№ 20631
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110146125 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л. а. „Мерцедес“ с рег.№ *** заплатил в полза на
застрахованото лице сумата от 9432,10 лева за ремонт на л.а. по фактура, която сума
представлява обезщетение за вредите, причинени му от настъпило на 11.11.2024г. ПТП ,
настъпило по вина на водач ПС ТМ 511- трамвайна мотриса , застрахован със застраховка
„гражданска отговорност” при ответника . Изпратил до ответника извънсъдебна покана за
плащане на сумата, ведно с 25 лева ликвидационни разноски, като била платена сумата
4479,10 лева. поради което и предявява осъдителен иск за сумата от 4978 лева - разликата до
пълния размер на обезщетението .
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска, с довод, че изплатената от него сума е
в завишен размер, не отговаря на действителната възстановителна стойност. Сочи, че няма
доказателства, че сумата е за ремонт на вреди само от това ПТП, твърди се, че ищецът е
заплатил необосновано високо обезщетение, твърди се, че ищецът не е приложил правилен
коефициент, определил е по – високи цени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
1
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, са приети за безспорни и ненуждаещи от доказване всички твърдения на ищеца по
искова молба, с изключение на твърдението, че всички ремонтирани вреди са от ПТП, както
и размерът на обезщетението. Ето защо, съдът намира, че изложеното в хода на устните
състезания от ответното дружество оспорване на механизма за закъсняло - такова оспорване
не е направено в отговора, нещо повече – същият е отделен за безспорен и ненуждаещ се от
доказване по делото между страните, без възражения на ответното дружество. Това
възражение, като правоизключващо възражение, следва да бъде направено в срока за
отговор, и същото не е сторено своевременно.
Въпреки изложеното, от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че вина за ПТП има поведението на водача на
трамвайната мотриса, поради следното. Съгласно заключението, ПТП е на самите релси, но
в района на спирка на масовия градски транспорт. Водачът на т.а Мерцедес - автобуса, е
първото пътно превозно средство, а трамвайната мотриса е преминала кръстовището със
скорост, така че не е могла да спре и е ударила автобуса, приближаващ спирката. Съгласно
разпоредбата на Чл. 19. ЗДвП(Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) (1) Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на
пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по
възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните
линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.
(2) Когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение
на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни
средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници.
Съгласно ал.2 на сочената разпоредба, автобусът има правото да се движи по
трамвайните релси, заради обособената спирка на градския транспорт. Същевременно,
съгласно чл.126 (3)ППЗДвП, Когато спирката е заета от спряло или спрели пътни превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, водачите на пристигащите
след тях пътни превозни средства са длъжни да изчакат освобождаването на спирката. При
систематическото тълкуване на сочените разпоредби се налага извод, че водачът на
трамвайната мотриса, който е видял, че трамвайното трасе е заето от автобус на градския
транспорт, е следвало да се придвижва към спирката по трамвайното трасе със скорост,
2
позволяваща му да спре навреме, така че да не удари правилно движещият се към спирката
автобус. Това задължение на водача на трамвайна мотриса следва да се съобрази и с
характера на управляваното превозно средство, по – бавното му спиране, както и липсата на
каквито и да е доказателства, че водачът на автобуса неправомерно е останал на трасето.Ето
защо, възражението, освен преклудирано, е и неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника в отговора, че не всички вреди са от
това ПТП – не са събрани доказателства, че автобусът е бил вече увреден към момента на
ПТП, а видно от заключението на САТЕ, всички ремонтирани увреждания, включително
цилиндровият блок, са в зоната на удара, като вещото лице сочи, че от удар от такъв тип е
възможно увреждането му, като детайлът следва да се замени, а не ремонтира.
Ето защо, искът е доказан по основание.
По размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
По делото е безспорно, че извънсъдебно, ответното дружество е заплатило сумата от
4479,10лева по тази претенция.
Видно от заключението на САТЕ, платеното обезщетение от ищеца- остатъкът 4978
лева / при пълен размер на претенцията 9432,10 лева и 25 лева ликвидационни разноски/
възлиза на стойност, по – ниска от средната пазарна цена на ремонта – 14593,80 лева,
поради което и платената сума по експертна оценка е възстановителната стойност.
Неоснователно е възражението за прекомерност на сумата . Стойността на ремонта на л.а. по
средна пазарна стойност е почти два пъти платената от ищеца по експертна оценка сума.
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски: сумата от 199,12 лева за държавна
такса, сумата 300 лева депозит за САТЕ, както и сумата 798 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане ” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, улица Света София – 7, етаж 5
да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Бустрад Виена Иншурънс
Груп” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано №
3
5, сумата от 4978 лева остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за МПС Мерцедес Конекто с рег.№ С
– 4756НТ , за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2024г. в град София, бул.
Александър Стамболийски, по вина на водач на л ПС ТМ511- трамвайна мотриса,
застрахован по гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва от
12.9.2025г. до плащането и сторените разноски от 1297,12лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG60STSA93000004747160.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4