О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 260358

11.02.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

              ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                            МИРЕЛА  ЧИПОВА

                                     

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №199  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във  връзка  с  чл.77  от   ГПК.

Делото е  образувано по частна жалба  на  „Н  и  Н  Транспорт  Логистика“  АД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  по  делото адв.  И.  М.,   против  определение  №263061  от  10.11.2020г.,  постановено  по    гр.д.№3483/2018г. по  описа  на  ПРС, ХVII  гр.с.,  с  което  дружеството  е  осъдено  да заплати  в  полза на  бюджета  на  съдебната  власт  по  сметка  на  Районен  съд-  Пловдив  сумата  от  346,22  лв.-  държавна  такса  по делото.    В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение  в частта  му,  с която  е била  присъдена държавна такса  за разликата  над  268,83  лв.,  като  се  иска  отмяната  му  в   посочената  част.

Ответната  страна  по  частната жалба-  „Тера груп“  ООД- в несъстоятелност,  ЕИК *********,  представлявано от синдика  Р.  И.  Т.,  не взема  становище  по нея.   

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба  е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  в срок,  от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу  съдебен   акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  частната  жалба  е  неоснователна.

С постановеното  по делото решение  първоинстанционният  съд  е   уважил  предявените  от „Тера груп“  ООД- в несъстоятелност,  против  „Н  и  Н  Транспорт  Логистика“  АД  ревандикационни  искове  по отношение  на  общо  четири  поземлени  имота.  Тъй  като  съгласно разпоредбата  на  чл.620, ал.5  от  ТЗ ищецът  не  е  внесъл  държавна  такса  по делото  след влизане  в сила на решението  с  обжалваното определение първоинстанционният  съд  го е осъдил  да  заплати  такава  в размер  на  346,22  лв.  С  жалбата се оспорва  така  определения размер на държавната  такса, като  се  излагат доводи,  че същата  следва  да  е  в размер  на  268,83  лв.  Тези доводи  са неоснователни.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.1  от  Тарифата  за  държавните  такси,  които  се събират от съдилищата  по  ГПК  по искова  молба се  събира  такса  в размер  на  4  на сто  върху цената  на иска,  но  не  по- малко  от  50  лв.   Съгласно  чл.69, ал.1, т.2  от ГПК  цената  на  иска  по искове  за собственост е  данъчната  оценка,  а съгласно  чл.71, ал.2  от  ГПК  когато  предмет на делото е  право  на собственост  или  други  вещни  права  върху  имот,  размерът  на  държавната  такса  се  определя  върху  една четвърт  от  цената  на  иска.  По делото  са  представени удостоверения  за  данъчни оценки  на процесните  имоти,  от които  се установява,  че  същите  възлизат  съответно  на  2318,20  лв.- за поземлен имот с идентификатор  78080.88.319;  24662,10  лв.-  за поземлен имот с идентификатор  78080.88.320,  от който са  образувани  за поземлени имоти с идентификатори  78080.88.342  и 78080.88.343;  и  169  лв.-  за поземлен  имот   с идентификатор  78080.88.321.  При това  положение  дължимата държавна  такса  за предявения  иск  за  собственост на  поземлен имот с идентификатор  78080.88.319  възлиза  на  50  лв., за предявения  иск  за  собственост на  поземлен имот с идентификатор  78080.88.320,  от който  са  образувани  за поземлени имоти с идентификатори  78080.88.342  и 78080.88.343  възлиза  на  246,62  лв.,  а   за предявения  иск  за  собственост на  поземлен имот с идентификатор  78080.88.321  възлиза  на  50  лв.  Общият  размер на дължимата държавна такса  по делото  е  346,22 лв.,  колкото  е присъдил  първоинстанционният съд, поради което  обжалваното  определение  следва  да  бъде потвърдено. 

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение  №263061  от  10.11.2020г.,  постановено  по    гр.д.№3483/2018г. по  описа  на  ПРС, ХVII  гр.с.,  с  което   „Н  и  Н  Транспорт  Логистика“  АД,  ЕИК  *********,   е  осъдено  да заплати  в  полза на  бюджета  на  съдебната  власт  по  сметка  на  Районен  съд-  Пловдив  сумата  от  346,22  лв.-  държавна  такса  по делото.    

Определението  подлежи  на  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  в едноседмичен срок  от  връчването  му  на  страните. 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: