Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Г.Владова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 6297
по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от А.А.С. против
“З. -6“ ЕООД иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че срещу нейния
съпруг К.В.Ш.е издаден изпълнителен лист на 04.10.2010г. по чгр.д № 37421/2010г.
на СРС, ГО, 63 състав, за сумата от 30
000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.07.2010г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски в размер на 600 лв. За събиране на
вземането по изпълнителния лист било образувано изп.дело № 20107860402311 г. на
ЧСИ М. М.с рег. № 786, с район на действие – районът на СРС, което било прекратено по силата на
закона, на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Въз основа на същия изпълнителен
лист било образувано второ изпълнително дело № 20188480400898 на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 на КЧСИ. По второто
изпълнително дело ищцата била конституирана като длъжник на мястото на
починалия си съпруг. Твърди, че правото на принудително изпълнение било
погасено с изтичане на петгодишна давност, започнала да тече след образуване на
първото изпълнително дело през 2010 г. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на чл.110, вр. чл.114 от ЗЗД. Недължими били
не само сумите по изпълнителния лист, но и начислените от ЧСИ Р.А.такси по
второто изпълнително дело. Моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 61
851, 27 лв., поради погасено по давност право на принудително изпълнение, от
която 30 000 лв. /главница по изпълнителния лист от 04.10.2010 г. по чгр.д. №
на СРС, ГО, 63 състав/; 26 961.52лв. /законна лихва за периода 23.07.2010г до 13.05.2019г., за която е издаден изпълнителния
лист/ и 600 лв. – разноски по изпълнителния лист; 126 лв. – такси и разноски по изп.дело № 20188480400898 на ЧСИ Р.А.с рег. № 848
на КЧСИ и 4163.75 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20188480400898 на ЧСИ Р.А.с рег. № 848
на КЧСИ с район на действие – районът на СРС. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим в частта, в която ищцата иска да
бъде установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за
сумата над 30 600 лв. до 61 851, 27 лв.,
която включва 26 961.52лв. /законна лихва за периода 23.07.2010 г. до
13.05.2019 г. върху главницата по изпълнителния лист/; 126 лв. – такси и
разноски по изп.дело № 20188480400898 на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 на КЧСИ и 4163.75
лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20188480400898 на ЧСИ Р.А.с рег. №
848 на КЧСИ с район на действие – районът на СРС. Твърди, че по отношение на
тези суми е налице противоречие между петитума и обстоятелствената част на
исковата молба. На следващо място поддържа, че искът е недопустим в тази част,
тъй като при уважаване на иска по чл.439 от ГПК, изпълнителното дело подлежи на
прекратяване, което би имало за
последица недължимост на таксите по ТТРЗЧСИ, както и на законната лихва. Твърди,
че искът за установяване несъществуване на вземане за 4163.75 лв. - такси в
полза на ЧСИ - е недопустим и поради това, че тази сума не е вземане на
взискателя, а на съдебния изпълнител; ответникът не е пасивно легитимиран да
отговаря по иск за несъществуване на такси на частния съдебен изпълнител. Ответникът
оспорва иска като неоснователен в останалата част за сумата от 30 600 лв., която включва главница
от 30 000 лв. по изпълнителния лист и разноски от 600 лв. по изпълнителния лист.
Твърди, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност. Поддържа,
че в случая е приложимо Постановление на ВС на Република България №
3/18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. Твърди,
че погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист би могла да започне
да тече едва след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, тъй като това тълкувателно решение има действие занапред. За периода от
датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК до
датата на подаване на исковата молба не е изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен
лист от 04.10.2010 г. по чгр.д. № 37421/2010 г. на СРС, ГО, 63 състав, издаден
въз основа на заповед по чл.417 от ГПК от 04.10.2010 г., наследодателят на
ищцата К.В.Ш.е осъден да заплати на ответника „З. -6“ ООД сумата от 30 000
лв./главница/, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2010 г. до
окончателното изплащане, както и разноски за платена държавна такса в размер на
600 лв.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист на 20.10.2010 г. е образувано изпълнително дело № 20107860402311 г. на ЧСИ М.
М.с рег. № 786, с район на действие – районът на СРС.
Последното поискано от
взискателя изпълнително действие е с молба от 21.02.2013 г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника./л.54 от изп.дело №
2311/2010г. на ЧСИ М. М.ов/. Постъпила е справка от 22.02.2013 г. от НОИ за
регистриран трудов договор на К.В.Ш.. Няма данни да е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника по този договор.
Видно от удостоверение
за наследници от 19.02.2016г. К.В.Ш.е починал на 17.02.2016г., като негови
наследници са А.А. С.-Ш./съпруга/ и К.К.Ш./дъщеря/.
С последваща молба от
22.01.2018г. взискателят е поискал да се наложи запор вълху банкови сметки на
длъжника, както и да се извърши опис на движими вещи, находящи се на адреса на
длъжника, и оценка, както и да се избере начин на тяхната продажба.
С молба от 23.10.2018 г.
взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело. В изпратеното копие
на изпълнителното дело № 2311/2010г. на ЧСИ М. М.липсва актът, с който е
прекратено изпълнителното дело. С писмо от 16.04.2021 г. по настоящото дело,
изпратено от ЧСИ М. М.ов, е заявено, че производството по изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
На 06.12.2018 г. е
образувано ново изпълнително дело № 20188480400898 пред ЧСИР.И. А. въз основа
на същия изпълнителен лист.
На 10.12.2018 г. като
длъжник по изпълнителното дело на мястото на починалия К.В.Ш.е конституирана
неговата наследница А.А. С.-Ш..
На 07.01.2019 г. е
наложена възбрана върху идеална част от
недвижим имот на длъжника по изпълнителния лист.
На 06.03.2019 г. е
наложен запор върху МПС на А.А. С.-Ш..
На 11.03.2019г.
длъжницата по изпълнителното дело А.А.С.
е поискала прекратяване на производството, поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение.
С разпореждане от
11.03.2019г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, тъй
като произнасянето относно погасителната давност не е от неговата
компетентност.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване, че
не съществува правото на принудително изпълнение за вземане, за което е издаден изпълнителен
лист, поради новонастъпили факти.
Разпоредбата
на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да е установен следният ФС: 1/да съществува изпълнително
основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2/да е образувано
изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3/да са настъпили факти след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото
на принудително изпълнение на вземането.
В тежест
на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната
давност относно вземането.
По делото се установи, че на 04.10.2010 г.по чгр.д. № 37421/2010 г. на
СРС, ГО, 63 състав, срещу К.В.Ш.е издаден изпълнителен лист в полза на „З. -6“ ООД, въз основа на който е образувано изп.дело № 20107860402311
г. на ЧСИ М. М.с рег. № 786, с район на действие – районът на СРС, прекратено по молба на вискателя от 23.10.2018
г. В изпратеното копие на изпълнителното дело № 2311/2010г. на ЧСИ М. М.липсва
актът, с който е прекратено изпълнителното дело. С писмо от 16.04.2021 г. по
настоящото дело, изпратено от ЧСИ М. М.ов, е заявено, че производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
Последното поискано от взискателя изпълнително действие срещу длъжника по
изп.дело № 2311/2013г. е от 21.02.2013 г., когато е поискано налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на Ш.. Със справка от 22.02.2013 г. съдебният
изпълнител е установил, че длъжникът Ш. има сключен трудов договор. Няма данни
съдебният изпълнител да е наложил запор върху трудовото възнаграждение по този
договор. Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство
се прекратява с постановление, ако взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Дори и да не е издадено постановление от съдебния изпълнител, изпълнителното
производство се счита за прекратено по силата на закона. Подаването на молба от
взискателя на 21.02.2013 г. с овластяване на съдебния изпълнител да извърши
конкретно изпълнително действие е прекъснало давността. В продължение на две
години след тази дата не са поискани други изпълнителни действия. Следователно,
на 22.02.2015 г. изпълнителното дело следва да се счита прекратено спрямо длъжника,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по силата на закона.
В исковата молба се поддържа, че след образуване на изпълнителното
дело пред ЧСИ М. М.на 20.10.2010 г. е започнал да тече давностен срок за
погасяване на вземането по изпълнителния лист, като по време на производството
по това изпълнително дело не е била спряна погасителната давност и е изтекла преди
датата на образуване на второто излълнително дело пред ЧСИР.А.. Този довод на
ищцата е неоснователен. Съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД, давността се счита за
прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение, независимо
дали изпълнителното дело е било
прекратено, на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Към датата на образуване и прекратяване на изп.дело № 2311/2010 г. на ЧСИ
М.е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно
което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.
По-късно е прието Тълкувателно решение от
26.06.2015 год. по
т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК. Съгласно т.10 от него, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
Тълкувателното решение от 26.06.2015
год. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е неприложимо към първото изпълнително дело №
2311/2010 г., тъй като към датата на прекратяване на изпълнителното производство,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – 22.02.2015 г., е действало ППВС
3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.
Когато се касае
до първоначално приети Постановления на
пленума на Върховния съд и Тълкувателни решения /ППВС и ТР/, те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове.
При
постановяването на последващо тълкувателно решение, с което се изоставя предходно
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, това решение няма обратно
действие, а започва да се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. Тълкувателното
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на ППВС 3/18.11.1980г., според което давността спира по време на висящността
на изпълнителния процес. Вместо това е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира. Тъй като Тълкувателното решение
от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя
възприето по рано разрешение от ППВС 3/18.11.1980г., то има действие занапред и само по отношение на
висящи към момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо
тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на ВКС./ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020
г., ОСГТК на ВКС, както и многобройни други съдебни актове, предхождащи цитираното
тълкувателно решение, а именно: решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на
ВКС, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о, определение № 735 от 06.11.2019 г. по гр.д. № 3982/2019 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС/.
Следователно, с прекратяване
на изпълнителното производство спрямо ищцата на 22.02.2015 г. по
първото изпълнително дело е преустановено спирането на давността и от този
момент е започнала да тече нова
погасителна давност. Страните не спорят, че
заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният
лист, е влязла в сила. Съдебната практика трайно приема, че влязлата в сила
заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността за погасяването на вземането по нея
е петгодишна, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД/определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II т. о., ТК; определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015г./
В конкретния случай от 22.02.2015 г. /датата на прекратяване на изп.дело
№ 2311/2010 г. на ЧСИ М.ов/ до датата на образуване на ново изпълнително дело №
20188480400898 пред ЧСИР.И. А. – 06.12.2018г., когато е прекъсната давността, не
са изтекли пет години. По това ново изпълнително дело с молбата за образуване
от 06.12.2018г. кредиторът е поискал налагане на запор върху банкови сметки,
възнаграждения, банкови касети,вземания, както и възбрана върху недвижими имоти
на длъжника. На 07.01.2019г. е наложена възбрана върху идеална част от недвижим имот на
длъжника по изпълнителния лист. На 06.03.2019 г. е наложен запор върху МПС на А.А.
С.-Ш.. С налагането на запор и възбрана отново е прекъсната давността и е започнала
да тече нова давност, поради което към датата на подаване на исковата молба – 13.05.2019
г. правото на принудително изпълнение не е погасено по давност.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По предявения отрицателен установителен иск в частта, в която е поискано
да се установи, че е погасено правото на принудително изпълнение на задължението
за заплащане на такси и разноски, направени в хода на изпълнително дело №
20188480400898 на ЧСИР.А., в размер на 126 лв. и още 4163.75 лв – такса по т.26
от ТТРЗЧСИ:
Искът в тази част е недопустим. Не съществува процесуална възможност за
предявяване на иск за установяване, че е
погасено па давност правото на принудително изпълнение за разноски, направени по изпълнително дело. Искът по чл.439 от ГПК за
установяване на несъществуване на
правото на принудително изпълнение на признато право, за което е издадено изпълнително
основание, е различен от иск за
установяване на несъществуване на правото на принудително изпълнение на разноските,
направени по самото изпълнително дело.
Иск за установяване на недължимост на разноски изначално е недопустим, тъй като
се касае за законна последица от уважаване или неуважаване на иск за защита на
право, а в конкретния случай се касае за разноски, направени в хода на принудително
изпълнение на право, за което е издаден изпълнителен титул. Настоящият състав
счита, че никога в съдебната практика не е имало съмнение по въпроса, че иск за
установяване на недължимост на разноски е недопустим. Аргумент в тази насока са
и мотивите към т.10 „в“ от ТР № 4/18.06.2014
г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което присъдените със заповедта за изпълнение разноски не могат
да бъдат предмет на самостоятелен иск. Съображенията са, че процесуалният закон
изчерпателно е уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за
разноски на страните и претендирането им като предмет на самостоятелен иск е
недопустимо, поради погасяването на тази правна възможност извън
процеса, за който направените разноски се отнасят. Основателно е
и възражението на ответника, че в частност вземането за такси по
изпълнителното дело е вземане не на взискателя,
а на частния съдебен изпълнител, и в този смисъл ответникът не е пасивно
процесуалноправно легитимиран по иск за установяване на недължимост на такси,
направени в хода на изпълнителното дело.
По разноските:
Ответникът не е представил доказателства за направени от него разноски, поради което съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.
С. – Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:*** – за адв.И., против „З.
-6“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Слатина“, ул. “********, съдебен адрес:*** – за адв.В., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на „З. - 6“ ЕООД, че А.А. С.-Ш. не дължи сумата от 57 561.52 лв. по изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден
по чгр.д. № 37421/2010 г. на СРС, ГО, 63
състав, от която 30 000 лв./главница/, 26 961.52 лв./законна лихва върху главницата
за периода 23.07.2010г до 13.05.2019г./датата на подаване на исковата молба/ и
600 лв. – разноски по изпълнителния лист, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 20188480400898 на
ЧСИ Р.А.с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие – районът на СРС.
ПРЕКРАТЯВА, на основание
чл.130 от ГПК, производството по делото в
частта, в която е предявен иск от А.А. С. – Ш., ЕГН **********, против „З. - 6“ ЕООД, ЕИК ********, за
установяване, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на задължение за заплащане на такси и
разноски, направени в хода на изпълнително дело № 20188480400898 на ЧСИР.А., в
размер на 126 лв. и още 4163.75 лв – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: