Решение по дело №228/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

Р е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 18.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд, ІІІ - ти  състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                   ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря д. г.

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 228 по описа за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

            С решение № 16 от 08.01.2018 год., постановено по гр. д. № 7725/2017 год. Плевенският районен съд е осъдил ответника Л.Е.В. с посочени ЕГН и адрес *** да заплати на „***“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК **** сумата от 1380 лева, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за периода от 11.08.2017 г. до 11.11.2017 г. при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата от предяване на иска – 02.10.2017 г. до окончателно изплащане на сумите. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил Л.Е.В. да заплати на „***“ ЕООД сумата от 475,20 лева, представляваща разноски по делото. 

         Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Л.Е.В., с посочени ЕГН и адрес ***, ответник в производството пред РС, който чрез пълномощника си адвокат Р.Х. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивника първоинстанционният съд неоснователно е отказал да открие производство по оспорването на трудов договор № 135/05.05.2017 г., Заповед № 82/10.08.2017 г. и молба за напускане от 10.08.2017 г. Въззивникът твърди, че съдът не се е произнесъл по искането на ответника за представяне на оспорените горепосочени документи в оригинал, с което е нарушена разпоредбата на чл. 183 от ГПК.       Въззивникът твърди, че размерът на обезщетението в заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, е определен в противоречие с чл. 228 от КТ, тъй като вещото лице не е използвало първични счетоводни документи при определяне на месечното брутно трудово възнаграждение на ответника, а записи, при които сумите са общи за всички работници. Твърди, че е нарушен чл. 4 от ЗСч и че счетоводството е водено в противоречие с нормативните изисквания, както и че в нарушение на чл. 182 от ГПК,  съдът е ценил записите по счетоводните книги и регистри на ищеца без да има заключение на вещо лице относно тяхната редовност. Въззивникът твърди, че видно от протокола от открито съдебно заседание на 18.12.2017 г.,  съдът неоснователно е отказал на ответника искането за поставяне на допълнителна задача към експертизата и назначаване на повторна експертиза от друго вещо лице, като така е нарушил правото на защита на ответника и съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че неоснователно не е допусната съдебно-графическа експертиза със задача да се установи авторството на положените подписи от името на ответника върху документите по делото и в счетоводоството на ищеца, с което да се установи безспорно авторството на подписа на ответника. Въззивникът твърди, че неоснователно не са допуснати гласни доказателства - разпит на един свидетел за доказване на горепосочените твърдения, както и относно сключения договор и полученото брутно възнаграждение. В заключение, въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното решение поради неправилност – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен иска на ищеца поради неоснователност и недоказаност и да бъдат заплатени разноските по делото, направени от въззивника. Алтернативно, при присъждане на разноски на въззиваемия, прави възражение за прекомерност и моли същите да бъдат сведени до законовия минимум.

         В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „***“ ЕООД чрез пълномощника му В.Д. ***, в който се оспорва основателността на жалбата. В отговора на жалбата се поддържа, че оспорваните от въззивника трудов договор № 135/05.05.2017 г., Заповед № 82/10.08.2017 г. и молба за напускане от 10.08.2017 г. е следвало да бъдат оспорени с отговора на исковата молба, какъвто не е бил подаден от ответника. В заключение се моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на ПлРС и му присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С отговора на жалбата се представя договор за правна помощ от 16.03.2018 г.

         По делото е налице искане от въззивника за спиране на делото до влизане в сила на съдебен акт по гр. дело № 9463/2017 г. на Районен съд – гр. Плевен поради висящ преюдициален спор. Искането е уважено от въззивния съд и с определение от 13.09.2018 г. е спряно производството по делото до приключване на горепосоченото гражданско производство.

         С определение № 633/26.06.2020 г. производството по делото е възобновено и делото е насрочено в о.с.з..

         Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени във въззивната жалба, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази  изискванията на закона, намира за установено  следното:

         Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Същата е НЕоснователна.

         С исковата молба ПлРС е сезиран с иск чл. 220 ал. 1 вр. чл. 326 ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, предявен от „***“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ****, против Л.Е.В. за осъждане на ответника да заплати сумата от 1380 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 11.08.2017 г. до 11.11.2017 г. при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно с дължимата законова лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане.

         В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника по същата.

         За да уважи предявения иск районният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на 10.08.2017 год., след депозирана писмена молба от ответника, в която е посочено, че моли да бъде освободен от работа по лични причини, без да отработва предизвестие. Приел е, че със заповед  № **/10.08.2017 г. управителят на дружеството е прекратил трудовия договор между страните на основание чл. 326 ал. 1 КТ, считано от 10.08.2017 г., като в същата е посочено, че работникът дължи обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ предвид неспазване на предизвестието в размер на три брутни заплати. Районният съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1380 лева, съгласно уговореното с трудовия договор предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Районният съд е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 02.10.2017 год. до окончателното изплащане на задължението.

         Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:     

        

        

          Установява се от представения по делото в първата инстанция трудов договор № ***/05.05.2017 г., че въззивникът Л.Е.В. е работил във въззивното въззиваемото дружество на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона”. Установява се от т. 7 на трудовия договор, че страните са постигнали съгласие същият да бъде прекратен с едностранно предизвестие от всяка от тях със срок от три месеца, считано от датата следваща на датата на подаване на предизвестието.

         Установява се от представената пред първоинстанционния съд писмена молба на 10.08.2017 г. от въззивника Л.Е.В. до въззиваемия работодател, че въззивникът е поискал да бъде освободен от работа по лични причини, без да отработва предизвестие.

         Установява се от представената пред първоинстанционния съд заповед № **/10.08.2017 г. на управителя на въззиваемото дружество, че със същата е прекратен трудовият договор между страните на основание чл. 326 ал. 1 КТ, считано от 10.08.2017 г., като е посочено, че работникът дължи обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ поради неспазване на предизвестието в размер на три брутни трудови възнаграждения.

         Установява се от приетата в първата инстанция ССчЕ, изготвена от вещото лице Т. И., че брутното трудово възнаграждение на въззивника за месеца, предхождащ уволнението е 460 лв., като обезщетението по чл. 220 КТ в размер на три месечни заплати възлиза на 1380 лв.

Установява се от представения пред въззивната инстанция заверен препис от решение № 1866/03.12.2019 г. по гр.д. № 9463/2017 г. на Плевенския районен съд, влязло в законна сила на 02.03.2020 г., че със същото са отхвърлени като погасени по давност предявените от Л.Е.В. срещу „***“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Д.К.К. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ във връзка със законността на уволнението му със заповед № 82/10.08.2017 г. за прекратяване на ТПО между страните и възстановяването му на длъжността, заемана до уволнението.

         Въззивният съд приема, че направените след срока за отговор на исковата молба по чл.  131 от ГПК възражения във връзка с истиността на писмени доказателства, представени с исковата молба, не следва да бъдат обсъждани като преклудирани. По същите съображения въззивният съд приема, че не са налице допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с откриване на производство по оспорване на истинността на тези писмени доказателства, тъй като оспорванията не са направени в срока по чл. 131 от ГПК.

         Спори се между страните: налице ли са основанията на чл. 220 ал. 1 вр. чл. 326 от КТ за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие  при прекратяване на трудовото правоотношение в полза на въззиваемия и ако е така в какъв размер.

В тежест на работодателя е да докаже по делото, че между страните е бил сключен трудов договор, че същият е прекратен по искане на работника на основание чл. 326 ал. 1 КТ, че между страните е било уговорено предизвестие в тримесечен срок за прекратяване на трудовия договор, което не е спазено от въззивника, изискуемостта и размерът на претенцията.

         Съгласно чл. 220 от КТ всяка от страните по трудово правоотношение има правото да го прекрати с предизвестие. Успоредно с това законът предоставя възможност на всяка от страните, отправила предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение, да не спази неговия срок. Вместо това тя може да заплати на другата страна сумата, равняваща се на трудовото възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.

Въз основа на представените в първата и въззивната инстанции писмени доказателства, въззивният съд приема, че между страните е налице трудово правоотношение, прекратено на 10.08.2017 г. по инициатива на въззивника. Въззивният съд приема, че работникът е упражнил правото си да прекрати трудовия договор без да спази срока на предизвестие и дължи обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, което видно от трудовия договор е за период от три месеца по отношение на всяка от страните по него. Неоснователни са възраженията на въззивника във връзка със законността на уволнението му, като спорът на това основание е разрешен между страните с представеното по делото влязло в сила решение по гр.д. № 9463/2017 г. на Плевенския районен съд.

Въззивният съд приема, че на основание чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Въззивният съд приема за основателна претенцията за заплащане на обезщетението за неспазения срок на уговореното с трудовия договор предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в брутен размер 1 380 лева съгласно заключението на ССчЕ, което е оспорено от въззивника, но кореспондира с уговореното основно ТВ на въззивника съгласно трудовия договор и не би могло да бъде под този размер.

         При тези правни изводи въззивния съд намира, че като е достигнал до същите крайни правни изводи и е уважил предявения иск с правно основание иск чл. 220 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 326 ал. 1 от КТ, ПлРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба бъде оставена без уважение като неоснователна.

         С оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК и отхвърлянето на въззивната жалба в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд съобрази представеният по делото договор за правна помощ от 16.03.2018 г., установяващ заплащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. от въззиваемия в полза на адвокат Д., както и възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и приема, че размерът е определен съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК е неоснователно.

         Водим от горното, Окръжният съд

 

Р е ш и:

 

         потвърждава  решение № 16 от 08.01.2018 год., постановено по гр. д. № 7725/2017 год. на Плевенският районен съд.

         осъжда на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Л.Е.В., ЕГН ********** *** да заплати на „***“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***** сумата от 330 лв. за направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: