Р Е Ш Е Н И Е
№260347/8.2.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
заседание проведено на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 2513 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз
основан искова молба на В.В.С.,
ЕГН **********,***, с която против Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с адрес: гр. В., **, представлявана от
директора старши комисар Д.С.П., са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума в размер на 4320 лева –
сбор от ежемесечно дължимите суми за храна, в размер на 120 лева/месец, за
периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. /36 месеца/, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 668,29 лева – обезщетение за забава върху главното
задължение, начислено за периода от 01.02.2017 г. до 24.02.2019 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е служител при ответника, като през процесния период е заемал
длъжността „старши експерт“ в сектор „Човешки ресурси“ към отдел
„Административен“ при Областна дирекция на МВР - В. и към датата на подаване на
исковата молба продължава да изпълнява служебните си задължения в ОДМВР - В. на
същата длъжност. До 31.01.2017 г. е заемал длъжност по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, като му е изплащана ежемесечно левовата равностойност на
полагащата се храна на служителите на МВР съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР. За периода от 01.02.2017 г. до образуване на настоящото
дело на ищеца не е начислявана и не е изплащана левовата равностойност на полагащата се като
служител на МВР храна. Като държавен служител, на основание чл. 181, ал.1 ЗМВР
вр. чл.142, ал.4 ЗМВР, на ищеца следва да бъде
осигурена храна или левовата ѝ равностойност.
Твърди се, че със заповед №
8121з-775/ 01.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи, относно „Определяне
на размера на левовата равностойност на храната за служителите на МВР за 2015
г. е определен размер на левовата равностойност на храната за служителите на
МВР за 2015г. - 120 лв. месечно. Сочи, че до момента са
действали следните заповеди: заповед № 8121з - 37/19.01.2016 г.; заповед №
8121з-58/09.01.2017 г.; заповед № 8121з-44/16.01.2018 г.; заповед №
8121з-1716/28.12.2018 г. и последно действаща към момента е заповед №
8121з-1464/31.12.2019 г., като всяка последваща заповед отменя предходната. Във
всички заповеди размерът на левовата равностойност на храната е определен на
120 лв. месечно.
Считано от 01.02.2017 г. за
служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР не се определя размер на левовата
равностойност на храната в издадените заповеди на министъра на вътрешните
работи, съгласно чл.181, ал.4 във връзка с ал.1 ЗМВР, поради което на ищеца не
е начислявана и изплащана полагащата му се по
закон, като служител на МВР, левова равностойност за храна. Счита, че непосочването на служителите на
МВР по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, в гореизброените заповеди на Министъра на BP,
издадени след 01.01.2017 г. относно „Определяне на размера на левовата
равностойност на храната за служителите на МВР“, не изменя и не отменя законово
установеното им право в нормата на чл. 181, ал.1 ЗМВР, че като служители на МВР
им се осигурява храна или левовата ѝ равностойност. Намира, че е налице
празнота в подзаконовата нормативна уредба, като служителите на МВР по чл.142,
ал.1, т.2 ЗМВР са поставени в по-неблагоприятно и неравностойно положение
спрямо всички други служители, които полагат труд по трудово или служебно
правоотношение в МВР.
Намира, че разпоредбата на
чл.181, ал.1 ЗМВР определя, че на всички служители на МВР им се осигурява храна
или левовата и равностойност, като изпълнението на това задължение не подлежи
на преценка от страна на министъра на вътрешните работи. На последния е
предоставено правомощие само да определи относимия размер, ежегодно със
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на
предявените искове. Сочи се, че с разпоредбата на
чл.142, ал.2 ЗМВР, статутът на лицата работещи по трудово правоотношение се
урежда при условията и по реда на КТ и ЗМВР. Не се спори, че ищецът през процесния
период е бил държавен служител, като заема длъжността „старши експерт“ в сектор
„Човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР - В..
Твърди, че съгласно §69, ал.6 от ПЗРЗИДЗМВР „При назначаване на служителите по
ал.1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към
датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на
ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено
време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1.
Служебните правоотношения на държавните служители в ЗМВР не се прекратяват, а
се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител.
Основание за изплащане
ежемесечно на суми за храна на служители от МВР е чл.181, ал.1 ЗМВР и
издадените въз основа на него министерски заповеди - Заповед №
8121з-37/19.01.2016г., Заповед № 8121з-58/09.01.2017г.; Заповед №
8121з-44/1б.01.2018г.; Заповед№ 8121з-1716/28.12.2018г. и Заповед №
8121з-1464/31.12.2019г.9 като в същите не е предвидено на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, да се заплаща левова равностойност на пари за храна,
чийто размер за целия процесен период, за който се претендират е определен на
120 лева месечно.
Сочи, че за периода до
02.02.2017 г. държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР са имали право да
получават и са получавали левовата равностойност на храната, като законодателят
е регламентирал, че размерът ѝ се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи. След 02.02.2017 г.
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, в това число на ищцата, не е
изплащана левовата равностойност за храна, поради обстоятелството, че същата не
ѝ се дължи. Съгласно §69, ал.6 ПЗРЗИДЗМВР на същата е определена
индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по
чл.181, ал.1 ЗМВР. С чл.142, ал.1 ЗМВР се
определя кръгът на служителите на МВР, а именно - държавни служители и ЛРТП,
като съгласно ал.2 на посочения член, статутът на държавните служители се урежда
със ЗМВР.
В ДВ бр.14 от 20.02.2014 г. е
обнародвано изменение на чл.142 ЗМВР, като законодателят ясно разграничава три
групи служители на МВР - държавни служители -полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР, държавни
служители със статут по ЗДСл и ЛРТП със статут по Кодекса на труда и ЗМВР. В
същия брой на ДВ са обнародвани и ПЗРЗИДЗМВР, като съгласно § 86, в сила от
01.04.2015 г., за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за
държавни служители по чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не
са прекратени към 01.04.2015 г. се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. По силата на §69 (в сила от 01.02.2017г.)
ПЗРЗИДЗМВР, служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които
се прилага § 86 ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше
образование се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл.
Намира, че нормата на чл.181,
ал.1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР,
тъй като със закон изрично е определен статутът на служителите по чл.142, ал.1,
т.2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или
левовата ѝ равностойност. Този правен извод се подкрепя от направеното
изменение на чл.181, ал.4 ЗМВР, според която разпоредба, на служителите по чл.
142, ал.1, т.2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при
полагане на труд през нощта от 22.00 ч. - 06.00ч.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДСл
брутната заплата включва основна заплата и допълнителни възнаграждения,
изброени в чл.67, ал.7 ЗДСл. В Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация се определя структурата на заплатите и в нея е регламентирана възможност за включване на елементи,
извън посочените от Наредбата. Формирането на работната заплата за държавните
служители със статут по ЗДСл в МВР е съобразен с нормите на цитираната наредба.
Твърди, че при определяне на
основната заплата на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР не се прави
разлика дали същите са назначени с конкурс или са с преобразувани
правоотношения по силата на § 86 ПЗРЗИДЗМВР.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна и правна страна, следното:
Предявените
искове намират правно основание в разпоредбите на чл.181, ал.1 вр. чл.142, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът следва да се
произнесе относно основателността им.
За успешното провеждане на предявените искове, в
тежест на ищеца е да установи, че през процесния период се е намирал в служебно правоотношение с
ответника; че последният му дължи заплащане на храна, на соченото в исковата
молба основание; размер и период на претендираното обезщетение за забава. При
заявено оспорване от страна на ответника на ищцовата претенция, в тежест на
последния е да установи правоизключващите
и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици,
в т.ч., че не дължи отделно заплащане на претендираните от ищеца суми.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период страните са се намирали в служебно
правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал длъжността „старши експерт“
в сектор „Човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОДМВР - В.. Това
обстоятелство се установява и от
представената по делото заповед №8121К-349/24.01.2017 г. на министъра
на вътрешните работи, по силата, на която ищецът е назначен за държавен
служител на длъжността „старши експерт“ в група „Управление на човешките
ресурси“ към сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР – В. /чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/.
Съгласно
чл.142, ал.4 ЗМВР, статутът на държавните служители, по чл.142, ал.1, т.2 се
урежда от ЗДСл и определени разпоредби от ЗМВР, а именно - с чл.
56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл.
182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл.
191 и 233. Според чл.181, ал.1 ЗМВР, на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата ѝ равностойност, като ал.3 определя, че на
служителите по чл.142, ал.1 и ал.3 ЗМВР, които извършват дейности свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява
левовата ѝ равностойност. За държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР такава възможност не е предвидена със ЗМВР.
В изпълнение чл.181,
ал.4 ЗМВР сочеща, че левовата равностойност на безплатната храна се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, е издадена заповед №
8121з-37 от 19.01.2016 г., съгласно, която левовата равностойност на храната е
в размер на 120 лева/месец. Същата стойност се определя последователно със заповед №
8121з-58/09.01.2017 г., заповед № 8121з-44/16.01.2018 г., заповед
№ 8121з-1716/28.12.2018 г., заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. – всички на министъра на
вътрешните работи, препис от които е представен по делото.
Посочените заповеди са издадени и се отнасят само за служители на МВР по
чл.142, ал.1, т.1 и т.3 ЗМВР. Държавните служители по чл.142, ал.1 т.2 ЗМВР не
попадат в приложното поле на издадените заповеди. Това е така, тъй като с преназначаването
им като държавни служители, техният статут се регулира от ЗДСл, а не от ЗМВР /с
изключение на конкретно изброени разпоредби/.
Съгласно §86
ЗИДЗМВР /в сила от 01.04.2015 г./ за държавните служители в МВР, заемащи
длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 01.04.2015 г., се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 до
прекратяване на служебните им правоотношения. На основание §69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР
/в сила от 01.02.2017 г./, служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага горепосочения §86 ЗИДЗМВР и които към датата на
влизане в сила на този закон заемат длъжности на държавни служители с висше
образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на МВР и на тези по §70, ал.1, т.1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. При
назначаване на тези служители се определя основна заплата, която не може да
бъде по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен, както и
левовата равностойност на храна по чл.181, ал.1 ЗМВР /§69, ал.6 ПЗРЗИДЗМВР/.
Горното
сочи, че считано от датата на преназначаване на ищеца, левовата равностойност
на храната е част от трудовото му възнаграждение. Установеното със заключението
на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза е ирелевантно
за спора. Действително, ответникът не е начислявал и изплащал на ищеца отделно
от трудовото му възнаграждение, допълнително възнаграждение в размер на
левовата равностойност на храната, но доколкото последното е част от месечното
трудово възнаграждение, то евентуалното уважаване претенцията на ищеца би
означавало, че ответникът му дължи два пъти плащане на едно и също основание.
При
горните доводи, претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за
храна се явява неоснователна, поради което искът по чл.181, ал.1 ЗМВР следва да
бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск и с оглед акцесорния характер на иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД, то и претенцията за заплащане на обезщетение за забава подлежи
на отхвърляне като неоснователна.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи в полза на ответника сторените от него
разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но доколкото такива не
се претендират, съдът не следва да разпределя отговорността за разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.С., ЕГН **********,***
против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с
адрес: гр. В., **, представлявана от директора старши комисар Д.С.П., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 4320
лева – сбор от ежемесечно дължимите суми за храна, в размер на 120 лева/месец,
за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. /36 месеца/, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и 668,29 лева – обезщетение за забава върху главното задължение,
начислено за периода от 01.02.2017 г. до 24.02.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: