Р Е Ш Е Н И Е  №578

гр.Русе, 29.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети юни  две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….……………………………………………………………………...

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  959/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Ф.У., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000477/24.04.2019 г. на Началника на ОО ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата и не се представлява.  

Ответникът по жалбата, редовно призован, не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 23.04.2019 г. около 17,40 часа управлявал т.а.”Мерцедес Бенц” кат № 3 с рег. № ... със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер, в района на „Дунав мост” трасе вход, с който извършвал международен превоз на товари от Турция за Унгария. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр. Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по приложението му. Управляваният от жалбоподателя камион бил оборудван с дигитален тахограф. При извършената проверка се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 т.6  б.”а”  ( II ) от АЕТR  вр. чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози за нормална седмична почивка, като намалението на времето е с над 9 ч и 30 м – от 10,16 ч. на 14.04.2019 г. до 15,30 ч. на 23.04.2019 г. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св. Й.П.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач  му било прочетено и издаденото наказателно постановление, с което му било наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. по чл.93б ал.11 т.3 от Закона за автомобилните превози за посоченото нарушение на  АЕТR .

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл същата е допустима.

Разгледана по същество  е  неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон. Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин не се оспорват нарушенията. Те не са оспорени и от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

          Неоснователни са възраженията, наведени във въззивната жалба, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като било посочено бланкетно, неизчерпателно и без релевантна фактическа обстановка описание на нарушението, която да съответства точно и ясно на нарушението, за което се твърди, че е извършено. От приложените по делото АУАН и НП е видно, че в същите достатъчно подробно са описани конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение. Посочено е, че става въпрос за управление на товарен автомобил с турска регистрация, оборудван с дигитален тахограф; за извършване на международен превоз на товар от  Турция до Румъния, т.е. на територията на Европейския съюз и извън него, от където е направен извод за приложимите материалноправни норми. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено като "не спазва изискванията за нормална седмична почивка като намалението на времето е с над 9 часа и 30 мин. – от дата 14.04.2019 г. от 10.16 ч. до дата 23.04.2019 г. до 15.30 ч.", което е видно от направените разпечатки на данните от дигиталната карта на водача. Необходимо и достатъчно условие, за да е налице административното нарушение от страна на водача, е да се установи, че след изтичане на шест 24-часови периода от време същият не е имал време за почивка поне 24 часа, което в процесния случай безспорно е видно от данните от дигиталната карта на водача. Без значение е кои точно 24-часови периода ще бъдат избрани и кои конкретни часове ще бъдат в почивка. От значение за правилното квалифициране на нарушението е дали намалението е под или над 9 часа и 30  минути с оглед приложимата санкционна правна норма, което обаче административнонаказващият орган е посочил изрично, а именно, че в случая се касае за намаление с повече от 9 часа и 30 мин., при което относимата административнонаказателна разпоредба е точно   чл.93б ал.11 т.3 от ЗАПр.

          Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател за необоснованост на наказателното постановление, предвид факта, че законодателят е предвидил множество различни хипотези досежно седмичната почивка на водачите. Действително чл. 8, § 6 от AETR предвижда различни хипотези, включително и изключения от общото правило на б. "а" от този текст, но както актосъставителят, така и административнонаказващият орган съгласно чл.42 т.5 , съответно  чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН са задължени да посочат в АУАН и НП законовите разпоредби, които са били нарушение. По делото няма данни, а дори и твърдения, че е налице някое от предвидените в нормата изключения. За органа няма задължение да обосновава защо не са приложими определени правни норми, той е длъжен единствено на подведе установените в хода на административнонаказателното производство факти към хипотезата на приложимата правна норма като по този начин извърши правна квалификация на административното нарушение. Това в случая е сторено от административнонаказващия орган и правната квалификация е правилна.

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000477/24.04.2019 г. на началника на ОО”АА” гр.Русе, с което на Ф.У., турски гражданин, му е наложено  административно наказани  “глоба” в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.93б ал.11 т.3 от Закона за автомобилните превози.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

Районен съдия :