Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 15.07.2022 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 62 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава десета от АПК, във
връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.И.М., ЕГН-********** ***, подадена чрез
адвокат С.А. ***, с посочен по делото адрес: гр. Омуртаг, ул. „Балкан“ №4А против
Решение №2153-25-14/15.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-25-396/19.11.2021г. на ръководител ПО към ТП на
НОИ-Търговище.
В жалбата като основание се навежда противоречие
с материалния закон. Излагат се
становище, че по отношение на периода, през който оспорващият е положил
наборната си военна служба 10.10.1972г.-01.12.1974г. приложение
следва да намери нормата на чл.81 от ППЗП/отм/,
предвид пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО, а не нормата на пар.1,т.12 от ДР на КСО. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че
оспорващият отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО, в т.ч. и на
изискването за действителен осигурителен стаж. Моли се оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката да се върне на
компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на А.И.М. за отпускане на
пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат С.А. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания и доводи. Излага становище за неправилно приложение на пар.1,т.12 от ДР на КСО към процесния
случай. Моли жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването – Директорът на
ТП на НОИ -Търговище, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Б.
К., който излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорващия
не отговаря на законовото условие за действителен осигурителен стаж. Представя
писмена защита, в която излага подробни доводи, обосноваващи, че оспорващият не
отговаря на всички материални предпоставки за отпускане на пенсия по чл.68,
ал.3 от КСО. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на оспорващия.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
№2113-25-891/23.03.2021г. отправено до ТП
на НОИ-Търговище А.И.М. е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По така подаденото заявление от А.И.М. с Разпореждане № 2140-25-396/19.11.2021г.
издадено от Ст. Ст.– ръководител „ПО” в
ТП на НОИ –Търговище на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж, поради липса на изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО действителен
осигурителен стаж от 15 години. На основание пар.1,т.12
от КСО времето на положената от него наборна военна служба 2г.01м.22 дни не е
призната за действителен осигурителен стаж.
Съгласно представената по делото Заповед
№8/09.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ, служителят Ст. Т. Ст., считано от
11.01.2019г. заема длъжността - Началник отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ-Търговище.
С жалба с вх.№1012-25-20/11.03.2021г. А.И.М.
е обжалвал така постановеното Разпореждане пред Директора на ТП на
НОИ-Търговище. С Решение №2153-25-14/15.03.2022г. Директорът на ТП на
НОИ-Търговище е потвърдил горепосоченото разпореждане. В решението си органът е
приел, че правилно периодът от 10.10.1972г. до
01.12.1974г. - 2г.01м.22 дни, на положената от г-н М. наборна военна служба не
е признат за действителен осигурителен стаж, прилагайки пар.1,ал.1,
т.12 от ДР на КСО. Органът е приел, че понятието „действителен стаж“ е по-тясно като понятие от
осигурителен стаж, доколкото обхваща единствено периодите, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт. Прието е, че в периода на
наборната военна служба г-н М. не е извършвал трудова дейност, за която да
подлежи на задължително осигуряване, поради което времето не следва да се зачита
за „действителен стаж“ по чл.68, ал.3 от КСО.
Решение №2153-25-14/15.03.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище е съобщено на г-н М. на 18.03.2022г., съгласно приложеното по
делото известие за доставяне. Жалбата на А.И.М. срещу посоченото Решение, съгласно
представената по делото служебна бележка с рег.инд.№10-01-63/13.06.2022г.
на ОПС-Търговище, е изпратена по пощата до Административен съд-Търговище на 31.03.2022г.
Не се спори по делото, че към деня на
подаване на заявлението-23.09.2021г. оспорващият М. има навършена възраст от 67г.08м.27 дни, при
необходима за мъжете през 2021г., по условията на чл.68, ал3 от КСО от 66г. и 8
месеца.
Не се спори по делото и че към деня на
подаване на заявлението А.И.М. има общ
трудов стаж и общ осигурителен стаж от III категория от 16г.03м.05 дни, от който действителен осигурителен стаж от
14г.01м.13дни.
Спорът е единствено относно признаването
като действителен осигурителен стаж, периодът от време от 10.10.1972г. до 01.12.1974г. - 2г.01м.22 дни, през който е
била положена от А.И.М. наборна военна служба.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
Жалбата е допустима.
Въз основа на така събраните по делото
данни, в т ч. и съдържащите се в представената по делото служебна бележка с
рег.инд.№10-01-63/13.06.2022г. на ОПС-Търговище,
съдът приема жалбата за подадена в законния срок за обжалване. Жалбата е
подадена от надлежна страна-адресат на
изричния отказ и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение №2153-25-14/15.03.2022г и потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-396/19.11.2021г.
са издадени от материално и териториално компетентни органи при спазване на
законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО „ времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс…“ В настоящият случай се разглежда стаж,
придобит през периода от 10.10.1972г. до 01.12.1974г..,
поради което на основание § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО неговата „действителност“ се преценява съобразно действащите до 31
декември 1999 г. разпоредби. По
отношение на периода от време, в който е
положената наборната военна служба от А.И.М., приложима е нормата на чл.81 от
ППЗП/отм/ (ДВ, бр.
102 от 1967 г.). Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж от
III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Не се спори по делото, че в периода от 10.10.1972г. до 01.12.1974г. оспорващият реално е изслужил наборна военна служба от 2г.01м.22 дни След като периодът от време, в който оспорващия е положил военна служба е до 31.12.1999г. и същият се признава за действителен трудов стаж по действащата към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО,следва същият да бъде признат и за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7,
предложение първо (Изм., ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО изрично е регламентирано, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал. 1, предл.
първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, за осигурителен
стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето
на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство
и то независимо кога са положени.
При така гореочертаната
правна рамка липсва правно основание да не бъде зачетено от страна на
пенсионния орган времето на отбитата от М. наборна военна служба, за
действителен осигурителен стаж. Неправилно е тълкуването на разпоредбата на §
1, т. 12 от ДР на КСО направено в мотивите към оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Търговище.
Непризнавайки посочения период, в който
оспорващият реално е положил редовна наборна военна служба за действителен
осигурителен стаж административният орган е постановил оспорения акт при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В този смисъл е Решение №9933/01.10.2021г. на ВАС по
ад.д.№4479/2021г., Решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI
о., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 6255/2020 г., VI о., Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., Решение № 266 от 08.01.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о., Решение №
15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018
г., VI о., Решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13944/2017 г. и др.
С признаването на посочения период за
действителен осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението
оспорващия А.И.М. ще има повече от 15 г. действителен
осигурителен стаж, а именно от 16 г. 3м.
05 дни. Не се спори по делото, че към деня на подаване на заявлението г-н М. отговаря
на законовото изискване за навършване на изискуемата от закона възраст по чл.68, ал.3 от КСО - 67г.08м.27 дни. Предвид
изложеното, съдът приема, че към деня на подаване на Заявление №2113-25-891/23.03.2021г. по отношение на
А.И.М. са били налице всички кумулативно регламентирани в чл.68, ал.3 от КСО
материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за ОСВ и оспореният
акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
Едновременно с гореизложеното, съдът
намира и следното:
В процесния
период 1972г. -1974г. наборната военна служба в България е била задължителна и
действителна за мъжете, съгл.чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ.
Като такава същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на
дадено лице препятствие, същото да полага труд, който да представлява основание
за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. При така действащата към посочения
период законова регламентация-чл.1 и чл.3 от Закона за всеобщата военна служба
в НРБ, последната е изключвала правото на избор на лицата дали да отбият
наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с
трудовото законодателство. При получаване
на повиквателна, работниците и служителите-подлежащи на наборна военна служба,
са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата,
или да прекратят трудовото си правоотношение. Ето защо съдът приема, че
непризнавайки периодът от време, в който оспорващия М. е положил редовна наборна
военна служба за действителен осигурителен стаж административният орган е
постановил актът си не само при неправилно приложение на закона, но и в несъответствие
с неговата цел.
На основание всичко
гореизложено, съдът намира Решение №2153-25-14/15.03.2022г на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-25-396/19.11.2021г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, за незаконосъобразни и следва
като такива същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че
естеството на въпроса е от компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ-Търговище, следва преписката да се върне на посочения орган за ново
произнасяне по Заявление №2113-25-891/23.03.2021г, подадено от А.И.М.,
съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона.
При така
следващият се от решението резултат на съдебния спор на основание чл.120, ал.2
от КСО на А.И.М. следва да бъдат присъдени разноски. С оглед на това, че
оспорването по жалбата е изцяло уважено и след като отчете, че така изплатения
размер на адвокатско възнаграждение е малко над минимално предвидения в
чл.8,ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., съдът намира, че претенцията на
оспорващия за разноски следва изцяло да бъде уважена. Следва на А.И.М. да бъдат
присъдени разноски в размер на 500 лева, съставляващи изплатено възнаграждение
за един адвокат.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на А.И.М., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат С.А. ***, с посочен по делото адрес: гр. Омуртаг,
ул. „Балкан“ №4А Решение №2153-25-14/15.03.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище и потвърдено с него Разпореждане
№ 2140-25-396/19.11.2021г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Търговище.
ИЗПРАЩА /като правно действие/
преписката на Ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление №2113-25-891/23.03.2021г. отправено до ТП на НОИ-Търговище от
А.И.М. при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по
тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на
А.И.М., ЕГН-********** *** разноски по настоящото дело в размер на 500/ петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: