Решение по дело №886/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 950
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040700886
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №950

град Бургас, 27.07.2020 година

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четвърти състав, на осми юли през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

          

СЪДИЯ: Галина Радикова

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 886 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Л.Д.М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000831/04.05.2020г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.

 Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Счита, че същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон и неспазване на процесуалните правила.

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ не се явява и не изпраща представител.

Съдът намира жалбата за  допустима- подадена  от лице, с доказан правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 1.05.2020г. в охранителна фирма ( СОТ) бил получен сигнал от „паник бутон“ на кафе Бъклърс, ул. „Лермонтов“ №13, за възникнал конфликт между служител и клиент на заведението.

На място бил изпратен екип. При пристигането му служителката обяснила, че конфликта е предизвикан от лице, намиращо се в неадекватно състояние. Последното било установено на отсрещната страна на улицата, до автомобила си. На въпросите на охранителите не можело да даде смислени отговори.

Според обясненията на служителя А., човекът се качил в автомобила си с намерение да потегли, но бил задържан от тях до пристигане на полиция, след като му бил взет ключа за колата.

Другият служител Т.А.сочи, че лицето искало да се качи в колата и да потегли, но било спряно.

А. и А. подали сигнал до ОДЧ-25 гр.Бургас, откъдето за извършване на проверка бил изпратен екип в състав мл. автоконтрольор Х.Х.и В.С..

Полицаите установили, че задържаното на място лице е Л.Д.М.. Последният отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества и медицинско изследване на база издаден и връчен талон за такова.

За резултатите от извършената проверка  мл. автоконтрольор Х.Х.съставил АУАН № 690706/01.05.2020г., в който посочил, че М. е извършвал маневра „паркиране“ преди от него да бъде изискано извършване на тест и медицинско изследване.

На 04.05.2020г., въз основа на фактите, установени с посочения АУАН, била издадена оспорената заповед.

С нея на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС- Тойота Корола с рег. № А0161КН, на осн. чл. 171, т.2а, б.“б“  от ЗДвП, била наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 1.05.2020г.

С подадената жалба М. не отрича възникналия в заведението конфликт, не отрича и факта на употреба на наркотично вещество, но твърди, че към момента на изискване извършването на тест и медицинско изследване, не е управлявал автомобила си и не е извършвал никакви маневри.

Отделно се оплаква от допуснати при издаване на оспорената заповед съществени нарушения на процесуалните правила- липса на фактически и правни основания.

ІІ.ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

В.С. е полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ и със заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОД МВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

В хода на административното производство и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В последната са изложени всички факти, въз основа на които е наложена принудителната административна мярка. Поради това съдът намира оплакването за нарушено право на защита за неоснователно.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000831/04.05.2020г. е издадена обаче,  при неправилно приложение на материалния закон.

С разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е предвидено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В случая собствеността върху превозното средство не е спорна. Не е спорен и факта на отказ за извършване на тест за употреба на наркотични вещества и съответното медицинско изследване.

Спорен е въпросът дали е налице управление на превозното средство.

Според съда отговорът е отрицателен.

В АУАН и оспорената заповед изрично е посочено, че М. е паркирал собствения си автомобил. Доказателства за извършване на сочената маневра, по делото няма.

Дори наличните сведения за действията на жалбоподателя са разнопосочни- „качил се в автомобила с намерение да потегли“ и „ искаше да се качи и да потегли“ ( няма констатирани факти въз основа на които е направен извод за намерението), като в нито един от служителите на СОТ не сочи извършване на паркиране на автомобила.

При това положение, съдът намира за недоказана кумулативно изискуемата предпоставка за налагане на ПАМ при хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП- управление на превозното средство, което предпоставя извод за неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000831/04.05.2020г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на Л.Д.М., в качеството му на собственик, е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС – Тойота Корола, с рег. № А0161КН, за срок от 6 месеца, считано от 1.05.2020г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: