Р
Е Ш Е Н И Е
№…...............................…..
град Пловдив, 17.06.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, десети състав, в
открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3049 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото
е образувано по жалбата на Н.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 2153-15-378/01.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол№ N01305/ от 09.08.2021 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
С
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и немотивираност на
оспорените актове, с оглед преценката за правото на пенсия.
В открито съдебно заседание – Н.Г.Г. не се
явява, не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира
разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
В
развилото се административно производство с Разпореждане № ********** /Протокол
№ N01305/09.08.2021 г./л.12/ на Н.Г.Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ОСВ/, считано от 26.04.2021 г. при осигурителен стаж: от втора
категория труд - 06 години, 10 месеца и 16 дни, от трета категория труд - 25 години,
09 месеца и 25 дни, стажа по чл. 9а, ал.
2 от КСО - 01 година и 07 месеца, и общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 36 години, при индивидуален коефициент
- 1.6167.
С жалбата в административното и по
настоящото производство жалбоподателката относно периода от 20.09.1978 г. до
30.08.1979 г. е претендирала стажът да бъде зачетен с продължителност 11 месеца и 10 дни, като
обосновано административният орган е приел искането за неоснователно, след като
в приложената към заявлението за отпускане на пенсията Трудова книжка №
16/02.10.1978 г. /л.23 и сл./ този стаж не е оформен съгласно законовите
изисквания, както и не е вписана неговата продължителност. Относимо към продължителността
на стажа е приложеното удостоверение обр. УП-3 № 119/20.10.2020 г. /л.26/, в
което е оформен стаж както следва: от 20.09.1978 г. до 30.08.1979 г. на
длъжност "арматурист" с продължителност 10 месеца и 01 ден и от
04.07.1983 г. до 16.07.1984 г. на длъжност "общ работник експедиция"
с продължителност 01 години и 12 дни.
Разпоредбата на Чл. 347 от КТ изрично определя предназначението на
трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Между
тях съгласно чл. 349, ал. 1 КТ са заеманата от лицето длъжност, уговореното
трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа и датата и основанието
за прекратяване на ТПО, както и продължителността на времето, което се признава
за трудов стаж. Редовно водената трудова книжка, съдържаща изискуемите данни по
чл. 349, ал. 1 КТ, подпечатана с печата на предприятието работодател и
подписана от представляващото го лице, се ползва като официален удостоверителен
документ с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.
Такова отбелязване за стажа от
20.09.1978 г. до 30.08.1979 г. на длъжност "арматурист", съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 КТ, липсва.
Относно категорията труд, предложението
за категоризиране на целия стаж от втора категория труд, по т. 26 от /ПКТП
отм./ като немотивирано, не е възприето от административния орган, който е изискал
мотиви в тази насока, като му е представено
удостоверение обр. УП-3 № 066/02.06.2021 година, издадено от ИТ
"Академия" АД /л.165/, по което
стажът с продължителност 10 месеца и 01 ден е зачетен от втора категория труд.
Относно стажа от 04.07.1983 г. до
16.07.1984 г. претенцията на жалбоподателката да бъде зачетен с продължителност 01 година,
12 дни и от втора категория труд, е уважена, като е продължителността е
съобразена с удостоверение обр. УП-3 № 066/02.06.2021 г.
Относно стажа от 16.09.1985 г. до
19.09.1990 г. като такъв с продължителност 05 години и 03 дни, и от втора категория труд е приет от
административния орган. Обосновано и в съответствие с приложените
удостоверителни документи, с процесното разпореждане е зачетен стаж от втора
категория труд от 06 години, 10 месеца и 16 дни.
Видно от оспорените актове, стажа от 29.10.1979 г. до 19.05.1980 г. в
завод "България" е приет от органа така както е претиндиран от жалбоподателката,
с продължителност от 06 месеца и 12 дни, и това е направено, с оглед
отбелязването по Трудова книжка № 16/02.10.1978 г. /л.24/
В административното производство
жалбоподателката Г. е претендирала да
бъде зачетен на 02 години, 08 месеца и 20 дни осигурителен стаж за времето от
17.11.1980 г. до 03.07.1983 г. по Указа за насърчаване на раждаемостта.
Съгласно чл. 9, ал. 4 и 5 от ПМС № 61 от
1967 г., на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи е
дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита
за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в цитираното
постановление платен и неплатен отпуск, който ползват майките и осиновителките
- работнички и служителки. При раждане на живо дете преди изтичане на сроковете
на платения и неплатен отпуск се зачита за трудов стаж времето: при първо дете
12 месеца, при второ дете -14 месеца, при трето дете 18 месеца, при четвърто и
всяко следващо дете - 12 месеца.
Първото дете на жалбоподателката е
родено на *** г., като в тази връзка, правилно и законосъобразно е зачетен
стаж, като неработеща майка с продължителност 12 месеца /01 година/ за времето
от 03.10.1980 г. до 03.10.1981 г.
Разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указ за
насърчаване на раждаемостта е обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г., е в сила от
03.07.1984 г. когато детето на жалбоподателката е навършило три години и
следователно не се отнася за спорните правоотношения, които са от
материалноправен характер.
Относно стажа по реда на чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за
времето от 28.07.2018 г. до 28.09.2018 г. същия е удовлетворен с процесното разпореждане
като са съобразени достоверения обр. УП-3 №04/26.02.2021 г. /л.164/ и обр.
УП-2№ 95-02-384-3/21.07.2021 г.,/л.170 и сл./ издадени от ТД на НАП – Пловдив.
Зачетен е осигурителен стаж с продължителност 02 месеца и осигурителен доход в
размер на 1892.00 лв.
На основание разпоредбата на чл. 70 ал.
1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като
доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с по процент 1,2 на сто за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 3 от КСО,
доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният
осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на
отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Съгласно чл. 70, ал. 8 от КСО за
пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалния
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31
декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията , но за период, не по-малък
от 36 месеца.
Съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО
индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 8 от КСО се изчислява, като сборът на
месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния
осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителния
доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на
законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да
надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния
месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г.,
участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Определеният индивидуален коефициент на Г.
е 1.6167, съобразен с приложимите разпоредби, в която насока е и заключението
по Съдебната експертиза.
Със ЗИД на КСО, в сила от 04.05.2019 г.,
е приет § 22“ц“ в ПЗР на КСО, съгласно която разпоредба, до 1 януари 2022 г.
едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия, свързана с
трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да
избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент,
изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал.11 от КСО, ако това е
по-благоприятно за него.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4
от КСО, за пенсиите отпуснати с начални дати преди 1 януари 2019 г.,
индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са
внесени осигурителни вноски за периода от при последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. по избор на лицето и от
дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
В заявлението - обр.УП-1 за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2170-15-122/26.04.2021 г.
/л.80 и сл./, по точка 5, определена за попълване от лицата, желаещи размерът
на пенсиите им да се изчисли по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като се вземе
предвид осигурителният доход за избрани от лицето три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и от осигурителния
доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията,
жалбоподателката е посочила за избрани от нея три последователи години - от
01.01.2009 г. до 31.12.2011 г.
Правилно и обосновано е отхвърлена претенцията
за избор на периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. който да участва при
изчислението на пенсията по реда на чл. 70, ал. 4 -7 от КСО, поради императивния
характер на норма - избраните три последователни години да са от последните 15
години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г.
Осигурителния доход за 2009 г. в размер на 11084.04 лв., за 2010 г. в размер на 11031.71 лв. и за 2011 г. в размер на 11710.52 лв. са зачетени правилно, но при изчисляване
размера на пенсията по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО. Правилно е определен и
индивидуален коефициент, с който е изчислен размерът на пенсията.
По делото се назначи съдебно -
икономическа експертиза, чието заключение се прие без възражения, съдът
кредитира същото и от него се установи, че няма стаж, който некоректно да не е
зачетен от пенсионния орган. Вещото лице е направил обоснован извод, определения
общ осигурителен стаж за изчисляване на пенсията в размер на 36 години, 00 месаца
и 00 дни, а също така правилно е изчислен индивидуалният коефициент съгласно
чл. 70, ал. 9 от КСО - 1.6167.
Макар и по правен въпрос, вещото лице е
посочило, че Г. е родена преди *** г. и
чл. 70, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО не са приложими в случая.
Видно от доказателствения материал по
делото, в настоящия случай административният орган е извършил пълно и обективно
изясняване на фактическата обстановка и при спазване на принципа на служебното
начало, регламентиран в чл.9 от АПК.
Ето защо, приобщените в
хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в
настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение
на установените пенсионни права на Г. няма причина да не се приеме, че
процесуалните действия на органите на НОИ в хода на административното
производство са осъществени съобразно
изискванията на закона.
В настоящия случай от
страна на жалбоподателката не са ангажирани други автентични документи,
съдържащи данни за осигурителен стаж извън признатия от пенсионния орган такъв.
Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-378/01.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
- Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01305 от
09.08.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: