РЕШЕНИЕ  

 

№                                20.07.2020 г.             Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А             Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  деветнадесети юни,  две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №467  по описа за   2020  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2  КТ във вр. с чл.224 от КТ, от ищеца  А.В.М., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв. И., срещу ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н..

В подадената искова молба се твърди, че  с решение от 22.02.2010г. ищецът А.В.М. бил избран за управител на ответното дружество, като изпълнявал тази длъжност до 11.02.2019г., когато с решение на Общото събрание на съдружниците за представляващ ,.ДКЦ ЕСКУЛАП - ЦИТОМЕД" ООД бил избран К.Н.Н.. Промяната в обстоятелствата била вписана в Търговския регистър на 15.02.2019г.

Твърди се, че на 23.02.2010г., ден, след като бил избран за управител на ответното дружество, ищецът сключил договор за управление и контрол, съгласно който страните се споразумели, че размерът на брутното възнаграждение на управителя ще бъде 2 200 лева месечно.

Твърди се, че с анекс от 10.06.2010г. страните договорили, че на управителя ще се дължи и следното допълнително възнаграждение: 1,5% от брутния месечен оборот (заработките по договор с РЗОК, платените медицински прегледи и услуги, постъпления от извършени профилактични прегледи на други институции) на дружеството, както и на допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 1 % върху договореното базово възнаграждение за всяка прослужена година. Освен това, с анекса било уговорено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни годишно.

Твърди се, че на 11.02.2019г. ищецът бил освободен като управител на Диагностично- консултативен център „ЕСКУЛАП – ЦИТОМЕД“ ООД.

 

Сочи се, че за ищеца възниква правен интерес от съдебна защита, тъй като по договора за управление, ответното дружество му дължи следните нетни суми: 1715,64 лева, възнаграждение за м. август 2018г„ ведно със законната лихва от 01.09.2018г. до 12.02.2020г. в размер на 252.58 лева и законната лихва върху 1715,64 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2923,18 лева възнаграждение за м. октомври 2018г„ ведно със законната лихва от 01.11.2018г. до 12.02.2020г. в размер на 380, 82 лева и законната лихва върху 2923.18 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2106.04 лева възнаграждение за м. ноември 2018г„ ведно със законната лихва от 01.12.2018г. до 12.02.2020г. в размер на 256,82 лева и законната лихва върху сумата от 2106.04 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 391,94 лева възнаграждение за м. февруари 2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2019г. до 12.02.2020г. в размер на 38 лева и законната лихва върху сумата от 391,94 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 10 370 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 85 дни ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди „Диагностично-консултативен център ЕСКУЛАП – ЦИТОМЕД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Пазарджик, ул. „Св. Архангел“ № 19 А. представлявано от К.Н.Н., да заплати на А.В.М., с ЕГН: **********,***6.80 лева, представляваща сбора от незаплатените нетни възнаграждения на ищеца по договор за управление от 23.02.2010 г. и анекс към него от 10.06.2010 г. за периода от м. август 2018 г. до м. Февруари 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава върху тази сума в размер на 928.22 лв.., както и сумата 10370,00 лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо по договора за управление от 23.02.2010 г. и анекс към него от 10.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава върху тази сума.

Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество, не е взето становище и не са ангажирани доказателства.

В проведеното на 19.06.2020г. открито съдебно заседание по делото, съдът,  на основание чл.214 от ГПК, е допуснал  изменение в размера на предявените искове, както следва: претендира се сумата от 8700.85 лева, представляваща сбора от незаплатените нетни възнаграждения на ищеца по договор за управление от 23.02.2010 г. и анекс към него от 10.06.2010 г. за периода от м. август 2018 г. до м. Февруари 2019г., а именно: 1 715.64лв. за м. Февруари 2018 г., 2 923.18 лв. за м.октомври 2018г., 2106.04 лева за м. ноември 2018 г., 1 955,99 лв. за м. февруари 2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от 8700.85 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1082.27 лв. за периода от 01.09.2018г. до 13.02.2020г. Допуснато е  изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 224 от КТ, като същият следва да се счита предявен за сумата 9333,00 лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо по договора за управление от 23.02.2010 г. и анекс към него от 10.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава върху тази сума в размер на 907.38 лв.  за периода 01.03.2019 г.  до  13.02.2020 г.

          Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, вкл. Договор за управление  на ДКЦ „Ескулап- Цитомед“ООД  от  23.02.2010г. , че ищецът М. бил избран за управител на ответното дружество, като изпълнявал тази длъжност до 11.02.2019г., когато с решение на Общото събрание на съдружниците за представляващ „ДКЦ ЕСКУЛАП - ЦИТОМЕД" ООД бил избран К.Н.Н.. /видно от протокол от общото събрание на съдружниците на ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД/. Промяната в обстоятелствата била вписана в Търговския регистър на 15.02.2019г.

Съгласно сключеният между страните договор за управление, брутната сума за получаване по посоченият договор от ищецът М. е в размер на 2200.00лв. месечно.

 С анекс от 10.06.2010г. страните договорили, че на управителя ще се дължи и следното допълнително възнаграждение: 1,5% от брутния месечен оборот (заработките по договор с РЗОК, платените медицински прегледи и услуги, постъпления от извършени профилактични прегледи на други институции) на дружеството, както и на допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 1 % върху договореното базово възнаграждение за всяка прослужена година. Освен това, с анекса било уговорено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни годишно.

Видно от приетите по делото доказателства, на 11.02.2019г. ищецът М.  бил освободен като управител на Диагностично- консултативен център „ЕСКУЛАП – ЦИТОМЕД“ ООД.

По делото е представена от ищеца и приета справка за неизплатените му трудови възнаграждения от ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД.

         В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение се установява,че  размерът на дължимото неизплатено  нетно възнаграждение по Договор за управление  и контрол  от 23.02.2010г. и Анекс към него,  за исковият период от  месец август, 2018г. до месец, февруари,2019г. е 18 033.85лв., от които 8700.85 лв. – нетно възнаграждение и 9333.00лв. – нетно обезщетение за неизползван отпуск. Размерът на законната лихва  за забавено плащане върху сумата от 8700.85лв. е 1082.27лв., а върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 907.38лв.

Съдът кредитира приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение като обосновано, компетентно изготвено и правилно.

В хода на производството по делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Д. И. П. , от показанията на който се установява, че ищецът М. е изпълнявал  съвестно задълженията си, произтичащи от  сключеният между страните договор за управление, като е осъществявал управлението на стопанската дейност изцяло в интерес на  ответното дружество. М. не бил ползвал полагащият му се платен годишен отпуск.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.224 КТ.  Исковете са допустими и  основателни, и като такива следва да бъдат уважени в размера, който се установи и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза.

От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че  страните са били във валидно учредена връзка,  като ищецът е  управлявал и представлявал ответното дружество в качеството си на „управител“ на същото

през исковия период. Установи се, че през исковия период ищецът е полагал труд, като на същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.

        За установяване на твърденията на ищеца, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза,видно от заключението на която, се установява размерът на дължимото неизплатено  нетно възнаграждение по Договор за управление  и контрол  от 23.02.2010г. и Анекс към него,  за исковият период от  месец август, 2018г. до месец, февруари,2019г. е 18 033.85лв., от които 8700.85 лв. – нетно възнаграждение и 9333.00лв. – нетно обезщетение за неизползван отпуск. Размерът на законната лихва  за забавено плащане върху сумата от 8700.85лв. е 1082.27лв., а върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 907.38лв.

По делото не са налице данни ищецът да не е изпълнявал  добросъвестно задължения си, произтичащи от  сключеният между страните договор за управление. Напротив, от показанията на св. П. , които съдът кредитира, се установява, че ищецът М.  е осъществявал управлението на стопанската дейност изцяло в интерес на  ответното дружество.

 При това положение, съдът намира за изцяло  основателни   главните претенции за заплащане на възнаграждение за исковия период,  същите  следва да бъдат уважени до размера, установен от експертизата.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/.  По делото не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай,  размерът на полагащият се платен отпуск на ищеца е  30 дни за 2018г., както и 30 дни за 2017г.  Размерът на възнаграждението за неползван отпуск е  9333.00лв. – нетно обезщетение за неизползван отпуск., като възнаграждението не е платено, поради което съдът приема това обстоятелства за установено. От друга страна не се установи това обезщетение  да е изплатено от ответника.  Ето защо, като основателен, искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен в  пълен размер, ведно с  обезщетение за забава върху тази сума в размер на 907.38 лв.  за периода 01.03.2019 г.  до  13.02.2020 г.

При това положение, от правна страна, съдът приема,че предявените искове са  основателни и като такива следва да бъдат уважени, вкл. и предявените акцесорни искове  за обезщетение поради забава на плащането на възнагражденията по договора за управление и на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях.

 По отношение на разноските- ищецът не претендира присъждането на такива в конкретният случай, поради което разноски не следва да му се присъждат.

           На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по предявените искове   следва да внесе държавна такса върху уважената част от предявените срещу него  искове  в   размер на  821.35  лв., както и да заплати 170.00лв. възнаграждение за вещото лице  по извършената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза  /възнаграждението на вещото лице в размер на 170.00 лв. е било изплатено от  бюджета на съда/.

Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

  ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на  А.В.М., ЕГН-********** ***, на основание чл.128, т.2 от КТ, следните суми: сумата от 8700.85 лева / осем хиляди и седемстотин лева  и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сбора от незаплатените нетни възнаграждения на ищеца по договор за управление от 23.02.2010г. и анекс към него от 10.06.2010г. за периода от м. август 2018 г. до м. Февруари 2019г. вкл., а именно: 1 715.64лв. за м. Февруари 2018 г., 2 923.18 лв. за м.октомври 2018г., 2106.04 лева за м. ноември 2018 г., 1 955,99 лв. за м. февруари 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8700.85 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 14.02.2020г./  до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1082.27 лв. /хиляда осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ за периода от 01.09.2018г. до 13.02.2020г.

           ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдени трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на А.В.М., ЕГН-********** ***, на основание чл.224 от КТ , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от  9333,00 лв. /девет хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо по договора за управление от 23.02.2010 г. и анекс към него от 10.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /14.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава върху тази сума в размер на 907.38 лв. / деветстотин и седем лева и тридесет и осем стотинки/  за периода 01.03.2019 г.  до  13.02.2020 г.

ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н.,  да заплати по сметка на РС-Пазарджик  държавна такса в размер  на 821.35 лв., както и да заплати сумата от  170.00лв. – изплатено възнаграждение от бюджета на съда  на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, на осн. чл.78,ал.6 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: