№ 704
гр. П., **.**.202* г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 202*522020*480 по описа за 202* година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с. Ч., общ. П., обл. П., ул. „П.“ № *,
представлявано от И.С.П., против Наказателно постановление № ГБО -
0055/0*.09.202* г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на дружеството – жалбоподател „П.“
ЕООД, на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух (ЗЧАВ), е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на *0 000 лв. (десет хиляди лева) за извършено нарушение
по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила. Алтернативно, излагат се
оплаквания за неправилно неприлагане от страна на
административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание законният представител на дружеството -
1
жалбоподател „П.“ ЕООД – управителят И.С.П. заявява, че не е знаел за
задължението да регистрира дружеството в регистъра по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ
и затова то не било регистрирано към проверката. Процесуалният
представител на дружеството – жалбоподател – адв. К.К. релевира
възражение за липса на компетентност на актосъставителя. Аргументира
тезата за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК, т.е. за
малозначителност на деянието, а алтернативно за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ДАМТН ангажира подробно писмено становище
по жалбата, в което излага съображения за нейната неоснователност. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В случай на
уважаване на жалбата, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
дружеството – жалбоподател в размер на законовия минимум.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.05.202* г. свид. КР. КР. С., заемаща длъжността „инспектор“ в
Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление -
Южна централна България“ (РО ККГБО-ЮЦБ) в Главна дирекция „Контрол
на качеството на горивата за битово отопление“ (ГД ККГБО) при ДАМТН, в
присъствието на Н.Р. – Началник РО ККГБО-ЮЦБ, М.Х. - инспектор при РО
ККГБО-ЮЦБ) и И.П. – управител на дружеството-жалбоподател, извършила
проверка на обект „Селскостопанска аптека“, намиращ се в с. Ч., ул. „П.“ №
*, стопанисван от „П.“ ЕООД. При проверката санкционираното дружество
представило следните документи - фактура № 7647/*4.09.2020 г. за доставка
на 32.620 тона твърдо гориво за битово отопление - въглища, издадена от
изпълнителя „А. ЕООД на получателя „П.“ ЕООД, придружена с Декларация
за съответствие № 0*9-В/*7.08.2020 г., фактура № 2848/3*.*0.2020 г. за
разпространение на *8 тона твърдо гориво за битово отопление - въглища,
издадена от доставчика „П.“ ЕООД на получателя Т.Д.Б., заверени копия на
дневен финансов отчет № *0*5253/22.02.202*г., дневен финансов отчет от
2
27.02.202* г. и дневен финансов отчет № 4*6/24.03.202* г. От представените
документи проверяващият инспектор установил, че на 3*.*0.2020 г. в обект
„Селскостопанска аптека“, намиращ се в с. Ч., ул. „П.“ № *, „П.“ ЕООД е
разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление – *8
тона въглища, без дружеството-жалбоподател и проверявания обект да са
вписани в „Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и
обектите, в които се разпространяват твърди горива“, с което бил нарушен чл.
8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Действията на проверяващия орган и неговите констатации били
удостоверени в съставения от свид. К.С. Протокол за проверка и вземане на
проби от горивата за битово отопление № ЮЦБ-П-058/25.05.202* г., препис
от който бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството.
На 0*.06.202* г., след извършената на 25.05.202* г. проверка,
дружеството- жалбоподател „П.“ ЕООД било регистрирано под № Р-0392 в
Регистъра на ДАМТН на лицата, които разпространяват твърди горива и
обектите, в които се разпространяват твърди горива по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ.
Под номер № Р-0392-* в същия регистър бил вписан и обект на дружеството
за пакетиране, етикитиране и продажба, находящ се в с. Ч., общ. П., обл. П.,
ул. „П.“ № *.
Предвид установеното в хода на проверката, на управителя на „П.“
ЕООД – И.П. било връчено срещу разписка писмо - покана изх. № 89-02-54
от 25.05.202*г. за явяване на 24.06.202* г. от *0,00 ч. до *2,00 ч. в РО ККГБО-
ЮЦБ Пловдив за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ,
като същият бил предупреден, че при неявяване АУАН ще бъде съставен
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
За констатираното нарушение свид. К.С. съставила срещу „П.“ ЕООД
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-ЮБЦ-
0*2/24.06.202* г. Поради неявяване на управителя на дружеството-
жалбоподател на посочените в писмо - покана изх. № 89-02-54 от 25.05.202*г.
дата и място, АУАН бил съставен в отсъствие на И.С.П. – законен
представител на „П.“ ЕООД, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в
присъствието на двама свидетели, а именно: М.К.Х. – инспектор в РО
ККГБО-ЮЦБ и И.К.К. – инспектор в РО ККГБО-ЮЦБ. АУАН бил предявен
на 06.07.202* г. на управителя на „П.“ ЕООД, който се запознал с
3
констатациите по него и го подписал с възражение, че е вписал дружеството в
регистъра на 0*.06.202* г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на дружеството – жалбоподател
„П.“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на *0 000 лв., за извършено нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, на
основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател „П.“ ЕООД на 08.09.202* г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка и останалите такива, събрани в хода на съдебното производство,
както и от гласните доказателствени средства чрез разпита на
актосъставителя К.С., която в съдебно заседание потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира посочените
доказателствени източници, включително показанията на свид. К.С., тъй като
същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. * от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
3*4, ал. * от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място, съдът счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП
са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за
тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 43а, ал. 3 от
ЗЧАВ, а тази на актосъставителя се установява от представената по делото
4
Заповед № А – 402/ **.08.2020 г. на Председателя на ДАМТН. Поради това
съдът намира, че релевираното от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател възражение за липса на компетентност на
актосъставителя е неоснователно.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на дружеството – жалбоподател да
разбере в какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.
Възраженията във въззивната жалба в обратна насока са неоснователни.
В процесния случай, въпреки надлежно отправената и получена от
представляващия дружеството-жалбоподател покана срещу подписана
разписка, същият не се е явил, нито се е явил надлежно упълномощен
представител на жалбоподателя за съставянето на АУАН (това обстоятелство
не се оспорва от жалбоподателя нито във въззивната жалба, нито в съдебно
заседание пред въззивния съд). При това положение правилно, на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН е съставен в отсъствие на законния
представител на „П.“ ЕООД. АУАН е съставен в присъствието на други двама
свидетели – М.К.Х. и И.К.К., и двамата инспектори в РО ККГБО-ЮЦБ. От
показанията на актосъставителя в съдебно заседание става ясно, че свид.
М.К.Х. – инспектор в РО ККГБО-ЮЦБ е присъствала при установяване на
нарушението, тъй като проверката е осъществена в нейно присъствие.
Следователно не е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. * от ЗАНН,
изискваща АУАН да се състави в присъствието на свидетел, който е
присъствал при извършване или установяване на нарушението. Вторият от
свидетелите – И.К.К. – инспектор в РО ККГБО-ЮЦБ е само свидетел на
съставянето на акта, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като това изрично е
отбелязано в акта. В този ред на мисли неоснователно е наведеното в жалбата
възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, поради
съставяне на АУАН в отсъствие на законния представител на нарушителя и в
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
5
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е
осъществил състава на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Съгласно чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ забранява се разпространението на
твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл.
8б, ал. * от ЗЧАВ. Съгласно последната разпоредба - чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ
председателят на ДАМТН създава и поддържа публичен регистър на лицата,
които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват
твърди горива, а според ал. 2 на посочената норма, дейностите по
разпространение на твърди горива се извършват от лицата и в обектите, които
са вписани в регистъра по ал. *. Следователно вписването в публичния
регистър по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ се явява абсолютна предпоставка за
разпространение на твърди горива.
Съгласно т. 43 от § * от ДР на ЗЧАВ „Твърди горива, използвани за
битово отопление“ са въглища и брикети от въглища, предназначени за
изгаряне в горивни инсталации с топлинна мощност, по-малка или равна на 0,
5 MW.
Според т. 44 от § * от ДР на ЗЧАВ „Разпространение на твърди горива“
е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от
внос или въвеждане, до разпространителя включително. Следователно
разпространението е динамичен процес, който включва комуникацията между
няколко субекта - производител, вносител, дистрибутор, разпространител.
Всеки от тях осъществява разпространение, тъй като се касае за движение, а
не за едностранно насочване на твърди горива от производител или вносител
към останали субекти. Цялостното движение по разпространението се
реализира чрез всеки от тези отделни субекти и взаимодействието помежду
им.
Съгласно т. 45. от § * от ДР на ЗЧАВ „Разпространител на твърди
горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва
продажба на твърди горива за битово отопление. Видно от легалната
дефиниция за разпространител на твърди горива сред действията, които може
да извършва разпространителят е и разпространението на твърди горива.
6
В процесния случай, от съдържанието на НП и АУАН, се установява, че
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана в качеството му на разпространител на твърди горива за битово
отопление по смисъла на § *, т. 45 от ДР на ЗЧАВ, тъй като на 3*.*0.2020 г. е
разпространявало (в частност продавало) твърдо гориво за битово отопление
– въглища в обект „Селскостопанска аптека“, намиращ се в с. Ч., ул. „П.“ №
*, без обекта и провереното дружество да са вписани в публичния регистър по
чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно дружеството -
жалбоподател „П.“ ЕООД е квалифицирано като „разпространител на твърди
горива“, който е разпространявал твърди горива – въглища без то и неговият
обект, намиращ се в с. Ч., ул. „П.“ № *, да са надлежно вписани в регистъра
по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ. Въпросното дружеството е получило доставка на
32 620 тона въглища, съгласно фактура № 7647/*4.09.2020 г., придружена от
Декларация за съответствие № 0*9-В/*7.08.2020 г., приложени по делото,
поддържало е наличности от твърдо гориво - въглища, като на 3*.*0.2020 г. е
разпространявало (в частност продало) *8 тона въглища, видно от приетата
като писмено доказателство по делото фактура № 2848/3*.*0.2020 г. на
физическо лице Т.Д.Б.. От ангажираните писмени доказателства - заверени
копия на дневен финансов отчет № *0*5253/22.02.202*г., дневен финансов
отчет от 27.02.202* г. и дневен финансов отчет № 4*6/24.03.202* г. се
установява, че е налице движение на наличностите от въглища, които е
поддържало дружеството – жалбоподател. Извършената на 3*.*0.2020 г.
продажба на *8 тона въглища, за което е издадена фактура № 2848/3*.*0.2020
г. на физическото лице Т.Д.Б. безспорно представлява разпространение на
твърдо гориво.
Извършвайки дейност по разпространение на твърди горива – въглища
дружеството-жалбоподател е субект на задължението за вписване в регистъра
по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ. Няма спор по делото, че дружеството- жалбоподател
„П.“ ЕООД и неговият обект, находящ се в с. Ч., общ. П., обл. П., ул. „П.“ №
*, са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ едва на 0*.06.202* г., т.е.
след констатиране на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доколкото по делото по безспорен начин се установява, че на 3*.*0.2020
7
г. дружеството – жалбоподател е извършвало разпространение, чрез продажба
на твърди горива за битово отопление – въглища без то и неговият обект,
находящ се в с. Ч., общ. П., обл. П., ул. „П.“ № *, да са регистрирани в
регистъра на ДАМТН, то съдът намира, че същото е осъществило състава на
нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Административното нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ е формално, на
просто извършване - за съставомерността му не се изисква настъпването на
определен резултат или каквито и да е вредни последици, свързани с опазване
на чистотата на атмосферния въздух. Обстоятелството, че в кратко време след
датата на проверката дружеството-жалбоподател е предприело действия за
вписване в регистъра по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ е ирелевантно и не го
освобождава от административнонаказателната му отговорност за нарушение,
извършено преди датата на регистрация. Процесното административно
нарушение се осъществява с бездействие. Неизвършването на действие по
регистрация в регистъра по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ от лице, което
разпространява твърди горива се субсумира под правната норма на чл. 8а, ал.
6 от ЗЧАВ. В светлината на гореизложеното съдът счита, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на „П.“ ЕООД за извършено
нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав
споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при
липса на изрична законова дефиниция на понятието „маловажен случай“ в
ЗАНН, то на основание чл. ** от ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т. 9 от който маловажен случай е налице когато с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела
правилото, че за да се приеме, че случаят е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай
не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-
ниска обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията
8
от този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. „П.“ ЕООД е следвало да съобрази, че
осъществява дейност, подлежаща на регламентиране и контрол, както и че
нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с контрола и
опазването на чистотата на атмосферния въздух, тъй като неизпълнението на
въведените със ЗЧАВ задължения застрашава с голям интензитет здравето и
живота на хората. Представителят на дружеството – жалбоподател сочи, че не
е предприел своевременно действия по извършване на регистрация в
регистъра по чл. 8б, ал. * от ЗЧАВ, тъй като не е знаел за това законово
задължение, но незнанието на закона не оправдава никого.
Степента на обществена опасност и останалите обстоятелства относно
извършване на нарушението, не сочат на малозначителност на деянието по
чл. 9, ал. 2 от НК, поради което наведените в тази насока възражения са
неоснователни.
На следващо място, съдът намира, че наложената на санкционираното
дружество имуществена санкция е правилно определена в предвидения от
законодателя минимален размер от *0 000 лв., съгласно нормата на чл. 34, ал.
3 от ЗЧАВ, която предвижда, че лице, което разпространява твърди горива за
битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от *000 до *0 000 лв.,
съответно с имуществена санкция от *0 000 до 50 000 лв. В процесния случай
размерът на имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното
от дружеството – жалбоподател нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има
въззиваемата страна. В депозираното писменото становище по жалбата
представителят на ДАМТН е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение. По делото обаче не е приложено адвокатско
пълномощно, респ. не са ангажирани доказателства за реално сторени
разноски за адвокатско възнаграждение. Не е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, съдът намира,
че разноски не следва да бъдат присъждани в полза на въззиваемата
9
страна ДАМТН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. * от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ГБО -
0055/0*.09.202* г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на дружеството – жалбоподател „П.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: с. Ч., общ. П., обл. П., ул. „П.“ №
*, на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на *0
000 лв. (десет хиляди лева), за извършено нарушение по чл. 8а, ал. 6 от
ЗЧАВ.
Решението подлежи на обжалване в *4 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10