НОХД № 1165/2018 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия П.А.А. с ЕГН:********** роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно
образование, за това, че на 25.02.2018 г. в гр. П. от апартамент на ул. „В.“, вх. А, ет. 2 е отнел чужда
движима вещ – телевизор марка „***“, модел „***“, на стойност 185,00 лв. (сто
осемдесет и пет лева), от владението на Р.Ж.Ж. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание
лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен
обвинител.
Защитата пледира, че фактическата обстановка по делото
е изяснена и с оглед събраните доказателства се установява безспорно, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Счита, че тъй като вещта е върната и подсъдимият е с чисто съдебно минало към
момента на извършване на деянието, следва да му се наложи наказание пробация
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК.
Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, тъй като А. не е намерен на
адреса му, след щателно издирване не е открит в страната и се установи, че е
напуснал Република България, като местоживеенето му в чужбина не е известно и
не може да бъде призован.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият Р.Ж. е собственик на апартамент, намиращ
се в гр. П., ул. „В.“ № 2, вх.А, ет.2, ап.8. За времето от 22.02.2018 г. до
26.02.2018 г. тъжителят бил пуснал свой познат да живее в апартамента - подсъдимият
П.А. ***. Уговорката им била А. да обитава само една от стаите. Подсъдимият А.
бил ползвал и предишни пъти квартирата, затова знаел, че в съседната стая до
тази, която ползвал, се намирал плазмен телевизор „Самсунг“. На 25.02.2018 г. подсъдимият
А. решил да извърши кражба на телевизора,
собственост на свидетеля Ж., след което да го продаде и по този начин да си
набави парични средства. Познавал добре разположението на помещенията в
апартамента и успял през един от гардеробите на неговата стая да влезе в съседната,
където бил телевизора. Взел телевизора и същия ден - 25.02 2018 г. го заложил в
„Заложна къща - к.“ ЕООД за сумата от 100 лев, като за телевизора на подсъдимия
А. бил издаден заложен билет № 33753/25.02.2018 г. На 26.02.2018г. Р.Ж. отишъл
до апартамента и установил, че от него липсва плазмен телевизор „Самсунг“,
модел „PS-50P96FD“, а неговият познат бил напуснал жилището. Пострадалият Р.Ж.
подал жалба в полицията за извършената кражба. Свидетелят М.Р. *** - започнал
да работи по случая с извършването на проверки по заложните къщи в гр. П.. Установил
такъв телевизор в офиса „Кеш24“ на „Заложна къща к.“ ЕООД, находящ се в гр. П.
на ул. „Патриарх Евтимий“ № 1. При направена справка в системата на заложната
къща е установено, че въпросният телевизор бил заложен на 25.02.2018 г. от подсъдимия
П.А.А., сочен от Ж. като негов наемател. С протокол за доброволно предаване Р.А.,
служител от заложната къща, е предала на свидетеля Р. 1 брой телевизор
„Самсунг“ - 50 инча черен на цвят и 1 брой заложен билет № 33753. Телевизорът е
върнат срещу разписка на собственика му Ж.. При беседа на Р. с подсъдимия,
последният признал за извършената кражба.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на телевизора, обект на кражбата,
възлиза на 185.00 лева, заедно с процента на овехтяване.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите Р.Ж., М.Р. и Е.А., писмените такива – разписка за
върнати вещи, протокол за доброволно предаване, копие от заложен билет № 33753,
справка съдимост и характеристична
справка на подсъдимия, справка за пътувания, писмо от фирма „г.“ ООД,
декларация за семейно, материално и имотно състояние, както и от заключението
на съдебно-стокова експертиза.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.Ж., М.Р. и Е.А., които са без вътрешно
противоречие, ясни, конкретни, логични и взаимнодопълващи се. Техните показания
следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като
дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и са дадени от лица,
които не са заинтересовани от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от
всички останали събрани доказателства по делото. Съдът приема, че съдебно-стокова
експертиза е отговорила в своето заключение конкретно и точно на поставения въпрос.
Заключението на съдебно-стокова експертиза дава точната стойност на отнетата
вещ.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият П.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият П.А.А. ***, в маловажен
случай от апартамент на ул. „В.“ вх. А, ет. 2 е отнел чужда движима вещ –
телевизор марка „***“, модел „***“, на стойност 185,00 лв. (сто осемдесет и пет
лева), от владението на Р.Ж.Ж. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои. Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на престъпния състав.
От субективна страна подсъдимият А. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние - съзнавал е, че телевизорът е чужда
вещ и че го отнема от владението на собственика му без негово съгласие,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието, а
именно, че с отнемането на веща прекратява фактическата власт от страна на
пострадалия, както и възможността му да се разпорежда със същата, като е целял
и искал точно това. С последвалите си действия на фактическо разпореждане със
залагането на телевизора в заложната къща и получаване на сума пари за това, подсъдимият
по несъмнен начин е манифестирал своето намерение противозаконно да го присвои.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
незачитане на законите на страната и преди всичко на чуждото право на
собственост, което е неприкосновено, както и стремежът да се набавят средства
по бърз и незаконен начин.
Съдът намира случая за маловажен. Легалната дефиниция
на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс. Според тази
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката
за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на престъплението, начина на извършването му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са
налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК да се определи извършеното престъпление за маловажно.
Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в НК престъпление,
поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена
опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по
извършване на настоящото деяние, причините и обстоятелствата, при които е било
извършено то, ниската стойност на причинените вреди - много под размера на
минималната заплата за страната, възстановяването в цялост на причинени вреди с
връщането на отнетата вещ на пострадалия, другите смекчаващите обстоятелства, а
именно чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието на разследващите от
негова страна, младата му възраст, съдът счита, че извършеното деяние се
характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява маловажен
случай.
Ето защо подсъдимият следва да бъде признат за виновен
в извършване на деяние по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК и оправдан по
първоначалното повдигнато обвинение по чл.194, ал.1 от НК.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние,
за което се изложиха мотиви по-горе.
Съдът прецени като сравнително ниска и
обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан към момента на
извършване на деянието и е с балансирани характеристични данни. Следва да се отбележи,
че в изготвената характеристична справка е посочено, че подсъдимият е осъждан и
е търпял наказание пробация, но това няма как да отговаря на истината, видно от
справката за съдимост.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние и данните за личността му. Липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелство следва да се вземат предвид
възрастта на подсъдимия, чистото му съдебно минало, направеното самопризнание
на досъдебното производство и оказаното съдействие на разследването.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, е
лишаване от свобода до една година или
пробация, или глоба от сто до триста лева. Видът и размерът на
наказанието следва да бъдат определени отчитайки отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът определи на подсъдимия П.А.А. наказание за
престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК глоба в размер на 300 лв.,
платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П..
Така определеното
наказание ще изпълни изцяло целите, визирани в чл.36, ал.1 НК. С
налагането му подсъдимият А. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото. С него ще се постигане и другата цел, преследвана от закона – да
се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът следва да осъди подсъдимият А. да заплати сторените по делото
разноски за експертиза в размер на 57,96 лева, платими по сметка на ОД на МВР П.
и 20 лв. за явяване на вещото лице в съдебно заседание, платими по сметка на
Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: