МОТИВИ
към Присъда № 182/17.07.2020г. по НЧХД №4502/2019г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
С тъжба от 22.07.2019г. Т. Г М. ***, ЕГН **********
е повдигнал обвинение срещу В.К.М. ЕГН ********** ***, за това, че на
23.01.2019г. около 19.35часа в гр. Пловдив на ул. „Д-р Георги Вълкович“ и
кръстовището на ул. „Отец Паисий“ му е причинил сътресение на мозъка със
степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за пълна загуба на
съзнанието до степен на травматична кома, разкъсно-контузна рана на дясната
вежда, кръвонасядане в дясното слепоочие, кръвонасядане по лявата ушна мида,
травматичен оток на лявата лицева половина, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа така повдигнатото
обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказание, отговарящи на
целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият В.К.М. не се признава за виновна,
дава подробни обяснения по случая.
На основание чл.84 и следващите от НПК във
връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД е предявен граждански иск от частния тъжител
М. против подсъдимия М. за сумата от 4000лв., като обезщетение за причинените на
първия неимуществени вреди от деянието, вменено във вина на подсъдимия, ведно
със законната лихва от датата на същото - 23.01.2019г. до окончателно изплащане
на сумата. М. е конституиран и като граждански ищец по делото, като лично и
чрез повереника си адв. И. изцяло поддържа заявената претенция и моли същата да
бъде уважена в пълен размер.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият В.К.М. е роден на ***г***, б.,
български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
На 23.01.2019г. около 19.35часа, тъжителят М.
бил паркирал личния си автомобил на ул. „Д-р Георги Вълкович“ в гр. Пловдив.
След като посетил магазин за хранителни стоки заедно със семейството си, той се
качил в автомобила си, където се намирали съпругата му – свид. И.-М. и детето
им. Извършвайки маневра назад, за да излезе от колоната на паркираните
автомобили, настъпило леко ПТП между М. и друг автомобил – този, управляван от
подсъдимия В.М.. Двамата водачи слезли от автомобилите си, за да установят
щетите по тях, като още в началото между тях настъпил спор кой е виновен за
произшествието. Тъжителят решил да напусне същото, с оглед присъствието на
съпругата му и детето им в автомобила и направил опит да се отдалечи. М. му
заявил, че ще се обади на телефон 112, тъй като смятал, че М. е виновен за
произшествието и е употребил алкохол. При това тъжителят се върнал, като
направил няколко крачки към подсъдимия и тъй като бил значително по-едър и
по-висок от него, му нанесъл удар с глава в областта на челото, при което
главата на М. отскочила назад. Подсъдимият отвърнал като нанесъл ляв удар с
юмрук, който попаднал в бузата на М.. С оглед на ситуацията започнала гонитба
между тъжителя и подсъдимия, като последният отстъпвал назад и двамата
обикаляли автомобила на М.. В един момент М. настигнал подсъдимия и го съборил
на капака на колата му, хванал го за гърлото и започнал да го души, но страните
по настоящото дело били разделени от струпалите се на мястото хора. След това М.
се качил в автомобила си и се отдалечил от мястото, тъй като придружаващата го
негова колежка била силно разстроена. Междувременно тъжителят бил получил удар
в окото, имал кръв по лицето и очилата му били паднали. Той и съпругата му започнали
да събират пръсналите се вещи, а освен това свид. И.-М. сигнализирала на
телефон 112 за случая. М. отказал да му бъде предоставена медицинска помощ на
място, а малко по-късно посетил Четвърто РУ ОДМВР гр. Пловдив и лечебно
заведение. В резултат на подадената от него жалба, подсъдимият бил извикан в
полицията за изясняване на случая, а и на двамата в последствие били съставени
Актове за установяване на административно нарушение по ЗДвП във връзка с
настъпилото ПТП.
По повод подадената от тъжителя жалба била
образувана и преписка в Районна прокуратура-гр. Пловдив за престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 от НК. В хода на същата от мястото на инцидента бил иззет
видеозапис, съдържащ кадри на случилото се между страните по настоящото дело, като
с постановление от 28.03.2019г. прокурор при РП-Пловдив отказал да образува
досъдебно производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.
В хода на съдебното производство
горепосоченият видеозапис е изискан и приложен по делото. Видно от заключението
на неоспорената от страните и приета съдебно-техническа експертиза, ведно с
приложените към нея 57 кадъра, посоченият запис не страда от манипулативни
намеси – няма нарушаване на създадения тайм код по време на записа, няма
добавени и/или изрязани кадри, картината следва логична последователност от
начало до край. Поради това може да се приеме, че записаното видео е автентично
относно съдържание и продължителност.
При съдебното разглеждане на делото е била
назначена, изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза на тъжителя, от
чието заключение се установява, че на инкриминираната дата на М. са били
причинени сътресение на мозъка със степенно разстройство на съзнанието
/зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнанието до степен на травматична
кома, разкъсно-контузна рана на дясната вежда, кръвонасядане в дясното
слепоочие, кръвонасядане по лявата ушна мида, травматичен оток на лявата лицева
половина, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Същите са в резултат на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят по начин и време да са получени при нанесени юмручни
удари по лицето.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин на първо място от обясненията на подсъдимия В.К.М.,
в които той разказва подробно за протеклите събития. Възприетото от съда се
подкрепя отчасти и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Е.Г.И.-М., Н Т И., както и от приобщените по делото писмени
доказателства-АНД № 2651/2019г. по описа на ПРС-21н.с., Постановление на
Районна прокуратура гр. Пловдив от 28.03.2019г. за отказ да се образува
досъдебно производство, съдебно-медицински удостоверения, издадени на тъжителя
и подсъдимия, Наказателни постановление за същите лица, с които са им наложени
санкции по ЗДвП във връзка с инкриминирания случай, заключения на съдебно-техническа
и съдебно-медицинска експертиза, справка от ЕЕН 112, ведно с приложен към нея
аудиозапис, свидетелство
за съдимост.
Съдът изцяло кредитира и напълно възприема
обясненията на подсъдимия М. и отчасти се доверява на показанията на
свидетелите И.-М. и И., като счита посочените гласни доказателства за логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, в една част- в синхрон помежду си,
отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. В така цитираните
гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно
обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и непосредствено последвали самия
инцидент.
На практика в целия приобщен доказателствен
материал не съществува спор или несъответствие върху голяма част от основните
факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди и
след деянието, вменено във вина на подсъдимия. Така безсъмнено се установиха
фактите, свързани с присъствието на страните по настоящото дело на кръстовището
на ул. „Д-р Георги Вълкович“ и кръстовището на ул. „Отец Паисий“ в гр. Пловдив.
Безспорно се доказа и факта, че между автомобилите на същите е настъпило леко
ПТП, при което тъжителят и подсъдимият слезли от колите си, за да изяснят
случая. Не подлежат на съмнение и получените от всеки от тях травматични
увреждания, в резултат на възникналия физически сблъсък помежду им, както и
това, че в последствие и двамата били наказани по ЗДвП.
Въз основа на гореизложените гласни,
писмени доказателства и веществено доказателствено средство – компакт-диск,
съдържащ видеозапис на инцидента между М. и М., следва безспорният извод, че
събитията на инкриминираните дата и място са се развили именно по описания в
настоящите мотиви начин. В тази връзка както подсъдимият в обясненията си, така
и свидетелят, очевидец на случая – И.-М. подробно и еднопосочно описват
случаят, възникнал на 23.01.2019г. По отношение на тях не съществуват никакви
разлики относно това кой какви действия е извършил, преди подсъдимият и
тъжителят да се доближат един до друг, след настъпилото ПТП. Във връзка с тези
обстоятелства съдът намира, че следва да се довери на обясненията на подсъдимия
като доказателствено средство, макар и същите да представляват принципно и
възможност за излагане защитната позиция на тези лица по делото. Основание за
това схващане на състава е преди всичко както вътрешната непротиворечивост,
последователност и логичност на обясненията на М., така и преди всичко факта,
че изложеното от него се подкрепя по един категоричен начин от горепосочените
останали гласни и писмени доказателства по делото. Така във връзка с
най-съществените елементи на повдигнатото обвинение-причиняването на телесна
повреда на тъжителя, описаното от подсъдимия относно събитията, произтекли на
инкриминираната дата, категорично се подкрепят от напълно безпристрастните и
кредитирани от съда писмени доказателства –АНД № 2651/2019г. по описа на
ПРС-21н.с., Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 28.03.2019г. за
отказ да се образува досъдебно производство, съдебно-медицински удостоверения,
издадени на тъжителя и подсъдимия, Наказателни постановление за същите лица, с
които са им наложени санкции по ЗДвП във връзка с инкриминирания случай,
заключения на съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза, справка от
ЕЕН 112, ведно с приложен към нея аудиозапис. От особено съществено значение в
случая е обстоятелството, че обясненията на подсъдимия относно основният факт,
подлежащ на доказване по делото – начинът, по който тъжителят е получил
констатираните телесни увреждания, категорично и безсъмнено се потвърждава от
съдържанието на предявеният на страните и свид. И.-М. видеозапис на
съприкосновението между М. и М., до напускане на местопроизшествието на
автомобилите им.
Следва да се посочи, че по отношение на
последния, съдът изцяло възприема съдържащите се в него кадри, доколкото е налице
категорично заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, че същият не
страда от манипулативни намеси – няма нарушаване на създадения тайм код по
време на записа, няма добавени и/или изрязани кадри, картината следва логична
последователност от начало до край. Поради това може да се приеме, че
записаното видео е автентично относно съдържание и продължителност.
Що се отнася до показанията на
свидетелите И.-М. и И., съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани относно
обстоятелството кой първи е започнал физическия сблъсък между М. и М.. Първата,
на практика, излага факти и обстоятелства в подкрепа на твърденията в
депозираната тъжба. Същевременно нейните изявления се опровергават категорично
от писмените доказателства по делото –заключения на съдебно-техническа и
съдебно-медицинска експертиза, справка от ЕЕН 112, ведно с приложен към нея
аудиозапис и най-вече от съдържанието на видеозаписа на случая. От последния
напълно ясно беше възприето както от съдебния състав, така и от страните по
делото, а не на последно място и от самата свидетелка, че именно тъжителят е
този, който започва нападението, като удря с глава в челото подс. М., а едва
след това последният отвръща с удар в лицето на тъжителя. Тоест напълно
неотговарящо на обективната истина и на другите доказателства по делото се
явява твърдението на тази свидетелка, и то заявено нееднократно, че тъжителят
по никакъв начин не е нападал и удрял подсъдимия. По отношение на това
обстоятелство съдът намира така заявеното за депозирано изцяло в интерес на
тъжителя, чиято съпруга е свидетелката, целящо да обслужи неговата теза по
делото, а не с цел разкриване на обективната истина.
Относно свидетелят И. същият не е бил
очевидец на случилото се между страните по делото и въз основа на неговите
показания не може да се направи извод за съществените елементи на повдигнатото
по делото обвинение – налице ли е виновно причинена от подсъдимия на тъжителя
телесна повреда.
Последната е противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм или причиняване на болка или страдание. Освен това степента на
засягане винаги се преценява към момента, в който е настъпило увреждането.
От субективна страна телесните повреди
могат да бъдат причинени при различни форми на вината – пряк умисъл, евентуален
умисъл, по непредпазливост. Въпреки това не е необходимо деецът да предвижда конкретния
вид увреждане. Достатъчно е той само да възприема, че в резултат от личните му
действия е възможно да настъпи телесна повреда въобще.
От своя страна леката телесна повреда по
смисъла на НК бива два вида – с разстройство на здравето и такава, която
причинява само болка и страдание. Последната представлява засягане на организма
в най-малка степен и се изразява в краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, произтичащо от физическо въздействие. В чисто субективен план деецът
взема решение за постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел.
Деянието, като посредник между решението и целта, създава висока степен на
вероятност да причини и друг съставомерен резултат. Тази възможност произтича
от конкретната особеност на обективните връзки между деянието-причина и
закономерно следващите от него изменения в действителността извън пряко
целените. Допълнителните последици от същото деяние, когато те са съставомерни,
законодателно не са включени в пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради
тази причина допълнителните последици, макар обхванати от съзнанието на дееца,
не са подчинени на същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел,
решение, деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е
съществено. Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с
резултата. Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно
осъзнати потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които
от своя страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на основния
мотив с други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема
решение за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние.
Очевидна е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и целта.
Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един от тези два
основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на следващо място -
нито един умишлен човешки акт, като поведение или конкретно действие, е
невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел). Това важи обаче само за
деяния, извършени при пряк умисъл, както и за пряко целеният резултат при
евентуалния умисъл. Посоченото разрешение не може да се приложи за допълнително
настъпилия резултат при евентуалния умисъл най-вече поради това, че този
резултат е извън пряката цел на дееца. В този случай липсва директна и
неотразима връзка между мотивите на деянието и допълнително причинения
резултат. Законодателят изрично е изключил тази връзка, защото е ограничил
волевото субективно отношение на дееца към същия резултат само до степен
допускане, като евентуално възможен наред и поради даден приоритет на пряко
целения. Ето защо, само при прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние
могат да бъдат въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с
користни цели, за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и
др., докато при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и
допълнителния съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и
правно неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При
евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето за
постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е съзнавана
и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето защо, при
евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да се отнесат не
към реално настъпилия допълнителен резултат, а към психологическите причини,
предизвикали изпълнението на пряката цел.
В конкретния случай по никакъв начин не
може да бъде направен правнообоснован извод, че с действията си подс. М.
съзнателно е причинил телесна повреда на тъжителя М., изразила се в сътресение
на мозъка със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за
пълна загуба на съзнанието до степен на травматична кома, разкъсно-контузна
рана на дясната вежда, кръвонасядане в дясното слепоочие, кръвонасядане по
лявата ушна мида, травматичен оток на лявата лицева половина, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление
по чл.130 ал.1 от НК.
Въз основа на гореобсъдените гласни и
писмени доказателства следва да се приеме за безспорно установено, че всъщност
тъжителят е нападнал подсъдимия, в резултат на което последният се е защитил и
именно така, както и предвид продължаващото нападение от М., са били причинени
инкриминираните увреждания на последния. Тоест подсъдимият е бил поставен в
ситуация, в която е бил принуден да се отбранява от едно непосредствено и
противоправно нападение над физическата му неприкосновеност. Деянието,
извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и
необходимо, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху
държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки гражданин
има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато
нападението. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия
или бездействия. Неизбежна отбрана се допуска и срещу нападение от
непредпазливи деяния. Противоправно е всяко общественоопасно деяние, независимо
дали е наказуемо, или не. Субекти на нападението при неизбежна отбрана могат да
бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лицата, които не са достигнали
определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които
обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна
грешка. Нападение може да има и чрез посредствено извършителство. При
продължаваните и съставни престъпления нападението продължава до завършване на
последното деяние. Нападението е непосредствено не само когато е започнало
увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за
увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите. Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или
завършило нападение. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши,
завършил го е и др. Кратковременното прекъсване на нападението, което може
бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението. На лека телесна
повреда, извършена при неизбежна отбрана, реторсия не се прилага. Освен това в
теорията се приема, че не е престъпление действието на гражданите, което е
необходимо, за да се задържи престъпникът, който върши или е извършил
престъпление. На следващо място нападнатият има право на активна защита. Той може,
но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване,
търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др. Съответствието
между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи,
отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта
на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща
нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и
защита, мястото и времето на нападението и др. Превишаване пределите на
неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за
отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не
буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да
използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от
нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.
Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само
неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя. Не на последно място мнима
неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на
нападението счита, че има нападение, докато обективно то не съществува. Мнимата
неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление. Деянието,
извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по
непредпазливост и е предвидено като такова в особената част на Наказателния
кодекс.
В настоящия случай действията на подс. М.
изцяло покриват критериите на гореописания институт. Както вече се посочи
нееднократно, по делото категорично се установи, че именно той е бил
нападнатият от тъжителя и предприетите действия не са нищо друго освен
реализиране на активна защита против противоправното нападение на М.. Освен
това след като е отвърнал на получения удар с глава в областта на челото М. не
е предприел каквито и да било действия, за да продължи да причинява телесни
увреждания на тъжителя, а напротив – М. е започнал да го преследва около
автомобила му, а след като го настигнал го притиснал на капака на колата и
започнал да го стиска за гърлото.
При така очертаната
фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса, съдът намира от
правна страна, че подсъдимият В.К.М. нито от обективна, нито от
субективна страна е осъществил съставомерните признаци на вмененото му във вина деяние по чл.130
ал.1 от НК. Гореизложените мотиви относно приобщените по делото
гласни и писмени доказателства налагат извода, че липсват преки доказателства,
както и не се очертава система от косвени такива, които по категоричен и
несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват
обвинителната теза спрямо него, особено в насока той да е автор на
деянието, като единствено безспорен факт се явява физическия
сблъсък между тъжителя и подсъдимия, но започнат с нападение именно от М.. Изводът на съда в горния смисъл е съобразен поотделно и
в съвкупност с обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля-очевидец, както и с
приложените по делото писмени доказателства-АНД № 2651/2019г. по описа на
ПРС-21н.с., Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 28.03.2019г. за
отказ да се образува досъдебно производство, съдебно-медицински удостоверения,
издадени на тъжителя и подсъдимия, Наказателни постановление за същите лица, с
които са им наложени санкции по ЗДвП във връзка с инкриминирания случай,
заключения на съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза, справка от
ЕЕН 112, ведно с приложен към нея аудиозапис, видеозапис на случая. Логически се
налага изводът, че не може по категоричен и безспорен начин да се
приеме за доказано подсъдимият на 23.01.2019г. около 19.35часа в гр. Пловдив на
ул. „Д-р Георги Вълкович“ и кръстовището на ул. „Отец Паисий“ да е причинил на
тъжителя М. сътресение на мозъка със степенно разстройство на съзнанието
/зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнанието до степен на травматична
кома, разкъсно-контузна рана на дясната вежда, кръвонасядане в дясното
слепоочие, кръвонасядане по лявата ушна мида, травматичен оток на лявата лицева
половина, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Подобни твърдения се съдържат само в депозираната до съда частна тъжба,
както и в показаният на свид. И.-М., но не и в някое от останалите приобщени по
делото доказателства.
Предвид горното и деянието на подс. М. се
явява несъставомерно и от субективна страна. Като не е нападнал физически първи
тъжителя, а се е защитавал от неговото противоправно нападение, подсъдимият и
не е имал за цел да увреди здравето на М.. По мнение на съда до такъв резултат наистина
са налице доказателства, че се е стигнало, но те са били единствено и само в
резултат на напълно законосъобразно поведение от подсъдимия и този резултат е
постигнат с оглед предприетата от М.
защита на собственото му здраве, засегнато от нападателя частен тъжител М..
Поради всичко изложено и съдът намира
подсъдимият В.К.М. за НЕВИНЕН в това на 23.01.2019г.
около 19.35часа в гр. Пловдив на ул. „Д-р Георги Вълкович“ и кръстовището на
ул. „Отец Паисий“ да е причинил на тъжителя М. сътресение на мозъка със
степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за пълна загуба на
съзнанието до степен на травматична кома, разкъсно-контузна рана на дясната
вежда, кръвонасядане в дясното слепоочие, кръвонасядане по лявата ушна мида,
травматичен оток на лявата лицева половина, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. С
оглед на това и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде ОПРАВДАН по
така повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
По гражданския иск:
При така изложената и приета за установена
по категоричен и безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
тъжителя М. против подсъдимия М. за сумата от 4000лв., като обезщетение за
причинените на първия неимуществени вреди от деянието, вменено във вина на
подсъдимия, се явява недоказан по основание. Основна причина за това е
обстоятелството, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление против телесната неприкосновеност на тъжителя,
което да има за пряка и непосредствена последица причиняването на болки и
страдания у пострадалия, какъвто е и характера на предявения иск – за причинени
неимуществени вреди. Поради това и предявеният от Т.Н.М. против подсъдимия В.К.М. граждански иск за сумата от 4000лв.,
като обезщетение за причинените на първия неимуществени вреди от престъплението
по чл. 130 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 23.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата, следва да бъде
ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
Предвид признаването на подсъдимия за невинен
по повдигнатото му обвинение по чл. 130 ал.1
от НК, то на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят Т.Н.М. следва да бъде
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия В.К.М. сумата от 1000лв., представляваща направените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 100лв.,
представляваща направените разноски по делото за СТЕ.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО,
СЕКРЕТАР Н.Т.