№ 3082
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20103243/23.04.2021 г., постановено по гр. д. №
51256/19 г. по описа на СРС, 174 състав, е отхвърлен предявения от Е. А. С.
срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 233 лв., като получена
без основание, като Е. А. С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. С. срещу решение №
20103243/23.04.2021 г., постановено по гр. д. № 51256/19 г. по описа на СРС,
174 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на процесуалните правила. Поддържа, че от представеното като
доказателство по делото влязло в сила решение № 114105/14.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 7494/19 г. по описа на СРС, 85 състав, се установява,
че сумите по изпълнителния лист от 15.01.2015 г., въз основа на който е било
1
образувано изпълнително дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., са
недължими, а от удостоверение с изх. № 78773/24.07.2019 г., издадено от
ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20188380406026, се установява, че ЧСИ
е превел на ответника сумата от 233,00 лв. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо
него да постанови друго решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 233,00 лв., платена на отпаднало основание.
Претендира разноски. Процесуалният представител на въззивницата
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В писмена молба, представена по делото,
поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
Ищцата Е. А. С. твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС, 77 състав, е била осъдена да заплати
на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 3180,31 лв. – главница и 301,77
лв. – мораторна лихва, за чието принудително събиране е било образувано
изпълнително дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б.. Твърди, че с
влязло в сила решение № 114105/14.05.2019 г., постановено по гр. д. №
7494/19 г. по описа на СРС, 85 състав, е било признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителното дело.
Поддържа, че сумата в размер на 233,00 лв. е била разпределена по
изпълнителното дело на ответника, след като то е било спряно. Претендира
разноски. Процесуалният представител на ищцата претендира заплащането
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2
ЗА.
Ответникът – „Т.С.“ ЕАД оспорва иска. Оспорва да е получил
процесната сума. Твърди, че същата е удържана за такси и разноски по
2
изпълнителното дело. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
От представеното като доказателство по делото влязлото в сила на
15.06.2019 г. решение № 114105/14.05.2019 г., постановено по гр. д. №
7494/19 г. по описа на СРС, 85 състав, се установява, че е признато за
установено по предявените от Е. А. С. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 3180,31 лв. – главница за доставена топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2013 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 301,77 лв. за периода от
31.10.2011 г. до 05.08.2013 г., и 314,10 лв. – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС, 77 състав, и за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20188380406026 по
описа на ЧСИ М.Б..
От представеното като доказателство по делото и неоспорено от
страните удостоверение с изх. № 78773/24.07.2019 г., издадено от ЧСИ М.Б.,
се установява, че по молба на „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от
15.01.2015 г. по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС, срещу Е. А. С. е
образувано изп. дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б. за заплащане
на парично задължение. В удостоверението е посочено, че към 24.07.2019 г.
по делото са постъпили и разпределени суми в общ размер – 269,00 лв., както
следва: 1/. 50,00 лв., постъпили на 16.01.2019 г. и разпределени на взискателя
на 13.03.2019 г.; 2/. 65,00 лв., постъпили на 12.03.2019 г. и разпределени на
взискателя на 13.03.2019 г.; 3/. 45,00 лв., постъпили на 14.05.2019 г. и
разпределени на взискателя на 16.05.2019 г.; 4/. 45,00 лв., постъпили на
12.06.2019 г. и разпределени на взискателя на 14.06.2019 г.; 5/. 64,00 лв.,
постъпили на 11.07.2019 г. и разпределени на 15.07.2019 г., както следва –
28,00 лв. – за взискателя и 36,00 лв. – за дължими такси по ТТР към ЗЧСИ на
ЧСИ М.Б..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
3
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска в тежест на ищцата е докаже факта, че
сумата в размер на 233 лв. е била събрана принудително от нея по изп. дело №
20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., респ. че е изплатена сума в размер на
233 лв. в полза на „Т.С.“ ЕАД по посоченото изпълнително дело. В тежест на
ответника е да докаже наличието на основание за получаването й.
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че
по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС, 77 състав, е издаден в полза на „Т.С.“
ЕАД изпълнителен лист за сумата в размер на 3180,31 лв. – главница и 301,77
лв. – мораторна лихва, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., както и че с влязло в сила решение
№ 114105/14.05.2019 г., постановено по гр. д. № 7494/19 г. по описа на СРС,
85 състав, е признато за установено по предявените от Е. А. С. срещу „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата
не дължи на ответника сумата в размер на 3180,31 лв. – главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.08.2013 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 301,77 лв. за
периода от 31.10.2011 г. до 05.08.2013 г., и 314,10 лв. – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС, 77 състав,
и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20188380406026
по описа на ЧСИ М.Б., поради изтекла погасителна давност.
Спорният въпрос във въззивното производство е дали процесната сума в
размер на 233,00 лв. е получена от взискателя „Т.С.“ ЕАД по образуваното
изпълнително дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б. след като е
отпаднало основанието за получаването й или без да е налице основание за
4
получаването.
Въззивният съд намира, че от представеното като доказателство по
делото и неоспорено от страните удостоверение с изх. № 78773/24.07.2019 г.,
издадено от ЧСИ М.Б., се установява, че изп. дело № 20188380406026 по
описа на ЧСИ М.Б., образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 15.01.2015 г. по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС,
срещу Е. А. С., към 24.07.2019 г. по делото са постъпили и разпределени суми
в общ размер – 269,00 лв., от които – 36 лв. - за дължими такси по ТТР към
ЗЧСИ на ЧСИ М.Б., а останалата част – 233 лв. – е разпределена на взискателя
„Т.С.“ ЕАД. Ето защо, въззивният съд приема, че претендираната от ищцата
сума в размер на 233 лв. е преминала в патримониума на взискателя след
образуване на изп. дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б. и
предприемането на действия по принудително събиране на сумите, за които е
бил издаден процесния изпълнителен лист, чрез налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата на 07.01.2019 г.
По делото ищцата излага твърдение, че изпълнителното дело е било
спряно към момента на разпределение и изплащане на процесната сума,
поради което плащането й е било недължимо. Това твърдение обаче не следва
да се разглежда изолирано, а следва да се тълкува във връзка с твърдението й,
че с влязло в сила решение № 114105/14.05.2019 г., постановено по гр. д. №
7494/19 г. по описа на СРС, 85 състав, е признато за установено по
предявените от Е. А. С. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 439
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумите, за
които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 14567/13 г. по описа на СРС,
77 състав, и за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., тъй като с посоченото решение със
сила на пресъдено нещо е признато, че процесните суми за главница и
мораторна лихва са недължими поради погасяването им по давност.
Ето защо, платената на взискателя по изпълнително дело №
20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б. сума в размер на 205 лв. до влизането
в сила на 15.06.2019 г. на решение № 114105/14.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 7494/19 г. по описа на СРС, 85 състав, е платена на отпаднало основание,
а платената сума в размер на 28 лв. по изпълнително дело № 20188380406026
по описа на ЧСИ М.Б. в полза на взискателя след влизане в сила на
5
посоченото решението, е платена при липса на основание, и същите подлежат
на връщане на ищцата.
Предвид изложеното по – горе, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 205 лв., преведена му по изпълнително
дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., като платена на отпаднало
основание, както и сумата в размер на 28 лв., преведена му по изпълнително
дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., като платена при липса на
основание.
Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20103243/23.04.2021 г., постановено по
гр. д. № 51256/19 г. по описа на СРС, 174 състав, следва да се отмени като
неправилно, в т. ч. и в частта, която ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 100 лв., и вместо него следва да се постанови
друго решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата в размер на 205 лв., преведена му по
изпълнително дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., като платена на
отпаднало основание, както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 28 лв., преведена му по изпълнително дело № 20188380406026 по
описа на ЧСИ М.Б., като платена при липса на основание.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата в размер на 50 лв., представляваща направени разноски за
държавна такса в първоинстанционното производство, а на процесуалния
представител на ищцата в първоинстанционното производство сумата в
размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Предвид изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззивницата сумата в размер на 25 лв., представляваща направени
разноски за държавна такса за въззивната жалба, а на процесуалния
представител на въззивницата сумата в размер на 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
въззивницата във въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20103243/23.04.2021 г., постановено по
гр. д. № 51256/19 г. по описа на СРС, 174 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Е. А. С., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж. к. *******, бл. *******, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД сумата в размер на 205 лв., преведена му по изпълнително дело №
20188380406026 по описа на ЧСИ М.Б., като платена на отпаднало основание,
както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата в размер на 28 лв.,
преведена му по изпълнително дело № 20188380406026 по описа на ЧСИ
М.Б., като платена при липса на основание.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Е. А. С., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж. к. *******, бл. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на адв. И.Д. от Адвокатска
колегия – Кюстендил, с личен № *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното
производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на адв. Н. К. от САК, с личен
№ *********, с адрес: гр. София, ул. *******, офис 2, сумата в размер на 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на въззивницата във въззивното производство, на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8