Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 13.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8585
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М.Д.Г. ***
АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2160.38 лева,
представляваща начислена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за
апартамент 6, находящ се в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 8 – 10 периода от
01.11.2007г. до 30.04.2009г. и сумата в размер на 298.32 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2008г. до
14.10.2009г., за които вземания против ищеца в полза на ответното дружество е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5370/2009г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, въз основа на който против М.Д.Г. е образувано изп.дело № 674/2011г.
по описа на ЧСИ Соня Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. В исковата молба се излагат твърдения, че
образуваното против ищеца изпълнително производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че
са настъпили нови обстоятелства след издаване на изпълнителния титул, а именно
вземанията са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва предявения иск. В
подадения отговор на искова молба се излагат подробни съображения, че в хода на
образуваното за принудително удовлетворяване на процесните вземания
изпълнително производство са предприети мнократно действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност. В допълнение на изложеното се сочи, че
съгласно практиката на касационната инстанция намерила израз в Решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО погасителната давност на
процесните вземания по изпълнителния титул не само е прекъсната, но и е спряла
да тече в хода на образуваното изпълнително производство, като спирането на
давността е преустановено от момента на отмяна на разрешенията дадени с
Постановление № 3/18.11.1980г. извършена с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на изпълнителното производство. В контекста на
релевираните съображения процесуалният представител на ответното дружество
поддържа, че от 26.06.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност,
която предвид обстоятелството, че дължимостта на вземанията е установена с
влязло в сила съдебно решение е пет годишна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
Страните не спорят, а и от изисканото в
цялост производство по ч.гр.д. № 5370/2009г. по описа на Районен съд – гр.
Перник се установява, че по заявление на ответното дружество против ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3684/29.10.2009г. за
процесните суми ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на заявлението на 29.10.2009г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 143.76 лева, представляваща сторени съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД.
От изисканото в цялост производство по
гр.д. № 1022/2010г. по описа на Районен съд – гр. Перник се установява, че с
влязло в сила на 13.04.2011г. Решение № 540/27.07.2010г. е признато за
установено в отношенията между страните, че М.Д.Г. *** АД сумите по процесната
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Видно от приетия заверен препис от изп.
дело № 674/2011г. по описа на ЧСИ Соня Д.,*** действие Окръжен съд – гр.
Перник, въз основа на влязлата при условията на чл. 416, пред. 3 ГПК в сила заповед
за изпълнение, на 10.06.2011г. е издаден изпълнителен лист за процесните
вземания. С молба с вх. № 03323/16.08.2011г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ибришимова, е направило искане за
образуване на производство срещу М.Д.Г. за принудително удовлетворяване на
вземанията обективирани в процесния екзекутивен титул. Ведно с молбата за
образуване на изпълнително дело срещу ищеца в настоящото производство е
представен изпълнителния титул, като взискателят е посочил конкретни
изпълнителни способи за събиране на вземането – налагане на запор върху
получаваната от длъжника пенсия, респ. трудово възнаграждение и налагане на
възбрана на установеното от съдебния изпълнител недвижимо имущество.
Видно от запорно съобщение с изх. № 00004/04.01.2018г. съдебният изпълнител е
наложил запор на притежаваните от М.Д.Г. моторни превозни средства.
С молба с вх. № 00225/12.01.2012г.
взискателят е направил искане да бъде наложена възбрана на притежавания от
длъжника апартамент 7, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма“, бл. 42, вх. А,
като видно от лист 26 от изпълнителното производство възбраната е вписана в
Служба по вписванията – гр. Перник с рег. №
523/22.02.2012г.
Видно от запорно съобщение с изх. №
04976/12.09.2015г., връчено на 24.09.2015г., съдебният изпълнител е наложил запор
върху пенсията на длъжника. С писмо с вх. № 05699/28.09.2015г. Националният
осигурителен институт е уведомил съдебният изпълнител, че наложеният запор
върху пенсията на М.Д.Г. не може да бъде изпълнен, тъй като лицето получава
пенсия в размер по – малък от минималната работна заплата в страната, поради
което вземането е несеквестируемо.
Видно от запорно съобщение с изх. №
05406/20.10.2015г., връчено на 27.11.2015г., съдебният изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от Община Перник. С
писмо с вх. № 07516/14.12.2015г. Община Перник е уведомила съдебния изпълнител,
че не е в трудово правоотношение с М.Д.Г..
Видно от запорно съобщение с изх. №
252/14.01.2016г., връчено на 18.02.2016г., съдебният изпълнител е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от Основно училище „Св.
Св. Кирил и Методий“ – гр. Земен. Запорното съобщение е върнато в цялост с
отбелязване от представител на адресата, че М.Д.Г. не работи в учебното
заведение, като в подкрепа на изложеното е представена Заповед № 283 –
337/19.03.2015г. за прекратяване на трудово правоотношение.
В хода на изпълнителното производство е
постъпило писмо от Националния осигурителен институт с вх. №
04357/28.08.2017г., в което е посочено, че са налице предпоставките по – рано
наложеният запор върху получаваната от длъжника пенсия да бъде изпълнен. Видно
от писмо с вх. № 5061/06.10.2016г. съдебният изпълнител е уведомен, че
наложеният запор ще бъде изпълнен до сумата в размер на 190.56 лева месечно за
периода от 01.11.2017г. до 30.06.2019г.
Видно от писмо с вх. №
00236/12.01.2018г. съдебният изпълнител е уведомен, че с оглед промяна в
размера на минималната работна заплата за страната месечният размер на
удържаната от М.Д.Г. сума по наложения запор ще бъде 140.56 лева месечно.
Съдът
намира, че при така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност на процесните вземания.
Съгласно разясненията дадени с Решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО, изцяло възприети от въззивната
инстанция с Решение № 363/12.11.2018г., постановено по в. гр. д. № 489/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, по силата на даденото с Постановление № 3
от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната давност за процесните
вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла
да тече през време на изпълнителното производство по изп. дело № 674/2011г. по
описа на ЧСИ Соня Д. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата
на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността за същите е
преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.) съдилищата са приели, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите
тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях
след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били
заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно прекъсването и
спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на
настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015г. ( отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД не свързва действието на прекъсването
на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с
настъпилата перемпция на изпълнителното производство ( както изрично е приела
въззивната инстанция), новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на преустановяване
на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, какъвто е разглеждания
казус, срокът на новата давност всякога е пет години. В
настоящия случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя
дата е било предприето последното валидно изпълнително действие след отмяна
на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. тълкуване на въпросите свързани
с прекъсване, респ. спиране на давността в изпълнителния процес, и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да
се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено
поради давност.
При така установената
фактология давността на процесните вземания на първо място е прекъсната с
налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия на 24.09.2015г., като
след отпадане на несеквестируемостта на получаваната от М.Д.Г. сума,
Националният осигурителен институт е удържал суми в погашение на процесните
вземания до 11.02.2019г. От изложеното следва, че както към датата на подаване
на исковата молба – 04.12.2018г., така и към приключване на съдебното дирене
петгодишният давностен срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният
установителен иск се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответното дружество
съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Д.Г., ЕГН **********,*** против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 2160.38 лева, представляваща начислена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент 6, находящ се в гр.
Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 8 – 10 периода от 01.11.2007г. до
30.04.2009г. и сумата в размер на 298.32 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода от 01.01.2008г. до 14.10.2009г., за които
вземания против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 5370/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа
на който против М.Д.Г. е образувано изп.дело № 674/2011г. по описа на ЧСИ Соня Д.,***
действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
ОСЪЖДА
М.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: