РЕШЕНИЕ № 2886
гр. Пловдив, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2395 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.Т.Б. ***
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на травматично увреждане, получено на 06.03.2019 г. при
падане на ищцата на стълбите – подход към подлеза на Централна ЖП Гара в гр. П.,
находящи се в северната част на бул. “Х.Б.”, ведно със законна лихва от датата
на увреждането – 06.03.2019 г., до окончателното й заплащане, и сумата от 2
387, 94 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че
на 06.03.2019 г., около 10,00 часа сутринта, придвижвайки се по бул. “Х.Б.” в
гр. П., към стоматологичен кабинет, находящ се на бул. “И.В.”, заходила от
северната част на бул. “Х.Б.” към стълбите на подлеза на Централна ЖП Гара.
Сочи, че при слизане по стълбите към подлеза десният й крак изведнъж пропаднал
и ищцата паднала на земята, изпитала силна болка и не успяла да стане, като
това било невъзможно и с помощта на хора, притекли се на помощ, поради което
последните повикали екип на спешна медицинска помощ. Твърди, че докато чакала
медицинска помощ, забелязала, че на стълбите на подлеза има счупено стъпало, в
което пропаднал кракът й и което не е обезопасено. На мястото пристигнал
съпругът й и екип на спешна медицинска помощ, като ищцата била откарана в УМБАЛ
“Свети Георги”, където след извършени медицински изследвания били установени
множество ***. Било проведено оперативно лечение чрез извършване на открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, ***и ***и имлантиране на ***на ***.
Твърди, че на 12.03.2019 г. била изписана от Клиниката по ортопедия и
травматология, като била транспортирана с частна линейка от болницата до дома й
в с. С., тъй като била трудно подвижна. След като се прибрала в дома си била
двадесет дни на легло, като не можела да се обслужва сама, дори в елементарните
хигиенни навици. Поддържа, че въпреки приема на обезболяващи медикаменти
изпитвала силни болки, не можела да спи и загубила апетит. След двадесетия ден,
започнала да става и да се придвижва с проходилка, която използвала в
продължение на четири месеца. Сочи, че на 16.07.2019 г. била извършена втора
операция за отстраняване на част от имплантите в крака й. По така изложените
съображения, счита, че вследствие на травматичното увреждане, претърпяла болки
и страдания, за обезщетяването на които претендира сумата в размер от 10 000
лв. Претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за лечение в общ размер от 2 387, 94 лв., от които сумата от
34, 80 лв. – заплатена потребителска такса за престоя й в УМБАЛ “Свети Георги”
за периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2019 г.; сумата от 2 080 лв. – стойността
на тибиален пирон; сумата от 164, 44 лв. – санитарни материали; сумата от 49,
50 лв. – заплатена за медикаменти; сумата от 41, 80 лв. – стойността на
осъществен медицински транспорт от УМБАЛ “Свети Георги” до с. С. и сумата от
17, 40 лв. - заплатена потребителска такса за престоя й в УМБАЛ “Свети Георги”
за периода от 16.07.2019 г. до 19.07.2019 г. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Община
Пловдив, е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба във връзка с
механизма, мястото и датата на настъпване на инцидента. Оспорва вследствие на
инцидента да са настъпили твърдените вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между увреждането и вредите. Твърди, че дори да се
докаже, че увреждането е настъпило на сочената дата и място, последното не е
вследствие на неизпълнение на нормативно установени задължения на ответника,
като не е налице противоправно бездействие на Община Пловдив. Поддържа, че
твърдяното пропадане на крака на ищцата, се дължи изцяло на ищцата, като
последното може да е свързано с много причини, сред които общото здравословно и
емоционално състояние на пострадалата. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която е създала реална възможност за
настъпване на вредата, тъй като не се е съобразила с метеорологичните условия,
настилката, носила е неподходящи обувки, проявила е невнимание. Счита
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен.
Счита, че от представените към исковата молба доказателства не се установяват
твърдените имуществени вреди, както и сочените разходи да са сторени именно във
връзка с настъпилия инцидент. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу
възложителя на работата, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или
по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи
до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова
обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е
отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по
чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не
само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат
от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената
работа.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, дала отговор на поставените задачи, след запознаване с приложените
по делото медицински документи. Вещото лице е установило, че на ищцата са били
причинени следните травматични увреждания: отворено счупване на двете кости на
дясната подбедрица на ниво средна/долна трети с разместване. Вещото лице е дало
заключение, че описаното увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет и отговаря по време и начин да е причинено както се съобщава в данните
по делото. Посочено е, че счупването на тези две кости е съпроводено със
значителни болки и страдания, особено в първите 7 до 10 дни, които болки
постепенно отслабват като интензитет. Срокът на имобилизация е 4 месеца, а този
на затруднение на движенията около 5 до 6 месеца. Вещото лице е посочило, че се
очаква пълно възстановяване, но е възможно при пренатоварване на крайника,
болките да са в по-продължителен период, което е индивидуално при всеки
пациент.
По делото са представени медицински документи – епикризи на пациент, издадени
във връзка с проведеното на ищцата лечение. От така представените документи се
установява, че ищцата е приета за лечение на 06.03.2019 г., при което е
осъществена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на
фактура с вътрешна фиксация, ***и ***, като болничният престой е продължил до
12.03.2019 г. На 16.07.2019 г. е осъществена повторна медицинска интервенция,
изразяваща се в отстраняване от костта на импланирани уреди от ***и ***, за
което е съставена епикриза, като болничният престой е продължил до 19.07.2019
г. На 12.03.2020 г. е осъществена трета оперативна интервенция за отстраняване
от костта на имплантирани уреди от ***и ***, с болничен престой до 15.03.2020
г.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Г.А.О.,
който свидетелства, че познава ищцата във връзка с инцидент, настъпил на подлеза
при Централна гара в гр. П, който станал миналата година – 2019 г., преди 8 март.
Свидетелят сочи, че слизал в подлеза от западната страна, от към паркинга,
когато чул охкане, стенание и вик за помощ. Хората се струпали и той отишъл и
видял ищцата паднала на една от стълбите. Взело се решение да не се вдига, като
се обадили на Бърза помощ. Ищцата стояла на едно стъпалата и стенела от болка.
Едно от стъпалата го нямало, бил участък около два метра от едно от стъпалата
на стълбището, който липсвал. На мястото се получила дупка, където пропаднал
крака на ищцата. Свидетелства, че с периферията на зрението си видял как ищцата
пада и сяда точно на това стъпало. Това се случило около 10 часа, през зимата,
но времето било сухо и слънчево. На място дошъл и съпругът на пострадалата,
както и медицински екип, който пристигнал сравнително бързо. Пристигналият на
място лекар свалил обувката на десния крак на ищцата – бота с цип, без ток,
като това станало трудно, заради болките, които ищцата изпитвала. Кракът бил
подут. Лекарката установила счупване, поради което помогнали, за да я качат на
носилка към линейката.
В хода на производството е разпитан и свидетелят Г.А.О.– съпруг на ***.
Последният сочи, че на 06.03.2019 г. закарал съпругата си на зъболекар в гр. П,
на ул. “И.В.” № ***. Оставил я и тръгнал да свърши работата, която имал.
Получил обаждане от съпругата си, която плачела по телефона, като му казала, че
си счупила крака и се намира на подлеза на Централна гара. Когато отишъл я
намерил в средата на стъпалата, от страната на паркинга. Видял, че стъпалото
било счупено. Нямало поставени табели или ленти, които да предупреждават за
счупеното стъпало. Това стъпало, липсващото било в долната част на стълбите и
при слизане не се виждало, не се виждало, че е счупено. Сочи, че със съпругата
му не живеели в гр. П, а в с. С., и тя обикновено не преминавала през този
подлез. Била обута с равни боти с цип. Свидетелства, че екип на Спешна
медицинска помощ я откарал в “Хирургиите” на бул. Пещерско шосе, където я
приели и оперирали. Операцията струвала 2 080 лв., с каквито средства свидетелят
не разполагал и последните били взети на заем. Твърди, че ищцата останала в
болницата шест дни, след което я изписали, но заради операцията не успели да я
качат в колата, което наложило наемането на частна линейка, която я закарала с
количка директно до къщата, като помогнали да я поставят на леглото. Двадесет
дни не можела да става от леглото, за нея се грижили сестрата на свидетеля,
после снахата на ищцата, които ползвали отпуск. Свидетелят полагал грижи за
съпругата си през нощта. На ищцата предписали обезболяващи и инжекции, които
свидетелят слагал всеки ден. След като изминали тези двадесет дни, започнал да
помага на съпругата си да се раздвижва с проходилка, като от болницата й казали
4 месеца да не стъпва на крака, през който период получавала помощ за
ежедневните си нужди. Изпитвала болки през цялото време. Все още я боляло, като
при натоварване кракът веднага се подувал. Свидетелства, че ищцата претърпяла
три операции, една за поставяне на винтовете и плаките и две за тяхното
премахване. След последната операция лекарите казали, че в крака от горе – до
долу, в костта е останала поставена “видия”, която засега и при липса на болка
няма да се премахва.
Представена е фактура № ***г., ведно с издаден фискален бон, за сумата от
34, 80 лв.- заплатена потребителска такса в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД.
Издадена е фактура № ***г., ведно с фискален бон, за сумата от 2 080 лв. –
заплатена стойност на тибиален пирон в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД. С
фактура № ***г. и фискален бон към нея са заплатени на “Елмеда“ ЕООД санитарни
материали и лекарства на стойност от 164, 44 лв.
Приложен е фискален бон от 14.03.2019 г. от Аптеки “Фармаактив” ЕООД за
сумата от 8, 66 лв., фискален бон от 01.04.2019 г. от Аптеки “Фармаактив” ЕООД
за сумата от 29, 51 лв. и фискален бон от 18.04.2019 г. от Аптеки “Фармаактив”
ЕООД за сумата от 11, 33 лв.
По делото е представена фактура № ***г., издадена от АГППМП “Цито Медика”
ООД за сумата от 41, 80 лв. – медицински транспорт и фактура №
**********/19.07.2019 г., ведно с издаден фискален бон, за сумата от 17, 40
лв.- заплатена потребителска такса в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД.
Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства –
показанията на свидетелите Г.А.О.и Г.А.О., приложените по делото медицински
документи и заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-медицинска
експертиза безспорно се установява, че на 06.03.2019 г. на стълбите на подлеза
на Централна ЖП Гара ищцата М.Т.Б. пада с десния си крак в необезопасена дупка
– част от липсващо стъпало, вследствие на което получава следните травматични
увреждания: отворено счупване на двете кости на дясната подбедрица на ниво
средна/долна трети с разместване, довело до една оперативна интервенция за
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, ***и ***и имлантиране на ***на
дясната ***на 06.03.2019 г., и две операции, проведени на 16.07.2019 г. и
12.03.2020 г. за отстраняване от костта на имплантирани уреди от ***и ***.
От събраните в производството по делото доказателства – медицински
документи, както и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета без
възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, изследвала приложената
медицинска документация, се установява, че вследствие на инцидента ищцата е получила
следните травматични увреждания: отворено счупване на двете кости на дясната
подбедрица на ниво средна/долна трети с разместване. Вещото лице е дало
заключение, че описаното увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет и отговаря по време и начин да е причинено както се съобщава в данните
по делото. Посочено е, че счупването на тези две кости е съпроводено със
значителни болки и страдания, особено в първите 7 до 10 дни, които болки
постепенно отслабват като интензитет. Срокът на имобилизация е 4 месеца, а този
на затруднение на движенията около 5 до 6 месеца. Вещото лице е посочило, че се
очаква пълно възстановяване, но е възможно при пренатоварване на крайника,
болките да са в по-продължителен период, което е индивидуално при всеки пациент.
Съдът напълно възприема доказателствените (фактическите) изводи на приетата
като компетентно изготвена и неоспорена съдебно-медицинска, която за целите на
изследването е анализирала представената по делото медицинска документация,
свидетелските показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.
Установява се, че на стълбите на
подлеза към Централна ЖП гара е налице счупено стъпало, изразяващо се в липса
на част от едно от стъпалата, което обстоятелство се установява
безпротиворечиво от събраните в производството по делото гласни доказателствени
средства.
Съдът намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по
така предявеният иск. Това е така, тъй като съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни
имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7,
т. 4 в редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи –
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на
силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП Община Пловдив следва да
поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. С разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 ЗП е прието, че основен елемент от пътищата и пътната инфраструктура
представляват пътните съоръжения, част от които по смисъла на § 1, т. 3 от ДР
на ЗП са подлезите.
В
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 14 от ДР на ЗП е установено, че поддържането
на пътищата представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
Това правно задължение е уредено и в
правната норма на чл. 21 във вр. с чл. 25 от Нaредба за управление на местните
пътища в Община Пловдив, приета с Решение № 395, взето с Протокол № 22 от
04.12.2008 г.
Следователно ответникът следва да
полага дължимата грижа по поддръжката на общинските пътища и пътни съоръжения в
състояние, което да осигурява обичайното и безопасното им използване.
Съдът намира, че така установените травматични
увреждания се намират в причинна връзка с противоправното деяние на ответника,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за поддържане на общинския път,
част от който е и пешеходната зона на подлеза. Това обстоятелство се установява
от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, която настоящия съдебен
състав намира за компетентно и безпристрастно изготвена. Вещото лице е
установило, че описаните травматични увреждания са причинени при удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са получени по
начина, който се посочва от пострадалата в исковата молба.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата - пешеходец, остана недоказано в производството по
делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест на установяване
на това правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по
делото, не установи в процеса на доказване своите възражения. Нещо повече от
събраните в производството по делото гласни доказателствени средства се
установява, че времето е било сухо, ищцата е била обута с равни обувки, а
счупеното стъпало не е било видимо от далече, като липсата му не е била
обозначена.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители
при Община Пловдив при или при повод на извършваната от тях работа,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника са осъществени в
обективната действителност.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради
което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът в настоящия съдебен
състав съобрази характера на причиненото телесно увреждане, което по своите
физико-морфологични характеристики представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, като е причинило трайно затруднение на движението
на десния крайник, което затруднение се е изразило в пълна имобилизация на
крайника за период от 4 месеца, и период от 5 до 6 месеца с изразено затруднение
на движенията. Съдът съобрази установеното от вещото лице наличие на значителни
по интензитет болки в първите седем до десет дни след инцидента, както и
обстоятелството, че за възстановяване на здравето на пострадалата следвало да
се проведат три оперативни интервенции в период от една година след настъпване
на инцидента.
От показанията на свидетеля А.Б.– съпруг на ищцата, се установява, че след
инцидента ищцата е имала необходимост от денонощни грижи за период от 20 дни,
тъй като е била на легло, след което 4 месеца е имала затруднения при
извършване на ежедневни битови и хигиенни навици, за което е получавала постоянна
помощ и грижа. Установява се, че през целия период е изпитвала болки.
Настоящата съдебна инстанция цени показанията на този свидетел като достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Следователно, при определяне размера на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие на служители при
ответника, съдът съобрази степента на телесното увреждане, периодът на
възстановяване, физическата болка, необходимостта от няколко оперативни намеси,
свързани с причиняване на допълнителна болка, както и възрастта на ищцата. Предвид
изложеното, при преценка на така обсъдените писмени и гласни доказателствени
средства, съдът в настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на
заместващото обезщетение за вреди е за сумата от 10 000 лв., поради което
исковата претенция след да бъде уважена в пълния й предявен размер.
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от непозволено увреждане,
делинквентът изпада в забава от момента на извършване на противоправното
деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, акцесорният иск за заплащане
на обезщетение в размер на законната мораторна лихва върху главницата от 10 000 лв. следва да бъде уважен за периода
от момента на увреждането – 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на
главното парично притезание.
От представените в производството по делото писмени доказателствени
средства се установява, че ищцата е сторила разходи за медицинско лечение в
размер на сумата от 2 387, 94 лв., които разходи се намират в пряка
причинно-следствена връзка с увреждането на здравето, причинено от
бездействието на служители на ответника, тъй като са сторени във връзка с
болничния престой, проведеното оперативно лечение, транспортиране на ищцата
след осъществяване на операцията, както и закупуване на медикаменти във връзка
с продължаващото домашно лечение. Предвид така изложеното тези разходи,
представляващи неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалата,
следва да бъдат присъдени, като искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 2 387,
94 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. Ищецът
е сторил разноски, както следва: сумата 495, 52 лв. за заплатена държавна
такса, сумата от 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от
120 лв. – депозит за вещо лице. По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение е направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на ответника, което съдът намира за неоснователно, доколкото
последното е съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор,
предмет на производството по делото и не следва да бъде редуциран до минималния
размер, който определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в
размер на сумата от 901, 64 лв. Следователно на ищцата следва да бъдат
заплатени разноски в общ размер от 1 615, 52 лв.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 45 Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
“Стефан Стамболов” № 1, да заплати
на М.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** А, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на травматично увреждане,
получено на 06.03.2019 г. при падане на ищцата на стълбите – подход към подлеза
на Централна ЖП Гара в гр. П., находящи се в северната част на бул. “Х.Б.”,
ведно със законна лихва от датата на увреждането – 06.03.2019 г., до
окончателното й заплащане, и сумата от 2
387, 94 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Община Пловдив да заплати на М.Т.Б. сумата
от 1 615, 52 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 2395/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК