РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Белоградчик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Наташа С. Найденова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200297 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР – обжалване на
заповед за задържане.
Образувано е по жалба на Ж. П. Ж. от гр. Б., с адрес – ул. „Т. И.“ № ...,
вх. ..., ет. ..., с ЕГН **********, чрез адв. Л.Б. от САК, против Заповед за
задържане на лице № 242зз – 92 от 06.12.2020 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ –
Белоградчик.
В жалбата се моли, издадената Заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, предвид изложените в същата съображения. В хода на
съдебните прения, процесуалния представител на жалбоподателя излага
подробни доводи за исканата отмяна на Заповедта, като пледира, че не са
спазени законовите правила при задържането на лицето – не му е изискан
документ за установяване на самоличността, правната квалификация на
цитирания в заповедта законов текст на основание на който лицето е
задържано /чл. 270 НПК/, не съответства на действителната фактическа
обстановка, както и че е налице противоречие между свидетелските
показания на изслушаните по делото свидетели – полицейските служители от
1
дежурния патрул.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото,
са допуснати и изслушани свидетелите : А. Т. И., В. Р. В., Д. С. Д., Б. П. И. –
всички служители на РУ – Белоградчик, както и св. Мариана Миткова Ж.а –
съпруга на жалбоподателя.
Също по искане на защитата на жалбоподателя, от РУ – Белоградчик са
изискани Докладни записки от полицейските служители А. Т. И., В. Р. В., Д.
С. Д., Б. П. И., както и информация от спешен телефон 112 – във връзка с
подадения сигнал за възникнал скандал.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.Б. от
САК. Поддържат жалбата и молят съда да отмени издадената заповед за
задържане на жалбоподателя Ж. П. Ж.. Подробни доводи за исканата отмяна
са изложени в хода по същество от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Г. Т. Г. – „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ –
Белоградчик, издал процесната Заповед за задържане на лице за срок от 24
часа, се явява лично. Оспорва жалбата и в хода на съдебните прения, моли
съда да потвърди Заповедта за задържане като законосъобразна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от правнолегитимирано лице –
задържаното лице, пред компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
Жалбоподателят Ж. П. Ж. от гр. Б., е задържан за срок от 24 часа по
силата на Заповед за задържане на лице № 242зз – 92 от 06.12.2020 г.,
издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност
„разузнавач“ в група „ОП“ при РУ – Белоградчик. Като фактически и правни
основания за задържането му е посочено : съзнателно пречи на орган на МВР
да изпълни служебните си задължения – чл. 270, ал. 1 НПК.
Видно от приложената Разписка, неразделна част от Заповедта, същата
2
е връчена на жалбоподателя в условията на отказ, като отказа му да я получи е
удостоверен с подписа на един свидетел – В. Р. В. – служител в РУ –
Белоградчик.
За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с
правата си по чл. 74 ЗМВР, на жалбоподателя е предоставена декларация,
която е следвало да попълни собственоръчно, но същия е отказал да я
попълни и подпише, като отказа му отново е удостоверен с подписа на един
свидетел. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на
лице, който жалбоподателят също е отказал да подпише.
С административнонаказателната преписка са представени Докладни
записки от всички полицейски служители, които са посетили адреса по повод
сигнала за възникнал скандал, и са участвали в задържането на
жалбоподателя и по искане на защитата същите са изслушани и в о.с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 06.12.2020 г., жалбоподателят Ж.Ж. бил у дома си в гр. Б., обл. В., на
ул. „П. Дв.“ № .... Между него и съседа му Д. М. възникнал спор за
паркомясто пред къщата, в която живеят двамата. Поради това, Д. М.
потърсил съдействие от органите на реда, с цел се да преустановят споровете
по между им. Вечерта на същата дата, бил подаден сигнал от дежурната част
на РУ – Белоградчик до дежурния полицейския патрул – за възникнал
междусъседски скандал за паркомясто. Св. Д.Д. и св. Б.И., се отзовали на
сигнала и около 21.30 ч., заедно с Д. М., позвънили на входната врата на
жалбоподателя Ж.Ж.. Вратата отворил синът на жалбоподателя Ж.Ж. – А. Ж..
Като видял полицейските служители на вратата, се обърнал към тях с думите
: „махайте се, бегайте от тука, че баща ми е много пиян и ако излезе ще стане
страшно“. В този момент, от вътре излязъл и жалбоподателя Ж.Ж.. Въпреки
присъствието на полицейските служители, същия се нахвърлил върху съседа
си Д. М. с намерение за саморазправа. Към органите на реда отправил думите:
„кви сте вие, ще ви избием, ще ви изхвърля, махайте се, нямате работа тук,
напуснете дома ни, ще ви изколя..“. Св. Б.И. – полицейски служител, се
опитал да предотврати свадата и за целта застанал между жалбоподателя
Ж.Ж. и съседа му Д. М.. В този момент, жалб. Ж. се нахвърлил и върху
3
полицейския служител, като го ударил първоначално в лицето, след това в
корема, от който удар, полицая паднал на земята, а от своя страна
жалбоподателя продължил да го рита в областта на долните крайници.
Виждайки че, напрежението ескалира, св. Б.И. се обадил в дежурната част на
РУ – Белоградчик, подал сигнал за проявена агресия към полицай и поискал
съдействие от колегите си. На място пристигнали и полицейските служители
– св. А.И., св. В.В. и ответника по жалбата – Г.Г.. Поканили жалбоподателя
Ж.Ж. и сина му А. Ж. да ги придружат в сградата на РУ – Белоградчик, за
изясняване на случая. Двамата доброволно тръгнали за сградата на
полицейското управление. Там, в момента който жалбоподателя Ж.Ж.
разбрал, че ще бъде задържан, отново започнал да отправя обидни думи към
полицейските служители, като опитал да удари св. В.В., напсувал
присъстващите служители на МВР и им се заканил, че „едни хора ще посетят
домовете им“. След това, жалбоподателят бил отведен в помещението за
задържане, където продължил да буйства, като счупил врата на тоалетна, стол
и други вещи.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното :
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Тази разпоредба, предоставя възможност на полицейския орган да задържи
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Анализът на
разпоредбата сочи, че при упражняване на тези правомощия полицейският
орган разполага с оперативна самостоятелност. В този смисъл, по силата на
самата законова разпоредба е предоставена възможност на административния
орган, при наличие на някоя от изброените хипотези в чл. 72 ЗМВР, по своя
преценка да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление
/чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР/.
Съдът, при служебния контрол, намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – полицейски орган, на когото изрично по
силата на чл. 72 от ЗМВР, са делегирани права да издава заповеди за
задържане на лице при наличие на визираните в нормата, предпоставки.
Заповед за задържане на лице се издава от полицейски органи, предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че издателя на заповедта е полицейски орган –
4
„разузнавач в група ОП“ при РУ – Белоградчик.
Спазени са и изискванията на чл. 59 от АПК за форма на
административния акт. Заповедта съдържа и предвидените в чл. 74 от ЗМВР
задължителни реквизити – името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда
законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане.
Спазени са условията и срока по чл. 73 от ЗМВР, като лицето е
задържано на 06.12.2020 г. в 22.46 ч. и е освободено на 07.12.2020 г. в 18.50 ч.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посоченото в
заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР корелира с
установените данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Във връзка с правната квалификация на деяние по чл. 270, ал. 1 НК и
възраженията на защитата в тази връзка, съдът намира следното :
Процесуалният представител на жалбоподателя възразява срещу
квалификацията на деянието, за което жалбоподателят Ж.Ж. е задържан, като
твърди, че не се доказа по никакъв начин последният да е осуетил
изпълнението на полицейско разпореждане, тъй като доброволно е отишъл в
сградата на РУ – Белоградчик и не се е установило, на Ж. да е поискано
документ за самоличност, който същия да е отказал да представи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се доказа по
един неоспорим начин, че от страна на жалбоподателя Ж. Ж. е била проявено
пълно противопоставяне на органите на реда да изпълнят задълженията си, в
точа число – вербална и физическа агресия. Еднопосочни са показанията на
всички полицейски служители при описание на действията на жалбоподателя
– както в дома му, така и в полицейското управление. При детайлния им
разпит, се установи, че жалбоподателя Ж.Ж. в момента, в който е излязъл на
входната врата на дома си, се нахвърлил първоначално върху съседа си
Младенов, а след това е нанесъл удари и на полицейския служител Б.И..
Отправил е закани към полицейските служители, като агресията му е
5
продължила след това и в сградата на полицейското управление. Очевидно е,
че се е противопоставил на полицейските служители да изпълнят
задълженията си – да го предупредят за преустановяване на неправомерните
му действия спрямо съседа му Димитър Младенов.
Съгласно установената съдебна практика по този въпрос, не е
необходимо в заповедта за задържане да има подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата
по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на
какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по
делото заповед, това е изпълнено от полицейския служител, издал заповедта.
Принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа"
е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличието
единствено на данни, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление или да е съпричастен към него, които да са установени преди
извършване на задържането, както е в настоящия случай. В процесния случай
такива данни са налице. При този вид принудителна мярка следва да се има
предвид, че законът борави с понятието "данни", а не с понятието
"доказателства", т. е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се
обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства и се
предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление.
За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят
не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК.
Нещо повече – от материалите по делото се установи и това дори бе
заявено и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
спрямо последния има образувано досъдебно производство.
Задържането за срок до 24 часа е принудителна административна мярка,
която в зависимост от случая би могла да има предупредително –възпиращ
или преустановителен характер и се предприема с цел осуетяване
6
извършването на противоправно деяние или прекратяването на вече
започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици. В
конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на
извършваните от него противоправни действия спрямо органите на реда.
При това положение, както бе посочено по – горе, достатъчно е да са
налице неоспорими данни за съпричастност на лицето към извършване на
престъпление, при което е налице доказано основание за задържане, без да е
необходимо изискването да е конкретизиран и доказан състав на конкретно
престъпление, тъй като това процесуално действие – за точна и прецизна
квалификация на престъплението, би била от значение при едно евентуално
последващо наказателно производство. Това е и основната разлика между
„данни за извършено престъпление“ и „доказателства“ за извършено такова.
Поради това, съдът приема, че изискването за излагане на фактическите
основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка
е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето.
Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че
има извършено престъпление. При налагането на принудителна
административна мярка "задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР са
необходими само данни за извършено престъпление. Наличието на данни по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава да е налице предположение за
извършено престъпление, а не за реализиран конкретен състав на
престъпление с категорични доказателства за него.
В случая, задържането на жалбоподателя Ж.Ж. за срок от 24 часа, е
обусловено от целта да предотврати агресията му, проявена както спрямо
полицейските служители, така и спрямо съседа му. От показанията на
изслушаните свидетели – служители на реда се установи, че това поведение е
продължило и в сградата на полицейското управление, дори и в помещението
за задържане – ареста, където Ж. е счупил част от вещите там /видно от
показанията на св. В.В./. Задържането е било с цел предотвратяване на
последващи неправомерни действия на жалбоподателя и саморазправа с
други лица.
7
Съдът намира, че по никакъв начин не е нарушен принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Поради това, съдът намира, че са били налице всички основания за
задържането на жалбоподателя, същото не се явява самоцел, тъй като е
предприето с преустановителната и предотвратяващата цел на ограничението
и се явява пропорционално на поведението на жалбоподателя.
Без значение за изхода на делото е, кой е подал сигнала, кой къде е бил
ситуиран в коридора на жилището, тъй като приоритет на доказване в това
производство е законосъобразността на постановената принудителна мярка,
обусловена от поведението на жалбоподателя. Всички твърдения свързани със
спазване на процедура по използване на помощни средства /белезници/ при
задържане на лицето, не са предмет на настоящото производство.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че при постановяване на
съдебния си акт не кредитира показанията на св. М. Ж., тъй като същата е
съпруга на жалбоподателя и показанията й целят да потвърдят защитната му
теза и да го оневинят.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният акт е
законосъобразен – издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при
отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон, в съответствие с целта му, с оглед което подадената
срещу Заповедта жалба, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. П. Ж. от гр. Белоградчик, ул. „Т. И.“ № ...,
вх. ... ет. ..., с ЕГН **********, чрез адв. Л.Б. от САК, против Заповед за
задържане на лице № 242зз – 92 от 06.12.2020 г., издадена на осн. чл. 72,
8
ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност „разузнавач“ в група „ОП“
при РУ – Белоградчик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9