№ 295
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600784 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане на главния прокурор на Република България с правно основание чл.419,
ал.1 чл.420, ал.1, предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.
чл. 424 ал.1 алт.1 и чл.425, ал.1,т.1 от НПК за възобновяване на НОХД № 213/2021 г. по
описа на Районен съд – Мездра, за отмяна на постановеното по него определение № 260040
от 21.04.2021 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В искането са изложени следните релевантни факти:
С определение № 260040 от 21.04.2021 г. по НОХД № 213/2021 г. Районен съд - Мездра е
одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор
от Районна прокуратура - Мездра и защитника на обвиняемия Х. А. П..
С одобреното споразумение обвиняемият Х.П. се е признал за виновен в това, че на
13.11.2020 г. в с.Радовене, общ.Роман е причинил средна телесна повреда на М. А. А.,
изразяваща се в „трайно отслабване на слуха“ - престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, за което
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК му е наложено наказание „пробация“,
включваща двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по
1
настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ месеца.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 21.04.2021 г. и не
подлежи на въззивна и касационна проверка.
Твърди се в искането, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД №
213/2021 г. по описа на Районен съд - Мездра, е постановено при съществени нарушения по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
Сочи се, че съдът е приел, че определеното при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.„б“ НК в
споразумението наказание пробация за престъплението по чл. 129, ал.1 НК отчита степента
на обществената опасност на дееца и е съобразено с изискванията, визирани в чл. 36 НК,
поради което е одобрил постигнатото между страните споразумение. Претендира се обаче,
че одобрявайки споразумение, в което наказанието е определено при условията на чл. 55,
ал.1, т.2, б.“б“ НК, съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като не е приложил закона,
който е трябвало да приложи, което е довело и до определяне на явно несправедливо
наказание. В тази връзка се изтъква, че наказанието на обв. Х.П. е следвало да бъде
определено при условията на чл. 54 НК.
Твърди се, че разпоредбата на чл.381, ал.4 НПК предвижда възможност при постигане на
споразумение наказанието на дееца да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 НК и
при отсъствие на законовите предпоставки за това, но че тази разпоредба следва и може да
бъде прилагана само при липса на явна колизия между заявеното от законодателя в
разпоредбите на чл. 35, ал.3 и чл. 36 НК. Излагат се доводи, че определеното наказание
трябва да бъде съответно на тежестта на извършеното престъпление и с него да могат да
бъдат постигнати предвидените в закона цели. Същевременно се изтъкват аргументи, че
наложеното на обв. П. наказание не съответства на тежестта на извършеното престъпление -
умишлено причиняване на средна телесна повреда; че при индивидуализацията на
наказанието не е взето предвид, че в резултат на деянието на пострадалия М.А. е причинено
двустранно смесено звукопроводно и невросензорно отслабване на слуха - двустранно и по-
силно изразено в ляво; че по тялото на пострадалия са установени освен средно изразен
плътен отток вляво зад и над ушната мида, още и охлузвания и кръвонасядания по ръба на
ушната мида, средно изразен мековат отток по ръба на долна челюст в ляво и под ушната
мида; че е установен и леко изразен мековат отток по задната повърхност на гръдния кош в
ляво с диаметър около 20 см., слизащ към поясната област /СМЕ л.41-42 от ДП/. Твърди се,
че съдът не е отчел високата обществена опасност на обвиняемия, като не е оценил в
достатъчна степен поведението на обв.П., намерило израз в неоправданата агресия спрямо
пострадалия, който в нито един момент с действията си не го е предизвикал или засегнал; че
обв.П. е демонстрирал пренебрежение към здравето на пострадалия, пренебрегвайки изцяло
правилата, които регулират поведението на членовете на дадено общество.
Излагат се и съображения, че от данните в справката за съдимост /л.58 от ДП/ е видно, че
2
Х.П. е осъждан с влязло в сила на 12.10.2020 г. определение за одобряване на споразумение
по НОХД № 433/2020 г. на PC - Мездра за извършено на 29.09.2020 г. престъпление по чл.
343б, ал.1 НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. Сочи се също, че деянието по
настоящето дело е извършено на 13.11.2020 г. - в изпитателния срок на предходното
осъждане.
При тези данни се обосновава извод за висока обществена опасност на дееца, който
демонстрира поведение, напълно игнориращо изискването за спазване на закона. Счита се,
че замяната на наказанието лишаване от свобода с пробация по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“
НК се явява несъответно на извършеното деяние, каквото е изискването на чл. 35, ал.3 НК, и
че така определеното наказание не само няма да въздейства поправително и възпитателно на
обв.П., но няма да изпълни и другите цели, предвидени в чл. 36 НК - да въздейства
предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления,
както и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. С оглед на това се претендира, че затова наказанието по НОХД № 213/2021 г.
на PC - Мездра за извършеното престъпление по чл. 129, ал.1 НК е следвало да се определи
при условията на чл. 54 НК.
Твърди се, че като не е отчел степента на обществената опасност на деянието и дееца и като
е наложил на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 НК съдът е приложил
неправилно закона, което е довело и до нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.1, вр. ал.1,
т.3 НК. В тази връзка се сочи, че съдът е следвало да упражни правомощията си по чл. 382,
ал.5, вр. ал.7 НПК и да предложи промяна в споразумението и ако тя не бъде приета да
откаже да одобри споразумението, но че като е одобрил споразумението в нарушение на
материалния закон, довело до явна несправедливост на наказанието, съдът е допуснал и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че така допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП поддържа изцяло
искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело по изложените в него
съображения. Счита, че са налице условията съдът да упражни правомощията си по реда на
чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК.
В проведеното пред АС-София заседание упълномощеният защитник на осъдения Х. А. П. -
адвокат Г. Н. П. от АК-Враца - оспорва направеното искане. Заявява, че не са налице
основанията нито на т.1, нито на т.2, нито на т. 3 от сочения текст на чл. 348 ал.1 от НПК,
даващи основание за възобновяване и преразглеждане на наказателното производство.
Твърди, че по т. 1 и т. 2 на цитираната разпоредба не са допуснати съществени нарушения
3
както на материалното право, така и на процесуалните правила. Счита, че по-обстойни
доводи заслужава единствено претендираното основание по т. 3 на същата разпоредба, а
именно - твърдението за явно несправедливо наказание. Така, относно справедливостта на
наказанието намира, че определеното със споразумението такова е отговаряло на всички
събрани по делото доказателства, включително и на характеристичните данни на
обвиняемия/осъдения, като с оглед на това изразява становище, че в случая е определено
едно наказание, което макар и във формата на пробация ще постигне целите на наказанието
по смисъла на чл. 36 от НК. В тази връзка защитникът поддържа теза, че с определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК не е допуснато претендираното нарушение,
доколкото нормата на чл. 381, ал. 4 от НПК дава такава процесуална възможност. Счита, че
това на практика отрича твърдяното нарушение на материалния закон. Моли да бъде
постановено решение в този смисъл.
В последната си дума пред апелативния съд осъденият Х. А. П. моли да не бъде уважавано
искането на главния прокурор и да не се променя присъдата и наложеното му наказание.
Апелативен съд-София, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във връзка с
постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните, в
рамките на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на посоченото наказателно дело е процесуално
допустимо. Предмет на искането е съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419 от
НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Определението, с което е одобрено споразумението, е
влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в
законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 вр. с чл. 420, ал. 1 НПК от влизане на
определението в сила.
Разгледано по същество, искането на главния прокурор за възобновяване на
наказателното дело се явява неоснователно.
