Р Е Ш Е Н И Е
№….
От публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,12.04.2019 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 12.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в публично съдебно заседание проведено на двадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО ДРАГАНОВ
При секретаря Милена Димова, след като сложи на разглеждане гр.дело №620 по описа на съда за 2018 година, докладваното от районния съдия Ганчо Драганов и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск от Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН- ********** *** чрез процесуалния си представител – адвокат С.Л., със съдебен адрес *** , офис 3 срещу Община - Тервел - иск с правно основание чл. 124 от ГПК
Ищците претендират да бъде установено в отношенията между страните, че ищците в качеството им на правоприемници на к.ж.а.– почнал на 11.01.21995 година и В.С.А. починала на 17.12.2009 година бивши жители на гр. Тервел са собственици на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Тервел, обл.Добрич, улица" Бистрица" № 5 представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.23 с площ от 1012 кв.м. по КК на град Тервел, одобрена със Заповед № РД- 18-91 / 19.12.2009 година.
В исковата молба сочи, че праводателят на ищците с писмен частен документ от 01.02.1958 година купил процесния имот, като твърдят, че към момента на сключването на този писмен договор – не в нотариална форма същият е бил частна собственост на продавача.
В подкрепа на твърдението си ищците представят заверен препис от Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 01.02.1958 година. По силата на същия договор е видно, че на посочената дата С.Н.Н.от село xxxxxxxx, продава на К.Ж.А.от xxxxxx собственото си дворно място, съставляващо парцел № четвърти, пл. № 336 в квартал № 10А по регулационния план на Тервел с площ от 950 кв.метра, ведно с построената къща в същия парцел.
В подкрепа на тезата си /че праводателя на наследодателя им е собственик на имота / ищците депозират писмено доказателство – Предварителен договор от 18.01.1958 година от който е видно, че и праводателя на наследодателя им е закупил процесния имот - частна собственост от друго лице - И.Д.К..
Ищците сочат, че наследодателят им приживе не се е снабдил с нотариален акт за собственост .
След смъртта на наследодателя си ищците твърдят, че са се снабдили с издаден в тяхна полза /по същия като съсобственик фигурира и тяхната майка - към момента на депозиране на настоящия иск вече покойница/, издаден констативен акт за собственост, но само по отношение на постройките, като по акта на съда е отразено, че постройките са такива застроени върху държавно дворно място. На същия ден майката на ищците дарява на двете си дъщери своите и.д. части, но само върху постройките, построени върху държавно дворно място .
В тази насока са представените от ищците писмени доказателства - два броя нотариални актове : заверен препис от Нотариален акт за собственост върху недвижи имот придобит по давност № 1339 том първи , дело № 1564/1995 година по описа на нотариалното служба при Тервелски районен съд и заверен препис от договор за дарение от 29.12.1995 година,обективиран в нотариален акт №226 том първи дело № 1565 / 95 година по описа на нотариалната служба при Тервелски районен съд .
За ищците не е било ясно на какво основание нотариуса при ТРС е приел, че имота е държавна собственост.
Ищците твърдят, че по отношение на имота не е водена процедура по отчуждаване, жилището не е построено на основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, никой не е имал претенции към дворното място. Сочат, че наследодателя им с непрекъснато владение на имота от 1958 година до влизане в сила на ЗСГ повече от 10 години, е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 79 от ЗС .
Ищците твърдят, че са установили, че процесния недвижим имот - собствен на техния наследодател с Акт № 86 от 05.12.1984 година -е актуван като държавна собственост.
В подкрепа на твърденият си ищците депозират писмено доказателство - заверен препис от Акт № 86 за държавна собственост от 05.12.1984 година. По същия е отразено, че имот с площ от 1200 кв.м., с бивш собственик к.ж.а.на основание чл. 77 ал.2 от НДИ е актуват като държавна собственост .
Пледират, че отразеното в АДС № 86 от 05.12.1984 година не отговаря на действителното фактическо положение, и това мотивирало ищците да провокират производство с искане за отписване от актовите книги за държавна собственост на описания недвижим имот.
По инициираното административно производство пред Областен управител на гр. Добрич със Заповед № ДжС-09-01-36 от 18.07.2014 година, последния отказъл да се отпише от актовите книги за недвижими имоти имота, като частна държавна собственост и се предаде на настоящата ищца Л. А. недвижим имот описан по Акт- АДС № 86 от 05.12.1984 година, а именно двомна място - с площ от 1200 / хияда и двеста/ кв.м. , представляващ парцел тринадесети , в кв. № 88, ул. " Бистрица" по плана на гр. Тервел , общ. Тервел , обл. Добрич / нови данни: ПИ № 72271.501.53 по КККР одобрен със Заповед № РД-18-91/ 19.12.2009 година на Изп. Директор на АГКК .
Изхода от преписката и мотивира ищците да водят настоящия установителен иск.
В срока по реда на 131 от ГПК ответника Община Тервел представлявана от кмета Ж.Г., чрез пълномощника си - юрисконсулт Д.Д.депозира по делото писмен отговор. С отговора се оспорва иска .и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен .
Според тезата на ответната страна Община Тервел е единствен собственик на процесния имот, поради актуването на същия, като държавна собственост, а по силата на пар.42 ЗИЗЗОС е преминал в патримониума на Общината. Според ответника не може да се придобие по давност имот който е държавна собственост.
В съдебно заседание ищците редовно призовани се явяват и се представляват се по делото от процесуалния си представител - адвокат С. Л..
Ответната страна - Община Тервел представлявана от кмета Ж.Г., се представлява от пълномощника си - юрисконсулт Д.Д.- надлежно упълномощен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства - депозирани с исковата молба и писмения отговор и допълнително представени в съдебно заседание по настоящото производство, от заключението на вещото лице - инж. Н. Чомаков- по назначената от съда съдебно - техническа експертиза, от становищата на страните, които съдът обсъди в по отделно и в тяхната цялост приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че имот стар парцел - четвърти , пл. № 336 , в кв. 10а по рег. план на гр. Тервел - така както е описан по предварителния договор за покупко - продажба - по който купувач се явява наследодателя на ищците е идентичен и съответства на стар парцел девети , пл. № 351, в кв. 35 по рег. план на гр. Тервел за 1969 година и на УПИ тринадесети , пл. № 530 , в кв. 88 по действащия рег. план на гр. Тервел от 1983 година, сега поземлен имот с идентификатор 72271.501.53 по Кадастралната карта на гр. Тервел .
По делото не се спори, че ищците имат качество на наследници на к.ж.а.- б. ж на гр. Тервел починал на 22.01.1995 година и съпругата му В.С.А. -б.ж на гр. Тервел, които видно от представения акт за женитба са съпрузи от 04.01.1954 г.
В това си качество ищците са активно легитимирани да водят настоящия иск.
Спорът не е за това, че ищците искат да придобият по давност общински имот, а че са придобили този имот в период преди актуването му като държавен през 1984 г., както и че описаното основание за актуване на имота като държавна собственост не отговаря на действителното фактическо положение към него момент.
Актът за държавна собственост не поражда права съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост, но на основание чл. 5, ал. 3 като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти, аналогично на констативния нотариален акт. Поради това когато има спор за собственост съдът следва да проведе косвен контрол за законосъобразност на този акт.
Анализирайки съдържанието на Акт за държавна собственост № 86 от 05.12. 1984 година - по който е отразено, че за процесния имот не са съставени по рано актове за имота и съдържанието на представения предварителен договор а и от заключението на вещото лице изследвало разписните листи и рег. план на гр. Тервел за 1949 година с категоричност може да се приеме, че към дата на изповядване на предварителния договор за покупко - продажба от 01.02.1958 година процесния недвижим имот не е бил актуван като държавна собственост . С АДС № 86/05.12.1984 година- по който е отразено, че дворно място с площ 1200 кв.м.,представляващо парцел тринадесети, квартал не се чете / бел . на съда / , бивша собственост на к.ж.а.е актувано като държавна собственост В него е описано, че същият се актува на основание чл.77 ал.2 от НДИ.
Съгласно тогава действащата наредба за държавните имоти /НДИ/ за актуването на процесния имот е посоченото в акта за държавна собственост правно основание– Чл.77 (2) според който: На актуване подлежат и всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използуват като ниви, пасища, градини, лозя и др. Това ще рече, че имотът изначало е следвало да бъде държавна собственост и да е предоставен за ползване на организация или за обществена нужда, което макар и отразено в този акт е напълно декларативно, защото не е посочено на кого е било предоставено. В този акт обаче е посочено частно лице К.Ж.А., и то като бивш собственик, а не като ползвател. Съдът намира, че така съставеният акт за държавна собственост е незаконосъобразен дори само на това основание. Нещо повече, от представено удостоверение № 79-00-28/ 30.03.1995г. ТДУ Тервел се установява, че по данъчни книги към него момент на името на к.ж.а.са записани къща, постройка, гараж и ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000 кв.м., включено в издадената данъчна оценка. Ако този имот е имал бивш собственик, то държавата е следвало да го актува, като придобит на съвсем друго правно основание, а както бе споменато по горе не е водена процедура по отчуждаване, жилището не е построено на основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място.
Предвид тези съображение, настоящият състав на съда приема, че процесния Акт за държавна собственост № 86 от 05.12.1984 година е незаконосъобразен.
По отношение на твърдяната от ищците настъпила придобивна давност на процесния имот по отношение на техните наследодатели:
Съгласно тълкувателно решение ТР-е № 4/
17.12.2012г. на ОСГК на ВКС:
-
„При приложението на чл.120 ЗЗД,
позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право
чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за
собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, касае
хипотезите на придобивна давност.
Позоваването
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
Възможно
е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79
ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите
права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за
собственост.“
Владението от своя страна е упражняване на фактическа власт върху имота . Закона за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот - 5 годишен при добросъвестно владение и 10 годишен срок за недобросъвестно владение. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите наследници или от негови кредитори, ако длъжникът им бездейства. Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.
Доколкото съдът следва да следи служебно за пречки приридобиване по давност и да прилага задължителните императивни законови норми . настоящият състав не намира пречки за придобиването на правото на собственост от наследодателя К.А., като в тази част, съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на ищците. Придобивният давностен срок е изтекъл преди влизане в сила на ЗСГ 30.03.1973г. С разпоредбата на чл. 29 от ЗСГ се въвеждат ограничения за придобаване по давност за населени места за които се е прилагал Законът за редът за прехвърляне на недвижими имоти /обн.бр.90 от 11.11.1958г./ По делото не се събраха данни да е сключен окончателен договор, или наследодателите на ищците да са провокирали производство с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД - за обявяване за окончателен сключения на 01.02.1958 година предварителен договор за продажба на процесния имот. Характеристиката на правоотношението по предварителния договор за продажба може да се извлече от неговия предмет – „продавачът обещава да прехвърли недвижим имот на купувача, който ще заплати определена цена”.
Предварителния договор за покупко – продажба се покрива с продажбата, но с важната отлика, че насрещните права и задължения по продажбата се отнасят за бъдещ момент. Предварителния договор не се явява „годно правно основание” защото не поражда вещно прехвърлителен ефект, поради което не прехвърля собственост, но установява началния момент на отпочнало владение. При това положение, праводателите на ищците се явяват недобросъвестни владелци и по отношение на тях възможността да придобият правото върху процесния имот се явява 10 годишното непрекъснато владение.
Датата на покупката от к.ж.а.е преди влизане в сила на този закон- 01.02.1958г. Към него момент Тервел е село и не е включен в посочените в чл. 15 от Закона населени места за извършване на продажби чрез ИК на ОбНС Десетгодишната давност за придобиване на право на собственост при недобросъвестно владение .каквото е придобитото с предварителен договор започва да тече от 01.02.1958г. и изтича на 01.02.1968г. Владението на имота /дворно място и къща / продължава и след отмяната на ЗСГ ДВ бр. 21 1990г. до този момент. Към владението на наследодателя се прибавя това на наследниците по закон при равни квоти. Владението, което е осъществявано съдържа шестте признака - постоянно, непрекъснато, спокойно явно несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена .От свидетелските показания се установява по безпротиворечив начин, че за ищците са налице всички признаци и с издаването на констативния нотариален акт № 1339/29.12.1995г. ТРС владението не е било прекъсвано. Снабдяването с нотариален акт за къщата през 1995г. ,в който е отразено, че дворното място е държавно, е записано така поради наличието на съставения акт за държавна собственост №86/1984г. но този факт не променя намерението за своене на веща в наследниците на К. Ж. А., още повече, че в настоящото производство по проведения косвен съдебен контрол на този акт съдът го намира за незаконосъобразен. Воденето на установителен иск срещу Община Тервел не е обвързано със срок за погасяване по давност. Ищците не могат да бъдат упрекнати, че не са завели веднага през 1995г. такъв. установявайки записването на дворното място като държавно .Тяхно право е кога да осъществят исканата защита. доколкото безспорно са във владение на имота и не са извършени действия, с които някой да го смути.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният установителен иск разгледан по същество и основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото има искане от страна на ищците за заплащане на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе по това искане с оглед изхода на делото.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищците, в които обаче са включени и разноските направени по гр.дело №291/2014 г. по описа на ТРлС в общ размер 700 лева представляващи 500 лева заплатен адвокатски хонорар и 200 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза. Разноски в размер на 600 лева за адвокатски хонорар по въззивно гр.дело 645/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, както и разноски в размер на 600 лв. по гр.дело № 3639 по описа за 2017 г. на ВКС. В тези разноски не е включена заплатената държавна такса по водения установителен иск в размер от 69,14 лева, но е направено общо искане за присъждане на сторените от ищците разноски.
Настоящият състав намира, че с оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да присъди само сторените от ищците разноски по настоящото производство – 1000 лева адвокатски хонорар, и платената едва на въззивна инстанция държавна такса по водения установителен иск в размер на 69,14 лева, като към тях прибави и 200 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза по гр.дело №291/2014г., тъй като това доказателство бе прието по настоящото производство и страната се ползва от него.
Останалата част от претендираните разноски на страната ищец не следва да се присъждат, тъй като искът им по гр.дело №291/2014 г. по описа на ТРлС, по въззивно гр.дело 645/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, съгласно съдебно решение №118/2018 г. по гр.дело № 3639 по описа за 2017 г. на ВКС, е воден срещу друг ответник – Държавата, и въззивно решение № 115 от 03.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 645/2016 г. по описа на ОС – Добрич, ГО и решение № 116 от 19.10.2016 г. по гр.д.№ 291/2014 г. на РС – Тервел са обезсилени, като постановени по недопустим иск, поради това, че са се водили срещу ненадлежна страна ответник.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Тервел представлявана от кмета Ж.Г., че ищците Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН- ********** *** в качеството им на правоприемници на к.ж.а.–б.ж на гр. Тервел, почнал на 11.01.21995 година и В.С.А.- б.ж на гр. Тервел, починала на 17.12.2009 година са собственици на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Тервел, обл. Добрич , по улица" Бистрица" № 5 представляващо ПИ с идентификатор № 72271.501.23 с площ от 1012 кв.м. по КК на град Тервел, одобрена със Заповед № РД- 18-91 / 19.12.2009 година - по иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Тервел представлявана от кмета Ж.Г., да заплати на ищците Л.К.А. с ЕГН – ********** *** и Е.К.Н. с ЕГН- ********** *** сумата от 1269,14 лева. представляваща сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: