РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Благоевград, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102577 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба, подадена от В. И. И*- Па*ГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б*ул. „А* чрез адвокат Д. М. С., АК - Благоевград, със
служебен адрес: гр. Б*ул. „Т* против: 1. Е. И. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*
ул. „А* 2. М. Г. Т* - Е.а, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*ул. „А*
Ищцата твърди, че тя и първият ответник - Е. И. Е., са съсобственици на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Б*и заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор
№ 04279.603.174 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на 05.09.2024г., с адрес на поземления имот: гр.
Б* кв. О*, с площ 836 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план № 7568, при
съседи на поземления имот, съгласно скица, издадена от СГКК - Благоевград, както следва:
04279.603.172, 04279.603.349, 04279.603.382, 04279.603.271, 04279.603.377, 04279.603.345,
представляващ съгласно предходни документи: лозе, находящо се в землището на С*, при
съседи: Ц* С*, М* Х*и Л*а И* Е.а. Твърди, че тя и ответникът Е. Е. са наследници по закон
на И*Е. И*, ЕГН **********, бивш жител на гр. Б*починал на 02.04.1978г. /видно от
Удостоверение за наследници с изх. № 2553 от 13.07.2022г., издадено въз основа на Акт за
смърт № 0137/03.04.1978г./ По силата на съдебна спогодба, одобрена с постановеното на
20.IV.1953г. в съдебно заседание по гр.д. № 768/1950 година по описа на Благоевградския
районен съд, И* И*е получил в дял - лозе, находящо се в землището на град Б*местност
„С*“ от 0, 9 ара, при съседи: Ц* С*, М* Х* и Л* И*Е*. След смъртта си, И*И*е оставил
следните наследници по закон: М* И*/съпруга/, Е. И. И* /син и ответник по настоящото
производство/ и В. И. И* - П* /дъщеря и ищец по производството/. На основание
наследствено правоприемство, неговите наследници - М*И*/съпруга/, Е. И. Илиев /син и
ответник по настоящото производство/ и В. И. И*- П* /дъщеря и ищец по производството/
са придобили правото на собственост върху процесния по делото имот. Като единствени
собственици на имота, през 1990 г., наследниците М* Ил* Е. И. И*и В. И. И*а - П*и, са
предявили срещу ответниците: ТКЗС Благоевград и ОбПС - Благоевград, установителен иск
за собственост с правно основание чл. 97 от ГПК, като е образувано гражданско дело № 121
1
по описа на Благоевградски районен съд за 1990г. Със съдебно решение № 183 от
29.03.1990г., постановено по гр.д. № 121 по описа за 1990г. по описа на Благоевградски
районен съд, което решение е влязло в законна сила през същата година (1990г.), е признато
за установено по отношение на ТКЗС - Благоевград и ОбНС - Благоевград, че М* И*ф* И.
Е* и В. И. Ил* всички от гр. Б* ул. „А*, са собственици на лозе находящо се в землището на
Б* м. „С*с площ от 0, 9 ара, при съседи Ц* С*, М* Х* и Л*а Е*. На 12.12.1998г. е починала
М* Ил* ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, като е оставила наследници по
закон - Е. И. И*син/ и В. И. И* П* /дъщеря/, видно от Удостоверение за наследници
№2551/12.07.2022г., издадено въз основа на Акт за смърт №0648/12.12.1998г. След смъртта
на Ма* И*, нейният дял от процесния имот е наследен от наследниците й по закон - Е. И. И*
/син / и В. И. И* - П*/дъщеря/. По ЗРП на гр. Благоевград процесният имот е отразен с
планоснимачен № 7568. Със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на
АК са одобрени КККР на гр. Благоевград, където процесният имот е заснет с идентификатор
№ 04279.603.174 и отразен с площ от 967 кв.м., с адрес: гр. Благоевград, местност Б*, с
трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване. Със Заповед № 1908 от 18.09.2008г., на основание чл. 21, ал. 1, 2 и 3 и чл. 25,
ал. 2 от ЗОС, с оглед необходимостта от реализиране на улици о.т. 6 до о.т. 8 и о.т. 10 до о.т. 9
по плана на кв. Б*, са отчуждени 132 (сто тридесет и два) квадратни метра от поземлен имот
с идентификатор 04279.603.174, собственост на Е. И. Е. и В. И. И*- П* По сега действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри имотът е отразен с посочения по-горе
идентификатор 04279.603.174 и с площ 836 кв.м. (осемстотин тридесет и шест квадратни
метра), странно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м) с номер по предходен план № 7568, при съседи на поземления
имот, съгласно скица, издадена от СГКК Благоевград, както следва: 04279.603.172,
04279.603.349, 04279.603.382, 04279.603.271, 04279.603.377, 04279.603.345. В качеството си
на единствени преки наследници на своите родители - И*И* и М*И*ищцата и първият
ответник Е. Е., са придобили на основание наследствено правоприемство и при равни права
- по 1/2 (една втора) идеална част за всеки един от тях, процесният по делото ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 04279.603.174 по КККР на гр. Благоевград и правото на
собственост върху наследствения дял от имота на ищцата е удостоверено от Нотариус с per.
№ 241 на НК, със съставения на 24.08.2017г. Нотариален акт № 58, том IV, per. № 9652, дело
№ 591 от 2017г., вписан в СлВП- Благоевград, АВ - София с вх. per. № 3910 / 24.08.2017г.,
акт № 52. Със същия Нотариален акт, на основание наследствено правоприемство, ищцата е
призната за собственик на 1/2 (една втора) идеална част от процесния имот с идентификатор
№ 04279.603.174 по КККР на гр. Благоевград. При извършена справка в СГКК - Благоевград
по повод снабдяване на ищцата със Скица за поземления имот, от същата е установено, че в
кадастралния регистър като собственик на имота е вписан ответникът Е. Е*, въз основа на
Нотариален акт№ 69, том 4, издаден на 20.03.2017г. С оглед посоченото и при извършена
справка в СлВП - Благоевград, ищцата с изненада установила, че е съставен Нотариален акт
за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден на
основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, който НА е с № 88, том I, per. № 2506, дело № 73 /2017г.,
вписан в СлВП - Благоевград, с вх. per. № 1074 / 20.03.2017г., акт № 69, том IV. С посочения
НА ответникът Е. Е., е признат за собственик, „на основание изтекла придобивна давност“
на целия процесен по делото поземлен имот с идентификатор 04279.603.174 по КККР на гр.
Благоевград. Пасивната процесуална легитимация на втория ответник М. Г. Т* – Е.а
обосновава с обстоятелството, че тя е съпруга на ответника от 02.05.1979 година, съответно
и към момента на издаване на КНА на ответника. Твърди, че ответниците никога не са
упражнявали владение върху процесния имот и в полза на ответника Е. не е текла
придобивна давност, извън наследствената му част. На свой ред, ищцата винаги е имала
достъп до процесния имот, посещавала е същия, интересувала се е, декларирала е своята
наследствена част и е заплащала следващите се за имота (наследствената и част) данъци.
2
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ идеална част от процесния имот на
основание наследствено правоприемство от наследодателите И*И*в и М* В*и на основание
чл. 537 от ГПК да отмени Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на
недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, който НА
е с № 88, том I, per. № 2506, дело № 73 / 2017г., вписан в СлВП - Благоевград, с вх. per. №
1074 / 20.03.2017г., акт № 69, том IV, за размера над 1/2 (една втора) идеална част.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че
липсва нотариален акт за собственост на процесния имот на името на родителите им, а към
исковата молба е приложен такъв от м. март 2017г. на Нотариус К. М* с който ответникът
признат изцяло за собственост на поземления имот не по наследствено правоприемство, а по
давност, който нотариалният акт е само на името на ответника и в него не фигурира
съпругата му. Твърди се, че първият ответник е получил лозето през 1970г. като дарение от
баща им, а сестра му /ищцата/ получила от него солидна сума за закупуване на лек
автомобил само на нейно име. С парите, дадени от баща им, ищцата си закупила лекия
автомобил, който ползвала само тя. В подареното му лозе вложил много труд и много
средства. Направил го на тераси, повдигнал го на циментови колове с тел, засадил нови лози
и нови овощни дръвчета. В продължение на всичките тези години само той извършвал
окопаване, кроене и всички други необходими дейности /пръскане, торене и др./,
необходими за поддръжка и стопанисване на лозето. Твърди, че ищцата никога не е работила
на това лозе, тъй като от 1982г. се омъжила в Италия, където живее и понастоящем. Във
връзка с процесния имот се наложило да води дела за възстановяване на собствеността върху
имота срещу Община Благоевград и ТКЗС, тъй като от Поземлената комисия не
възстановили собствеността. Тъй като баща им вече починал, делото се водело от името на
всички наследници, но в това дело участвал само той, поемайки и всички разноски във
връзка с производството. През 1997г. имотът бил включен в регулация с една обща Заповед
включваща и улична регулация. С нея се отчуждавали части от лозето от двете му страни,
което наложило да води дело в Окръжен съд Благоевград по оспорване на тази заповед,
подавал жалби до кметовете на Община Благоевград при прилагането на заповедта на място.
Делото, заведено от него в Окръжен съд - Благоевград, продължило твърде дълго време и
стигнало за разглеждане до Върховен касационен съд. По тази причина много по-късно
можел да се снабди с нотариален акт на основание давност. След издаването на нотариален
акт и след близо 47 години самостоятелно владение от него, продължил да го владее и
ползва като добросъвестен владелец и се позовава допълнително и на изтеклата кратка
придобивна давност от 2017г. до предявяването на иска. В този период ищцата не е
посещавала лозето, не го е владяла, не го е работила и не е извършвала никаква дейност в
този имот, нито е влагала средства за неговата поддръжка и облагородяване.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Констативен нотариален акт № 58, том IV, per. № 9652, дело № 591 от 24.08.2017
година, издаден от нотариус И*К* с район на действие района на РС – Благореград ищцата е
призната за собственик на ½ идеална част от процесния имот.
Видно от Протокол от съдебно заседание от 20.04.1953г. по гр.д. № 768/1950г. по
описа на PC - Благоевград, с който е одобрена съдебна спогодба по делото, ведно с
извлечение от протокол от посоченото съдебно заседание, И*И* ( баща на страните в
процеса) е получил в дял - лозе, находящо се в землището на град Б* местност „С* от 0, 9
3
ара, при съседи: Ц**, М*** и Л***.
С влязло в сила решение № 198 от 29.03.1990г., постановено по гр.д. № 121 по описа
за 1990г. по описа на Благоевградски районен съд, е признато за установено по отношение
на ТКЗС - Благоевград и ОбНС - Благоевград, че М* И*Е* Е*и В. И. И* всички от гр. Б*ул.
„Ал*, са собственици на лозе находящо се в землището на Б* м. „С* с площ от 0, 9 ара, при
съседи Ц* М**и Л** Е*.
В скица на поземлен имот с идентификатор 04279.603.174 по КККР на гр.
Благоевград, издадена на 04.12.2007г. за собственици на процесния имот са посочени
страните в процеса и тяхната майка М***както и в скица № 935/02.07.2008г., изд. от Община
Благоевград, Заповед № 1908 от 18.09.2008г., на Кмета на Община Благоевград, на
основание чл. 21, ал. 1,2 и 3 и чл. 25, ал. 2 от ЗОС, в Скица на поземлен имот № 15-906481-
05.09.2024г., изд. от СГКК – Благоевград.
С Констативен нотариален акт за удостоверяване право на 20.03.2017г. за собственост
на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, който
НА е с № 88, том 1, per. № 2506, дело № 73/2017г.,ответникът е признат за собственост на
целия процесния имот
Видно от Удостоверение за наследници на И* Е. И* с изх. №2553/13.07.2022 година,
Удостоверение за наследници на Ма*И* с изх. №2551/12.07.2022 година, страните в процеса
са техни наследници от първи ред по права низходяща линия – страните са брат и сестра,
като баща им И*. Ил* е починал на 03.04.1978г., а майка им М*В*** е починала на
12.12.1998г.
Жалби до Кмета на Община Благоевград са подавани от Е. Е. на 17.10.2006 година и
на 15.05.2010 година.
Приети са квитанции за платени данъци за процесния поземлен имот от ищцата с
дати: 09.08.2016 година, 25.07.2019 година; 08.07.2022 година и 20.07.2022 година, видно от
които същата е платила данъци от 2011 до 2022г.; Удостоверение за декларирани данни с №
УД004558/29.10.2024 година, издадено от Община Благоевград, видно от което тя е
декларирала процесния имот през 2016г.; билети и бордни карти, установяващи пътувания
на ищцата в периода след 2006г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 01.09.2023 година по преписка с вх. № 7744/2022 година на Районна
прокуратура – Благоевград; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 01.09.2023 година по преписка с вх. № 7744/2022 година на Районна прокуратура –
Благоевград, видно от които постановления, страните в процеса са във влошени отношения.
Прието е Решение № 762/12.11.2023 година по гр. дело № 1843/2022 година, по описа
на Районен съд – Благоевград, видно от което между страните е допусната делба на
наследствен техен имот при равни права – по една втора идеална част.
Със Заповед № 1908/18.09.2008г. на Кмета на Община Благоевград, издадена на
основание чл. 21, ал. 1, 2 и 3 и чл. 25, ал. 2 от ЗОС са отчуждени 132 кв.м от процесния имот
04279.603.174 по КККР на гр. Благоевград, като заповедта е връчена на Е. И. Е. на
25.09.2008 и на 24.10.2008г. му е изплатено обезщетение в размер на 8 668 лева.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите А*в Б*Е**-
първи братовчед на страните, И* Р* Ю* Б*.
От показанията на св. Б* се установява, че преди 2015г. (може би около 2010г.)
ищцата искала да си извади нотариален акт за собственост на въпросното лозе, но нямала
никакви документи, и й направили списък откъде да започне издирването им. Тъй като тя
живее постоянно в чужбина и идвала за около една седмица всяка година в България, едва
2017 година се стигнало до издаване на такъв нотариален акт като наследник на баща й за
въпросното лозе, намиращо се в град Бл*, местност „Б*. Ищцата не била в добри отношения
с брат си, към 2017г. успяла да се снабди със скица на имота и й бил издаден КНА въз
4
основа на документи, защото разполагала с такива и не било нужно да се издава КНА по
обстоятелствена проверка.
От показанията на свидетеля Е* В*се установява, че когато си идвала ищцата от
Италия постоянно говорила за лозето, сантименталност голяма има, последно като водил В.
там, искал да влязат, но тя казала, че брат й забранил да стъпва там, страх я е от него,
отношенията им са влошени, ответникът твърдял, че лозето си е негово, няколко пъти като я
вземе когато си идва от Италия я води на лозето – още 1983-1984 година, последно преди
две – три години. Ищцата възприема лозето като наследство от майка й и баща й, между
2010-2015 година не е чул да имат спорове. Лозето е оградено с натрупани клони, не е
плътна оградата - през 2010-2015 година имало ограда лозето.
От показанията на свидетеля Р* се установява, че ответникът много отдавна
обработва и поддържа лозето сам, било лозе – гижи /ниската част/, той започнал да го
изправя на бетонни колове с телове, за да може да го вдигне високо. Изключително много
работа е нужно, за да може това нещо да съществува. Ако се остави и за една година това ще
се унищожи и ще спре да съществува. Още 70-те години на миналия век обработва лозето и
бил разказвал и той и баща им на страните, че на ищцата са купили кола, когато била
студентка в София, а на ответника - оставили лозето. Оградата изцяло е направена от Е..
Има и овощни дървета – ябълки, круши и бадеми, една малка част са от едното време, а
другата част Е. ги е засадил. В лозето в горния край има една тенекиена барака, която е
строена от Е. преди повече от 10 години.
От показанията на свидетеля Ю* Б* се устаноява, че само Е., откакто го познава
обработва това лозе. Е. винаги твърдял, че лозето е негово, след смъртта на баща му, Е.
обработва лозето, Е. слагал телената мрежа. Има в горния край на лозето барака, Е. купувал
дръвчета и лозички, лозето се окопава ръчно, защото е с наклон.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.02.2025г. процесуалният
представител на ответниците адв. Н. е заявил, че няма спор, че описания недвижим имот в
доброволната делба е процесното лозе.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че процесният
имот се явява наследствен за ищцата и ответника Е.. По силата на наследяването,
наследникът който владее целия наследствен имот се явява държател на идеалните части на
другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по
отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата
власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя за
послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава, че
тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване.
Когато владението на целия наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците
или съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на
основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е
нотариално заверен и поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да
тече в полза на този наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е
5
необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на
намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от
30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК. Непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след
смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец
на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в
действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от
отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане
на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им
намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на основание
давностно владение иск за собственост или положителен установителен иск за собственост
на идеални части от наследствени имоти, респ. направено възражение за придобиване на
наследствен имот по давност с правно основание чл. 79 ЗС, за уважаването на иска или
възражението, не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал,
обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да
се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху
притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо
правоприемство владението и съответно съвладението, преминава по право към
наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е
необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху
вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от владелеца
към владението му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство за
разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или само
недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на
правоприемника от това на праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от
1974 г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика
или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези
съсобственици или сънаследници. Такива действия са отказът на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на
останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на
останалите наследници ( отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се
заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този смисъл са решение №
635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 6 от 22.01.2010
г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Не са такива действия: декларирането на имота в данъчните служби на общината на името
на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия
собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници (в този
смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци, както и извършването на
ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки съсобственик съгласно чл.
31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си), ако е
поето само и изцяло като стойност на необходимите и полезните разноски за съсобствената
вещ от един наследник, той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази
6
част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в този смисъл са
решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 110
от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г.
по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл.
30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи, че това не се отнася до консумативните
разноски, свързани със служенето с общата вещ, които се поемат от този от
съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да претендира припадащата се
част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство
владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се
придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5
години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не
може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл.
70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно
да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че
предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящият казус, съдът приема, че не са налице предпоставките, визирани в
хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС, тъй като първо не е налице предаване на владението
на целия наследствен имот на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с
останалите наследници или съсобственици на основание сключен между тях писмен договор
за доброволна делба, за да започне да тече в полза на този наследник или съобственик
придобивна давност за целия имот и да не е необходимо той допълнително да демонстрира
пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота, тъй като в настоящия
случай се установява, че до смъртта на наследодателите на страните и след това вкл. и до
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, той е
обработвал имота, но едва когато се снабдил с КНА на 20.03.2017г. е демонстрирал анимус
домини пред ищцата, при което съдът не може да направи извод за демонстриране на анимус
домини по отношение на предмета на делото преди посочената дата, доколкото събраните
гласни доказателства по делото чрез разпитаните свидетели съдържат данни за действия от
страна на ответника, които не са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да
показват отричане владението на ищцата - не е било налице ограничаване на достъпа до
имота (например ограждането му чрез заключването му), а както се установява от
свидетелките показания тя не е влизала там, защото се страхувала от ответника, не защото е
ограничен достъпа до него. От датата, на която ответникът се е снабдил с КНА до датата на
предявяване на иска не е изтекъл изискуемият от закона 10 – годишен давностен срок, и
ответникът не е придобил процесния имот по давност. Както се посочи по – горе
извършването на ремонти дейности, респ. подобрения в наследствения имот може да бъде
предмет на облигационни претенции между наследниците. А дали е имало устни договорки
и какви са били те между наследодател на страните и тях в каквото връзка са събрани гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Ризов няма правно значение за
възникване на съсобствеността и размера на правата в нея на наследниците, респ. за
отношенията на владение и държане на общите наследствени недвижи вещи между
страните по повод наследяването на наследодателите им. От друга страна събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на св. Балабански и Василев се установява, че
ищцата не се е дезинтересирала от процесния имот и е искала да се снабди с НА за него още
преди 2015г.
В последното по делото открито съдебно заседание единият от процесуалният
представител на ответниците – адв. Т. оспорва основателността на ищцовата претенция,
7
сочейки, че нито делбеният протокол, който е представен на името на нейния дядо, нито
съдебното решение са документи, които установяват правото й на собственост, което
възражение ищецът намира за основателност – въпросът за идентичността на процесния
имот с лозето, описано в протокола, обективиращ делбата на имоти, по силата на който
наследодателят на ищцата и първия ответник получава в дял не е бил спорен между
страните в хода на процеса и това е потвърдено в първото по делото открито съдебно
заседание от процесуалния представител на ответниците.
Предвид изложеното искът – предмет на делото следва да бъде уважен и като законна
последица от това да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост
на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, който
НА е с № 88, том I, per. № 2506, дело № 73 / 2017г., вписан в СлВП - Благоевград, с вх. per. №
1074 / 20.03.2017г., акт № 69, том IV в частта над размер от ½ идеални части, доколкото
между страните не е спорно, че към датата на издаването му ответниците са в граждански
брак.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски, направено в
производството за държавна такса в размер на 113, 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева, доколкото направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищцата, съдът намира за неоснователно предвид разпоредбата на
нормата на чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б* ул. „А*и М. Г. Т*- Е.а, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*л.
„А* че В. И. И**** ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б* ул. „А* е собственик на ½
идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград и заснет в КККР като
поземлен имот с идентификатор № 04279.603.174 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на
05.09.2024г., с адрес на поземления имот: гр. Бл* кв. О* с площ 836 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), с номер по предходен план № 7568, при съседи на поземления имот, съгласно
скица, издадена от СГКК - Благоевград, както следва: 04279.603.172, 04279.603.349,
04279.603.382, 04279.603.271, 04279.603.377, 04279.603.345, представляващ съгласно
предходни документи: лозе, находящо се в землището на С* при съседи: Ц*и*и Л***** Е.а
на основание наследствено правоприемство от наследодателите на ищцата и първия
ответник - И*и М****.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 от ГПК Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от
ГПК, който НА е с № 88, том I, per. № 2506, дело № 73 / 2017г., вписан в СлВП - Благоевград,
с вх. per. № 1074 / 20.03.2017г., акт № 69, том IV, за размера над 1/2 (една втора) идеална
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. Е., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б* ул. „А*и М. Г. Т* - Е.а, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б* ул. „А*да
заплатят на В. И. И*, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б* ул. „А** сторените по
делото разноски в размер на 1 113, 10 лева.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9