№ 13
гр. Бургас, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря М. ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120103081 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод предявения от “Топлофикация-
Бургас” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
кв.“Лозово“, представлявано от Изпълнителния Директор инж. Х. И., съдебен
адрес в ***, чрез адв.М. А., против Д. Г. Т., ЕГН **********, адрес в ***, иск
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 707,21
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергя
за периода м.декември 2021 г. – м.септември 2022 г., а именно: БГВ,
Отопление, Сградна инсталация, такса-отчет дялово разпределение, както и
сумата от 44,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
01.02.2022 г. – 25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението,
за които суми има издадена на 01.12.2022 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №*** по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-
Бургас.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.150 и §1, т.2а от ЗЕ между
страните възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на
топлинна енергия в жилище, находящо се на адрес в ***. Твърди се че
титуляр на вещното право на ползване на имота е ответникът Т. и като такъв
1
същият има качеството на клиент на ищеца по смисъла на чл.3 от ОУ,
вр.чл.150 от ЗЕ. Според обстятелствената част на исковата молба за периода
м.декември 2021 г. – м.септември 2022 г. ответникът не е заплащал
предоставената му топлинна енергия, поради което и за дължимите суми
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
С исковата молба е отправено от ищеца искане с правно основание чл.219
от ГПК, поради което и с определение от 29.09.2023 г. „Белчевстрой“ ЕООД е
конституирано в процеса в качеството на трето лице помагач на страната на
ищеца.
В законоустановения срок ответникът, чрез назначеният му от съда особен
представител, депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
иска като неоснователен. Твърди се, че ответникът притежава ½ ид.ч. от
процесния имот, поради което и дължи потребената топлинна енергия за
процесния имот съразмерно с частта си. На следващо място оспорва иска и по
размер като твърди, че изчисленията относно дължимите суми са направени в
съответствие с отменена наредба №16-334/06.04.2007 г. Не ангажира
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника си – адв.А., която поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.
В съдебно заседание не се явява представител на третото лице-помагач на
ищцовото дружество, не взема становище по иска и не ангажира
доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Към настоящото производство е приложено в цялост ч.гр.д.№***/2022 г. по
описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че по заявление
на „Топлофикация Бургас” ЕАД, подадено на 30.11.2022 г. е издадена Заповед
№*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.12.2022 г.
2
срещу длъжника Д. Г. Т. за сумата от 707,21 лева, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия в периода от м.декември 2021 г. до
м.септември 2022 г., мораторна лихва в размер на 44,35 лева, дължима за
периода от 01.02.2022 г. до 25.11.2022 г., законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По делото е представена справка от СВ, която легитимира ответника като
собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор №***.33, находящ се в ***.
Между страните не се спори, че процесното жилище се намира в сграда-
етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, както и че третото лице „Белчевстрой“ ЕООД-
помагач на страната на ищеца, е било избрано за топлинен счетоводител с
решение на Общото събрание на етажните собственици от 20.11.2007 г., взето
по реда на чл.4, ал.2 от ПУРНЕС. Тези факти се установяват и от приетите
писмени доказателства, приложени към исковата молба, от съдържанието, на
които става ясно още, че в качеството си на топлинен счетоводител
„Белчевстрой“ ЕООД е носител на правото да извършва отчитането и
дяловото разпределение на топлинна енергия в имота на ответника, да
изготвя обща и индивидуална сметка на абонатите, както и да предоставя
крайните резултати от извършеното отчитане и дялово разпределение на
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, а последното от своя страна да начислява и
осчетоводява процесните суми за топлинна енергия на база разпределено за
имота количество топлинна енергия от топлинния счетоводител по цени на
топлинна енергия, одобрени от КЕВР.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза вещото лице по
която дава заключение, че задължението на ответната страна за процесния
имот е формирано от потребено количество топлинна енергия за отопление от
щранг лира, за сградна инсталация и за топла вода. В жилището на ответинка
не е отчитан водомера за топла вода и са начислявани служебно по 1-2 куб.м.
на месец, въпреки нормативно установените 4,2 куб.м. на месец при
неосигурен достъп за отчет. Абонатната станция за адрес гр.Бургас, ***, към
която е присъединен процесния имот, за процесния период е работела на
отопление и битово горещо водоснабдяване. Била е действаща през целия
процесен период. Видно от заключението е и това, че са спазени действащите
3
нормативни разпоредби и правила, както и утвърдените от КЕВР цени за
топлинна енергия при индивидуалното разпределение на топлинната енергия
за всички абонати, присъединени към абонатната станция. Методиката за
дялово разпределение е правилно правиложена, спазени са всички
нормативни документи при разпределяне изразходваната топлинна енергия
между отделните потребители в сградата – етажна собственост. Сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, цената на топлинната енергия е правилно
заложена, като вещото лице дава следното заключение за дължимите суми по
компоненти за процесния период:515,14 лева за БГВ, 64,49 лева – за
отопление, 116,58 лева за сградна инсталация и 11,00 лева за отчет и дялово
разпределение, или всичко главница в размер на 707,21 лева.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител не оспорва,
че задължението за топлинна енергия в периода м.12.2021 г. – м.09.2022 г. е
незаплатено, като липсват и доказателства за плащане на дължимите за
периода суми, нито към падежа им, нито към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни
изводи:
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца,
предмет на издадена по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на БРС Заповед
№***/01.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се
произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415,
ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на оспореното
вземане за главница и законна лихва със сила на присъдено нещо по
отношение на длъжника.
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията
на пълно и главно доказване, че ответникът има качество на потребител на
топлинна енергия за процесния период. Ответникът, чрез назначеният му от
съда особен представител, не оспорва, че има това качество.
4
Наред с горното, в тежест на ищцовото дружество е да установи и
количеството на доставена топлоенергия в обекта на ответника през
процесния период, нейната стойност, както и размера на претендираната
мораторна лихва.
Съобразно редакцията на ЗЕ, приложима за исковия период,
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия до
конкретен имот възниква съобразно закона по силата на договор, сключен
при общи условия между топлофикационното дружество и потребител на
топлинна енергия/битов клиент, който може да бъде собственик или носител
на вещно право на ползване на съответния имот в сграда етажа собственост.
Видно от дадената в §1, т.2а от ДР на ЗЕ дефиниция, „битов клиент” е лицето,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Изложеното обосновава като извод, че за да бъде ангажирана
отговорността на ответника за вземанията на ищеца за дължимите суми за
доставена чрез продажба, в периода м.12.2021 г. – м.09.2022 г., топлинна
енергия в обект, находящ се в ***, ответникът следва да има качеството на
собственик или ползвател на обекта. Ответникът, чрез назначеният му от съда
особен представител, не оспорва, че в процесния период е собственик на ½
ид.ч. от имота, поради което и като такъв има качеството на потребител/битов
клиент на топлинна енергия, съобразно правилото на чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Изложеното обосновава като извод, че ответникът в качеството си на
съсобственик на процесния имот дължи стойността на доставената в
посочения по-горе период топлинна енергия, съразмерно с частта си в
собствеността.
Предвид на изложеното искът за главница следва да се уважи като
основателен и доказан в размера от 353,61 лева, като за разликата до
предявения размер от 707,21 лева, искът следва да се отхвърли.
Като последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи и
претенцията за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението в
съда на 30.11.2022 г. до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на
5
топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребители в
гр.Бургас, приети с Решение по Протокол №01-10-2009/05.10.2009 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация-Бургас” ЕАД и одобрени с
Решение №ОУ-007/07.12.2009 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ,
че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.
Изложеното обосновава като извод, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
основателен за периода от 01.02.2022 г. до 25.11.2022 г. и доказан в размер от
44,35 лева, от която сума ответникът дължи 22,18 лева. За разликата до
предявения размер от 44,35 лева, искът следва да се отхвърли.
За исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер
670,00 лева, съгласно представения списък, като съразмерно с уважената част
от иска в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на
335,00 лева.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът
следва да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното
производство, в което ищецът е сторил разноски в размер 175,00 лева, от
които в тежест на ответника следва да се възложат разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 87,50 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Д.
Г. Т., ЕГН **********, адрес в ***, дължи на ищеца „Топлофикация Бургас”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.
„Лозово”, Промишлена зона, представлявано от инж. Х. И., сумата от 353,61
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергя
за периода м.декември 2021 г. – м.септември 2022 г., а именно: БГВ,
Отопление, Сградна инсталация, такса-отчет дялово разпределение, както и
сумата от 22,18 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
6
01.02.2022 г. – 25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението,
за които суми има издадена на 01.12.2022 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №*** по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-
Бургас, като за разликата до предявения размер главница от 707,21 лева и
мораторна лихва от 44,35 лева, отхвърля исковете.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца
„Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. „Лозово”, Промишлена зона, представлявано от
инж. Х. И., сумата от 335,00 лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски в настоящото исково производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца
„Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, кв. „Лозово”, Промишлена зона, представлявано от
инж. Х. И., сумата от 87,50 лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7