№ 149
гр. Р., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Росица Радославова
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600748 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 49/15.07.2021 г. по н.о.х.д. № 618/2021 г. на РС – Р.
подсъдимият Л.. СТ. ГР., ЕГН: **********, роден на 02.06.1966 г. в гр. Р.,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, работи в
„Дискордия“ като шофьор на тежкотоварен автомобил, с посотянен адрес гр.
Р., ул. „Р.“ *, вх. 1, ет. 1, и настоящ адрес гр. Р., ул. „Б.“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4,
е бил признат за невинен в това, че в периода от 21.05.2020 г. – 22.05.2020 г.,
в гр. Р., нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването
на заразна болест по хората – II, т. 1 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Р България, изменена със Заповед №
229/22.04.2020 г., изменена със заповед № РД-01-253/07.05.2020 г., издадена
на основание чл. 63 от Закона за здравето, изменена със заповед № РД-01-
264/14.05.2020 г., издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за
здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната – като лице по т. 12 от Заповедта – „По реда на т. 11
1
под карантина за срок от 14 дни се поставят лицата, които са влезли на
територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра
на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето“ лице,
пристигнало от държава с висок риск на разпространение на COVID-19,
посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра
на здравеопазването на Р България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл.
63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната – от И. – държава с висок риск на
разпространение на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина с изх. № 162024/16.05.2020 г. на РЗИ – Р., не
изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване,
в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – гр.
Р., ул. „Б.“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4, като деянието е извършено по време на
епидемия, обявена с Решение № 235/14.05.2020 г. на МС, във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, поради което и на основание чл.
304 НПК във вр. с чл. 9, ал. 2 НК е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Със същата присъда, на
основание чл. 301, ал. 4 НПК, районният съд е наложил на Л.. СТ. ГР.
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв. за извършено от него
административно нарушение по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето, във вр. с
т. I и т. 11 от Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. за това, че в периода
21.05.2020 г. – 22.05.2020 г., в гр. Р., като лице, пристигнало от И. – държава с
висок риск на разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от
Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р
България, не изпълнил предписание на органите на държавен здравен контрол
– Предписание № 200516/162024 за поставяне под карантина със срок за
поставяне под карантина – 14 дни, считано от датата на връчването –
16.05.2020 г., издадено от Илияна Иванова – старши експерт при РЗИ – Р., на
основание Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването във вр. с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба №
21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
и е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, като не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се
2
изпълнява карантината, а именно в жилището си в гр. Р., находящо се на ул.
„Б.“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4, и излязъл пред жилището си и посетил хранителен
магазин в близост.
Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор при Р.нска районна
прокуратура, който счита присъдата за неправилна. Налице бил
процесуалният порок „липса на мотиви“, поради наличието на вътрешни
противоречия, както и противоречия между диспозитива и мотивите на
атакуваната присъда. Районният съд установил като фактическа обстановка,
че подс. Г. останал с впечатление, че наложената му 14-дневна карантина
била отпаднала и същият имал право да напуска дома си. Съдът приемал още
и че от направените изявления от министъра на транспорта можело да се
остане с впечатление, че отпадането на изискването за 14-дневна карантина
касаело и процесния случай, поради което било напълно обяснимо
настъпилото в подсъдимия заблуждение след изглеждането на телевизионен
брифинг. От друга страна, съдът достигнал до правния извод, че деянието
било доказано както от обективна, така и от субективна страна. Не ставало
ясно дали подсъдимият е извършил виновно процесното деяние или същото е
било извършено при наличието на неверни представи в съзнанието му
относно това, че нарушава действащи мерки, въведени против
разпространението на заразната болест COVID-19 по хората. Освен това
съдът, вземайки становище по въпроса за това налице ли е извършено
престъпление, не обсъдил дали деянието е било извършено от подсъдимия
виновно и при каква форма на вината, поради което мотивите били непълни.
Това водело до неяснота относно волята на решаващия съд по основни правно
значими въпроси, които е следвало да намерят своя ясен, категоричен и
убедителен отговор както в присъдата, така и в мотивите към нея.
Решаващият състав на съда допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата,
респективно при формирането и обективирането на своите изводи по фактите
и правото, като не изпълнил задължението си да изясни обективната истина
всестранно и пълно, тълкувайки избирателно и превратно събраните по
делото доказателства. Съдът проявил едностранчив подход, вземайки под
внимание единствено обясненията на самия подсъдим, без да съобрази
тяхната двояка природа в наказателния процес, без да ги обсъди, анализира
подробно и съпостави същите с всички останали доказателства по делото. Тъй
3
като заповедта за отпадане на карантината за всички шофьори – български
граждани, които влизали в страната с товарни автомобили до и над 3 тона и
половина, както и за автобусните шофьори, влизала от 25.05.2020 г. и не се
отнасяла за инкриминирания период, изявленията на подсъдимия в тази
насока представлявали единствено средство за защита и не можели да бъдат
кредитирани като достоверни и логични, защото неговият случай не попадал
в предпоставките за предвижданото облекчение. Изводът на районния съд за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК също бил неправилен доколкото извършеното
от него деяние не можело да бъде прието за такова с явно незначителни
вредни последици. Видно от доказателствата извършеното от подсъдимия не
представлявало инцидентна изолирана проява, тъй като същият многократно
напускал дома си, въпреки наложената му карантина. Св. А.А. бил ангажиран
от подсъдимия да го снабдява с хранителни продукти, поради което това
напускане на посочения в Предписанието адрес не било продиктувано от
крайна необходимост. Деянието било извършено от подсъдимия кратък
период след поставянето му под карантина, при което той все още е можел да
бъде приносител на заразна болест. Напускайки дома си, предвижвайки се по
улиците на гр. Р., както и посещавайки търговски обект, подсъдимият
изложил на опасност живота и здравето на останалите граждани на гр. Р.,
защото създал предпоставки за тяхното евентуално заразяване с бързо
разпространяващата се болест COVID-19. Не без значение било
обстоятелството, че деянието било извършено от подсъдимия в период, в
който тази болест била сравнително нова и неизвестна за медицинските
специалисти, броят на починалите вследствие на нея в България нараствал
лавинообразно, а все още не били известни възможните начини за
противодействие срещу нея. Поради тези съображения справедливо
наказание за подсъдимия се явявало лишаване от свобода за срок от осем
месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, както и кумулативно наложена глоба в минималния предвиден за
това престъпление размер от 10 000 лв.
Защитникът на подсъдимия адв. С.В. от АК – Р., с адрес гр. Р., бул. „Л.“
№ 5, ет. 1, офис **, е депозирал писмени възражения срещу подадения
протест на РРП, с които счита същия за неоснователен, като споделя напълно
мотивите и правните изводи на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Р.
4
поддържа подадения протест. Поддържа развитите в протеста съображения за
липса на мотиви на обжалвания първоинстанционен акт, тъй като съдът не
обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност. Възприемането на
съда на излъчен телевизионен брифинг във връзка с поставянето на шофьори
на товарни автомобили под карантина било извършено по противоречив
начин – от една страна отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, а от
друга – като обстоятелство, което би изключило виновното поведение на
подсъдимия. Липсата на виновно поведение изключвала приложението на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, като именно в това се изразявало
противоречието в мотивите, което се приравнявало на липсата на такива,
защото прокуратурата била реално поставена в невъзможност да разбере
действителната воля на съда – дали той приемал, че в конкретния случай
подсъдимият не е действал виновно или пък приемал, че е действал виновно,
но обществената опасност била явно незначителна. Тези обстоятелства
представлявали самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен
акт, тъй като представлявали съществено процесуално нарушение. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме мотивите за изчерпателни,
счита, че е налице допуснато нарушение на материалния закон във връзка с
крайния извод на съда за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Защитникът на подсъдимия Г. – адв. С.В., е депозирала становище, че
няма възможност да се яви в съдебно заседание, но поддържа изложените от
нея доводи в изложените от нея писмени възражения.
Явилият се лично в съдебно заседание подс. Г. изрично е посочил, че не
възразява делото да се гледа в отсъствие на неговия защитник. При
упражняване правото си на лична защита заявява, че от РЗИ му било
съобщено, че имал право да излиза, а призованата в първата инстанция
свидетелка излъгала. Не било вярно становището, че е премествал лекия си
автомобил няколко пъти. Признава, че след издаденото Предписание е
излизал да пазарува два или три пъти до магазина, но отрича да е ходил
другаде. Счита евентуалното налагане на кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. за несправедливо. Смята се за
невинен, тъй като не се е разболял от COVID-19 и не е заразил никого.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на въззивна
5
проверка, като протестът срещу нея е редовен и допустим, подаден е в
законоустановения 15-дневен срок.
В протеста на прокурора са изложени подробни съображения за
наличието допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване
на първоинстанционната присъда от категорията на абсолютните такива, а
именно липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК.
Настоящата въззивна инстанция споделя тези доводи на представителя на
държавното обвинение.
За да постанови обжалваната присъда, решаващият състав на РС – Р. е
приел, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна
осъществяването на състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
за което подс. Г. е предаден на съд.
Въпреки че първоинстанционният съд е приел деянието за безспорно
доказано от субективна страна, същият е посочил в мотивите си, че у
подсъдимия е настъпило заблуждение за отпадане на наложената спрямо него
14-дневна карантина като лице, пристигнало от държава с висок риск на
разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-
183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р България – К. И.,
предвид изгледания от него „брифинг“ на Министерския съвет, излъчен на
19.05.2020 г. и направените изявления по време на същия от министъра на
транспорта за отпадане на 14-дневната карантина за влизащите в Р България
международни шофьори на тежкотоварни автомобили и автобуси – български
граждани. Посочено е и че подс. Г. направил опит да провери чутата от него
информация, станала му достояние чрез телевизионната програма „Новините
на NOVA”, като се обадил на св. М.М. – международен шофьор на
тежкотоварен автомобил, и се свързал със св. Д.В. – служител на РЗИ. Съдът
е изложил в мотивите си още, че при приобщаването на приложеното към
делото веществено доказателство – аудиовидеозапис, съдържащ се в CD с
надпис „Брифинг на Министерски съвет 19.05.2020 г.“, който възпроизвежда
излъчената на 19.05.2020 г. телевизионна програма, за която се твърди, че
била довела до заблуждението у подсъдимия, че направеното по време на този
„брифинг“ изявление на министъра на транспорта би могло да остави
впечатление, че отпадането на изискването за 14-дневната карантина касаело
и процесния случай, доколкото подсъдимият е полагал труд преди
6
прибирането си в България като международен шофьор. Липсата на мотиви
се дължи в наличието на противоречие в това, което районният съд е приел за
доказано, и то безспорно, от субективна страна, и изложените от него мотиви,
че е настъпило заблуждение у подс. Г.. Обсъждането на въпроса за наличието
на заблуждение, при прието безспорно установено извършено деяние от
субективна страна прави неясна така формираната воля на районния съд, тъй
като оставя съмнение в изводите за доказаността на деянието от субективна
страна. Възприемането на тезата за заблуждение би означавало, че
подсъдимият не е действал умишлено, тъй като би отсъствал интелектуалният
момент на умисъла, а съставът на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, не предвижда наказателна отговорност за случаите, когато
деянието е осъществено при непредпазлива форма на вината – по аргумент от
чл. 11, ал. 4 НК, т.е. за да бъде прието за осъществено деянието по
повдигнатото обвинение следва да бъде изяснен въпросът за това виновно ли
е извършено деянието и при каква форма на вината е действал подсъдимият,
тъй като съгласно чл. 301, ал. 1, т. 1, пр. 3 НПК присъдата следва да даде
категоричен отговор на този въпрос. Ако се стигне до извода, че
действително подс. Г. се е заблудил относно това дали е бил поставен под
карантина за целия 14-дневен период, посочен в Предписание №
200516/162024, връчено на 16.05.2020 г., то следва да се приеме, че
подсъдимият е действал в условията на фактическа грешка по чл. 14, ал. 1
НК, тъй като няма да е съзнавал, че по отношение на него е налице
задължение да не напуска посоченото в Предписанието място за поставяне
под карантина, което ще изключи умисъла за извършване на това
престъпление и би довело до извода, че същият следва да бъде оправдан.
Така, въпреки изложените съображения за настъпилото заблуждение у подс.
Г., решаващият състав на РРС все пак е стигнал до заключението, че деянието
е доказано от субективна страна.
Налице е и противоречие в мотивите на районния съд досежно
обсъждането на гласните доказателства. Първата инстанция е приела, че
дадените от подс. Г. обяснения следва да се кредитират изцяло, тъй като
същите не са в колизия с останалите доказателства и са житейски логични.
Посочил е още и че те са единственото пряко доказателство за извършеното
от него деяние. Решаващият състав също е посочил, че кредитира изцяло
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. От
7
друга страна, при излагането на фактическата обстановка, районният съд е
приел, че подсъдимият е позвънил на телефона за информация на РЗИ – Р. с
въпрос дали задължението за спазване на 14-дневната карантина е отпаднало
за водачите на товарни автомобили, при което служител на РЗИ – Р. му е
потвърдил, че същото е отпаднало. От приложеното по делото писмено
доказателство – писмо от РЗИ – Р., е видно, че по време на инкриминирания
период на телефонната линия за въпроси, консултации, жалби, сигнали,
оплаквания и др. е отговаряла св. Д.В., която в показанията си е посочила, че,
макар и да не си спомня да е провеждала разговор с подсъдимия във връзка с
отпадането на карантината за шофьори на тежкотоварни автомобили, не е
имало практика същата да казва, че има възможност за нарушаване на
карантината, под която едно лице е поставено, преди изтичане на срока, тъй
като не би могла да наруши заповедта на министъра. Районният съд не е
обсъдил противоречието между обясненията на подс. Г. и заявеното от св. В.
касателно възможността същата да е казала на подсъдимия, че има
възможност да напусне дома си по време на карантинния период, като
принципно житейски вероятно би било не само казаното от подсъдимия, но и
казаното от свидетелката – че същата не е казвала на никого, че може да
нарушава карантината, под която е поставен, още повече че става въпрос за
държавен служител, който следва да спазва заповедите на министъра, под
чието методическо ръководство се намира ведомството, в което осъществява
служебните си задължения, като се има и в предвид, че Заповед № РД-01-
274/21.05.2020 г., за която се твърди, че отменя поставянето под карантина на
шофьорите на тежкотоварни автомобили, влиза в сила едва на 25.05.2020 г. –
няколко дни след инкриминирания период, а разговорът между подс. Г. и св.
В. се твърди да е осъществен преди или най-късно по време на него. Вместо
това, районният съд е възприел изцяло изложеното от подсъдимия, че
служителят на РЗИ, с когото се свързал по телефона, му казал, че можел да
напуска дома си, без да обсъди колизията между дадените от него обяснения,
които могат да бъдат не само източник на доказателствена информация, но и
средство за защита, и показанията на св. В..
Така изложените противоречия в мотивите на първоинстанционната
присъда обуславят наличието на визираното от прокуратурата съществено
процесуално нарушение липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.
1 НПК, което е от категорията на абсолютните такива и не може да бъде
8
отстранено в хода на въззивното производство. Поради тези съображения
обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на
районния съд за разглеждане от друг състав на съда за излагане на
непротиворечиви мотиви. При новото разглеждане на делото следва да бъде
обсъден въпросът за това извършено ли е било деянието от субективна страна
и при каква форма на вината. На изследване би подлежал и въпросът, касаещ
възприемането на така издаденото от старши експерт към РЗИ – Р.
Предписание № 200516/162024, връчено на подсъдимия при влизането му на
територията на Р България на 16.05.2020 г., обвързва ли същото подс. Г. с
конкретни задължения (мерки). След като бъде изяснено деянието от
обективна и субективна страна с оглед останалите събрани доказателства по
делото и предвид посочения от държавното обвинение период, за който се
твърди да е извършено престъплението, едва тогава, ако съдът приеме, че е
налице виновно извършено от подсъдимия деяние, би могло да се обсъжда
приложението на чл. 9, ал. 2 НК или налагането на административно
наказание по реда на чл. 305, ал. 6 НПК.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 49/15.07.2021 г. по н.о.х.д. № 618/2021 г. на РС –
Р..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Р.
за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9