№ 14172
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110161170 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.33, т.9 и чл.192,ал.1,т.2 ЗМВР
вр. чл. 10,ал.2,т. от Наредба №8121з-347/25.07.2014г. за условията и реда на награждаване
на служителите на Министерството на вътрешните работи и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б. Л. Л. е предявил срещу ответника М...... иск с правно основание чл.33, т.9 и
чл.192,ал.1,т.2 ЗМВР вр. чл. 10,ал.2,т. от Наредба №8121з-347/25.07.2014г. за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 960лв. съгласно Заповед №8121з-1556/13.12.2018г.;
Заповед №8121з[1]1575/19.12.2018г. и Заповед №8121з-1401/12.12.2019г., както и на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сума в общ размер от 202,26лв. за периода от 30.12.2018г. до
27.07.2021г. Ищецът твърди, че със Заповед № 8121К-9242 /27.09.2018г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, е прекратено служебното му правоотношение като
началник на сектор “Капитално строителство” към отдел “Управление на държавната
собственост и строителство” при дирекция “Управление на собствеността и социални
дейности”-МВР, на основание чл.106, ал.1, т.5 и чл.108 от Закона за държавния
служител/ЗДСл/ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст-
едностранно от органа по назначаване с предизвестие, считано от 19.10.2018г. С Решение №
14992/ 06.11.2019г. по адм.д.№13787/2018г. по описа на ВАС, пето отделение , влязло в сила
на 26.11.2019г., съдът отмени Заповед № 8121К-9242/27.09.2018г.,като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че на основание влязлото в сила съдебно решение в
законоустановения срок по чл. 122, ал.1 от ЗДСл /Закон за държавния служител / Л. подава
заявление с вх.№ 812100-18457 от 06.12.2019г. за явяване на работа на заеманата от него
длъжност началник сектор “Капитално строителство” към отдел ’’Управление на
държавната собственост и строителство” при дирекция “Управление на собствеността и
социални дейности”-МВР. Със заповед № 8121К-14439/18.12.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, издадена на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, Л. е възстановен на
длъжност началник сектор “Капитално строителство” към отдел ’’Управление на
1
държавната собственост и строителство” при дирекция “Управление на собствеността и
социални дейности”-МВР, считано от 19.12.2019г. Заявява, че на 18.12.2019г.му е връчено
предизвестие е рег.№ 8121 р-22312 с което е уведомен, че с M3 рег.№ 8121К-13284/
25.10.2019г. за изменение на M3 рег.№ 8121К-391/26.01.2017г. за утвърждаване на щата на
дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, длъжността началник
сектор „Капитално строителство“ към отдел „Управление на държавната собственост и
строителство, при ДУССД- МВР е съкратена. Със Заповед № 8121К-14440 /18.12.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, отново е прекратено служебното правоотношение на Л.
на основание чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСЛ-поради съкращаване на щата. Сочи, че цитираната
заповед е обжалвана и с решение №15174808.12.2020г. по описа на ВАС е оставено в сила
решение № 3624/07.07.2020г. по адм.д. № 651/2020г. по описа на АССГ,с което заповедта е
отменена. Твърди, че доколкото се е намирал в служебно правоотношение с ответника към
30.11.2018г. и съответно към 30.11.2019г. следва да му бъдат присъдени и процесните суми.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Министерство на вътрешните работа
заявява, че не е пасивно легитимиран да отговаря на предявения иск , доколкото ищецът е
работил в сектор капитално „Капитално строителство“ на дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“, което е самостоятелно юридическо лице,
второстепенен разпоредител с бюджетен кредит, поради което то е легитимиран да отговаря
по предявения иск. Излага доводи, че ако съдът приеме исковете за допустими, то същите са
неоснователни. Заявява, че претендираните от ищеца суми са за награждаване на
служителите на МВР с индивидуална парична награда за постигнати резултати и съществен
принос в изпълнение на целите и приоритетите в дейността на МВР. Твърди се, че
наградени са служителите намиращи се в трудово правоотношение с МВР към датата на
издаване на заповедите. Наградите са индивидуални, като същите не са давани на
определена категория служители, като с оглед индивидуалния им характер искането за
изплащането им, както и на лихви върху тях е неоснователно. Заявява, че за периода за
който са присъждани наградите ищецът не е полагал труд в МВР и не е имал принос към
дейността на министерството. Като допълнителен аргумент излага твърдения, че през
процесния период ищецът е работил в Агенция ца бежанците при Министерския съвет. С
оглед неоснователността на иска за главница, неосноветелен се явява и искът за лихва за
забава. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид исковата молба, отговора на исковата молба подаден от МВР
и уточнителната молба на ищеца, намира следното:
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския
съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в
тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от
2
структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките
на друго такова. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д.
№ 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС,
IV г.о. и др.). Настоящият казус попада в същата хипотеза, при която орган по назначението
на ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на
вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в Дирекцция
„Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР
„Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности",
дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и
Медицинският институт са юридически лица“. Следователно работодател по служебното му
правоотношение е Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности“ и именно
това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя за
трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в
т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна и лихвата за забава върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е
Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности“, а не Министерството на
вътрешните работи, срещу което ищецът е заявил, че предявява и поддържа иска си.
Предвид липсата на надлежна пасивна легитимация на ответника по делото, която е
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, производството е
недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
На ответника следва да се присъдят сторените от него и претендирани разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Водим от горното съдът и на основание чл.253 ГПК и чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.03.2023г. с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход по същество на производството по гр.д. 61170/2022г. по описа на СРС,
IIГО, 179 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 61170/2022г. по описа на Софийския
районен съд, ІІ Г.О., 179-ти състав, като недопустимо.
ОСЪЖДА Б. Л. Л., ЕГН ********** да заплати на М...... на Република България на
основание на осн.чл.78, ал.4 вр. с ал.8 ГПК съдебни разноски в размер на 100 лв.,
представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4