не е съобразено с изискванията на пар.
2е от ДР на ЗСПЗЗ.
В този
смисъл съдът приема за неоснователни и възраженията относно размера на сумата
по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, определен в т. II от процесната
заповед от 16.07.2020 г.
В
заключение съдът намира, че в случая са налице всички
кумулативно изискуеми юридически факти - елементи от правопораждащия
фактически състав по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва издаването
на заповед за изземване на посоченото
правно основание. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не представи
доказателства и не наведе твърдения, че разполага с такива, че обработва
съответните земи на валидно правно основание.
По
изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна,
поради което подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Същият претендира
такива, както следва – за депозит вещо лице /200 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 144 АПК субсидиарно приложение на ГПК и с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК съдът приема, че в случая дължимото юрисконсултско
възнаграждение е 200 лв., съобразно и разпоредбата на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, с оглед правната и фактическа сложност на
делото, броя на проведените открити съдебни заседания и проявената процесуална
активност от страна на юрк. К.. По изложените
съображения съдът намира, че в полза на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Варна
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 400 лв., на основание чл. 143,
ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „EКОФРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против Заповед № РД 20-04-166/16.07.2020 г., издадена
от директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Варна.
ОСЪЖДА „EКОФРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Варна сумата 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: