Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151/26.04.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Мария
Ницова
Членове: Момчил Таралански
Бисерка
Бойчева
при
секретаря А.А. и с участието на прокурора Галя А., като разгледа докладваното
от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 97 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
С решение № 19/09.02.2017 г. по АНД № 264/2016 г. по
описа на Районен съд – Лом е потвърдено наказателно постановление № 12-000445/11.05.2016
г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „Г*** Г*** “
ЕООД, с ЕИК * на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ) във връзка с
чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер 1 500 лева за нарушение
на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ.
Жалбоподателите „Г*** Г*** “ ЕООД,
чрез законния си представител, обжалват решението и в жалбата развиват доводи,
че е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да се
отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответниците по касационната жалба
Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, чрез процесуалния си представител в писмено
становище, депозирано за съдебно заседание, оспорват жалбата и молят съда да остави в сила
обжалваното решение, навеждайки доводи за безспорно установено нарушение и
липса на допуснати на фазата пред наказващия орган на съществени нарушения на
процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на
административно-привлеченото лице.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Административен
съд – Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по 211 АПК от надлежна страна, взела участие във въззивното производство,
за която постановения съдебен акт е неблагоприятен и поради това, имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови обжалвания съдебен
акт, с който е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 14.04.2016 г. по спазване на
трудовото законодателство от ДИТ – Монтана, в шивашки цех, в гр. Лом, ул. „Б***“
№ * , обект на „Г*** Г*** “ ЕООД, било констатирано, че дружеството в качеството на работодател
е допуснало в шивашкия цех да работи М*** Ц*** Б*** , като шивач, престирайки
работна сила с фиксирано работно време
от 08.15 до 16.00 часа и работно място, без отношенията при предоставяне на
работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има
предварително сключен трудов договор в писмена форма, с което са нарушени
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. За това нарушение
на 19.04.2016 г. в присъствието на законния представител на жалбоподателя, е
съставен и връчен АУАН № 12-000335, като при връчването на АУАН, лично на законния
представител на жалбоподателя, същия не е отбелязал възражения по акта. Въз
основа на акта е издадено и обжалваното НП.
От правна
страна въззивният съд е приел, че инкриминираното в атакуваното НП деяние
съставлява от обективна страна административно нарушение, за което ангажирана
отговорността на жалбоподателя, доколкото било безспорно, че на 14.04.2016 г. в
14.40 ч. допуснато от работодателя лице М*** Ц*** Б*** работела като шивач, като
това е ставало при определено работно време, без да имало сключен валиден
трудов договор в писмена форма. Това се установявало и от лично попълнения от
лицето констативен протокол, в който Ц*** е посочила, че работи като шивач,
като е посочила работното си време от 8.15ч. -16.00 часа. Съдът не е възприел възражението
в акта, че лицето било тествано и реално не престирало работна сила, като е
възприел в мотивите на обжалваното решение, че законодателството уреждало
тестването да става с договор за изпитване, поради което дружеството-жалбоподател
осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.416,
ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, като работодател не е изпълнил задължението
си да сключи трудов договор с лицето, преди постъпването й на работа, в писмена
форма. Съдът също така е коментирал обстойно в мотивите елементите от
субективна страна, които е приел за осъществени. Приел е, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на процеса били издадени
от компетентни органи по предвидения за това законов ред, както и че административно-наказващият
орган при определяне размера на наказанието, се е съобразил с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение и правилно е определил санкцията в размер близо към
минимума.
Касационната инстанция счита, че въззивният съд
правилно и обосновано е приел, че е налице безспорно установено административно
нарушение, както и че при установяване на същото и реализиране на
административно-наказателната отговорност на работодателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от събраните по АНД № 264/2016
г. по описа на ЛРС писмени доказателства, лицето М*** Ц*** е предоставяла
работна сила в шивашкия цех на дружеството-жалбоподател, без отношенията да са
оформени с трудов договор в писмена форма.
Настоящият състав намира, както това е сторил и
въззивния съд, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН е преди издаването на НП е извършил цялостна проверка на
законосъобразността на АУАН. Нарушението – наличие на работник, който престира
работна сила, без отношенията да са уредени с трудов договор в писмена форма, е
безспорно установено от приложените писмени доказателства. В този смисъл
неоснователни са доводите и възраженията на процесуалния представител в
касационната жалба и тези, наведени във възражението по акта. Спецификите на
работата на работодателя – шивашко предприятие не могат да бъдат извинителни, с
оглед на правното значение, което законодателя придава на защитата на наемния
труд, респективно действителността на трудовите правоотношения. Касационният
състав нееднократно е имал възможност да отбележи, че важен критерий за
преценката на характера на съществуващото правоотношение е вида на дейността.
Заетото лице е била шивачка в цеха. Тази дейност не може да се приеме като
постигане на определен резултат, а се характеризира с работно време, работно
място, спазване на трудова дисциплина и въобще предоставяне на трудова сила
т.е. налице е класическо трудово правоотношение, без това да е регулирано с
трудов договор в писмена форма, каквото е изискването на разпоредбата на чл.61,
ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Правилно въззивния съд
е приел, че доказателствата по делото установяват факти и обстоятелства,
обуславящи правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Следва да се изтъкне, че въззивния съд погрешно е
коментирал субективната страна на деянието, доколкото азбучна истина е, че този
вид административно-наказателна отговорност (отговорността на юридическите
лица) е обективна и безвиновна, тъй като само физическите лица могат да
формират субективно психично отношение към извършеното деяние. Въпреки тази
грешка в мотивите, като краен резултат изводите на въззивния съд са правилни,
като обжалваното съдебно решение, с което наказателното постановление е
потвърдено, следва да се остави в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/09.02.2017
г. по АНД № 264/2016 г. по описа на Районен съд – Лом е потвърдено наказателно
постановление № 12-000445/11.05.2016 г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” – Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: