РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр.Мадан, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100121 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С. З. Б.,
ЕГН **********, с адрес град Р., ул. ****** № **, вх. *, ет.* ап.**, община Р.,
област С. против „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. ****** бул. **** № **, бл. ***, вх. *, ет. *,
представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 621.41 лева, представляваща недължимо
платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит ******* № ****** от ******г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ******* година ищцата сключила
Договор за потребителски кредит ********** № ******** с ответното
дружество, по силата на който кредиторът „********“ ЕООД, ЕИК ********
предоставил на ищцата заем в размер на 1200,00 лева, при следните
параметри: срок на кредита: 18 месеца; размер на вноската по кредита: 89,66
лева; ГПР: 48,88%; годишен лихвен процент: 41,00%; лихвен процент на ден:
0,11%; дължима сума по кредита: 1613,79 лева. Сочи се, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за
потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Ищецът
се позовава на чл.22 от ЗПК, съгласно която разпоредба когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочва, че на
основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Р. Б. В договора за кредит от ****** година било
1
записано, че ГПР е 48,88 %, тоест при отпусната заемна сума в размер на
1200,00 лева кредитополучателят дължал връщане на 1613,79 лева.
Подлежащата на връщане сума по договора обаче не била 1613,79 лева, а
2693,79 лева - сумата, записана като „общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги". При това положение, ГПР не бил в размер на
48,88%, както е записано в договора, а поне два пъти повече. Допуснато било
нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното
възнаграждение от 1080,00 лв. в раздел VI от процесния договор за кредит за
пакета от допълнителни услуги съставлявало скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такова следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че
включените в т. нар. „Пакет от допълнителни услуги“ по своята същност
представлявали действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита и не съставлявали допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от
ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни разходи,
в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърлял 49,90 % и възлизал на над
200,00 %. Така размерът на ГПР се явявал по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Със споразумението бил закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер
на 1080,00 лева с размер на вноската по него 60,00 лева, като страните се били
съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на главницата. Това възнаграждение, обаче, не можело да се
определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са
за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за
кредит. В процесния случай не бил посочен размерът на всяка една от
допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Ищецът отбелязва, че съгласно клаузите на ОУ,
уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налагал извода, че
ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора,
което само потвърждавало изложеното, че не се касае за допълнителни ползи
или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Посочва, че е налице договорът за кредит е
бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, като сочи, че потребителят би следвало да
дължи само чистата стойност на кредита. Твърди, че е заплатил сумата от
1830 лева, като при чиста стойност на кредита в размер от 1200 лева,
ответникът следва да му заплати сумата от 630 лева, която била платена от
ищеца при начална липса на основание. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ******* ЕООД, с която взема становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва като неоснователно твърдението, че с
предоставените допълнителни услуги „***“ и *******“ се заобикаля
разпоредбата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Позовава се на т.15. от ОУ към ДПК,
съгласно която „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга
2
или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата
точка се отнасяла и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и
избрал да закупи допълнителна услуга“. В раздел „А“ на ДПК „Декларации“
било посочено, че неразделна част от ДПК са Общите условия/ОУ/ на
кредитора за физически лица. Посочено било, че при подписването на
договора препис от ОУ били предадени на клиента, запознал се е с тях и ги
приемал. Безспорно било, че изборът за закупуване на допълнителни услуги
бил изцяло на клиента, като закупуваното не било задължително условие за
сключване на договора, а било опционално. Страните били постигнали
съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „****“ и
„*****“ по искане на ищеца. Първата услуга представлявала право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като към
момента на подписване на договора вече била предоставена на
кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът решил да се
възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, представителите на ответното дружество извършили всички
необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца,
подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове. Искането за кредит било подадено от ищеца на ****** г., одобрено
било в рамките на деня, като договорът за кредит бил сключен на същата дата
и размерът на предоставения заем бил усвоен от ищеца същия ден - *******
г. съгласно уговорения в договора начин на усвояване на кредита.
Неоснователни били и твърденията в исковата молба, че било на лице
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че не всеки
потребител бил пожелал закупуването на пакет от допълнителни услуги.
Обхвата на общите разходи по кредита, които следвало да се отчетат при
формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги било
задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто не бил настоящия случай. Допълнителните
услуги, уговорени между страните по договора за кредит, представлявали
услуга, предлагана само от конкретния кредитор и поради тази причина също
не следва да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в
заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Посочва, че с оглед
разпоредбата на чл. 19, ал 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът
на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то
последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия
договор за кредит. Неоснователни били и твърденията в исковата молба, че
предоставените допълнителни услуги не били такива по смисъла на чл. 10а.
ал. 1 от ЗПК, а по своята същност били действия по усвояването и
управлението на кредита. Твърди, че с договора за предоставяне на услуга
изпълнителят поел задължение да извърши конкретни действия, срещу
дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено
били фактически, а не правни. Всички предпоставки за упражняването на
закупените допълнителни услуги били ясно и точно описани. Кредиторът не
би могъл да откаже заявената от потребител допълнителна услуга, ако са
спазени предварително договорените условия. Дори се приеме, че
възнаграждението за предоставената допълнителна услуга „******“ не следва
3
да се дължи от ищеца, тъй като последният не се е възползвал от включените
в тази услуга възможности, то възнаграждението за предоставената услуга
„*****“ било безспорно дължимо от ищеца, тъй като последният се е
възползвал изцяло от тази услуга. Твърди се, че разглеждането на искането за
кредит не било дейност, за която било забранено събирането на такса по
смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита за необосновани и неоснователни и
твърденията в исковата молба, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗПК, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Оспорва и размера на предявената от ищеца сума като недължимо платена на
ответното дружество. Общо извършените плащания по задълженията по
договор за кредит № ******* били в размер на 1821,50 лева. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Представено е заверено копие от договор за потребителски кредит
******** № *******, сключен на ********* г. между *********, в качеството
на кредитор и С. З. Б.- клиент, по силата на който на ищцата е била
предоставена сумата от 1200 лева, при срок на кредита: 18 месеца, с размер на
вноската по кредита: 89,66 лева, ГПР 48,88%, годишен лихвен процент 41%,
лихвен процент на ден 0,11%, обща дължима сума по кредита: 1613,79 лева.
Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при
предоставяне на допълнителните услуги „*******“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
„*******", предоставяща право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна
услуга „******“ възлизало на 360 лева, а за допълнителната услуга „*****“ на
720 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в
размер от 60 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на
договора, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се
добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото
задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на
2693,79 лева, а общият размер на вноската 149,66 лева. По делото са приети
като доказателства Общи условия на ********* към договор за
потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити. В чл. 15 от ОУ е посочено, че
клиентите и солидарните длъжници може да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги
към ДПК. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна
услуга „*******“, получавал приоритетно разглеждане и становище към
искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без
закупена допълнителна услуга „******“ и в рамките на един час, считано от
постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Всеки клиент,
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „*******“
получавал право да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на описаните в чл. 15.2.1 /отлагане на части или накуп
допустимия брой погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или
накуп допустимия брой погасителни вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата
на падеж/ от ОУ изисквания.
4
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което С. З. Б. е заплатила в полза на ******** сумата от
1821,41 лева по процесния договор за кредит. С внесената сума били погасени
следните задължения: главница в размер на 1200 лева, 224,45 лева договорна
лихва за периода от ******* г. до ********г., 394,29 лева – договорени
допълнителни услуги, от които сумата в размер на 131,43 лева за услугата
„*******“ и 262,86 лева за услугата „******“. Годишният процент на
разходите по договора, като се вземат предвид всички подлежащи на връщане
суми, т.е. с възнаграждението за пакет допълнителни услуги „***“ и
„******“, изчислен с формулата по Приложение № 1 от ЗПК възлизал на
226,21 %. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от
страните.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния
разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
5
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в
него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,88 %,а
ГЛП 41,00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито
пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата,
която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае каква
точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер е оскъпяването му по
кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
Съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „*****“, предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възлиза на 360 лева, а
възнаграждението за допълнителна услуга „******“, предоставяща право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит, възлиза на 720 лева.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези
допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение. Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
при включването на дължимите суми по допълнителните пакети „****“ и
„*****“ ГПР би възлизал на 226,21%. Със сумите за допълнителни услуги
реално се увеличава печалбата на кредитора, доколкото при плащането на
всички задължения последния получава допълнително възнаграждение, което
не е включено в ГПР по договора. Следователно посочения в договора ГПР не
отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПК, по следните съображения:
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
6
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит,
независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да
се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 1200 лева. От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че общо внесената сума от ищцата по
процесния договор за кредит възлиза на 1821,41 лева, поради което разликата
между подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо
заплатената от ищцата сума за лихва и възнаграждения за допълнителни
услуги възлиза на 621,41 лева, която сума се явява недължимо платена при
начална липса на основание и подлежи на връщане. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като му се дължат такива в размер на 50 лева – платена държавна такса и 300
лева – депозит за ССЕ, които следва да му се присъдят изцяло. По делото е
7
представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който
му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М. О. на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 за Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. О. в размер на 300 лева,
която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата.
Въведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца е неоснователно, доколкото същото е в предвидения в Наредба
1/2004 минимум. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "*******“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. *****, бул. „*****“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *,
представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С. да заплати на С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес град Р., ул. ****** № **, вх. *, ет.* ап.**, община Р.,
област С. сумата от 621,41 лева (шестстотин двадесет и един лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща недължимо платена лихва и
възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит
******* № ******* от ******г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 50 лева /петдесет лева/ за внесена
държавна такса и 300 лева /триста лева/ - депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М., бул. „********“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *,
представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г. С. да заплати на адв. М. М. О., БУЛСТАТ
*******, АК С., съдебен адрес: гр. Р., бул. „******“ № * сумата от 300 лева
/триста лева/ адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8