№ 63
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Ас. Б. Н. Пл. Ив.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 22.04.2021 г. по НОХД № 21191/2017 г. на СРС, НО, 21
състав, подсъдимият Н. К. М. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.55, ал. 1, т.2, б.“б“ от НК вр. чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден
на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца и
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа за срок от една година.
С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитата на
подсъдимия с искане за отмяната й и постановяване на нова от въззивната
инстанция, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр.
чл.308, ал.2, ал.1 от НК. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило и допълнение на жалбата, в която са изложени съображение в
подкрепа на искането за отмяна на присъдата. Оспорва се авторството на
деянието, като защитата счита че не следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетелката М., тъй като същите не установяват факти от значение
доказване на обвинението. Твърди се житейска неправдоподобност, тъй като
в копието на дипломата заверката е от 06.01.2010 г., а подаденото заявление е
от 26.06.2009 г. Посочва се, че в заявлението е записано прилагам диплом, но
не е уточнено за средно или висше образование. Защитата счита, че са налице
и разминавания между записаното в заявлението на хартиен носител и това на
1
магнитен.. С оглед на изложеното и предвид становището за липса на
безспорност, защитата иска оправдаване на подзащитния си. Алтернативно се
прави искане за преквалифициране на деянието по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2
вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил и протест от прокурор при СРС, с искане
за изменението й относно вида на наложеното наказание. В допълнение към
протеста се твърди неправилност на становището на съда при
индивидуализация на наказанието. Оспорва се, че са налице множество
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, с оглед на което
определяне на наказание при условията на чл.55 от НК е неоснователно.
Прокурорът иска замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на
експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП
поддържа протеста и моли съда да измени присъдата на СРС и да наложи на
подсъдимия М. наказание „лишаване от свобода“, което да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия – адв. М., поддържа жалбата и счита
присъдата на СРС за неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди
наличието на противоречия в доказателствения материал относно датата на
заверка „вярно с оригинала“ на копието на инкриминираната диплома,
липсата на индивидуализация на приложената към заявлението диплома,
както и разминавания между записаното в заявлението на хартиен носител и
това, записано на същото място на магнитния носител. Намира, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли да бъде постановена
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Алтернативно прави искане за преквалификация на деянието в такова по чл.
316, във вр. чл. 308, ал.4, т.2, вр. ал. 2, вр. ал.1 от НК, съответно оправдаване
на подсъдимия по повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 308, ал. 2 вр.
ал.1 от НК и приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК чрез налагане на
дминистративно наказание „глоба“ в минимален размер. В допълнение
посочва, че подсъдимият има малко дете, което се нуждае от продължително
лечение в чужбина, а наложеното му наказание пробация препятства
възможността му да транспортира, съпровожда и придружава детето при
провеждането на нейното лечение.
Другият защитник на подсъдимия – адв. К., подкрепя казаното от
колегата си, акцентирайки върху голямата продължителност на наказателното
производство. Излага съображения за недоказаност на обвинението поради
липса на индивидуализиращи дипломата признаци, датата на заверката,
необработеното заявление, както и липсата на спомен у свидетелката М.
относно приетите от нея документи. Придържа се и към пледоарията на
другия защитник относно малозначителност на случая, като намира дългия
срок на производството за достатъчно основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 78а НК.
Подсъдимият М., в лична защита, подкрепя казаното от адвокатите си.
В предоставеното му раво на последна дума моли да бъде оправдан или
присъдата му да бъде изменена, за да може да упражнява родителските си
задължения.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста
допълненията към тях, както и тези, изложени от страните в съдебно
2
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност,
не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, но е необходимо тяхното
прецизиране. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните
доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. К. М. е роден на **** година в град Свиленград,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, безработен,
неосъждан, с адрес град Бургас, улица „****, ЕГН **********.
Във връзка с обявен конкурс от ИА „Автомобилна администрация“ за
младши инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
град Бургас на 01.07.2009 г. подсъдимият М. отишъл в сградата на агенцията,
находяща се в град София, бул. „****, където подал заявление с
регистрационен номер № 11-02-76 от 01.07.2009 г. като в страница първа на
същото собственоръчно попълнил, че има образователно-квалификационна
степен „Бакалавър“ по специалност „Публична администрация“ във ВСУ
„Ч.Х.“. На страница трета от заявлението подсъдимият собственоръчно
изписал, че към заявлението прилага, освен останалите документи, диплома
за завършено средно и висше образование. Като диплома за завършено висше
образование представил диплома Серия ВСУ-2007, № 015472, per. №
3832/2007 г., на която бил придаден вид, че е издадена от Ректора на ВСУ
„Ч.Х.“ на името на Н. К. М. (л.72-74 от делото на съда). На титулната
страница подсъдимият изписал собственоръчно трите си имена, „вярно с
оригинала“ и се подписал. Заявлението било прието от свидетелката Г.С. М.,
която работела на гише в ИА „АА“. Характерът на заеманата от свидетелката
М. длъжност изисквала работа с много хора и в частност приема на много
заявления за участие в конкурси. Обичайно М. само поглеждала посочените в
заявлението от кандидатите документи и приложените към него копия от
същите, без да извършва детайлна проверка. През 2009 г. електронната
система на агенцията била в процес на изграждане и всички документи се
подавали на хартиен носител и понякога се сканирала само първата страница
от заявлението за участие в конкурс.
Със Заповед № 457 от 30.07.2009 г. на Изпълнителния директор на ИА
„АА“ /на лист 65 от ДП/, подсъдимият М. бил назначен на длъжност младши
инспектор в „АА“-Бургас, където като образование било посочено: „висше-
Бакалавър, специалност Публична администрация, издадена от ВСУ „Ч.Х.“.
На 06.01.2010 г. и на 30.03.2010 г. подсъдимият М. е подавал документи
за участие в конкурс пред К.Г.М., на длъжност главен специалист в дирекция
„Финансово-счетоводно обслужване“ в агенцията. За тази цел подсъдимият
представил и копие от същата диплома, на която е придаден вид, че е
издадена от ВСУ (л.53-56 от ДП), като в левия долен ъгъл на всяка страница
собственоръчно изписал текст „вярно с оригинала 06.01.2010 година“.
След подаден сигнал до СРП била изискана информация от ВСУ „Ч.Х.“
3
дали на името на Н. К. М. е издадена диплома за завършено висше
образование. Постъпил е отговор от 22.08.2016 г. от ВСУ (л.70 от ДП), в
който е посочено, че М. се е обучавал в периода 1998-2002 година в
унивеститета, отписан е през 2002 г., възстановява студентски права през
2004 г. и през 2007 г. и 2008 г. двукратно се явява неуспешно на държавни
изпити, поради което не му е издадена диплома за висше образование.
За целите на наказателното производство ИА „АА“ е представила и
диплома от Шуменски унивреститет „Е.К.П.“ на името на Н. К. М., издадена
на 22.07.2015 г. (л.61-62 от ДП).
От СГЕ на вещото лице А. се установява, че ръкописният текст в
Заявление за участие в конкурс (Приложение 2 № 2 към част I към чл.17, ал.1)
е изпълнен от подсъдимия Н.М.. Подписът в графа „подпис“ на страница
трета от заявлението също е положен от подсъдимия. Вещото лице посочва,
че страница 5 от ВД напълно съответства на страница три от хартиеното
заявление от 26.06.2009 г. и подписът в поле „подпис“ на сканираното копие
съвпада изцяло с подписа, положен в оригинала на заявлението на лист 88 от
ДП. Констатира се различие в подписа по графичния рисунък и щрихите под
дублиращата се на оптичния носител страница с различно съдържание в графа
„професионален опит“ спрямо страница трета на хартиеното заявление.
Вещото лице посочва, че трудно може да се обясни причината на тази разлика
в подписа на сканирания документ и в оригинала на заявлението поради това
обстоятелството, че се сравняват копия на подписи.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от
първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелките М., М. и Ч.; заключенията на приетите 3
бр. СГЕ; приобщеният като веществено доказателство оптичен носител -
диск; изисканите от ИА „АА“ копия от всички налични документи във връзка
с подаденото от подсъдимия М. заявление от 26.06.2009 г., входирано на
01.07.2009 г., копия от дипломи за висше образование на подсъдимия,
издадени от ВСУ „Ч.Х.“ и ШУ „Е.К.П.“, писмо от 22.08.2016 г. от Ректора на
ВСУ, писмо от 21.11.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“,
Заповед № 457 от 30.07.2009 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“,
справката за съдимост на подсъдимия и др.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата,
Софийски районен съд е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно
целия доказателствен материал по делото, съпоставяйки го. Настоящият
съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към
първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно
цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.
Противно на доводите в жалбата и в съответствие с разпоредбата на чл.
305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят, като са дадени отговори по същество и на всички наведени от
защитата възражения. Събраната по делото доказателствена съвкупност е
последователна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето,
мястото и авторството на извършеното деяние.
4
По делото липсва спор относно това, че на 01.07.2009 г. подсъдимият е
подал зявление за участие в конкурс в ИА „АА“, че към онзи момент все още
не е притежавал диплома за завършено висше образование, както и че въз
основа на проведения конкурс подсъдимият бил назначен на длъжност
младши инспектор в Регионална дирекция „АА“ – гр. Бургас. Тези
обстоятелства не се отричат от подсъдимия, а по отношение на тях събраните
по делото са еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради
което правилно районният съд им се е доверил изцяло.
От постъпилия отговор от ВСУ „Ч.Х.“ по несъмнен начин се установява
това, че на името на Н. К. М. никога не е била издавана диплома за завършено
висше образование от ВСУ „Ч.Х.“, а от изисканите от ИААА документи от
подсъдимия за участие в конкурси - че копие от такава е било приложено
както към подаденото на 01.07.2009 г. заявление, така и в документите за
участие в други две конкурсни процедури в агенцията през 2010 г. Поради
това районният съд е достигнал до верни изводи, че дипломата за висше
образование, копие от която е била приложена към заявлението, е неистински
документ. Във връзка с това, доколкото с обвинителния акт е инкримонирано
ползването на първичния документ – неистинска диплома за висше
образование, а не приложеното към заявлението копие, възраженията на
защитата за датата на заверката „Вярно с оригинала“ са неотносими към
предмета на доказване в настоящото производство.
Настоящият състав, подобно на първия, прецени показанията на
свидетелите М., М. и Ч. като логични, последователни и непредубедени,
поради което им се довери. Независимо от това, с оглед изминалия дълъг
период от време и обстоятелството, че се отнасят най-общо до начина на
провеждане на конкурните прцедури в Агенцията, същите не допринасят
съществено за разкриването на обективната истина и не е необходимо
подробното им обсъждане.
Резонно първата инстанция се е доверила на заключенията на
изготвените съдебно-графически експертизи, като прецени същите за ясни,
обективно изготвени и даващи компетентен и добре обоснован отговор на
поставените задачи.
Основното, оспорвано от защитата обстоятелство, касае авторството на
деянието от подсъдимия М., като въззивният съд изцяло споделя мотивите на
първата инстанция за неговата доказаност и намира за неоснователни
доводите относно липса на индивидуализация на приложената към
заявлението диплома с инкриминирания документ. Както правилно е посочил
първостепенният състав, от заключението на вещото лице се установява, че
ръкописните текстове в Заявлението за участие в конкурс са изписани от
подсъдимия, а видно от представените от ИА „АА“ копия от всички налични
документги, във връзка с подаденото от подсъдимия М. заявление, към
заявлението е приложено копие от диплома за висше образование Серия
ВСУ-2007, № 015472, per. № 3832/2007 г., на титулната страница на което е
изписано „Н. К. М., вярно с оригинал“ последвано от подпис на М. и
„изпълнител контрольор“, последвано от подпис на неустановено лице.
Поради това районният съд, резонно е приел, че събраните по делото
доказателства несъмнено доказват, че именно подсъдимият е използвал
инкриминираната диплома, представяйки я към подаденото лично от него на
01.07.2009 г. заявление за участие в конкурс. Тук е моментът да бъде
отбелязано, че изводите и на двете съдебни инстанции за авторството на
престъплението са формирани въз основа на заключението на графическите
експертизи и събраните писмени фоказателства, а не на показанията на
свидетелката М., поради което липсата на спомен у последната за конкретно
5
представените от подсъдимия документи не опровергава доказателствата,
послужили за формиране на фактическите изводи на съда.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от
НПК писмени доказателства, от които се установява съдържанието на
подадените от подсъдимия документи за участие в конкурса и които имат
решаващо значение за изясняване на включените в предмета на доказване
обстоятелства. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият
състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка,
правилно първоинстанционният съд е достигнал до заключение за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по
чл. 316 пр. 1 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 НК от подсъдимия, което въззивният
съд споделя изцяло.
От обективна страна на 01.07.2009 г. подсъдимият Н. К. М. си е
послужил пред пред Г. М. - служител на ИА „АА“, с неистински официален
документ - диплома за висше образование Серия ВСУ - 2007, № 015472, peг.
№ 3832/2007г., на която е придаден вид, че е издадена от Ректора на
Варненски свободен университет „Ч.Х.” - гр. Варна, като е приложил
саморъчно заверено копие от нея към заявление за участие в конкурс за
младши инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
град Бургас.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че за съставянето на
неистинската диплома не може да се търси наказателна отговорност от
подсъдимия, тъй като по делото липсват доказателства за това, а и няма
повдигнато обвинение.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина „пряк
умисъл“, като е съзнавал, че към инкриинирания момент не е завършил висше
образование, съотв. не притежава издадена от Варненски свободен
университет „Ч.Х.” - гр. Варна диплома за това, както и че ползва неистински
документ за завършено образование пред трето лице.
Противно на бланкетните твърдения на защитата, извършеното от
подсъдимия деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК. Независимо от обстоятелството, че към датата на деянието
подсъдимият е бил неосъждан, самото деяние не разкрива особености, които
да го характеризират като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Напротив, подсъдимият не само е използвал неистинския официален
документ, но и въз основа на него е заел съответната длъжност. Освен
настъпилите вредни последици с оглед опорочената конкурсна процедура,
впоследствие М. е използвал копие същата неистинска диплома при подаване
на документи за участие в други два конкурса, което разкрива особена
упоритост и безкритично отношение към извършването на престъпления и
накърняването на общественоправната функция на документа.
При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд, също като
първоинстанционния, отчете като единствено отегчаващо отговорността
обстоятелство използването на инкриминирания неистински официален
документ в още една конкурсна процедура в същото ведомство, за което няма
повдигнато обвинение. Като смекчаващи такива правилно са преценени
чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, както и
6
дългия период от време от датата на деянието до приключване на
наказателното производство, който има характера на изключително такова.
Като смекчаващи обстоятелства СГС взе предвид и влошеното здравословно
състояние на детето на подсъдимия, 100 процентовата му инвалидност и
необходимостта от полагане на постоянни грижи за него.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че правилно
първоинстанционният съд е заменил на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода“ и е наложил на
подсъдимия наказание „пробация“. Съобразените от настоящата съдебна
инстанция смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства обаче сочат, че
определените от първата инстанция пробационни мерки, в частност
пробационнната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, са
несъразмерно тежки, предвид нуждата от непрекъснато придружаване и
специализирани грижи за дъщеря му. С оглед на това въззивната инстанция
намира за подходящо на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, всяка от тях за срок от осем месеца. Така
определеното наказание въззивният съд намира за справедливо, необходимо и
достатъчно за постигане на обявените в чл. 36 от НК цели, поради което
искането на прокуратурата за налагане на наказание „лишаване от свобода“
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Законосъобразно с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основания за отмяна на присъдата на СРС.
Така мотивиран съдът на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 334, т. 3
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 22.04.2021 г., постановена по НОХД № 21191/2017 г. по описа
на СРС, НО, 21 състав като ОТМЕНЯ пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ с продължителност 100 часа за срок от една година, включена в наказанието
"Пробация" на подсъдимия Н.К. М..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8