РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 316
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900109 по описа за 2022 година
Образувано е по предявена искова молба вх. № 4544/06.07.2022 г. на И.. Н. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О.“ № **, чрез адв. К. от **, срещу „З.Д.Б.:
Ж.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д. бул.
„Г. М. Д.“ № **, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковата молба е нередовна в частта по иск за имуществени вреди.
Ищецът сочи единствено разходи „за лечение“ в размер на 1 837.41 лева, което
не е достатъчно за индивидуализиране на вредите, а съдът не е длъжен да издирва
приложените доказателства, за да отговори на въпроса какво представлява така
заявената обща сума.
Съдебната практика приема, че имуществените вреди следва да са ясно описани
– в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му
(понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения
и др.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената
част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана –
в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. За
различните посочени от него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно
общо обезщетение, а в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер
обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице
обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК) - Решение № 105 от 9.09.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о.
ІІ. Досежно направеното искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83,
ал. 2 от ГПК, съдът намира, че същото е безпредметно, тъй като съгласно т. 15 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл.78а от НК (представено от ищеца), с
което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
1
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда
и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Следователно ищецът е освободен от
задължението за внасяне на държавна такса по силата на закона.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 4544/06.07.2022 г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да индивидуализира
претенцията си за имуществени вреди съгласно мотивите в настоящото разпореждане.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, при неизпълнение изцяло и в срок, исковата молба
ще бъде върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС да се връчи на ищеца, чрез адвоката.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2