№ 280
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20233100900650 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск на Н. М. А., ЕГН:
**********, от с. ****** с която срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подпомаган от привлечения като помагач Т. Р. Т.,
ЕГН ********** от с. ****** за заплащане на обезщетения по застраховка
„гражданска отговорност“за претърпени вреди от ПТП, причинено на
05.10.2019г. на кръстовището на ул.“Трета“и ул.“Двадесет и четвърта“ в с.
****** от водач – застрахован за управление на л.а. „Алфа Ромео“ с ДКН
******, както следва:
1.60 000лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради многофрагментно счупване на
костите на лява подбедрица, емоционален стрес и психически дискомфорт
поради промяна на начина на живот на личността, ведно със законната лихва
върху главница считано от завеждане на претенция пред застрахователя на
31.05.2023г. до окончателно изплащане на претендираната сума;
2. 2840 лв. като обезщетение за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в платени разходи за медицински стоки по проведено лечение
съединени с ЧАСТИЧЕН ОБРАТЕН ИСК , предявен от ЗД „БУЛ
ИНС“ ЕАД срещу Т. Р. Т. за присъждане на 26 000лв. от целия в размер на 60
000 лева от изплатено по първия иск обезщетение за понесени от пострадалия
имуществени и неимуществени вреди и лихви и разноски, ведно със законна
лихва от дата на заплащане на евентуално присъдени в полза на ищцата
суми.
Ищецът твърди, че след произшествието е приет в Клиниката по
1
ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Проведено му е
оперативно лечение, включващо прилагане на външно фиксиращо
устройство- тибия и фибула. Изписан е 14.10.2019г. На 10.12.2019г. е
проведена следваща оперативна интервенция за сваляне на фискатора и
металната остеосинтеза на голям и малък пищял. Сочи, че възстановителният
процес бил продължителен и съпроводен със силни болки. Пострадалият се
нуждаел от грижите на своите близки и не бил в състояние да задоволява
елементарни битови потребности. След инцидента бил притеснен и
напрегнат. Естеството на уврежданията наложило да прекара значителен
период вкъщи, което довело до ограничаване на социалните му контакти и
липса на желание за общуване.
Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност
са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната
застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива
компенсация, ведно с мораторно обезщетение от датата на съобщението.
Във връзка с травмите ищецът направил разходи за медицински
изделия, лечение и медицински удостоверения в общ размер на 2840 лева.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва причинната връзка
между удостоверените с акт с характер на присъда увреждания, и
произшествието. Оспорва интензитета на телесните увреждания, твърдяната
продължителност на възстановителния процес и накърняване на
емоционалната сфера на ищеца в резултат от събитието. Счита, че евентуален
продължителен период на възстановяване се дължи на неспазване на
медицинските показания или на предходни заболявания. Позовава се на
несправедливия размер на претендираното обезщетение и несъобразването му
със съдебната практика и икономическата конюнктура. Оспорва иска за
мораторна лихва, поради неоснователност на
исковете за обезщетение.
Насрещно ответникът твърди, че обема на вредите като резултат не се
определя само от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че
ищецът с поведението си е създал предпоставки за настъпване на инцидента,
евентуално в значителна степен е завишил риска като е нарушил изискването
на ЗДвП, забраняващо внезапно навлизане на пътното платно или ненужно е
удължил времето за пресичане. Конкретно се твърди, че пешеходецът е
игнорирал собствената си безопасност, навлизайки на пътното платно без да
съобрази разстоянието до приближаващото МПС и скоростта му на
движение.
Фактите по съпричиняването са оспорени от представителя на ищеца,
като счита, че възражението се опровергава съгласно влязлото в сила
споразумение на наказателния съд.
По обратния иск твърденията на застрахователя са за умишлено
причиняване на произшествието от ответника по иска.
Тези твърдения са оспорени от ответника Т. Р. Т., който счита, че
2
формата на вина, при която е осъществен противоправния резултат, е
обхваната от задължителната сила на одобреното от наказателния съд
споразумение. Евентуално се позова на офталмологичен недостатък и на
обстоятелството, че по време на произшествието очилата му са се счупили, и
същият не е могъл обективно да възприеме ситуацията. Позова се на
несъответствие на претендираното обезщетение с действителните вреди.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора.
В представените писмени бележки ищецът, чрез адв. Н., при анализа на
доказателствата сочи, че от снимковия материал и заключението на вещите
лица по КСМАТЕ може да се направи извод, че спукването по панорамното
стъклото на автомобила с форма на окръжност е обусловено от удара на
главата на пострадалия. Акцентира и върху установените от СПЕ прояви на
стрес и разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен симптом,
несигурността за бъдещето, която изпитвал пострдалият. Счита, че
изслушаните по делото експертизи опровергават възражението за
съпричиняване на резултат.
В депозираните от ответника ЗД“Бул Инс“ писмени бележи се
акцентира върху установения конфликт между участниците в произшествието
и влошените лични отношения, довели до саморазправа. Позовава се на
заключението на първоначалната САТЕ, според което е възможно
уврежданията върху управлявания от делинквента автомобил да са резултат
от удари с ръчни инструменти от битов характер. Установената от вещото
лице скорост от 39 км. час не позволява пешеходецът да бъде възкачен на
предния капак и да достигне до панорамното стъкло. Аргументира се относно
липсата на причинна връзка между процесното ПТП и уврежданията, получен
от ищеца. Позовава се и на заключението на вещото лице д-р Д. Г., според
което нараняванията по главата, които е получил ищецът, могат да са
резултат и от удари с юмруци. Позовава се и на констатациите по протокол
№247/18. 04. 20204г. за разпит на ищеца като свидетел, приложен по
досъдебното производство и показанията на свидетеля Ю. С., според когото
след произшествието ищецът е бил налаган с брадви и др. сечива.
Допълва защитата си по предявения обратен иск срещу застрахования
водач. Във връзка с твърденията си, че произшествието е настъпило при
умисъл на водача аргументира, че съгласно събраните гласни доказателства
семействата на пострадалия и делинквента са били в лоши лични отношения
и самата поява на ищеца до дома на „Гундито“ е предизвикало смут в цялото
семейство. Родните излезли с брадви и тръби, с което счита за доказани
твърденията си, че целта на ответника по обратния иск е била да реализира
саморазправа. Счита, че умисълът се установява от показанията в
досъдебнотото производство по протокол №247/18.04.2024г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
3
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на
водача на МПС на л.а. „Алфа Ромео“ с ДКН ******, валидна към 05.10.2019г.
Не е спорно и че ищецът, като ползващо се от застраховката увредено
лице, е заявил с извънсъдебна претенция, получена по пощата на 31.05.2023г.
обезщетяване за вреди, идентични с описаните в искова молба, както и че
застрахователят не е изплатил компенсация.
Споразумението, въз основа на което деецът е признат за виновен за
инкриминираното деяние, има значение на присъда, задължителна за
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние
(чл. 300 ГПК). За това и в настоящото производство е изключена преценката
на съда относно пораждането на отговорността на застрахования водач Т. Р.
Т., както и установения механизъм на възникване на ПТП, реализирано на
05.10.2019 год. в с. Бозвелийско ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ при
управление на л.а. „Алфа Ромео“ с ДКН ****** нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изразяващи се в изискване да контролира
непрекъснато моторното превозно средство, както и за съобразяване с
конкретната пътна обстановка и условията за видимост. По задължителен
начин е установен и престъпния резултат- средна телесна повреда, причинена
на Н. М. Атанасов, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на
лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период от 3,5- 4 месеца.
Доводите на ответника, развити в писмените бележки, за това, че
травмите, получени от ищеца могат да са резултат и от удар с юмруци, както
и че скоростта на движение на виновния водач не може да причини
възкачване на тялото на пострадалия върху автомобила, а оттам и на
резултата, не могат изобщо да се разглеждат от съда. В противен случай би
се стигнало до пререшаване на въпроса за причинната връзка. Естеството и
видът на понесените от ищеца телесни увреждания също представляват част
от състава на инкриминираното деяние, за което е ангажирана наказателната
отговорност на водача, поради което съдът намира, че на осн. чл. 300 ГПК и
тези факти не могат да стоят на разглеждане пред граждански съд.
Принципно е допустимо доказване на други вреди, извън установените
в наказателното производство. В случая обаче травматичните увеждания, за
които ищецът претендира обезвреда съвпадат с тези, за които е ангажирана
отговорността на водача- многофрагментно счупване на костите на лява
подбедрица. Ето защо доводите на ответника, развити в писмените бележки,
че травмата на главата е резултат от удар със сечива, също се явяват
неотносими към предмета на доказване. На такава травма ищецът не се
позовава.
За установяване вида на настъпилите увреждания и техния интензитет
по делото е назначена съдебно медицинска експертиза, заключението по
4
която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Според
експерта, включително обясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, в резултат на произшествието Н. А. е получил отворено счупване
на лявата подбедрица на границата на горна-средна трета и счупване на
външния глезен на лявата глезенна става. Останалите, констатирани от
вещото лице травми, не са заявени като основание за материални права.
Според експерта счупването на лявата подбедрица е обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-кратък от
5 месеца, а счупването на външния глезен само по себе си(независимо от
първата травма)- затруднение в движението на левия долен крайник за
период от около 2-3 месеца. Отвореното счупване е наложило комплексно
оперативно и консервативно лечение. Първоначално е поставен фиксатор на
10.12.2019г. за метална остеосинтеза със заключващ пирон и е имобилизирана
лявата глезенна става. Експертът заключава, че такъв вид травми са
съпроводени със значими болки и страдания, и затруднението движението и
походката. В случая оздравителният процес е приключил и предстои
оперативно лечение за отстраняване на заключващия пирон. Самото лечение е
адекватно и отговарящо на медицинските стандарти.
Вещото лице Т. А., изготвило допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза, заключава, че психичното състояние на ищеца след инцидента се
определя от тежките травми и последствията от тях. Първоначално
пострадалият е получил остра стресова реакция. След първоначалния шок се
установили симптоми на тревожност, раздразнителност, срам, потиснато
настроение и нарушен сън, характеризиращ се с кошмари. Тези симптоми са
описани като разстройство в адаптацията. Постепенно, за около година,
симптомите за отзвучали. Понастоящем персистира специфична фобия от
ситуации с МПС. Налице е остатъчна визуална симптоматика, свързана с
фобията. Не са налице данни за промяна в личността.
От показанията на свидетеля Ю. М. С., които съдът кредитира при
условията на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелят е брат на пострадалото
лице, и едновременно с това е ищец по висящо производството срещу същия
ответник, се установява, че ищецът тежко е преживял инцидента и
последвалото лечение. По време на инцидента съпругата на ищеца била
бременна. Пострадалият не могъл да се придвижва самостоятелно. Наложило
се го обслужват майка му и съпругата му.
От показанията на свидетеля П. Х.П., без родство и дела със страните,
се установява, че след като ищецът бил изписан от болница, той не могъл да
се обслужва сам. За период около три месеца не могъл да се придвижва сам.
След това още два месеца използвал патерици, а после и бастун. Кракът му
бил в железа. След инцидента Н. не работел, бил отчаян, не искал да се храни.
Притеснявал се за семейството си, защото съпругата му била бременна по
същото време.
От показанията на свидетеля И.А.А., роднина по сватовство с ищеца, се
5
установява, че едва 3-4 години след инцидента е могъл да работи отново,
защото се страхувал и изпитвал болки. Сочи, че след пандемия през 2020г. се
е завърнал в Германия.
Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия
размер на обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация
на вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните
увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се като
физически, психически, и емоционални сътресения и неудобства за
увреденото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата
конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. Възраженията на
ответника по размер на обезщетението могат да се обобщят като общо
оспорване на тежестта на уврежданията.
Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че
следствие на ПТП ищецът е претърпял травматично увреждане- счупване на
лявата подбедрица и счупване на външния глезен на лявата глезенна става,
което е наложило оперативна намеса. Общият оздравителен процес според
вещото лице, и показанията на свидетеля П. Х.П., е продължил поне 5 месеца.
Понастоящем оздравителният процес е приключил и не са налице
съпътстващи усложнения. Единствено предстои операция за премахване на
фискиращия пирон. Установяват се страхови преживявания и специфична
фобия от ситуации с МПС. Липсват данни за по- сериозни последици,
включително за промяна на личността на пострадалия. Не се установиха
предходни заболявания, които да са обусловили по-продължителен период на
лечение, както счита ответникът. Застрахователят не установи още
пострадалият да се е отклонил от медицинските предписания.
При определяне на размера на вредите следва да се съобрази, че по
време на инцидента и периода на възстановяване съпругата на пострадалия е
била бременна, поради което съдът не може да не отчете страховите
преживяване на пострадалия за бъдещето и притесненията от загуба на доход.
Като се има предвид тежестта на уврежданията, претърпяната операция,
усложненото семейно положение на ищеца, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева. За
разликата исковата претенция следва да се отхвърли.
Имуществените вреди се съизмерват с претърпени загуби и пропуснати
ползи. По делото са представени: касов бон за заплатена медицинска услуга
от 14.10.2019г. на стойност 40 лева/л. 16/, касов бон за заплатена медицинска
услуга от 18.12.2019г. на стойност 40 лева, фактура № 36147/07.10.2019г. за
закупено медицинско изделие на стойност 960 лева/л. 22/ и касов бон към
фактурата /л. 23/, талон за медицинско изделие /л. 24 / и касов бон от
09.12.2019г. за заплатени за закупуването му 1800 лева.
6
От заключението на СМЕ, което не е оспорено от ответника, става ясно,
че обективираните във фактурите разходи са относими към лечението на
настъпилите увреждания. Проведеното лечение отговаря на правилата за
добра медицинска практика и стандарт. Доколкото ответникът не е релевирал
конкретни възражения по отношение основанието и размера на вредите,
съдът намира, че ищецът е доказал понесени имуществени вреди под формата
на разходи за лечение в размер на сумата 2840 лева.
След преценка за паричния еквивалент на понесените
неимуществени вреди, респективно за претърпяната имуществена загуба,
съдът следва да се произнесе по въведеното своевременно от ответника
правопогасяващо възражение за съпричиняване. Доводът за съпричиняване е
основан на твърденията за внезапно навлизане на пострадалия на пътното
платно, удължаване на времето за пресичане, несъобразяване на отстоянието
му от преминаващия автомобил.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и че със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице е допринесло за настъпване на
вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Според съдебна трайната практика релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Тоест не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Относно местонахождението на пострадалия по време на удара и
въобще неговото поведение са изслушани гласни показания.
Свидетелят С. сочи, че непосредствено преди инцидента двамата с брат
му са били преследвани от семейство от същото село, с което имали
отдавнашен конфликт. Докато бягали по улицата, брат му Н.(ищецът ) го
предупредил за идващата по главния път кола и му казал да се дръпне по-
навътре. В този момент колата връхлетяла върху тях. Ударът не бил толкова
силен заради високия бордюр.
По време на инцидента свидетелят П. Петров се намира на
срещуположната страната на улицата, от другата страна на която били
двамата братя Н. и Ю.. Колата, управлявана от водача Т. се движела в дясното
платно, но преминала в лявото и връхлетяла върху двамата братя.
Според заключението на първоначалната САТЕ, изготвена от вещото
лице Й. Л., не е възможно да се локализира с точност мястото на инцидента.
7
Снимките и огледния протокол описват улица без маркировка. Според
експерта уврежданията по предна броня могат да се дължат на преминаване
през бордюр. Деформациите по автомобила, и по-конкретно данните за
посипване на двата капака и тавана с фрагменти от стъкла, не са характерни
за инцидент с пешеходец. Ако пешеходецът се бе ударил в стъклото, е
следвало да има деформации по преден капак, броня или калници. Подобни
деформации по стъклото от удар с пешеходец предполага скорост от 48-97
к/час.
Според КСМАТЕ начинът на счупване на левия долен крайник на
пострадалия сочи, че по време на инцидента лицето е било в движение от
дясно на ляво спрямо траекторията на автомобила. Според експертите
първоначалният контакт между автомобила и пострадалия е осъществен в
средната предна броня на автомобила, след което е последвало възкачване
на торса, с удар на главата на пешеходеца в предното стъкло. Тъй като
автомобилът е забавял ход, окончателното му спиране е станало с удар в
тротоара на задните му гуми.
Така събраните данни в своята съвкупност не дават основание на съда
за извод относно съпричиняващо поведение на ответника. На първо място
изобщо не се установява насрещното твърдение на ответника, че ищецът е
пресичал пътното платно без да съобрази скоростта на движение на
водача, вкл. като не е съобразил необходимото време за преминаване на
платното на движение. На първо място въобще няма данни по делото
произшествието да е осъществено докато пострадалият е пресичал пътното
платно. Действително констативният протокол№1936/05.10.2019г., съставен в
кратък период след произшествието(л.9-10) описва движение на пешеходци
към траекторията на движение на автомобила, но пък доказателственото му
значение е разколебано. От този протокол не става ясно дали въпросните
пешеходци са пострадалите лица, още повече от всички данни по делото е
ясно, че по време на инцидента са присъствали множество хора. А и така
описана схема на ПТП не кореспондира с данните от комплексната
експертиза, според която първоначалният контакт между автомобила и
пострадалия е осъществен в средната предна броня на автомобила. На
следващо място в практиката трайно се приема за обвързващи само
констатациите на длъжностното лице относно пряко възприето от него факти.
В случая обаче посещението на произшествието е последващо.
От данните от експертизата и показанията на свидетеля Юлиан С.,
които не противоречат на останалия доказателствен материал, съдът приема,
че ударът е настъпил не по средата на пътното платно, а на около 1 метър от
бордюра/ така т. 1 от КСМАТЕ/. В подкрепа на този извод е и заключението
на автоексперта по първоначалната експертиза за това, че увреждането на
бронята на МПС-то е резултата от удар в бордюра. От друга страна
показанията на всички свидетели са внезапност на появата на автомобила.
В заключение съдът намира, че възражението за съпричиняване се явява
8
недоказано, съответно, че не се налага редукция на определения по-горе
размер на вредите.
По отношение на лихвата забава:
По отношение на претенцията за лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразявам че отговорността на
застрахователя за лихви е ограничена за периода след датата, на която е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования,
било от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В случая с доклада по делото
между страните е обявено за безспорно, че извънсъдебната претенция е
предявена пред ответния застраховател на 31.05.2023г., поради което
обезщетението следва да се присъди именно от тази дата.
Уважаването на главния иск сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуално обратен иск срещу
подпомагащата страна Т. Р. Т..
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 4 от ЗК застрахователя има право да се
освободи от икономическата тежест на застрахователния риск, поет по
задължителна застраховка гражданска отговорност в случай, че виновният
водач умишлено е предизвикал произшествието.
С одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД 173/2023г.
по описа на РС-Провадия Т. Р. Р. е признат за виновен за извършване на
деяние по чл. 343, ал. 3 б”а” вр. ал. 1 б “б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК- причинено
по “непредпазливост”.
Влязлата в сила присъда, респективно акт с характер на присъда, е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ правните последици от
деянието, и относно формата на вината, при която е осъществен състава на
престъплението(Решение № 223 от 13.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2273/2015
г., II т. о., ТК). Това е така, тъй като формата на вината представлява елемент
от състава на инкриминираното деяние. Ако деянието беше извършено при
друго субективно отношение към противоправния резултат, ответникът бил
подведен под отговорност за умишлено престъпление, а не за непредпазливо.
По аргумент от чл. 124, ал. 5 от ГПК съдът не може да установява престъпни
обстоятелства, освен ако са налице пречки за образуване на наказателен
процес.
Ето защо по делото не е доказан фактическия състав, от който за
застрахователя биха възникнали регресни права. Предявеният обратен иск
следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на бюджета в размер на 1713.6 лв. и разноски
за вещи лица в размер на 340 лева.
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство в
9
размер на 4500 лева, съобразно заявения материален интерес и фактическата
сложност на производството, и от този размер да се присъди окончателно
възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 3067,79
лева.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от
иска за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева и сумата от 477
лева - разноски за производството.
Поради отхвърляне на обратния иск, в полза на ответника по този иск се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3250 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс
Баучер” № 87, подпомаган от привлечения като помагач Т. Р. Т., ЕГН
********** от с. ****** ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. А., ЕГН: **********, от с.
****** обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени
вреди от ПТП, причинено на 05.10.2019г. на кръстовището на ул.“Трета“и
ул.“Двадесет и четвърта“ в с. ****** от водач – застрахован за управление на
л.а. „Алфа Ромео“ с ДКН ******, както следва:
1.40 000 (четиридесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица, емоционален
стрес и психически дискомфорт поради промяна на начина на живот на
личността, ведно със законната лихва върху главница считано от завеждане на
претенция пред застрахователя на 31.05.2023г. до окончателно изплащане на
претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните
60 000 лева.
2. 2840( две хиляди осемстотин и четиридет лева) лв. като
обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени
разходи за медицински стоки по проведено лечение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 8 срещу
Т. Р. Т., ЕГН ********** от с. ****** ЧАСТИЧЕН ОБРАТЕН ИСК за
присъждане на 26 000 лв. от целия в размер на 60 000 лева от изплатено по
главния иск обезщетение за понесени от пострадалия имуществени и
неимуществени вреди и лихви и разноски, ведно със законна лихва от дата на
заплащане на евентуално присъдени в полза на ищцата суми.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 8 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в
10
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, следните суми: 2053,6(две хиляди петдесет
и три лева и 60 ст.) лв., представляваща дължима по делото държавна такса
по основателния размер на иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
и представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи
по основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 8, че следва да
представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на
бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 8 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
П. Б. Н., личен номер на адвокат ********** сумата от 3067,79 (три хиляди
шестдесет и седем лева и 79 ст.), представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. А., ЕГН: **********, от с. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Джеймс Баучер” № 8 сумата от 2577 ( две хиляди петстотин
седемдесет и седем) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и експертизи, съобразно отхвърлената част от иска, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” № 8 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Т.,
ЕГН ********** от с. ****** сумата от 3250 ( три хиляди двеста и
петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
отхвърления обратен иск, на осн.чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11