№ 16843
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110133724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК вр. с чл. 127, ал. 2 от СК.
Образувано е предявен на 19.06.2023г. от С. Л. И. против Ф. Г. А. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за разрешаване на въпроса за родителската отговорност по
отношение на общото им дете А. Ф. А., родена на 28.04.2017г. Ищцата твърди, че страните
са разделени и единствено тя полага грижи за малолетното дете. Ищцата иска родителските
права по отношение на малолетното дете да й бъдат предоставени, на бащата да бъде
определен силно редуциран режим на лични отношения - между 1-3 пъти месечно за по 2-4
часа максимално, като бащата бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна
издръжка в размер на 700лв. Предлага постигане на споразумение с ответника по предмета
на делото. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Ф. Г. А.. Същият
заявява, че е съгласен с искането упражняването на родителски права по отношение на
общото им дете Анна да се възложат на майката, а ответникът да бъде задължен за заплаща
месечна издръжка в размер на 350 лв. Оспорва искането на ищцата да му бъде определен
силно ограничен режим на лични отношения с детето. Заявява, че притежава жилищни
условия и родителски капацитет, за да се справя с отглеждането на детето в режима му на
лични контакти с нея. В депозирА.та насрещно искова молба претендира определяне по –
разширен режим на лични контакти с малолетното си дете А..
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0133/09.05.2017г., на СО-Район "Оборище", страните са родители на
детето – А. Ф. А., родена на 28.04.2017г. Към настоящия момент страните съжителстват
отделно. Детето се отглежда от майката в гр. София. В периода 2017-2022г. детето е било
отглеждано от родителите на ищцата в гр. Плевен или на вилата им в Долна Митрополия. В
този период за детето се е грижела основно майката, а бащата ги е посещавал спорадично.
В социалният доклад на ДСП-Красно село от 08.09.2023г. , изготвен след среща с
ищцата, и детето е отразено още, че детето А. се отглежда сама от майка си в нейния дом.
1
Жилището е под наем родителите са разделени от три години. Ищцата е споделила, че
бащата е изплащал редовно издръжка от 350 лв., като последния месец е изпратил 1000 лв.
За отглеждането й помагат нейната майка и партньорът й. Детето общува редовно с баща си
и негови роднини. Майката не ограничава срещите между двамата. Препоръките на
социалните работници са, че на бащата следва да бъде определен режим на лични
отношения защото в интерес на детето е то да общува и двамата си родители. Детето
познава баща си, комуникира добре с него, поради това не се налага на срещите между тях
да присъства майката или трето лице.
По делото в условията на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушал ответника Ф. Г. А. в съдебно
заседание, който изрично заявява, че не желае упражняването на родителските права, а на
него да бъде определен по-широк режим на лични отношения с детето. Ответникът твърди,
че е актьор, има между 12 и 20 представления месечно. Заявява, че е направил график на
ангажиментите си, според който да е свободен събота и неделя, за да може да отделя време
на двете си деца. Освен детето А. има и по-голяма дъщеря – Рая от предходен брак. Заявява,
че за него е важно децата да се познават и да общуват заедно, затова когато има възможност
прекарва времето с тях. Майката на по-голямата му, дъщеря не му създава трудности при
упражняването на режима на лични отношения с детето, за разлика от ищцата в настоящото
производство. Бащата твърди, че при възможност заплаща до 1000 лв. на двете деца, но това
е голяма сума и предвид спецификата на свободната професия, която упражнява заявява, че
е съгласен да заплаща издръжка от 350 лв.
Майката е редовно уведомена за съдебно заседание и не се е явила за изслушване по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Съдът прилага неблагоприятните последици на чл. 161 от ГПК.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Христина
Димитрова, който към настоящия момент живее на семейни начала с ответника, се установи,
че бащата има желание да прекарва повече време с децата си. Свидетелката разказва, че
всяко свободно време ответникът прекарва с голямата си дъщеря, която им гостува, като за
това са създали условия в своя дом. В същото време ищцата С. изрично е забранила на
бащата да запознава изрично, въпреки неговото желание. Свидетелката разказва, че детето
било много привързано към баща си Тя лично била свидетел на видеоразговорите, на
телефонните разговори, по време на които детето с голямо въодушевление разговаря с баща
си. Според свидетелката майката възпрепятства изцяло срещите между детето и ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна стрА.
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето А., които не са били в брак, са фактически
разделени от четири години, от когато детето живее само с майка си, която полага основните
грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно местоживеенето,
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото им дете.
Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по отглеждането и
възпитанието на общото им ненавършило пълнолетие дете А., са поети изцяло от майката,
който ги упражнява с помощта на разширеното си семейство. Д опреди започване на учебно
заведение детето е прекарвало при своите баба и дядо по майчина линия в Плевен и Долна
Митрополия. В същото време бащата не е преустановил връзката си с детето. Бащата е
2
изключително ангажиран. Упражнява свободна професия, която е свързА. с много
пътувания из стрА.та и постоянни ангажименти. Майката желае да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А., като бащата не възразява
срещу това, поради което и съдът следва да определи кой от родителите да упражнява
родителските права спрямо детето, съблюдавайки единствено интереса на последното.
Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете, същата притежава необходимия родителски капацитет,
жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия. Бащата живее с
нова съжителка в отделно жилище, в което са налице условия за отглеждане на детето. Той
не оспорва родителския капацитет и годност на майката да полага грижи за детето. При
направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи
базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С
предоставяне родителските права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат
защитени в пълен обем интересите на детето А., което ще расте в средата към която е
привикнало.
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при нея.
ІІІ. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето А. при условията на чл. 59 от СК,
изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти
между детето и родителя, който не упражнява родителските права съдът следва да съобрази
обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата
възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със
средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е
ангажиран с конкретно предявената такава от страните. С оглед установеното по делото, че
бащата е ангажиран през седмицата, като същият заявява, че има между 12 и 20
представления и единствените свободни дни са му през уйкенда съдът намира че на бащата
следва да бъде определен режим на лични контакти с детето без присъствието на майката с
преспиване при него, освен това следва да се уважи и желанието да вижда детето и още една
допълнителна събота през деня, за да може да контактува с по-голямата си сестра. За яснота
на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така определения
режим на лични контакти може да бъде променен.
ІV. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи
3
и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от
СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от
СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и
изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от
първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за хрА., дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което то е отглеждА., се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото
не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето Елинор.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето, за което не се релевират
доказателства за допълнителни нужди, и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 600 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 350 лв., а и самият той е направил такова изявление, че е съгласен да заплаща тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба. ОстА.лата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 350
лв., а за разликата до 700 лв. Следва да се отхвърли като неоснователен. Издръжките се
дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
сумата в размер 504 лева- държавна такса върху определения размер на издръжка на детето
А. (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
Разноски по делото се претендират само от ищцата с депозирА.та искова молба.. С
оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче - спорна съдебна
администрация на последната не се следват разноски и същите следва да остА.т в нейна
тежест така, както са направени, поради което и искането й за присъждането им следва да
бъдат оставени без уважение.
За да обоснове този свой извод съдът съобрази следното: Съгласно чл. 78, ал. 1 от
ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е право на едната стрА. да иска от другата да плати
4
направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат
реално направените разноски. Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът пък има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Като се има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК
се разрешава чрез съдебно администриране се налага извода, че правилото на цитирА.та
законова разпоредба не намира приложения, така като в теорията се приема и от проф.
Ж.Сталев. Този извод на съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния
смисъл - Определение № 252/25.09.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ
ГО. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав
застъпва практиката съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка стрА. следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – Определение
№385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274,
ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението на деловодните разноски по претенции, по които
предявяването на молба (искова молба) е законно необходимо, за да се постигне даден
правен резултат, не е съобразно правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между
родители за родителската отговорност се разрешава само по съдебен ред, дори и когато
родителите постигнат споразумение по чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено
от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл.127,
ал.2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те
до момента не са регламентирани, водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е
направено само искане за определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия
родител с детето съдът, ако не са регламентирани ще уреди и въпросите свързани с
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето). Съдът
преценява и замества споразумението между родителите, съобразно интересите на детето.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация, решението по което няма сила на
присъдено нещо, което при промяна на фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно
във всичките му части. Поради изложеното претенцията на ищцата за присъждане на
разноски следва да бъде оставена без уважение.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето А. Ф. А., ЕГН **********, на неговата майка С. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Симеон” № 9, с изключение на правата, които по
закон се упражняват заедно.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето А. Ф. А., ЕГН **********, да бъде при майка С.
Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Симеон” № 9
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето А. Ф. А., ЕГН
**********, с баща Ф. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“ 2, ул.
„Митрополит Аксентий Велешки” № 36, по следния начин: бащата има право да прекарва с
детето си всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:30 часа (с
преспиване), всяка втора събота от 0.00 ч. до 19.00 ч. без преспиване, както и 30 дена през
лятото, определени по уговорка на страните до 30. май на съответната година, а ако не се
постигне такава – от 10. юли до 10. Август включително, а в четни години бащата ще
прекарва с детето Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък по православния
календар до 18:00 часа в понеделника на Великден, и Нова година за времето от 29.
декември в 11:00 часа до 2. януари в 13:00 часа, а в нечетни години - Коледните празници от
19:30 часа на 23. декември до 18:00 часа на 27. Декември, както и личните си празници и
рождения ден на детето. Бащата има право на виртуален контакт с детето два пъти в
5
седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 17.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър
и/или телефон, като майката С. Л. И., ЕГН ********** се задължава да обезпечава
технически тези срещи.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК Ф. Г. А. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“ 2, ул. „Митрополит Аксентий Велешки” №
36, да заплаща на дъщеря си А. Ф. А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Симеон” № 9, месечна
издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от 19.06.2023г. / датата на
депозиране на исковата молба/ до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК,
като отхвърля исковата претенция за разликата до 700 лв. като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Ф. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“ 2, ул.
„Митрополит Аксентий Велешки” № 36, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 504 лв. - държавна такса по делото върху определения размер на
издръжката на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Цар Симеон” № 9 за присъждане на разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6