Решение по дело №959/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 5
Дата: 6 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100900959
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Варна , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Търговско дело №
20203100900959 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 ТЗ и чл.742
ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на РЕНИ 09
ЕООД, ЕИК *********, с.Тутраканци 9275, общ.Провадия, обл.Варна, чрез
управителя Б. Х., подадена чрез упълномощения адв.Т. Ч., за откриване
производство по несъстоятелност на дружеството поради
неплатежоспособност. С молбата се излага, че фирмата има финансови
затруднения, няма търговска дейност и не реализира печалба. Твърди се, че за
последните три години дружеството не е подавало задължителните годишни
финансови отчети. Твърди се, че към датата на подаване на молбата
дружеството не разполага с активи, а задълженията му възлизат на 205 825.00
лева главница и лихва в размер на 90 071.73 лева, или общо сумата от
295 896.73 лева към кредитор НАП. С допълнителна молба ищецът е уточнил,
че претендира откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост на длъжника. С нова молба от 14.09.2020г. са представени
писмени доказателства в подкрепа на твърденията.
В молбата не се правят доказателствени искания освен за приобщаване
на приложените допълнително писмени доказателства.
При преценка редовността на молбата съдът съобрази, че същата
формално отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.625 и чл.628 ТЗ.
Молбата е подадена от легитимирана страна – длъжника, чрез законния му
представител, чрез надлежно упълномощен от последния адвокат, с
1
твърдения за наличие на едно от основанията за откриване на производство
по несъстоятелност – свръхзадълженост съгласно чл.742 ТЗ. Приложено е
уведомление до НАП по чл.78 от ДОПК. За производството по молба на
длъжник не се дължи предварително държавна такса съгласно чл.620, ал.1 ТЗ.
Молбата отговаря и на изискването на чл.628, ал.2 ТЗ за прилагане на
доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира, че производството е
образувано въз основа на редовна молба по чл.625 вр.чл.607а, ал.2 вр.чл.742
ТЗ.
В съдебно заседание молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на молителя РЕНИ 09 ЕООД се поддържа чрез
процесуалните представители адв.Ч. и адв.Георгиев.
Съдът, въз основа на твърденията на страната и събраните
доказателства, вкл. по чл.621 от ТЗ, по вътрешно убеждение и съобразно
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена
от легитимирано лице съгласно предвидените в чл.625 ТЗ – от длъжника чрез
законния му представител. Съобразно направеното последно уточнение по
молбата, молителят претендира откриване на производството поради
състояние на свръхзадълженост на дружеството.
Твърдят се обстоятелствата по чл.607а, ал.2 ТЗ вр.чл.742 ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, дружеството е свръхзадължено ако неговото
имущество не е достатъчно за да покрие паричните му задължения.
От приложените служебно изискани писмени доказателства се
установява, че относно длъжника, за периода от 1993г. до септември 2020г. не
са налице записи за вписвания, отбелязвания и заличавания в Агенция по
вписванията; не са установени данни за притежавани от длъжника пътни
превозни средства, съгласно справка на Областна дирекция на МВР –Варна,
сектор Пътна полиция; не са налице данни за започнало принудително
изпълнение от публичен изпълнител и няма наложени обезпечителни мерки,
тъй като длъжникът не притежава имущество и няма открити банкови сметки
/справка на НАП на л.68 по делото/.
Съгласно изслушаната по делото и кредитирана изцяло от съда
Съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: Налице е
декапитализация на дружеството към 2020г. поради отрацателното число на
собствения капитал. Към всички изследвани периоди, зададени от съда 2016-
2020г., дружеството не притежава дълготрайни материални активи, а само
краткотрайни такива като най-висок е делът на вземания от клиенти – същият
нараства процентно до 98.15% към 2020г. Делът на паричните средства
намалява до 1.85% за периода до 31.10.2020г. По отношение структурата на
пасивите на длъжника, през 2017г. е най-голям делът на задълженията към
доставчици – общо 68.73% като почти половината е делът на публичните
2
задължения от 31.27%. Това съотношение се запазва и през следващите две
години до 2019г. вкл., а през 2020г. задълженията са само публични – 96.72%
данъчни и 3.28% осигурителни. Показателите за рентабилност бележат
отчетлив спад като до 2019г. са 0, а за 2020г. –отрицателна стойност.
Незадоволителни са и коефициентите за ликвидност: към 2017г. тези
показатели са добри, тъй като са над 0.5, но през 2020г. коефциентите на
отделните ликвидности /обща, бърза, незабавна и абсолютна/ падат под 1, а
абсолютната ликвидност е 0, което показва липса на парични средства за
покриване на всички ликвидни и изискуеми текущи задължения.
Същевременно, изчислените от ССЕ коефициенти на финансова автономност
и задлъжнялост /л.6 от заключението/ също са отрицателни стойности за
2020г., което е резултат от декапитализацията на предприятието. Налице е
изключително ниска финансова автономност на дружеството и много висока
зависимост от кредиторите му. През 2018г. сериозно се влошава
събираемостта на вземанията на длъжника, което води и до значително
забавяне обслужването на доставчици. Поради това не е налице плащане към
контрагентите на дружеството в този период- През 2019г. коефициентът на
обръщаемост на краткотрайните мат.активи е 0 тъй като липсва дейност, а
през 2020г. има единствено плащания към доставчици като вземанията от
клиенти са сторнирани. В т.2.1 от заключението вещото лице посочва
конкретно задълженията към доставчици и други кредитори, възникнали
основно през 2016г. В периода 2020г. към доставчици, вкл. свързаните с
дружеството –молител, са осчетоводени плащания в брой, вкл. към
свързаното Орко груп ЕООД и Секрет Конаров ЕООД. От извлечението от
сметка 401 – Доставчици за периоза 2020г. се установява пълно погасяване на
задълженията /табл. На л.9 от ССЕ/. Както в заключението, така и в устните
обяснения на вещото лице, е изразено съмнение относно реалността на
извършените доставки между свързаните лица както и извършените
разплащания през 2020г. В т.2.2 от заключението са посочени публичните
задължения както по размер, така и по основание. Общия размер на
задълженията на длъжника към НАП възлизат към 2020г. на 244 512.25 лева,
от които данъчни 236 710.86 лева, въпреки отразените при НАП по-нисък
размер задължения от 205 825.00 лева. От анализа на публичните задължения
вещото лице заявява, че същите не са осчетоводени правилно и в пълен
размер при Рени 09 ЕООД, което води и до невярно отразяване на
задълженията в ГФО за анализирания период 2017 – 2020г. Няма заплатени
публични задължения към НАП за периода след 01.01.2017г. до 31.10.2020г.
Същевременно, последното извършено към контрагенти плащане е на
11.05.2020г. /всички задължения към тази група кредитори са погасени/.
Налице са ясни индикации от счетоводството на длъжника, че за периода
2017 – 2020г. е налице преустановяване на дейността. В т.4.2 от заключението
са изразени резервите на вещото лице относно правилното отразяване на
възникналите стопански операции в отчетите за съответните години – липса
на начислени лихви върху публичните задължения както и неизвършване на
инвентаризация на активите и пасивите в края на отчетните периоди.
Дружеството не разполага с ДМА и финансови активи.
3
Не са установени начислени възнаграждения за персонал и наети лица.
Не са установени реално и документално обосновани вземания от клиенти,
тъй като голямата част от тези вземания са отписани въз основа на кредитни
известия към клиентите /633 327.23 лева/ като експертизата е изразила
съмнение относно верността на тези записвания. В т.9 вещото лице обобщава,
че длъжникът не извършва търговска дейност от 2018г., не формира никакви
месечни или годишни приходи и не може да покрива задълженията си към
кредитори, няма и материални активи, вкл. краткотрайни. Наличните
мат.запаси са бракувани с протокол от 30.06.2020г. Имуществото на
дружеството към 31.10.2020г. е 162052.42 лева, от които вземания от клиенти
158650.35 лева и парични средства в брой от 3402.07 лева. Задълженията му
към НАП в същия период възлизат на 297 091.63 лева, или имуществото на
длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за
интересите на кредиторите. Тези констатирани финансови затруднения имат
траен и необратим характер още от 2017г. Още от 2016г. не са обслужвани
публичните задължения. Дружеството не развива дейност, откъдето да
получава приходи.
Вещото лице е констатирало липса на открита банкова сметка на
дружеството, а отразените парични средства в брой по оборотна ведомост са
в нисък размер от 3402.07 лева.
В устните си обяснения вещото лице посочва, че от получена преди
заседанието справка от НАП се установява, че задълженията са се увеличили
с около 2000 лева порадиначислени лихви в периода от 25.08.2020г. до
29.10.2020г. От 2016г. до настоящия момент тези публични задължения не се
обслужват – нито текущите като СД по ЗДДС, нито корпоративен данък за
2016 и 2017г., нито плащане по ревизионен акт от 2016г. вкл. осигурителни
вноски.
По отношение на подаваните ГФО, вещото лице заявява, че такива са
подавани за 2017 – 2019г. като същите са изготвени съобразно счетоводството
на дружеството, при съответствие със записванията там, но с изразената
резерва на вещото лице относно липсата на отчетни писма както за
задълженията, така и за вземанията в размер на около 158 000 лева. В тази
връзка вещото лице изразява съмнение, че тези вземания, въпреки че не
подлежат на отписване, могат да послужат за покриване разноски в
производството и погасяване на част от публичните задължения. Тези
вземания не са налични парични средства, но ако бъдат събрани, със
стойността им може да бъде погасено публичното задлъжение. Вещото лице
заявява още, че констатираните задължения с падеж 2011г. /по РА/, ще се
погасят по давност през 2021г., но същите представляват едва 5% от общия
размер на задълженията на молителя. Реално постъпления могат да бъдат
реализирани от вземанията, вкл. с изтеклите лихви от 2016г. до момента. От
края на 2016г. е налице влошаване икономическото състояние на длъжника
поради извършената ревизия, приключила края на 2016г. Заключението не е
оспорено от страната и се кредитира от съда като обективно и
4
професионално дадено.
От извършена съгласно чл.23 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка в ТР по
партидата на длъжника – молител, се установява, че последния заявен за
обявяване ГФО е за 2016г., по което заявление е постановен отказ на
длъжностното лице от 23.06.2017г. Това обстоятелство обаче не е от
решаващо значение при преценка основателността на молбата по чл.625 ТЗ,
тъй като при въведеното от молителя основание „свръхзадълженост“, не са
предвидени законови презумпции подобно на неплатежоспособността по
чл.608, ал.2 и сл. ТЗ.
На основание чл.742 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако
неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Преценката за свръзадълженост не следва да се ограничава до счетоводните
данни за стойностите на актива и пасива, а е необходимо да се изследват
характеристиките на активите, тяхното действително съществуване,
реализуемост и реална пазарна цена, обезпечаваща интереса на кредиторите,
характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на
погасителни за задълженията на дружеството основания, както и да се
направи критична оценка на тенденциите в икономическото развитие на
търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е
преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите. Тази оценка
следва да е основана на обективни данни и техния анализ /Решение № 55 от
17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК/.
Съгласно обстоятелствената част на решение по т.дело №2205/2017г. на
Първо т.о. на ВКС, свръхзадължеността, аналогично на
неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика
от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /
не само изискуемите / задължения с наличното си / не само краткотрайни
активи / имущество. Състоянието на свръхзадълженост, като основание за
откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо
неплатежоспособността, и цели да изпревари следващото от същото
състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и
поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо
удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се
санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива
изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да
компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от
съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от
значение за обективирането на състоянието на свръхзадълженост е
показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят,
както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на
обосноваване или отричане възможността за изпадане в
неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от
привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже
5
обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като
от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при
съпоставянето на активи, спрямо парични задължения, аналогично на
разрешението в реш. № 71 по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о. на ВКС, следва да
се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им,
пазарна / а не балансова / стойност, когато е въведен довод или обективно са
налице доказателства за различие на същата от счетоводното й отразяване.
Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид
активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на
актива на търговското предприятие, за преценка наличието на
свръхзадълженост.
В случая от изслушаната и възприета изцяло от съда счетоводна
експертиза се установява въз основа на представените по делото документи,
тези от ТД на НАП и представени допълнително от молителя оборотни
ведомости за 2016 – м.10.2020г., извлечения по счетки 401 –Доставчици, 411 –
Клиенти и см.501 –Каса в лева за периода до м.10.2020г., протокол за брак, че
всички коефициенти за ликвидност са далеч под приемливите стойностти.
През 2020г. е видно, че дружеството е декапитилазирано поради
отрицателния размер на собствения капитал – табл.на л.3 от експертизата.
Показателите за рентабилност бележат ясен спад като за 2018 и 2019г. са „0“,
а за 2020г. са отрицателни. /табл.1.3/ През всички години абсолютната
ликвидност е под препоръчителната стойност от 1-ца, макар за 2018 и 2019г.
да е приемлива – над 0.5. Видно е, че през 2020г. всички показателти за
ликвидността са под „1“, което означава несигурност за погасяване на
задълженията, съответно показателят за абсолятната ликвидност /парични
средства спрямо текущи задължения/ е 0.01. Тези коефициенти показват
липса на парични средства за покриване на паричните текущи задължения.
Този показател е обоснован и с констатацията в заключението, че в
периода 2017-2020г. има ясна тенденция към преустановяване на дейността.
Дружеството не притежава дълготрайни активи и финансови такива, а
единствено краткотрайни активи с резервата, че най-голям процент от тях
заемат вземанията от клиенти – този процент се увеличава почти до 100% от
2017г. до 2020г. Делът на паричните средства намалява до 1.85% до
31.10.2020г. Същевременно съдът отчита, че вещото лице е изразило
съмнение в реалната събираемост на тези вземания въпреки липсата на
основания за отписването им. /относно реалността на доставките и
обективираното в първичните счетоводни документи/
Съдът отчита най-вече, с оглед основанието за откриване на
производство по несъстоятелност, посочените от вещото лице коефициенти
на финансова автономност и задлъжнялост, които са отрицателни величини за
2020г., което е резултат от декапитализацията на предприятието. Именно в
тези показатели участва собствения капитал на дружеството, който е
съществен елемент от преценката за свръхзадълженост на търговеца.
Посочените показатели за 2020г. означават, че същесвуващите задължения на
6
Рени -09 ЕООД не са достатъчно обезпечени с имущество. Коефициентите,
отразяващи финансовата задлъжнялост изразяват степента на зависимост на
предприятието от кредитори за уреждане на задълженията си. При
посочените величини на коефициентите, зависимостта на дружеството към
външни източници на финансиране е абсолютна /2.98 пъти/. Освен това,
констатираното състояние, бележещо своето начало от 2018г., откогато не
развива дейност, се задълбочава, то е с траен и необратим характер – вж. т.12
от заключението. От съпоставката на имуществото и размера на задълженията
съгл.т.11 от заключението, имуществото на Рени 09 ЕООД, не е достатъчно за
покриване на задълженията му без опасност за кредиторите, вкл. само тези с
краткосрочни вземания. Паричните средства и бързоликвидните активи
/вземания от контрагенти/ възлизат на 162052.42 лева /с резерви по
отношение на вземанията/, а задълженията само към НАП към август 2020г.
са в размер на 297091.63 лева. Към датата на заседанието, вещото лице
посочва допълнително начислени лихви по публичните задължения в размер
на 2000 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че анализът на финансово -
икономическото състояние на молителя Рени 09 ЕООД, показва влошаване на
същото – налице е трайна невъзможност имуществото на дружеството да
покрива задълженията към кредитори.
По отношение на началната дата на свръхзадълженост, съдът намира
следното: Съдът суверенно преценява началния момент на състоянието на
свръхзадълженост въз основа на обективните данни по делото. Съобразно
заключението се установява, че съществените публични задължения, които са
единствени към 2020г., са съществували още през 2016г. Незначителна част
от тях /съобразно устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание/,
подлежат на погасяване поради изтичане на абсолютната давност през 2021г.
– едва 5% от общия размер на задълженията.
Началната дата на свръхзадължеността на длъжника следва да се
определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по
вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване общото икономическо
състояние на длъжника и момента на спиране обслужване на задълженията
му, съответно съотношението между актива и паричните задължения на
дружеството. /така Решение №275/13.04.06г. по т.д.№26/2006г. на ВКС,
Решение № 115/25.06.10г. по т.д.№169/10г. на ВКС, Решение №90/20.07.12г.
по т.р.№1152/11г. на ВКС, Решение № 33/07.09.10г. по т.д.№915/09г. на ВКС/.
Въпреки очертаната тенденция за влошаване на икономическото състояние на
търговеца още от края на 2016г. и особено през 2017г, когато се
преустановява търговската дейност /налице е и дерегистрация по ЗДДС/, респ.
генерирането на приходи от дейността, то съдът следи за посоченото по –горе
съотношение на собствения капитал и пасива, което бележи отрицателна
стойност през 2020г./т.1.5 от заключението/. През тази година са извършени
плащания към доставчици и сторниране на вземанията към клиенти без
наличието на отчетни/потвърдителни/ писма относно основанието за това и
реалността на извършените доставки и услуги. /т.2 от ССЕ/ Констатира се, че
в периода ян.2020г. до 11.05.2020г. са погасени задължения към доставчици,
7
част от тях свързани лица, в размер на общо 278 073.83 лева. Погасени са
всички задължения към контагенти именно през 2020г. /т.3 от ССЕ/ През
целия период не са извършвани плащания на публичните задължения.
Същевременно до 30.06.2020г. /т.6.2/ са издадени множество кредитни
известия към клиенти, с които са намалени вземанията на молителя в
значителен размер - издадени кр.известия са сумата от 633 327.23 лева, като
след 30.06.2020г. вземанията на молителя от клиенти възлизат на едва
158 650.35 лева. Поради това, съдът намира, че с тези финансови операции,
счетоводно отразени при молителя, вкл. в издадените финансови отчети,
съобразно посочените показатели на коеф. За ликвидност както и на
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, началната дата на
свръхзадълженост следва да се определи на 11.05.2020г., когато е извършено
парично разплащане в значителен размер към контрагенти, намалило
драстично паричните средства на молителя. /по-ранната от двете меродавни
дати 11.05 и 30.06.2020г./ Този извод съдът прави и при констатация за
настъпила към този момент /и дори по-рано/ неплатежоспособност, но при
заявено предпочитано основание за откриване на производство по
несъстоятелност – свръхзадълженост на търговеца.
С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество
/което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за
да послужи за покриване на разноски/, с протоколно определение от
07.12.2020г., съгласно чл. 629б вр. чл. 632 ТЗ, длъжникът е приканен ведно с
кредиторите да предплатят минимални начални разноски в производството по
несъстоятелност в размер на 6 000лв., в едноседмичен срок от уведомлението.
/при осчетоводени в каса 3 402 лева/ В указания по–горе срок и до момента не
е заявена готовност за предплащане на разноски, а с оглед на ангажираните и
служебно известни на съда обстоятелства, не са налични такива у длъжника,
вкл. липсват открити банкови сметки. Не са установени други кредитори
извън НАП. При така установените факти, съдът прави извода, че е налице
хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде
обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност, и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в
чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и
предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ длъжникът не
се заличава от ТР, съдът намира, че имуществото на молителя, което
евентуално ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да
бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на
производството като се постанови обща възбрана и запор върху същото.
Доколкото производството е образувано по молба на длъжника, на осн.
чл.620, ал.1 ТЗ, държавната такса следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределяне на имуществото.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
8
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „РЕНИ 09”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци 9275,
общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х., и
ОПРЕДЕЛЯ началната ѝ дата – 11.05.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „РЕНИ
09”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци
9275, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х..
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на „РЕНИ 09”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Тутраканци 9275, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от
управителя Б. Х. Х..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „РЕНИ 09”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци 9275,
общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „РЕНИ 09”ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Тутраканци 9275, общ.Провадия,
обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „РЕНИ 09”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Тутраканци 9275, общ.Провадия,
обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х., при обявяване на фирмата
си да прибави добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „РЕНИ 09”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци
9275, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х., на
основание чл. 632, ал. 1, изр. 1-во от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.632, ал.6 ТЗ длъжника „РЕНИ 09”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци
9275, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х., в
едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване на
трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати
уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и
осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за
информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с
право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и
нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. След влизане в сила на решението да се уведоми НОИ за дадения
срок на длъжника.
9
УКАЗВА, на основание чл.632, ал.2 ТЗ, на молителя „РЕНИ 09”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци
9275, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х., че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или ако се депозира по банкова сметка на съда необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ в размер на 6 000 (две
хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632, ал.4 ТЗ, че ако в едногодишния
срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде
прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „РЕНИ
09” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци
9275, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя Б. Х. Х..
ОСЪЖДА „РЕНИ 09” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Тутраканци 9275, общ.Провадия, обл.Варна,
представлявано от управителя Б. Х. Х., да заплати по сметка на Варненски
окръжен съд, сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, на осн. чл.620, ал.1 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис
от настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при
АВп, на основание чл. 633, ал. 1 вр. чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10