№ 2908
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110115071 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул.”****” № 4-6 против ответника Й. И. Ж., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град Варна, Район Приморски, ул.
„****“ № 36 положителни установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от 972,67 (деветстотин
седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща
непогасена главница по Договор за кредитна линия от 07.05.2014 г., сключен
между длъжника и „****“ АД, като задължението е прехвърлено на заявителя
„****“ ООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 15.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 20.04.2018 г. до 14.04.2021 г., за които
суми е издадена Заповед №1591/10.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5532/2021 г. на Районен съд-
гр.Варна, 53-ти състав.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-
1
деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 07.05.2014г. е сключен Договор
за кредитна линия между „****" АД и Й. И. Ж., ЕГН **********, по силата на
който Кредиторът е предоставил на длъжника банков кредит под формата на
кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1000,00 лв.
(хиляда лева). Твърди се, че било договорено кредитополучателят да погасява
ежемесечно не по-малко от 1,5 % от общата сума на тегленията, плащанията,
годишната такса за обслужване на картата, плюс цялата сума на начислените
лихви, неустойки, такси и комисиони за предходния месец, като сумата на
частичната погасителна вноска не може да е по-малка от 30,00 лв., както и
кредитополучателят да погасява задълженията си ежемесечно в 14 дневен
срок от датата на издаване на извлечението. Твърди се, че срокът на договора
е две години, като се подновява автоматично в случай, че картодържателят не
е заявил, че не желае да подновяване. Твърди се, че страните са се
договорили, ползваната сума по кредитната линия да се олихвява с годишен
лихвен процент, определен в договора за кредитна линия - чл. 13, както
следва: 1/ До първо извлечение, издадено три месеца след датата на
отпускане на кредита - ГЛП в размер на 9.95 %, образуван от годишен БЛП
/базови лихвен процент на банката/ в размер на 9 % и надбавка от 0.95 %. 2/
След посочения период от три месеца - ГЛП в размер на 16 %, образуван от
годишен БЛП /базови лихвен процент на банката/ в размер на 9 % и надбавка
от 7.00%. Твърди се, че договореният ГПР е в размер на 30,59 % към датата
на отпускане на кредита, а общата дължима сума по договора за кредитна
линия, изчислена към датата на отпускане - 1129.40 лева.
Твърди се, че след усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят
не е извършвал редовни плащания на минималните месечните си вноски,
поради което непогасеното задължение по кредита е в ОБЩ размер на 1122,67
лв. (хиляда сто двадесет и два и 0,67 лева) към датата на последното издадено
извлечение. Остатъкът от задължението включва главница и мораторна
лихва.
Твърди се, че на 31.01.2018г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „****" ЕООД, с ЕИК **** е
2
придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе
договор, като вземането спрямо ответника е индивидуализирано по основание
и размер в Приложение 1 към конкретния договор за цесия, като цедираното
вземане спрямо същия е посочено по пера.
Твърди се, че в изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му
с изпращане на писмо-уведомление от дата 17.07.2020г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването
на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл, поради което
задълженията на длъжника по договор за кредитна линия от 07.05.2014г. са
изискуеми изцяло. Сумите са дължими на основание ежемесечни извлечения
за ползвани суми и начислена договорна лихва.
Твърди се, че за съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е
образувано ч.гр.дело №5532/2021г. по описа на РС Варна - 53 състав, по което
е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми, срещу
която е постъпило възражение, за което сме уведомени със съобщение,
надлежно връчено на 16.09.2021г. Твърди се, че не е налице погасяване на
задължението по договор за кредитна линия от 07.05.2014г. не е осъществено.
ОТГОВОР НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Ответникът Й. И. Ж. е получила лично ИМ и приложенията към нея. В
законоустановеният месечен срок не депозира в съда отговор на исковата
молба и не изразява становище по исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от процесуален представител, който поддържа исковите
претенции. Предвид направеното от ответника признаване на иска, желае
производството да се проведе при усл.на чл.237 ГПК. Моли съда да се
постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
В с.з. ответникът не се представлява, но депозира писмена молба, чрез
надлежно уполномощен процесуален представител, с която признава
исковете по основание и размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
3
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: договор за кредитна линия от 07.05.2014 г., формуляр
за предаване на карта от 23.05.2014 г., лична карта № *********, изисканото
и приложено ч.гр.д. № 5532/2021 г. по описа на ВРС, 53 състав.
Представен е договор за кредитна линия, сключен на 07.05.2014г.между
„Обединена Българска Банка” АД и Й. И. Ж., ЕГН **********, по силата на
който Кредиторът е предоставил на длъжника банков кредит под формата на
кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1000,00 лв.
(хиляда лева). Договорено е, кредитополучателят да погасява ежемесечно не
по-малко от 1,5 % от общата сума на тегленията, плащанията, годишната
такса за обслужване на картата, плюс цялата сума на начислените лихви,
неустойки, такси и комисиони за предходния месец, като сумата на
частичната погасителна вноска не може да е по-малка от 30,00 лв.
Договорено е, кредитополучателят да погасява задълженията си ежемесечно в
14 дневен срок от датата на издаване на извлечението. Срокът на договора е
две години, като се подновява автоматично в случай, че картодържателят не е
заявил, че не желае да подновяване. Страните са се договорили, ползваната
сума по кредитната линия да се олихвява с годишен лихвен процент,
определен в договора за кредитна линия – чл. 13, както следва: 1/ До първо
извлечение, издадено три месеца след датата на отпускане на кредита - ГЛП в
размер на 9.95 %, образуван от годишен БЛП /базови лихвен процент на
банката/ в размер на 9 % и надбавка от 0.95 %. 2/ След посочения период от
три месеца – ГЛП в размер на 16 %, образуван от годишен БЛП /базови
лихвен процент на банката/ в размер на 9 % и надбавка от 7.00%. ГПР е в
размер на 30,59 % към датата на отпускане на кредита. Обща дължима сума
по договора за кредитна линия, изчислена към датата на отпускане - 1129.40
лева.
След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не
е извършвал редовни плащания на минималните месечните си вноски, поради
което непогасеното задължение по кредита е в ОБЩ размер на 1122,67 лв.
(хиляда сто двадесет и два и 0,67 лева) към датата на последното издадено
извлечение. Остатъкът от задължението включва главница и мораторна
лихва.
На 31.01.2018г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
4
вземания, по силата на който „****” ЕООД, с ЕИК **** е придобило
вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. В
изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите
длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-
уведомление от дата 17.07.2020г., съгласно предоставените от първоначалния
кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е
предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно
изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на заявлението по
чл. 410 от ГПК.
Срокът на договора е изтекъл, поради което задълженията на длъжника
по договор за кредитна линия от 07.05.2014г. са изискуеми изцяло. Сумите са
дължими на основание ежемесечни извлечения за ползвани суми и начислена
договорна лихва.
За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано
Ч.ГР.Д. 5532/2021Г. по описа на РС ВАРНА – 53 СЪСТАВ, по което е
издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми, срещу
която е постъпило възражение, за което сме уведомени със съобщение,
надлежно връчено на 16.09.2021г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане
от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно
чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като
съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е
вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от
страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
По отношение дължимите разноски:
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима. Ищецът е заплатил в
исковото производство ДТ в размер на 75лв., както и сумата в размер от
25лв.-ДТ по ч.гр.д.5532/2021г. по описа на ВРС, които следва да им бъдат
5
присъдени.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. И. Ж., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: град Варна, Район Приморски, ул. „****“ № 36
ДЪЛЖИ на ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”****” № 4-6, сумата от 972,67
(деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) лева,
представляваща непогасена главница по Договор за кредитна линия от
07.05.2014 г., сключен между длъжника и „****“ АД, като задължението е
прехвърлено на заявителя „****“ ООД с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 15.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
20.04.2018 г. до 14.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№1591/10.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 5532/2021 г. на Районен съд-гр.Варна, 53-ти състав. на основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. И. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
град Варна, Район Приморски, ул. „****“ № 36, ДА ЗАПЛАТИ на ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул.”****” № 4-6, сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/,
представляваща размер на сторените и претендирани от ищеца съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 25лв. – сторени
разноски по ч.гр.д. №5532/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6