Производството пред първата съдебна инстанция /Районен съд - Мездра/ - по НОХД
№ 213/2021 г. по описа на РС-Мездра - е било образувано по внесено от прокурор при
Районна прокуратура – Враца, ТО - Мездра споразумение за решаване на делото в ДП,
постигнато между прокурора и защитника на обвиняемия Х. А. П. и съответно подписано от
прокурора, защитника адвокат Г. П. и обвиняемия Х.П.. Споразумението е било одобрено с
протоколно определение по протокол № 260040 от 21.04.2021 г., постановено по
горепосоченото дело /НОХД № 213/2021 г. по описа на РС-Мездра/.
С така одобреното споразумение по НОХД № 213/2021 г. по описа на РС - Мездра
осъденият /тогава обвиняем/ Х. А. П. се признава за виновен, респективно е признат за
виновен в това, че на 13.11.2020 г. в с. Радовене, община Роман е причинил средна телесна
повреда на М. А. А. с ЕГН ********** от с. ***, област ***, изразяваща се в трайно
отслабване на слуха – престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, за което /престъпление/ при
4
условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два
пъти седмично – по чл. 42а ал.2 т.1 от НК;
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца – по чл.
42а ал.2 т.2 от НК.
С определението за одобряване на споразумението обвиняемият Х. А. П. е осъден да
заплати по сметка на ОД МВР - Враца направените по делото разноски в размер на 690 лв. С
определението съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. Прекратил е също
производството по делото и е отменил взетата по отношение на обвиняемия Х. А. П. мярка
за неотклонение.
Определението, включително и в частта му, с която е одобрено споразумението, като
неподлежащо на обжалване е влязло в законна сила на 21.04.2021 г. и не е било проверено
по касационен ред.
В случая исканата от главния прокурор отмяна по реда на възобновяването е обоснована с
твърдения за допуснато нарушение на материалния закон (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК), довело
до налагането на едно явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5 т.1 НПК, наказание
(отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК), както и с твърдения, че като е одобрил
споразумението в нарушение на материалния закон, довело до явна несправедливост на
наказанието, районният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила
(чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК).
Индивидуализацията на наказанието като законоустановена дейност на съда е подчинена на
изрично регламентирани правила от Общата част на НК. Няма съмнение, че в обхвата на
контрола, извършван в рамките на настоящото производство, се включва и преценката на
законността и справедливостта на наложената със споразумението наказателна санкция.
Цялостната процедура за произнасянето на съда по постигнато споразумение е законова
регламентирана. В това произнасяне се включва и съответната оценъчна дейност при
определянето на наказанието, като законосъобразността на последната безусловно подлежи
на контрол. В тази процедура в правомощията на решаващия съд е да провери доколко
предложеното споразумение, постигнато между държавното обвинение и защитника на
обвиняемия/подсъдимия, е в съответствие със закона и морала, и едва ако не констатира
наличието на такива противоречия, да го одобри. В този смисъл съдебната проверка
обхваща не само съблюдаването на законосъобразността на размера на предложеното
наказание, т.е. дали то е определено в границите на предвиденото от закона съобразно
общия или специален минимум и фиксирания максимум, преценявани с оглед техниката на
чл. 54 НК (респ. чл. 55 НК), но задължително включва и преценката доколко в конкретния
си вид и размер предложеното наказание ще обезпечи реализиране целите по чл. 36 НК,
5
както и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съдържащ се в
нормата на чл. 35, ал. 3 НК. И именно поради функциите на съда като орган на ръководство
и решаване на делото в съдебната диференцирана процедура по глава 29 от НПК в случаите,
когато намери, че предложеното му споразумение не удовлетворява изискванията на закона
и/или морала, е предвидена възможността съдът да предлага промени в него, които се
обсъждат със страните (чл. 382, ал. 5 НПК). Все в тази насока е и изричното правомощие на
съда по чл. 382, ал. 8 НПК да не одобри представеното споразумение, за който случай
законодателят наред с процедурата за връщане на делото на прокурора (когато
споразумението е за решаване на делото в досъдебното производство) е създал и
специфичен регламент за процесуалната съдба на направеното от дееца самопризнание по
реда на чл. 382, ал. 4 НПК.
Т.е., в процедурата по чл. 382, ал. 7 НПК при вземане на решението си дали да одобри
споразумението или да откаже да го одобри решаващият съд нормативно е натоварен със
задължението да обсъди повдигнатото обвинение, инкриминираните фактически
обстоятелства и тяхната доказателствена обезпеченост, предложената правна квалификация
и съобразно заключението си по тези въпроси да прецени доколко предложеното наказание е
съответно на материалноправните изисквания за определянето му. Следователно в тази
процедура съдът както не може да одобри споразумение, с което обвиненото лице се
признава за виновно в извършване на очевидно несъставомерно деяние или по обвинение, за
което в производството по делото не са събрани годни, несъмнени и категорични
доказателства за неговата виновност, така по идентичен начин той следва да откаже
одобряването му и когато намери, че наказанието, съгласувано между страните, съдържа
характеристиките на явната несправедливост, съобразно критериите по чл. 348, ал. 5 НПК.
В конкретния случай решаващият съд не се е намесил с предложения за промени в
споразумението относно вида и размера на предложеното наказание, което показва, че в
оценъчната си дейност при индивидуализацията на наказанието очевидно е преценил, че
предложеното и прието наказание би постигнало възпитателните, възпиращи и превантивни
функции на наказанието по отношение на конкретния обвиняем /Х.П./, и същевременно би
удовлетворило нуждите на генералната превенция, съгласно целите, визирани в чл. 36 НК.
Същото се отнася и до извършената от решаващия съд оценка съобразно критерия за
съответствие на наказанието с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал.
3 НК, а именно – че в случая е спазен този принцип и предложеното наказание е в
съответствие с извършеното престъпление.
Чрез въведеното в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК изискване наказанието да е съответно на
извършеното престъпление законът е установил принципа за справедливостта на
наказанието, с който съдът е длъжен да се съобрази, преценявайки както вида, така и
размера на налаганото наказание. Съобразно този принцип извършеното престъпление освен
основание за налагане на наказанието е и мяра за него. Наказанието следва да е заслужено от
дееца заради осъщественото от него престъпление. Т.е., то трябва да е справедливо, защото
6
само справедливото наказание може да обезпечи и да допринесе в необходимата степен за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, а именно - за поправянето и
превъзпитанието на дееца и за оказване на предупредително въздействие върху обществото.
Този резултат е непостижим без съобразяване с конкретните обстоятелства по делото,
значими за определяне на тежестта на конкретно извършеното – обществената му опасност
и моралната му укоримост, както и с личността на конкретния деец. А формулировката на
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК налага извод, че наказанието е ориентирано преди всичко
към лицето, спрямо което се налага, и е предназначено да повлияе най-вече на неговото
поведение, а наред с това и на поведението на останалите членове на обществото. Но
надценяването на генералната превенция е от естество да доведе до нарушаване на
изискуемото от чл. 35, ал. 3 НК съответствие между престъплението и наказанието, като
прекомерната и непремерената репресия не би могла ефикасно да възпре по-нататъшно
престъпно поведение, нито да възстанови засегнатата с престъплението социална
справедливост.
Без съмнение живота и здравето са висши ценности, посегателството срещу които изисква
строга реакция от държавата. Но наказателноправното проявление на последната не може
обаче да бъде в механичното налагане на ненужно тежки наказания. Подобен подход е
съпътстван от риска за превръщане на наказанието в самоцелно възмездие, което не води до
благоприятни последствия нито за извършилия престъплението, нито за обществото.
САС счита, че въведеният с чл. 35, ал. 3 НК принцип за справедливостта на наказанието в
случая не е нарушен. Индивидуализирайки наложената санкция по правилата на чл. 55 НК,
районният съд нито е нарушил закона, нито пък е компрометирал възможността за
определянето на справедливо наказание. Съгласно изричната разпоредба на чл. 381 ал.4 от
НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и
без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
стига само определеното при условията на чл. 55 от НК наказание да е съответно на
престъплението и да е годно за обезпечаване и постигане целите на индивидуалната и
общата превенция. Което означава, че определеното със споразумение наказание по реда на
чл. 55 от НК няма да е в нарушение на закона и явно несправедливо, ако то съответства на
тежестта на извършеното престъпление и може да допринесе в необходимата степен за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Преценката на САС е, че конкретният
случай е именно такъв.
В частност апелативният съд намира, че при индивидуализацията на наказанието в
настоящия казус напълно са били съобразени степента и характера на обществената
опасност на извършеното, определени от степента, в която е увредено здравето на
пострадалия /причинена му е една средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
отслабване на слуха/; използваното средство /ръка, респ. ръце/; липсата на фактически
усложнения при реализирането на инкриминираната проява и краткотрайността на същата;
фактът на ситуативно взетото решение за извършване на престъплението /когато деецът
7
случайно е видял пострадалия и го е свързал с извършването на предходно посегателство
спрямо собствения му син/.
В искането за възобновяване се претендира, че при индивидуализацията на наказанието не е
взето предвид, че в резултат на деянието на пострадалия М.А. е причинено двустранно
смесено звукопроводно и невросензорно отслабване на слуха - двустранно и по-силно
изразено в ляво. Но това обстоятелство – относно характера на причиненото увреждане - е
отчетено от законодателя при формирането на състава по чл. 129 НК. В пълна степен това
важи и за сравнително високата обществена опасност на посегателствата от този вид, на
която също се е позовал главния прокурор, изтъквайки, че при извършването на деянието
осъденият П. е демонстрирал пренебрежение към здравето на пострадалия, пренебрегвайки
изцяло правилата, които регулират поведението на членовете на дадено общество. Всъщност
степента на обществена опасност на отделните видове престъпни посегателства е в основата
на диференциацията на санкциите за отделните престъпления, уредени в Специалната част
на Наказателния кодекс. В случая в искането на главния прокурор не е посочено, а и от
данните по делото не се установяват специфики в елементите на конкретно
инкриминираното деяние и/или в начина, по който те си взаимодействат, които да го
отличават, при това по съществен начин, от типичните случаи на престъпленията от този
вид, а с това да се отразят и върху степента на обществената опасност на извършеното, като
я засилят, респ. увеличат.
Изложените в искането за възобновяване факти, че по тялото на пострадалия са установени
освен средно изразен плътен отток вляво зад и над ушната мида, още и охлузвания и
кръвонасядания по ръба на ушната мида, средно изразен мековат отток по ръба на долна
челюст в ляво и под ушната мида; че е установен и леко изразен мековат отток по задната
повърхност на гръдния кош в ляво с диаметър около 20 см., слизащ към поясната област, са
обстоятелства, които сочат на причинени на пострадалия болка и страдание, които
обосновават лека телесна повреда /чл.130 ал.2 от НК/, наказателното преследване за която се
възбужда по тъжба на пострадалия. С наказателното дело от общ характер, чието
възобновяване в случая се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения П. не
изобщо за нанесения побой на пострадалия, а само за причинената на последния средна
телесна повреда. С оглед на това причинената при побоя лека телесна повреда на практика
няма никакво отношение към степента на обществена опасност на самото извършено
престъпление – причиняването на средна телесна повреда. В случая причиняването на тези
по-леки телесни наранявания, като намиращи се извън обхвата на инкриминираното
престъпление, би могло да има значение единствено относно характеризирането на
личността на дееца и степента на неговата обществена опасност. Но доколкото описаните
по-леки наранявания са причинени със същото, респ. по време на физическото въздействие
спрямо пострадалия, с което му е била причинена и инкриминираната средна телесна
повреда, те /по-леките наранявания/ не са от естество да обосноват извод за по-висока
/завишена/ обществена опасност на осъдения П., която да налага определянето на по-тежко
по вид наказание за извършеното от него престъпление по чл. 129 ал.1 от НК. В случая не се
8
касае за отделно проявена физическа агресия спрямо пострадалия, която да бъде
квалифицирана като отделно деяние, респ. отделно посегателство и която да дава основание
осъденият да бъде характеризиран като личност, склонна към упражняване на физическо
насилие. В тази връзка следва да бъде съобразен и факта, че липсват данни за други
насилствени прояви на подсъдимия в миналото.
Не се констатират и особености, свързани с личността на подсъдимия и отношението му към
пострадалия, които да повлияват на степента на обществената опасност на дееца, а оттам и
на индивидуализацията на наказанието.
В действителност доказателствата по делото установяват, че Х.П. е осъждан с влязъл в сила
на 12.10.2020 г. съдебен акт за извършено на 29.09.2020 г. престъпление по чл. 343б, ал.1
НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и че деянието
по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане. По
мнение на настоящия състав фактът на това предходно осъждане на П. за различно по вид
престъпление, при условие, че липсват данни за други негови предходни осъждания, респ. за
други негови противообществени прояви, сам по себе си също не обосновава някаква
завишена степен на обществена опасност на личността на дееца, която да води до
необходимост от прилагане на по-тежка по вид санкция за престъплението, предмет на
настоящото производство. Обективно осъденият П. е извършил двете престъпления – по
предходното осъждане и това, предмет на настоящото производство – в един сравнително
кратък период от време, но само въз основа на това обстоятелство не може да бъде направен
недвусмислен и категоричен извод за проявявана от страна на осъдения П. трайна престъпна
наклонност и упоритост. Съобразно данните по делото безспорен е фактът, че решението за
извършване на престъплението спрямо пострадалия М.А. не е плод на някакви трайно
установени престъпни навици, доколкото доказателствата еднозначно сочат, че е било взето
ситуативно, изненадващо и импулсивно в момент, когато осъденият съвсем случайно е
срещнал пострадалия в центъра на селото и в представите си го е свързал с извършването на
предходно посегателство спрямо собствения му син.
Във връзка с установяването личността на дееца следва да бъдат съобразени наличните по
ДП /на л.61/ характеристични данни за Х. А. П., предоставени от полицейския инспектор С.
С., съгласно които осъденият не се води като представляващо интерес за полицията лице; не
се среща с лица от криминалния контингент и се ползва с добро име сред жителите на
селото, в което живее.
Така, основавайки се на гореизложеното и отчитайки представените за осъдения
положителни личностни характеристични данни, настоящият състав намира за напълно
неоснователна претенцията в искането за възобновяване, че Х. А. П. е личност с висока
обществена опасност, която не е била преценена от районния съд при одобряването на
споразумението. Наличните по делото положителни характеристични данни за личността на
9
осъдения не могат да бъдат игнорирани единствено заради предходното му осъждане за
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, поради което те следва да имат своята тежест при
характеризирането личността на дееца, като на практика се явяват и пречка личността на П.
категорично и еднозначно да бъде определена като такава с висока степен на обществена
опасност.
Предвид гореизложеното САС в настоящия си състав приема, че индивидуализацията на
наказанието по одобреното споразумение е извършена в съответствие с материалния закон,
а самата наложена санкция не е явно несправедлива. А след като се установява, че
определеното със споразумението наказание не сочи на допуснати нарушения на правилата
на чл. 54 и чл. 55 от НК, на несъобразяване с целите по чл. 36 НК и с принципа на чл. 35, ал.
3 НК, то логично следва, че решаващият съд /в случая РС-Мездра/ не е допуснал и
процесуално нарушение – в частност нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК - като е одобрил
споразумението.
Констатираното отсъствие на претендираните от главния прокурор основания за
възобновяване обосновава решаващия извод на настоящата инстанция, че искането за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Воден от тези мотиви Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД № 213/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра, за отмяна на
постановеното по него определение № 260040 от 21.04.2021 г. за одобряване на
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10