Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 563
гр. Русе, 26.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 26 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Л.С. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 5020 по описа на 2012 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Ищцата К.И.И. твърди, че
придобила по наследство недвижим имот находящ се в гр. Р., по ул. „С. С."
№ ., представляващ: дворно място, цялото с площ от 699 кв.м., заедно с
построените в него сгради, една от които - двуетажна жилищна сграда, РЗП 106
кв. м., с фурна с площ от 106 кв.м., магазин с площ от 20 кв.м. на партерния
етаж, мазе под фурната и магазина с площ от 106 кв.м. и прилепен към фурната
гараж с площ от 18 кв.м. Посочва, че с нотариален акт № ., том ., дело №
3997/1975 г. дарила на двете си дъщери В.Г.И. и Г.Г.И. една втора идеална част
от притежаваното от нея дворно място, целият втори етаж на двуетажната жилищна
сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, килер, стълбище и тераса, като
си запазила правото на обитаване на кухнята - отстояща към улица „Б. М." и
към терасата, и 1/2 идеални части от общите части на сградата. Заявява, че през
2007 г. ответникът М.Т.К. /син на дъщеря й В.С./ искал да започне бизнес,
поради което тя, заедно с двете си дъщери му прехвърлили с нотариален акт №.,
том ., рег. № 2589, дело № 342 от 13.04.2007 г. на нотариус А. А., рег. № .в
НК, с район на действие РРС недвижим имот: 171/699 кв.м. идеални части от
дворно място, находящо се в гр. ., по ул. „С. С." № ., цялото с
пространство от 699 кв.м., съставляващо имот № .по кадастралния план на гр. Р.,
заедно с построената в него масивна двуетажна сграда с РЗП 106 кв.м., таван от
106 кв.м. и маза от 31 кв.м., паянтова жилищна сграда, гараж с РЗП 30 кв.м. и
шапрон. Твърди, че намиращите се на
партерния етаж на жилищната сграда помещения - фурна с площ 106 кв.м., магазин
от 20 кв.м., намиращото се мазе под тях с площ от 106 кв.м. и гараж прилепен до
фурната с площ от 18 кв.м. не били включени в сделката, а същите запазила за
себе си. Изнася данни, че след взето нейно решение за продажба на фурната и
магазина се снабдила с данъчна оценка, но при събиране на останалите необходими
документи установила, че не фигурира, като собственик на имотите, поради което
й било отказано да се снабди със скица за същите. След потърсено съдействие от
нотариус и отправено официално искане за издаване на скица до Служба по
геодезия и кадастър гр. Р., с писмо изх. № ./20.02.2012 г. й било отговорено,
че не може да бъде издадена скица на имотите, тъй като било необходимо
предварително да бъдат изработени схеми на самостоятелни обекти в сградата,
както и че като собственик на цялата сграда при тях в кадастралния регистър бил
посочен ищеца. Посочва, че при последващо подаване на молба до Община Русе,
Дирекция „Местни данъци и такси" за издаване на данъчна оценка на
процесиите имоти, също й било отговорено, че имотите се водят по партидата на
ищеца. Заявява, че процесиите недвижими имоти не са част от прехвърлителната
сделка, обективирана с цитираният по-горе нотариален акт. Моли да бъде осъден
ответникът да предаде на ищцата държанието на собствените й недвижими имоти,
представляващи гараж с идентификатор . с площ от 18 кв.м., фурна застроена
върху площ от 106 кв.м., търговско помещение - магазин с площ от 20 кв.м.,
както и намиращото се мазе под тях с площ от 106 кв.м., находящи се на
партерния етаж на масивна двуетажна жилищна сграда по ул. „С. С." № . в
гр. Р., област ., представляваща по кадастралната скица сграда с идентификатор .,
разположена в поземлен имот с идентификатор ., както и да бъде отменен
издаденият констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № .
том ., рег. № 2353, дело № 141 от 2012 г. на нотариус Р. П., рег. № ., с район
на действие РРС, в частта в която ответникът М.Т.К. е признат за собственик на
гараж с идентификатор . с площ от 18 кв.м., фурна застроена върху площ от 106
кв.м., търговско помещение - магазин с площ от 20 кв.м., както и намиращото се
мазе под тях с площ от 106 кв.м., находящи се на партерния етаж на масивна
двуетажна жилищна сграда по ул. „С. Ст." № . в гр. Р., област Р.,
представляваща по кадастралната скица сграда с идентификатор . разположена в
поземлен имот с идентификатор ..
В отговора на исковата молба
ответникът М.Т.К. оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че същия е
неоснователен, като заявява, че ищцата изцяло му е прехвърлила собствеността
върху процесните имоти. В условия на евентуалност, заявява, че е придобил
същите въз основа на давностно владение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно, а и видно от представените НА №./08.09.1921 г., НА № .1933 г. и 3 бр. Удостоверения за наследници на Община
Русе, по наследство ищцата
придобила собствеността на процесния имот.
С НА №./01.04.1975
г., т. ., 0 № 3997/1975 г на нотариус при РРС, ищцата дарила на дъщерите си Г.Г.И.
и В.Г.И. ½ ид. ч. от дворно място
цялото от 171/699
кв.м., находящо се в гр. Р., по ул. „М. Г." № ., целия втори етаж на двуетажната жилищна сграда състоящ се от 4
стаи, кухня, баня, килер, стълбище и тераса, в който етаж дарителката си
запазила правото да обитава заедно със съпруга си кухнята отстояща към ул. Б. М., и към
терасата, и ½ ид. ч. от общите части на сградата по чл.38 от ЗС.
С нотариален акт №., том., рег. № .
дело № . от 13.04.2007 г. на нотариус А. А., рег. № .в НК, с район на действие
РРС ищцата, със съгласието на съпруга си и двете си дъщери продава на ответника -неин внук /син на
дъщеря й В.С./, недвижим имот: ./699 кв.м. идеални части от дворно място,
находящо се в гр. Р., по ул. „С. С." № ., цялото с пространство от 699
кв.м., съставляващо имот № .по кадастралния план на гр. Р.заедно с построената
в него масивна двуетажна сграда с РЗП 106 кв.м., таван от 106 кв.м. и маза от 31 кв.м., паянтова жилищна сграда, гараж с РЗП
30 кв.м. и шапрон за сумата от 38639.10 лв.
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка от 27.03.2007 г. на Община Русе, в процесния имот данъчната оценка на: жилище с РЗП 106 кв. м. била 34963 лв., на
търговски обект с РЗП 84 кв. м.- 25070.50 лв., на търговски обект с РЗП 106 кв. м.-19772.80
лв., на гараж с РЗП-30 кв. м.- 3397.60, на земя- 277.70 лв.
С НА
за собственост върху недвижим имот/констативен/ №./22.03.2012 г., т.І, рег. №.,
д. №.2012 г., ответникът бил признат за собственик на ../699 кв.м. идеални части от
дворно място, находящо се в гр. Р., по ул. „С. С." № ., заедно с
построената в него масивна двуетажна сграда с фурна на първия етаж, застроена
върху 106 кв.м., с частичен сутерен и таванско подпокривно пространство,
състояща се от : сутерен с площ от 31 кв. м., състоящ се от склад подготовка брашно,
съблекалня за работни дрехи, съблекалня за лични дрехи, склад за миещи и
дезинфекционни материали; първи етаж- фурна с площ от 106 кв. м., състояща са
от две работни помещения, пещ, фурна и магазин; междинно ниво над фурната от
31.45 кв. м., състоящо се от втасално помещение над пещта и стая над магазина; втори етаж с площ
от 140.08 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, вестибюл, столова, кухненски
бокс, санитарен възел и тераса на западната фасада, гараж със застроена площ от
18 кв. м. и шапрон от 17 кв. м.
Свидетелката Г.Г.Д., дъщеря на ищцата, изнася данни, че фурната
била и все още е собственост на ищцата, като ответникът нямал нищо общо с нея.
През 2007 г., трябвало да се въведе според изискванията система ХАСЕП, и затова
на ответника се прехвърлила собствеността само на втория етаж от процесната
сграда.
Разпитания по делото свидетел Д.Д.Д.,
внук на ищцата, твърди, че фурната била на баба му. През 2007 г. цялото
семейство решило да прехвърли втория етаж от сградата на ответника за да бъде
изтеглен заем.
Според св. В.Х.С.- съседка, фурната и къщата над нея, били
прехвърлени на ответника. За обновяване
на фурната теглил много голям заем и
като собственик след като съборил всичко в нея -тавана, стените, направил
ремонт - сменил
дограмата, сложил изолация, оправил таваните и фасадата, направил хранително
магазинче.
Св.В.Г.С., дъщеря
на ищцата и майка на ответника, заявява, че ответника бил собственик на цялата
къща, тъй като през 2007 г. я закупил от ищцата. Той реставрирал фурната, като
буквално я изтърбушил цялата- сменил дограмата, сложил изолация – външна,
вътрешна, купил машини, превозни средства. През цялото време ищцата виждала
какво се прави, но никога не се противопоставяла на нищо.
Според назначената по делото
съдебно-техническа експертиза и от обясненията
на вещото лице дадени в съдебно заседание, първият етаж на процесната сграда
била със застроена площ 129кв.м., като
фурната и магазина към нея били с площ 106
кв.м., а разликата от 23кв,м. били общи части за сградата-коридор и стълбище към втория етаж. Вторият жилищен етаж бил с площ 140,5кв.м.,като в
т.ч. влизала тераса 15,5кв.м.
Жилището, заедно с терасата било с площ 125,2кв.м.,и общи части 15,3кв.м. Сградата била с частичен сутерен, който представлявал складови помещения
и битова част към фурната /баня,тоалетна и съблекалня/. Нето площта на сутерена била 36кв.м. Връзката между
фурната и сутерена се осъществявала
чрез стълбище, което било оградено и покрито. Застроената площ на покрития вход била 6,0кв.м. На кота 1,94 имало междинно ниво, където над
магазина помещението се използвало за офис, а над пещта се използвало за
складово помещение.Тези помещения не можели
да се отделят като самостоятелни обекти. Бруто площта на междинното ниво била
55кв.м., от които общи части 20кв.м.
В подпокривното пространство нямало обособени
помещения и неговата квадратура не се
смятала в бруто площта на сградата. Общо сградата била с бруто площ: 42
+ 129 + 55 + 140,5= 366,5кв.м., от които
фурна и магазин: 42 + 106 + 35 =183кв.м.; жилище -125,2кв.м.; общи части -58,3кв.м. Гаражите по кадастрална скица били съответно с квадратури 17кв.м и 18кв.м., но в
момента помещението било
общо и било със
застроена площ 35 кв.м. В сутерена
били разположени склад за брашно, съблекалня, баня и тоалетна за персонала и склад.
В сутерена се влизало през покрит
вход от фурната като се стига до съблекалните. Имало и второ стълбище от склада, което излизало в коридора и
стълбището за втория етаж.
На първия етаж били разположени
фурна с пещ, работни помещения,
фирмен магазин, коридор и стълбище към втори етаж. Първия етаж на сградата, се състоял
от работно помещение с полезна площ 51
кв.м.,магазин с полезна площ 15кв.м., зидана пещ, коридор и стълбище към жилищната част. На
междинно ниво били разположени офис и склад над пещта. На втория жилищен етаж били
разположени четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел, килер, коридор, тераса и стълбищната клетка. Жилищния етаж бил разделен на
две, като в едната част попадали кухнята, една стая, санитарният възел, килера, коридор и част от
терасата. В другата част
имало три стаи, като едната от тях била оборудвана за кухня. Под фурната нямало мазе 106
кв.м. Таванското помещение било необитаемо. То било подпокривно пространство, обща
част към сградата, в него нямало обособени нито складови, тавански помещения
или някакви ателиета, за да влезело като квадратура. Двата гаража били с обща площ 35 кв.м. Гаражите били приобщени към фурната,
но за преустройството им
нямало одобрени строителни книжа. Паянтова жилищна сграда нямало в
имота. Шапрон също нямало наличен. Мазата от 31 кв.м., това бил всъщност сутерена.
Според документите съдържащи се в дело № ./2007
г. по описа на на нотариус А. А., рег. №. в НК, ищцата и съпругът и са
направили отказ от учреденото им право на ползване.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 108 от Закона за
собствеността е иск на невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно
основание. С този иск собственикът
възвръща в свое владение онези движими вещи и недвижими имоти, които са излезли
от неговата фактическа власт без правно или на отпаднало основание. За да бъде
уважен ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на юридически
състав, включващ три кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на
собственост върху претендирания имот от страна на ищеца, упражняването на
владение или държание на имота от страна на сочения ответник и упражняването от
последния на фактическата власт без правно основание.
Съдът приема, че ищцата, по силата на нотариален акт № ., том., рег. №
., дело № 342 от 13.04.2007 г. на нотариус А. А., рег. № . в НК, се е
разпоредила с цялата масивна жилищна сграда по ул. „С. С." № .
в гр. Р., ведно с припадащите й се идеални части от дворното място. Това е така,
тъй като в този нотариален
акт не е посочено, че претедираните помещения фурна и
магазин, че са изключени от сделката, т.е че се продава само част от сградата, напротив в него изрично се сочи, че се продава именно двуетажна сграда. Според текста на
чл.98 от ЗЗД принадлежностите следват главната вещ. Когато не са
индивидуализирани всички помещения в сградата се приема, че те също са предмет
на прехвърлителната сделка.
Освен
това от заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема,
като тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните
от него специални знания е дал отговор на поставените му задачи, се установява по категоричен
начин, че в процесния имот не съществува мазе от 106 кв. м. и че претендирания
гараж не съществува като самостоятелно помещение- приобщен е към фурната.
Относно наведените от
ищеца твърдения във връзка с данъчната оценка на имота прехвърлен през 2007 г.,
следва да се посочи, че Удостоверението за данъчна оценка установява само
размера на тази оценка, а само НА е титулът за собственост, установяващ
осъществената промяна в собствеността и елементите на сключената сделка.
Действително в НА е
отразено, че се прехвърля масивна двуетажна сграда с РЗП
106 кв.м, но площта на един имот никога не е била определяща за него, нито той
се индивидуализира посредством нея, обстоятелството, че в НА е посочена по-малко
площ от действителната, не легитимира
ищеца като собственик на площта в имота над посочената в НА.
По изложените фактически и правни
съображения съдът приема, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот,
поради което предявеният иск по чл.108
от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК
за отмяна на НА за собственост върху недвижим имот/констативен/ №./22.03.2012
г., т.І, рег. №2353, д. №141/2012 г. не представлява самостоятелен иск, а е
законна последица от уважаването на иск за собственост. Отмяната на
констативния НА е изрично разпоредена законна последица от уважаването на
предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право в този
смисъл Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК. Предвид изхода на
спора съдът не следва да се произнася по искането по чл.537, ал.2 от ГПК.
На чл.78, ал.3 от ГПК, разноските по
делото, в размер на 1200 лв., направени
от ответника са в тежест на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.И.,***, със съдебен адрес гр. Р., ул. „М.” №., вх..
ет.., офис ., чрез адв. Н.С., против, против М.Т.К., ЕГН **********
***, иск по чл.108 от ЗС за предаване държанието на недвижими имоти,
представляващи: гараж с идентификатор . с площ от 18 кв.м., фурна застроена
върху площ от 106 кв.м., търговско помещение - магазин с площ от 20 кв.м.,
както и намиращото се мазе под тях с площ от 106 кв.м., находящи се на
партерния етаж на масивна двуетажна жилищна сграда по ул. „С.С." № . в гр.
Р., област Р., представляваща по кадастралната скица сграда с идентификатор .,
разположена в поземлен имот с идентификатор ..
ОСЪЖДА К.И.И.,***, със съдебен адрес гр. ., ул. „М.” №., вх..,
ет.., офис . чрез адв. Н.С. 5 да заплати на М.Т.К., ЕГН ********** ***, сумата от 1200 лв. разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: