Решение по дело №1236/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1048
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20207050701236
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………../………2020 година,

гр. Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през 2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 1236/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т.Н.М., ЕГН: **********, адрес: ***, депозирана чрез пълномощник адв. П.Б. - ВАК, срещу Решение №582 / 10.04.2020г. постановено но НАХД №5634/ 2019г. по описа на Районен съд – Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Наказателно постановление №23 – 0000666 от 29.11.2019г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“  в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ , с което на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/за допуснато нарушение на чл.6,ал.1 от с.з. С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Счита, че от събраните доказателства не се установява обективната съставомерност на санкционираното деяние. Сочи се, че  според разпоредбата на чл.7, ал.1от  ЗАвтПр на лицензионен режим подлежат само МПС, регистрирани на територията на Република България. Счита, че не е взет предвид характера на превозното средство и е направен неправилен извод, че подлежи на регистрация съответно и на лицензионен режим. В условие на евентуалност се позовава на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като счита, че случаят може да бъде квалифициран като „маловажен“. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание не изпраща представител. Поддържа касационната жалба в представено писмено становище. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна  чрез процесуалния си представител – мл. експерт Виктория Димитрова Вълчева в писмено становище  изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че събраните доказателства установяват обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Счита, че отсъстват предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява подробно становище за основателност на жалбата и моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени наказателното постановление.

Съдът, като прецени доводите на страните , събраните по делото доказателства,  в рамките на наведените от касатора касационни основания и съобразявайки разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна , при следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Т.Н.М.  срещу Решение №582 / 10.04.2020г. постановено по НАХД №5634/ 2019г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 23-0000666/29.11.2019 г. издадено от  Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна администрация, с което на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/за допуснато нарушение на чл.6,ал.1 от с.з.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, въззивният съд приел за установено  от фактическа и правна страна следното:

Възприетата от въззивния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства фактическа обстановка е, че на 03.09.2019г. около 18:30ч. в област Варна, град Бяла, ул. „Андрей Премянов“ №16, М. управлявал атракционно влакче – МПС без регистрация, собственост на Щ. П. Б., отдадено под наем на „Полмар 12“ ЕООД. Извършвал е превоз на осем пътника срещу заплащане по маршрут гр. Бяла, ул. “Андрей Премянов“ №16 до гр. Бяла, ул. “Хан Аспарух“ №2 и обратно, съгласно маршрутно разписание, издадено от община град Бяла, обл. Варна.  ППС не било регистрирано и е установена липса на лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, както и липса на лиценз за международен превоз на пътници в Общността. Съставен е АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. Въз основа на АУАН е издадено наказателното постановление.

От правна страна Районен съд-Варна е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че  НП е издадено от материално и териториално компетентен наказващ орган. Приел е, че материалният закон е приложен правилно. Изложил е доводи, че отсъстват предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. С решението въззивникът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждание в размер на 80,00 лева.

Решението на Районен съд-Варна е валидно и допустимо , но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. .

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, събрал е относими писмени и гласни доказателства, но е направил неправилни правни изводи. Настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че процесното МПС представляващо атракционно влакче подлежи на регистрационен режим и съответно е изискуем лиценз за извършване на обществен превоз. Според текста на чл. 1, ал.4, т. 7 Наредба I – 45/2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства  не подлежат на регистрация по реда на тази наредба бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност. Съгласно пар.6,т.24 от ДР на ЗДвП „Бавнодвижещо се пътно превозно средство“ е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост по висока от 30 км/ч. В настоящия случай в съдържанието на АУАН и съответно в наказателното постановление липсват данни за скоростта с която е извършван превоза и изобщо не е изследвано обстоятелството дали това МПС подлежи на регистрация. За ППС за които законът не изисква регистрация не се прилага и лицензионният режим за извършване дейност по обществен транспорт на територията на Република България или на територията на Общността.

Посоченото представлява допуснато съществено процесуално нарушение в хода на АНП, тъй като в съдържанието на НП липсват съществени данни необходими за преценката относно обективната съставомерност на деянието. Това нарушение не е отчетено от въззивния съд при произнасянето му , което е довело до допуснато нарушение на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 6, ал.3, т.10 ЗАвтП /нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г. / в сила от 7.07.2020 г.) е регламентирано , че лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за превози с атракционна цел. Посочената разпоредба е уредила обществените отношения свързани с извършване на превози с атракционна цел по един по-ясен и категоричен начин и доколкото е по-благоприятна за санкционираното лице приложение намира и нормата на чл.3,ал.2 от ЗАНН.

С оглед на изложеното се установява соченото касационно основание на чл.348,ал.1,т.1 от НПК-допуснато нарушение на материалния закон. Решението на РС – Варна следва да се отмени и да се отмени наказателното постановление.

Воден от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. второ АПК, ввъв вр. с чл.222,ал.1 от АПК , във вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административен съд-Варна, І – ви касационен състав,

 

Р      Е      Ш      И:

 

             ОТМЕНЯ, Решение №582 / 10.04.2020г. по НАХД  №5634/ 2019г. по описа на  Районен съд – Варна двадесет и осми състав, с което е потвърдено НП № 23-0000666/29.11.2019 г. издадено от  Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна администрация, с което на Т.Н.М.  е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/за допуснато нарушение на чл.6,ал.1 от с.з. и е осъден да плати в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                

                 ОТМЕНЯ НП № 23-0000666/29.11.2019 г. издадено от  Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна администрация, с което на Т.Н.М.  е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/за допуснато нарушение на чл.6,ал.1 от с.з.

 

                  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.