О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.02.2021г.
Административен
съд - Русе, в
закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
като
разгледа докладваното от съдия АГУШ ЧКАН дело № 419 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на Г.К.Н. ***, чрез процесуалния
му представител, за допълване на постановеното по делото определение от
15.12.2020г. по ЧКАНД № 419/2020г. на АС Русе, чрез присъждане на направените
от молителя разноски в размер от 100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът по молбата –ОДМВР Русе не е депозирал писмен отговор.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Съгласно чл.81 от ГПК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН вр.с чл.228 АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. Такова произнасяне се дължи и с акта, с
който съдът се произнася по частна жалба против определение № 260140 от
26.10.2020 г., постановено по АНД № 879/2020 г. по описа на Районен съд – Русе,
с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател /ОД на МВР
Русе/ за изменение на съдебното решение
по посоченото дело в частта на присъдените разноски.
В депозираната молба, предмет на настоящото
производство, Г.Н. е направил искане за присъждане на направените разноски в 100
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, присъждането на които е
претендирано с отговора на частната жалба, с вх.№ 270496/13.11.2020г. по описа
на РРС.
Към посочения
отговор на частната жалба не е включен и списък на разноските по чл.80 от ГПК,
чието наличие, в случаите на допълване на съдебния акт в частта за разноските,
не съставлява условие за допустимост на искането (вж. съображенията по т.8 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
По делото е представен договор за правна помощ /л.10 от
делото/, в който е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско
възнаграждение, в размер на 100 лева, в брой, на процесуалния представител на
жалбоподателя, поради което в тази част договорът има характер на разписка (т.1
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК).
По тези съображения следва да се приеме, че
жалбоподателят е установил реалното извършване на деловодни разноски в размер
от 100 лева и е направил искане за тяхното присъждане, по което искане обаче липсва
произнасяне в постановеното по делото определение от 15.12.2020 г.
По тази причина и с оглед изхода на делото искането за
допълване на посочения съдебен акт е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.81
от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН вр.с чл.228 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение от 15.12.2020г., постановено
по ЧКАН дело № 419 по описа за 2020
г. на Административен съд – Русе като
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Русе, представлявана
от директора Теодор Атанасов, да заплати на Г.К.Н., с ЕГН **********,***,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски по делото – адвокатско възнаграждение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.