Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  520

22.07.2022 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                 2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №369 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Р.И. от гр.Х., ул.***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.А.Р., с посочен по делото съдебен адрес, против Решение №58 от 08.03.2022 г., постановено по АНД №1323 по описа на Хасковския районен съд за 2021 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН. Касационният жалбоподател сочи, че собственият му и управляван от него на 27.03.2021 г. лек автомобил марка „Фолксваген туран“ с рег.№*******бил с активна застраховка „Гражданска отговорност“ с крайна дата на покритие 20.03.2021 г. 23:59 ч. (към който момент била обявена извънредна епидемична обстановка), т.е. лекият автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) само една седмица преди констатиране на нарушението. Твърди, че обикновено от застрахователното дружество се свързвали с него, или изпращали текстово съобщение, че предстои да изтече застраховката „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, и съответно той сключвал нов договор, с който се активирала ГО. В конкретния случай това не се случило, поради което пък към момента на съставяне на АУАН (около 16:45 ч. на 27.03.2021 г.) не бил с активна застраховка ГО. Освен това, непосредствено след съставяне на АУАН за горепосочения автомобил, на 27.03.2021 г. отново била активирана застраховка „Гражданска отговорност“. Касационният жалбоподател считал, че при издаване на обжалваното НП административнонаказващият орган подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не съобразил всички обстоятелства, касаещи нарушението. Излага съображения, че извършеното нарушение съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че предвидената санкция за този вид нарушения – глоба в размер на 250 лева, се явявала несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай, предвид добросъвестното му поведение след съставяне на акта. Счита, че в настоящата хипотеза следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. По този начин щели да се изпълнят целите на наказанието – да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на установения правов ред, и да му въздейства възпитателно и предупредително, като в конкретния случай още съставеният акт изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна на касационния жалбоподател.

Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на Районен съд – Хасково следва да се остави в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение №58 от 08.03.2022 г. (неточно в решението е изписано „2021 г.“), постановено по АНД №1323/2021 г., Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №21-1253-000696 от 20.04.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на А.Р.И. от гр.Х\., за виновно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от  КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази насока. Изложил е и съображения, че липсват предпоставките за приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Посочил е, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв.

Според настоящия състав, обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Не са констатирани  допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, които да водят до незаконосъобразност на НП. Настоящата инстанция възприема изводите, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Наред с горното, изводът на районния съд, че от А.Р.А. е извършено описаното в НП административно нарушение, е правилен и обоснован, същият се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.

Съгласно чл.483, ал.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

В чл.638, ал.1 от КЗ е посочено, че на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: т.1. глоба от 250 лв. – за физическо лице.

По делото не е спорно, че описаният в АУАН и в НП лек автомобил с рег.№*******е собственост на А.Р.А.. Не е спорно също, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че към посочената в АУАН и в НП дата на извършване на проверката – 27.03.2021 г., в 16:45 часа, за коментираното МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед на което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.

Неоснователни са наведените с касационната жалба възражения, че неправилно районният съд не е приел случая за маловажен по чл.28, ал.1 от ЗАНН.

При определяне маловажните случаи на административни нарушения, на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се съобрази регламентацията на понятието в чл.93, т.9 от НК. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Коментираното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба. Засегнатите в случая обществени отношения са значими, преценени в контекста на основната гарантирана с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ цел – да се осигури сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Наведеното от касационния жалбоподател съображение за сключването на договора за застраховка няколко часа по-късно в същия ден след извършването на проверката, не е обстоятелство, което дава основание да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН, както правилно е приел и районният съд. Следва да се отбележи, че ако се възприеме наличие на маловажност в случаите, в които застраховката се сключва в кратък срок след установяване на липсата й от контролните органи, това би означавало да се толерира поведение в насока водачите да не изпълняват своевременно задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като само след евентуално спиране за проверка от контролните органи да предприемат тези действия. Обстоятелството за настъпили или не последици от извършването на процесното административно нарушение, е ирелевантно, доколкото нарушенията от този вид са формални, т.е. действително настъпване на вредни последици не е необходимо, за да възникне отговорността на извършителя, а ненастъпването на такива не обуславя само по себе си приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №58 от 08.03.2022 г., постановено по АНД №1323 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.