Р Е Ш Е Н И Е
№ 311 /17.5.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на деветнадесети април
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 215 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на К.Г.М. *** против Решение № 64 от
31.01.2023 г., постановено по нахд № 1354/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200272 / 10.08.2022 г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 62, ал.
1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс на касатора е наложена глоба в
размер на 1 500 лв.
Касаторът – К.Г.М. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на
закона. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание но
поддържа жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик – също не се явява и не се представлява в проведеното съдебно
заседание но
оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител. Излага съображения за
законосъобразността на обжалваното решение. На свой ред претендира разноски и
възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно
за нея.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е приел, че
извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото
доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство,
извършеното нарушение не е маловажно, а наложената санкция е определена в
законосъобразен размер.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторът в качеството му на земеделски
производител и работодател не е сключил писмен трудов договор с престиращата
труд в обекта му „нива с малини“ работничка.
Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен,
доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията на касатора.
Несъстоятелен е доводът, че всъщност касаторът е
допуснал друго нарушение, а именно – допускане до работа на работничката без да
ѝ предостави екземпляр от сключеният трудов договор. Безспорно, такъв не
е бил сключен. Обстоятелството, че касаторът е бил закупил множество празни
бланки на еднодневни трудови договори в никакъв случай не е равнозначно на
попълнен със страните по трудовото правоотношение и подписан от всяка от тях
трудов договор. Следователно правилно и законосъобразно с АУАН и НП на касатора
е вменено нарушението нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ – престиране на труд при липсата на сключен в писмена
форма трудов договор.
Неоснователно е
възражението за неяснота в качеството на нарушителя – работодател или виновно
длъжностно лице, предвид налагането на глоба, а не на имуществена санкция,
каквато според него следва да бъде наложена на работодател съобразно
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба
предвижда следното:
Чл. 414. (3) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
От съдържанието ѝ несъмнено е видно, че
работодателят може да бъде санкциониран освен с имуществена санкция и с глоба
ако е физическо лице, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че глоба
може да се налага и на виновно длъжностно лице в случая е ирелевантно тъй като
в административнонаказателните актове ясно е означено качеството на нарушителя
– „работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда“.
Несъстоятелни са и доводите за извършването на
нарушението при „крайна нужда“ и съответно за маловажност на случая. Напротив,
съдът правилно се е обосновал, че нарушението не би могло да представлява
маловажен случай, тъй като законодателят изрично е предвидил, че този вид
нарушения не са маловажни. Освен това случаят не се отличава с наличието на
смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Твърденията, че не е ощетен
бюджета и за работниците не са настъпили вредни последици са ирелевантни, тъй
като извършеното нарушение е формално и не е обвързано от конкретен вредоносен
резултат. Обстоятелството, че малините са бързо развалящ се плод също по
никакъв начин не може да обоснове наемането на работничката без сключване с нея
преди това на писмен трудов договор, което не представлява никаква сложност и
изисква единствено попълване на имената на страните по правоотношението и
полагане на подписи. Следователно обжалваното нарушение не е маловажно, нито е
извършено при условията на крайна необходимост. Напротив, неговата тежест
правилно е индивидуализирана с налагането на минималната предвидена в закона
глоба от 1 500 лв.
Предвид гореизложеното, е безспорно, че
районният съд, като е потвърдил законосъобразно издаденото наказателно
постановление е спазил относимия материален закон. Затова, като
законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателно искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде в минималния, предвиден в закона размер от 80 лв.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 64 от 31.01.2023 г.,
постановено по нахд № 1354/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
е потвърдено Наказателно постановление №
13-2200272 / 10.08.2022 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда“
– Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от същия кодекс на К.Г.М. е наложена глоба в размер на 1 500 лв.
Осъжда К.Г.М. *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото в размер на 80 (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)