Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
9471 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени
са искове с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ.
Ищците
Л.Д.Й., Е.А.Г., В.К.Б. и Е.Я.Г. излагат, че на 04.02.2016 г. около 8.00 ч. на
път ІІ-37, км 121+649 обл. Пазарджик неправоспособен
водач Я.Е.Г. при управление на л.а. „Фолксваген модел 35 с рег. № *********по
непредпазливост причинил ПТП с друго МПС. В резултат на ПТП ищците претърпели разрични по вид и степен телесни увреждания. Вината на
водача Я.Е.Г. била установена с одобрено споразумение по НОХД № 1928/2016 г. на
РС Пазарджик. За получените вследствие ПТП ищците заявили претенции към
ответника Гаранционния фонд, който им изплатил обезщетения, както следва: на Л.Д.Й.
– 3500 лева; на Е.А.Г. – 4700 лева; на В.К. Б.– 550 лева; и на Е.Я.Г. – 5500
лева. Ищците изразяват несъгласие с така приетите от ответника процент на съпричиняване – 50 %, и размери на обезщетенията, като
твърдят, че те не съответстват на тежестта на претърпените от тях телесни
увреждания и свързаните с това болки и страдания. На основание изложените
обстоятелства, ищците правят искане до съда да осъди ответника да изплати на първата
и третата от ищците сума от 30 000 лева за всяка, а на втората и
четвъртата от ищците сума от 50 000 лева за всяка – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получените
телесни увреждания и претърпян шок и ужас от ПТП на 04.02.2016 г.
Ответникът
Г.Ф.*** в отговора си и чрез пълномощника си в съдебно заседание оспорва
исковете. Излага доводи за съпричиняване от страна на
пострадалите, пътували в товарния отсек на
автомобила, а от Е.Я.Г. и поради знанието, че водачът на автомобила бил
неправоспособен. Оспорва размера на претенциите на ищците като завишен.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:
На
04.02.2016 г. лицето Я.Е.Г., който не бил правоспособен водач на МПС,
управлявал товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № *********по пътІІ-37. За
автомобила не е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“. В автомобила като пътници били ищците Л.Д.Й., Е.А.Г., В.К.Б. и Е.Я.Г.
– майка на водача. Ищците били в товарното отделение на автомобила, което не е
било оборудвано с места за сядане и обезопасителни
колани (КСМАТЕ л. 352). На километър 121+649 водачът на автомобила Я.Е.Г.,
поради несъобразена скорост и неспазване на дистанция, допуснал ПТП, като
ударил с предната част на автомобила движещия се пред него л.а. „Пежо 307“ с
рег. № *********, управляван от Г.В.П.. Вследствие удара ищците, които са били
в товарното отделение на автомобила, получили различни по вид и тежест телесни
увреждания: ищцата Л.Д.Й. – спукване на лявата ключица, счупване на ІV ребро
вляво; Е.А.Г. – счупване на ІІІ, ІV и V леви ребра с частичен пневмохемоторакс, закрито счупване на лявата ключица;
ищцата В.К. Б.– счупване на първа предкиткова кост на
десен палец – закрито; контузия на гръдния кош; ищцата Е.Я.Г. – счупване на
долното рамо на лява срамна кост (СМЕ л. 347).
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Виновното причиняванте на ПТП от водача
на товарния автомобил „Фолксваген“ Я.Е.Г.
и причинените с това телесни повреди на три от ищците – Л.Д.Й., Е.А.Г. и
Е.Я.Г. се установява от одобреното от Районния съд гр. Пазарджик по НОХД №
1928/2016 г. споразумение по реда на глава ХХІХ от НПК, имащо характер на
влязла в сила присъда (л. 91) и задължително за съда относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, на основание чл. 300 от ГПК. Пътуването на ищците, включително и ищцата В.К.Б.,
в товарното отделение на автомобила, се установява от приложените по делото
документи от досъдебното производство, имащи характер на писмени доказателства
в гражданското производство. В протоколи за разпит в досъдебното производство,
съставени разследващ полицай, са отразени изявления на ищците Л.Д.Й.Е.А.Г., В.К.Б.
и Е.Я.Г., че са пътували в товарното отделение на автомобила (л. 76-83).
Протоколите за разпит са официални документи по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК
и са доказателство за направените от ищците изявления в този смисъл, които
изявления по същество са извънсъдебни признания на ищците за това
обстоятелство. Липсата на места за сядане и обезопасителни
колани в товарното отделение на автомобила, където са пътували ищците, се
установява от протокола за оглед от досъдебното производство (л. 23) и
изготвената по настоящото дело комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Получените телесни увреждания се
установяват от изготвената съдебно-медицинска експертиза (л. 346-349). Вещото
лице е посочило като причини за телесните увреждания хаотично движение на
телата на ищците в процесното МПС, довело до удари в
части от интериора му (л. 347). По делото не се спори относно обстоятелството,
че за товарния автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № *********не е сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“.
По
делото не се спори и се установява от приложените претенция от 09.03.2016 г. и
писма – отговори на Гаранционния фонд, че ищците са заявили искания за
заплащане на обезщетения и ответникът е определил суми за изплащане. В исковата
молба е направено изрично признание на факт за получаване от ищците на плащания
от Гаранционния фонд на обезщетения, както следва: в полза на ищцата Л.Д.Й. –
сума от 3500 лева, в полза на ищцата Е.А.Г. – сума от 4750 лева, в полза на
ищцата В.К.Б. – сума от 550 лева, и в полза на ищцата Е.Я.Г. – сума от 5500
лева.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните изводи на съда:
Разпоредбата
на чл. 519 т. 1 от КЗ предвижда като една от функциите на Гаранционния фонд извършване
на плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от МПС, когато
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“.
В съответствие с това, в чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ е предвидено задължение на
Гаранционния фонд да заплаща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите. Предвид обстоятелството, че за т.а. „Фолксваген ЛТ 35“ с
рег. № *********не е сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност,
водачът на този автомобил виновно е причинил ПТП и от това произшествие са
настъпили телесни увреждания на ищците,
налице е основание за възникване на задължение на ответника Г. фонд“ да заплати
обезщетения за телесните увреждания и настъпилите от тях вреди. Размерът на
тези обезщетения следва да се определи според характера и степента на телесните
повреди на всяка от ищците, като се отчете наличието на съпричиняване
с поведението на самите ищци.
Ищцата
Л.Д.Й. е получила спукване на лявата ключица, счупване на ІV ребро вляво,
причинило затрудняване движението на тялото и левия горен крайник за 2-3 месеца,
като е определен срок на възстановяване 2 месеца. Ищцата е имала оплаквания в
по-късен период, което е наложило рехабилитационно
лечение. Продължителността на възстановителния период и изпитваните от ищцата
за този период и след това болки обуславят извода на съда, че справедливият
размер на обезщетението е 3000 лева. По делото не се доказа настъпване на
допълнителни или други увреждания, които да обуславят по-висок справедлив
размер на обезщетението.
Размерът
на обезщетението, дължимо на тази ищца, следва да се намали, поради наличие на съпричиняване на увреждането с поведение на ищцата, по
смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Ищцата е пътувала в товарното отделение на
автомобила, необорудвано с обезопасителни съоръжения
за пътници, в нарушение на чл. 134 ал. 2 от ЗДвП. Това безспорно е допринесло
за настъпилото телесно увреждане, видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по т. 1, според което причини за телесните увреждания хаотично
движение на телата на ищците в процесното МПС, довело
до удари в части от интериора му (л. 347). Поради съпричиняване
на вредоносния резултат, като с оглед обстоятелствата на настъпване на ПТП,
съдът определя степента на съпричиняване на 50 %. Това
дава основание за намаляване на определеното като справедливо обезщетение от 3000
лева на 1500 лева.
Ищцата
Е.А.Г. е получила счупване на ІІІ, ІV и V леви ребра с частичен пневмохемоторакс, закрито счупване на лявата ключица,
причинили затрудняване движението на тялото и левия горен крайник за 2-3
месеца, като е определен същия срок на възстановяване. Ищцата е имала
оплаквания в по-късен период, което е наложило рехабилитационно
лечение. Продължителността на възстановителния период и изпитваните от ищцата
за този период болки обуславят извод, че справедливият размер на обезщетението
е 5000 лева. По делото не се доказа настъпване на увреждания, които да
обуславят по-висок справедлив размер на обезщетението.
Размерът
на обезщетението, дължимо на тази ищца, следва да се намали на основание чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищцата е допринесла за настъпването на увреждането,
приемайки да пътува в товарното отделение на автомобила, необорудвано с обезопасителни съоръжения за пътници, в нарушение на чл.
134 ал. 2 от ЗДвП. Това безспорно е допринесло за настъпилото телесно
увреждане, видно от заключението на СМЕ. Налице е съпричиняване
на вредоносния резултат, като с оглед обстоятелствата на настъпване на ПТП,
съдът определя степента на съпричиняване на 50 %.
Поради това, определеното като справедливо обезщетение от 5000 лева следва да
се намали на 2500 лева.
Ищцата
В.К. Б.е получила счупване на първа предкиткова кост
на десен палец – закрито; контузия на гръдния кош. Първото увреждане (счупване
на палец) е причинило затруднение на движението на дясната ръка за 2-3 месеца,
а второто (контузия на гръдния кош) затруднение движението на тялото за 10-15
дни. На пострадалата е било проведено рехабилитационно
лечение 1 г. и 4 мес. по-късно, поради оплаквания. При
определяне на обезщетението, дължимо на тази ищца, съдът следва да вземе
предвид нейната напреднала възраст – 68 години към датата на увреждането, и
свързаното с това по-бавно и трудно възстановяване, а от друга страна, ниската
степен на телесната увреда – счупен палец и контузия
на гръдния кош, от която има сравнително кратък период на възстановяване. Това
обуславя извод, че справедливият размер на обезщетението, дължимо на тази ищца,
е 1000 лева. По делото не се доказаха настъпили други или допълнителни
увреждания на ищцата, поради което определяне на по-висок размер на
обезщетението би противоречил на справедливостта.
Размерът
на обезщетението, дължимо на тази ищца, следва да се намали на основание чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищцата е допринесла за настъпването на увреждането.
Ищцата съзнателно е пътувала в товарното отделение на автомобила, необорудвано
с обезопасителни съоръжения за пътници, в нарушение
на чл. 134 ал. 2 от ЗДвП. Това безспорно е допринесло за настъпилото телесно
увреждане, видно от цитираното заключение на СМЕ. Налице е съпричиняване
на вредоносния резултат, като с оглед обстоятелствата на настъпване на ПТП,
съдът определя степента на съпричиняване на 50 %.
Поради това, определеното като справедливо обезщетение от 1000 лева следва да
се намали на 500 лева.
Ищцата
Е.Я.Г. е получила счупване на долното рамо на лява срамна кост, причинило
затруднение движението на тялото за 2-3 месеца, с възстановителен период 3-4
месеца. На пострадалата е било проведено рехабилитационно
лечение 1 г. и 4 мес. по-късно, поради оплаквания.
При определяне на обезщетението, дължимо на тази ищца, съдът следва да вземе
предвид, че телесното увреждане, претърпяно от нея, е със сравнително по-голяма
тежест. На ищцата Я. е причинено първоначално обездвижване и последващо затруднение в движението на тялото за по-дълъг период
от време, видно от показанията на свидетелката Л.В. (л. 331) и
съдебно-медицинската експертиза. Това обуславя извода на съда, че справедливият
размер на обезщетението, дължимо на тази ищца, е 7000 лева. По делото не се
доказаха настъпили други или допълнителни увреждания на ищцата, поради което
определяне на по-висок размер на обезщетението би противоречил на
справедливостта.
Размерът
на обезщетението, дължимо на тази ищца, следва да се намали на основание чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищцата е допринесла за настъпването на увреждането.
Ищцата съзнателно е пътувала в товарното отделение на автомобила, необорудвано
с обезопасителни съоръжения за пътници, в нарушение
на чл. 134 ал. 2 от ЗДвП. Това безспорно е допринесло за настъпилото телесно
увреждане, видно от цитираното заключение на СМЕ. Освен това, ищцата съзнателно
е приела да пътува в МПС, управлявано от неправоспособен водач – нейния син Я.Е.Г.,
видно от отговора на въпрос, зададен по реда на чл. 176 от ГПК. Предвид
действията на тази ищца и причинната връзка между тях и претърпените от нея
увреждания, степента на съпричиняване на вредоносния
резултат се определя на 60 %. Поради това, определеното като справедливо
обезщетение от 7000 лева следва да се намали с 60 %, от 7000 на 2800 лева.
При предявяването на претенцията
ответникът Г.Ф.е изплатил на ищците обезщетения в по-големи размери от така
определените от съда. Няма основания за присъждане на обезщетение в по-висок
размер от така изплатените от ответника, поради изложените по-горе съображения.
Поради това, предявените искове с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ищците следва да заплатят поравно направените
от ответника разноски в размер на 500 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 300 лева. Всяка от ищците следва да
заплати на ответника разноски в размер на 125 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявените от Л.Д.Й. ЕГН **********,
адрес: ***, Е.А.Г. ЕГН **********, адрес: ***, В.К.Б. ЕГН **********, адрес: ***
и Е.Я.Г. ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.Ф.***, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ, за заплащане на обезщетения в размери по 30 000 на ищците Л.Д.Й. и В.К.Б.
и по 50 000 лева на ищците Е.А.Г. и Е.Я.Г., за неимуществени вреди
настъпили от от ПТП на 04.02.2016 г., виновно
причинено от Я.Е.Г..
Осъжда
Л.Д.Й., Е.А.Г., В.К.Б. и Е.Я.Г. да заплатят на Г.Ф.*** по 125 лева всяка от
ищците разноски по делото и по 75 лева всяка от ищците юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: