№ 1351
гр. Варна, 13.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500365 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Й. – прокурор при ВРП,
срещу решение № 4250/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4007/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав, с което въззивникът е осъден, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. И. П. сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвиняване в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е
образувано и водено ДП № 143/2023г. на 04 РУ на МВР Варна и преписка на
ВРП № 5279/2023г. производството по което е било прекратено поради
недоказаност, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
сезиране на съда - 03.04.2024 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен
искът за разликата от присъдените 1500 лв. до претендираните 22 000 лв.
Във въззивната жалба жалбоподателят навежда оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и Държавата не носи отговорност
за претърпените от ищеца вреди. В тази връзка сочи, че досъдебното
производство № 143/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна е
образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокола за
първото действие по разследването, от разследващия полицейски орган и
Прокуратурата единствено е уведомена писмено за вече образуваното
производство. При това положение определеният наблюдаващ прокурор не е
имал възможност за преценка законосъобразността на действията по
образуването на делото, нито е могъл да прекрати същото преди изготвяне на
заключението на назначената химическа експертиза, предвид наличието на
първоначални данни за извършено от ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК (съобразно показанията на техническото средство, с което той е бил
изпробван за употреба на наркотични вещества). Сочи, че ищецът изобщо не е
бил привлечен като обвиняем по наказателното производство, липсва
незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение, поради което
1
поради което не е възникнало правото му на иск по ЗОДОВ. Счита за
неотносима цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, според
която отговорността на държавата може да бъде ангажирана и преди лицето
да бъде привлечено като обвиняем, тъй като същата касае приложението на
НПК преди измененията му от 2017 г., когато са съществували процесуалните
фигури на „уличено лице“ и „заподозрян“. Поддържа, че при действащия
процесуален закон, според който наказателното производство не се образува
срещу конкретно лице, обвинението в извършване на престъпление се
осъществява чрез привличането на лицето като обвиняем и едва след
конституирането му като такъв спрямо него може да се предприемат мерки за
процесуална принуда, то да бъде оправдано или наказателното производство
срещу него да бъде прекратено, респ. да му бъдат причинени вреди,
подлежащи на репариране по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отделно
твърди, че предприетите спрямо ищеца мерки, които съдът е приел за
вредоносни - съставяне на АУАН, изземване на СУМПС и контролния талон
към него, както и задържането в полицейското управление, са наложени от
административнонаказващия орган, Прокуратурата не е имала отношение към
тях и не носи отговорност за евентуално причинените вреди от
принудителните административни мерки.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на иска, както и за ревизиране на решението в частта за
разноските като последица от уважаването на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. И. П. не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
С постановено по делото определение № 1027/24.02.2025 г. въззивната
жалба е оставена без движение, ведно с указания до въззивника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите
нередовности на подадената въззивна жалба, като: 1.) посочи кой е
жалбоподателят, като съобрази, че ответна страна в първоинстанционния
процес е Прокуратурата на Република България (а жалбата е подадена от
посочен прокурор при ВРП); 2.) уточни в коя част обжалва решението, като, в
случай че го обжалва в цялост, да обоснове правния си интерес от
обжалването на отхвърлителната му част (за разликата над присъденото
обезщетение от 1500 лв. до претендираното такова от 22000 лв.); 3.)
формулира надлежно искане до въззивния съд, съобразно направените
уточнения; 4.) представи препис от уточнителната молба за връчване на
насрещната страна.
Съобщението е получено от въззивника на 25.02.2025 г. и в рамките на
указания на страната срок не е депозирана нарочна уточнителна молба.
Подадена в този срок чрез ВРС е допълнителна въззивна жалба вх. №
18217/26.02.2025 г. от И. Богданов – прокурор при ВРП, като представител на
Прокуратурата на Република България, с която страната поддържа
първоначалната въззивна жалба и излага допълнителни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение поради това, че не са
доказани по делото нито твърдените неимуществени вреди на ищеца, нито
2
причинно-следствената им връзка с воденото наказателно производство.
Отправя идентично искане за отмяна на обжалваното решение в цялост и
постановяване на друго такова, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният
иск за неимуществени вреди. В условията на евентуалност моли за
намаляване на присъденото обезщетение.
Съдът намира, че с молбата, озаглавена „допълнителната въззивна
жалба“, са изпълнени указанията на съда, като е посочен надлежният
жалбоподател, а именно: Прокуратурата на Република България. В останалата
част – относно индивидуализацията на обжалвания съдебен акт (дали същият
се обжалва в цялост и частично), страната не е навела изрични твърдения по
дадените й указания, но е заявила в предоставени й срок, че поддържа
въззивната жалба и е формулирала идентично искане за отмяна на
обжалваното решение в цялост.
Така поддържаната въззивна жалба към настоящия момент формално се
явява редовна, но същата е частично недопустима. Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. П. срещу
Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лв.
до претендираното такова от 22 000 лв., е изгодно за въззивника (ответник),
поради което за последния липсва правен интерес от обжалването на
решението в тази му част. Затова и въззивното производство следва да бъде
частично прекратено като недопустимо.
В останалата част въззивната жалба, насочена срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е
допустима - подадена е в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в първоинстанционния процес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване. Затова и същата следва да бъде приета за разглеждане и
производството по делото да бъде насрочено за разглеждане в открито
заседание, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. № 365/2025 г. по описа на
Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА по подадената от Прокуратурата на
Република България въззивна жалба вх. № 9969/09.12.2024 г. срещу
отхвърлителната част на решение № 4250/20.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4007/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав, с която е
отхвърлен предявеният от Е. И. П. срещу Прокуратурата на Република
България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лв. до претендираното такова от
22 000 лв., като недопустимо поради липса на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 9969/09.12.2024
г., подадена от Прокуратурата на Република България срещу решение №
4250/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4007/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, 31-ви състав, в частта, с която въззивникът е осъден, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. И. П. сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвиняване в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е
образувано и водено ДП № 143/2023г. на 04 РУ на МВР Варна и преписка на
ВРП № 5279/2023г. производството по което е било прекратено поради
недоказаност, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
сезиране на съда - 03.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.03.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4